О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети
април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 490 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във
вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. №13823/22.02.2019г., подадена от ТИ
БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Лозенец,
ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54,
действаща чрез ю.к.Радиев , срещу разпореждане № 5414/04.02.19г.,
постановено по ч.гр.д. №1520 по описа за 2019 година на ВРС, IX състав, с което е отхвърлено подадено
заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника С.П.М..
В
частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че неправилно е прието от ВРС, че липсвали доказателства за достигане до
длъжника на волеизявлението на кредитора за обявяване на предср.изискуемост,
тъй като не били разгледани договорните разпоредби на чл.25.8 до чл.25.11.
Намира, че в случая е налице договорна фикция за редовно връчване на книжата.
Счита, че кредиторът е изпълнил добросъвестно законовите и договорните си
задължения , изпращайки уведомлението на адреса, посочен в договора , като
недобросъвестното поведение на длъжника водело до поемане на
неблагопр.последици от неизпълнение на договорното задължение за уведомяване
при настъпила промяна на адреса. Моли да бъде отменено разпореждането и да се
постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №1520/2019г.
на Варненски районен съд, е образувано по заявление на ТИ
БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника С.П.М. от с.Тополи, за следните суми: 4166,32лв- главница по договор
за потр.кредит от 11.06.18г.; 1964,01лв – догов.лихва от 15.07.18г. до 16.09.18г.,
181,95лв-обезщетение за забава от 15.07.18г. до 17.01.19г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
За да откаже издаване на заповед за
незабавно изпълнение районният съд е приел, че от приложените към заявлението
документи не се установява настъпила изискуемост на заявеното вземане, като представените
уведомление и разписки не доказвали връчването на уведомлението за
предср.изискуемост до длъжника.
В производството по чл.418 ГПК, освен
редовността на документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/,
съдът следва да извърши проверка и дали документа удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане срещу длъжника, т.е ликвидно и изискуемо вземане.
В настоящият случай кредиторът
претендира издаването на заповед за изпълнение на основание представено
извлечение от счетоводните книги, позовавайки се на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на осн. чл.16.2 от договора – при просрочие на три
поредни месечни вноски.
В тежест на банката е да удостовери
надлежно, че е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, в който смисъл са и задължителните за съдилищата разрешения, дадени
в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС.
Видно е в конкретния случай, че
кредиторът е изпратил до длъжника уведомление за предсрочната изискуемост на
адреса, посочен в договора, но това волеизявление не е достигнало до него. От
приложеното известие е видно, че същото е върнато с отбелязване, че получателят е преместен. Това документиране обаче не може
да удостовери надлежното получаване на уведомлението. Уговорката в чл. 25.10 от
договора действително визира задължение на страната да уведомява банката за
всяка промяна в адреса за кореспонденция и контактите, но това фикционно
уведомяване настоящият състав намира, че може да бъде съобразявано само в
материалноправните отношения между страните, но не и при осъществяване на
процесуалното право на принудително изпълнение. Представената обратна разписка
към пощенската пратка удостоверява само ненамирането на адресата и връщането на
пратката на подателя, но тези официално удостоверени факти по реда на чл.36 ЗПУ
не покриват хипотеза на връчване, нито установяват промяната на адреса на
длъжника. Макар и да е посочено, че получателят се е преместил, то не става
ясно кое е лицето, предоставило такава информация, нито кой именно е
удостоверил това, за да може да се възприеме този факт като меродавен и
отговарящ на действителното състояние. Още повече съгласно Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенски колети липсва
разпоредба, приравняваща недоставена пратка на връчено писмо, а пощенската
пратка, която не е достигнала до адресата, подлежи на връщане на подателя
поради невъзможност за връчването й.
В случая не са налице и основания за
издаване на заповед за изпълнение за вноски с настъпил падеж, доколкото нито в
заявлението, нито в извлечението от счетоводните книги или приложения договор
за кредит са разграничени компонентите, включени във всяка вноска / главница,
лихва, такси и т.н./, съотв. не е налице яснота относно размерите на
изискуемите поради настъпил падеж към момента на подаване на заявлението
вземания за главница, догов. и наказ.лихви.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че не е налице както редовен от външна страна документ, така и липсва
надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението
по представения договор за потр.кредит на осн. чл.418, ал.3 ГПК, поради което и
не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Като е достигнал до същия краен извод
районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5414/04.02.19г.,
постановено по ч.гр.д. №1520 по описа за 2019 година на ВРС, IX състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: