Решение по дело №219/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 216
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420200219
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 01.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

като разгледа доклдваното от съдията

н.а.х.д. №219/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т.А.А.И-Груп“ ЕООД, гр. Враца, чрез А.И.Х. – управител, срещу НП №465875-F508469/01.10.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл.185, ал.2  ЗДДС, за нарушение по чл.32, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че наказващият орган неправилно не е приложил чл.28 ЗАНН, както и че не е конкретизирана приложимата хипотеза на санкционната норма. При това се прави искане за отмяна на санкционния акт.

 

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Антов, който заявява неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства – разпитан е свидетеля Ц. Ц..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 05.09.2019 г., около 16:00 часа, при извършена проверка от ТД на НАП на търговски обект – пункт за извършване на ГТП, находящ се в гр. Враца, ж.к. Дъбника, ул. Изгрев, срещу блок 2, стопанисван от дружеството-жалбоподател, св. Ц. Ц. – инспектор по приходите в ТУ на НАП Велико Търново, офис Враца, установил, че на 21.12.2018 г., в 16:30 часа, дружеството-жалбоподател е извършило продажба на услуга „Годишен технически преглед“ на стойност по-ниска от обявените цени за ГТП, а именно на стойност 15 лв. За констатираното управителят на дружеството-жалбоподател обяснил, че различната цена се дължи на направена отстъпка, която поради незнание не е маркирана на касовия апарат.

С оглед установеното, на 18.09.2019 г. св. Ц. Ц. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН №F508469, в който посочил, че е извършено нарушение на чл.32, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател и му е връчен лично, като в графа възражения същият отразил, че няма възражения.

На 01.10.2019 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на извършеното деяние, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото св. Ц. Ц., от протокол за извършена проверка от 05.09.2019 г., от приложения по делото касов бон, извадка за цените на ГТП, както и от останалите събрани по делото материали. От показанията на св. Ц. Ц. се установява кога е извършена проверка в обекта, какво е установено в хода на същата, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и безпристрастни.

Съдът се отнесе с доверие и към писмените материали по делото. Но доколкото същите са безпротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, по-детайлният им анализ е ненужен.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314 ал. 1 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, които са установени и субсумирани като нарушение, начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана правната квалификация, както и кой текст от кой закон е възприето, че е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какви именно нарушения да организира защитата си. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материалноправната законосъобразнот на НП, настоящата инстанция счита, че от доказателствената маса по категоричен начин се установява, че на 21.12.2018 г., в 16:30 часа, дружеството-жалбоподател е извършило продажба на услуга „Годишен технически преглед“ на стойност по-ниска от обявените цени за ГТП, а именно на стойност 15 лв. С това е извършено нарушение на чл.32, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, съгласно която норма „При продажба по цена с отстъпка или надбавка регистрацията във ФУ/ИАСУТД се извършва по обявената цена, след което се извършва операция "процентна или стойностна отстъпка или надбавка““.

Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като съгласно чл.83 ЗАНН отговорността на едноличния търговец е обективна и безвиновна. При това не следва да се прави анализ за липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма на чл.185, ал.2 ЗДДС, съгласно която норма „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.“, а именно „имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“ Съдът приема за неоснователно възражението, че санкционната норма не е конкретизирано в коя от двете хипотези се прилага. Видно е, че с оглед правната квалификация на обвинението, същата се прилага за нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 ЗДДС. Не се споделя и тезата за приложимост на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Съдът обаче счита, че наложената в размер на 700 лв. имуществена санкция, макар да е в предвидените от законодателя параметри, е несъответна на извършеното и предвид спецификата на случая, за да е същата съразмерна и адекватна санкция, е необходимо да бъде определена такава в минималния предвиден за нарушението размер. Ето защо, предвид дадените на районния съд правомощия като въззивна инстанция, съдът приема, че наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция следва да се намали от 700 на 500 лв.

Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, „Т.А.А.И-Груп“ ЕООД, гр. Враца, следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №465875-F508469/01.10.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП Велико Търново В ЧАСТТА, с която на основание чл.185, ал.2  ЗДДС, за нарушение по чл.32, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на „Т.А.А.И-Груп“ ЕООД, гр. Враца, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв., като НАМАЛЯВА същата на 500 /петстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА „Т.А.А.И-Груп“ ЕООД, гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: