Определение по дело №4588/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260201
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20201100204588
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

гр. София, 19 януари 2021 година

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав в публично съдебно заседание на деветнадесети януари на две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                             Председател: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

                                                   Съдебни заседатели: И.К.

                                                                                        С.А.

 

Секретар: ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА

Прокурор: ГЕОРГИ МИРЧЕВ

Сложи за разглеждане докладвано от съдия АНГЕЛОВ

Наказателно частно дело № 4588 по описа за 2020 година

 

На именното повикване в 09,30 часа се явиха:

 

         ОСЪДЕНИЯТ Д.Д. се явява лично доведен от затвора гр. София.

 ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА адв. И.В.от САК, с днес представено пълномощно.

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. Г.А.от САК, в която сочи, че е упълномощен защитник на осъдения Д., без да прилага пълномощно за това, и моли делото да бъде отложено за друга дата, тъй като същият не може да се яви, поради служебна ангажираност.

         ОСЪДЕНИЯТ Д.: Желая адв. В.да ме защитава. Не държа на участието на адв. А.в производството. Не ми е необходим преводач.

         АДВ. В.: Запозната съм с материалите по делото, както и с искането на прокуратурата.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ Д.: Да се даде ход на делото.

         СЪДЪТ намери, че са налице предпоставките за разглеждане на делото и

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНИЯ, както следва:

         Д.Ч.Д. - роден на *** г. в Нигерия, нигерийски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, ЛЧН *******, женен, осъждан, с постоянен адрес ***.

         СЪДЪТ РАЗЯСНИ ПРАВАТА НА ОСЪДЕНИЯ Д. В НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО.

         ОСЪДЕНИЯТ Д.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА служебно изискани актуално Свидетелство за съдимост на осъдения Д. и Справка от МП ГДИН, касаеща пребиваването му в местата за лишаване от свобода.

         ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. В.:  Нямаме доказателствени искания, няма да представяме доказателства.

         С оглед становището на страните

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

         ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с Предложението на СГП за определяне на едно общо наказание между осъжданията на Д. по НОХД 1423/2015 г. на Специализиран наказателен съд и по НОХД 3245/2019 г. по описа на СГС.

         ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на СГП изцяло.

         АДВ. В.: Поддържам предложението в частта, в която се иска групиране на двете присъди.

 

         На основание чл. 283 НПК

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА докладваните по-горе справки.

 

 

Считайки делото за изяснено от фактическа страна

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО

 

         ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

         ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на СГП по чл. 306, ал.1 т.1 НПК за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Д. измежду наложените му наказания по НОХД  1423/2015 г. на Специализиран наказателен съд, по което същият е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и увеличено с 8 месеца, като му е било определено едно общо най-тежко наказание и увеличено такова в размер на 3 години и 2 месеца „лишаване от свобода“.

Отделно от това, другото наказание, което следва да е групирано е по последното му осъждане по НОХД 3245/2019 г. на СГС, НО, 23 състав, с което му е било наложено наказание в размер на 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.  Съпоставяйки датите на извършване на деянията и влизането в сила на съдебните актове се установява, че тези две осъждания се намират в условията на реална съвкупност.

С оглед съблюдаване принципа на най-благоприятно за осъдения съчетания на наказанията предлагам наказанието по НОХД 1362/2013 г. на Специализиран наказателен съд, по което му е наложено наказание в размер на 8 месеца и 22  дни „лишаване от свобода“  да бъде изтърпяно отделно от общото наказание по съвкупността от последните две осъждания.

         Поддържам предложението на СГП и в частта за прилагане разпоредбата на чл. 24 от НК за увеличаване на наложеното едно общо най - тежко наказание в размер на 3 години, 6 месеца с 1 година „лишаване от свобода“, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК предлагам да приспаднете изтърпяната част от така кумулираните наказания и времето, през което същият е бил задържан, като наложеното едно общ най-тежко увеличено наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

 

 

         АДВ. В.: Смятам, че така направеното искане от страна на прокурора е правилно, касателно двете присъди – това са присъда по НОХД 1432/15 г. и присъда по НОХД 3245/2019 г.

         Смятам, че би следвало да се развали извършеното групиране от Специализиран апелативен съд и да се направи ново групиране само на така посочените от мен присъди, тъй като считам, че новата присъда не попада в съвкупност с присъдата, която е 8 месеца „лишаване от свобода“, която моя подзащитен реално е изтърпял.

По отношение на завишаване размера на наказанието, моля съда да не завишава размера на наказанието. Разбирам, че практиката касателно увеличаване размера на наказанието е, когато лицето е извършило множество еднородни престъпления да се иска завишаване и такова може да се получи, но считам, че пред настоящия  съдебен състав може да се обсъжда и въпроса, че първата присъда, която е по дело №1432, постановена от ВКС е за деяние извършено през 2007 г.  Считам, че тук са нарушение всички негови права за справедлив процес и бърз процес, като твърдя, че по това дело няма нито едно забавяне от негова страна. Процесът се забави, за да получи решение на ВКС през 2018 г. единствено и само по промените по законодателството в България. Лицето има право на справедлив процес. Това са и аргументите, които са залегнали в решението на СпАНС и потвърждаването на ВКС.

 Първоначалната присъда по това дело беше 10 години, дадена от Специализирания съд, но изключително изцяло беше аргументирано много дълго продължителния период на разследване и гледане на делото, за това и присъдата беше намалена.

За това считам, че в настоящия случай това би следвало също да очертае и да го вземете предвид при Вашето решение и не следва да се завишава размера на така наложеното наказание, още повече с искането от 1 година.

 

         ОСЪДЕНИЯТ Д.: Поддържам казаното от адвоката си.

Моля да ми намалите дори и режима, който изтърпявам по присъда, защото там пише, че като се прави кумулация да е благоприятен момент за мен. Това го пише в закона. Ако е възможно да го направите това, защото в момента съм в СЦЗ, моля да свалите режима ми на общ да изтърпявам присъда ,за да мога да работя и да ми е по - леко прекарването в затвора.

 

         СЪДЪТ СЛЕД ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

 

         СЪДЪТ след съвещание намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по предложение на прокурор от СГП за определяне на едно общо наказание на осъдения Д.Д. по осъжданията му по НХОД 1423/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд и по НОХД 3245/2019 г. по описа на СГС с приложение на чл. 24 от НК за увеличаване на така определеното общо най-тежко наказание с 1 година и съответно приспадане на изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, както и времето, през което същият е бил задържан.

         Настоящият съдебен състав намери, че предложението в частта му относно искането за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Д. е основателно. В тази насока съдът съобрази обстоятелството на съдебното минало на осъдения Д., като релевантни за настоящото произнасяне са следните негови осъждания:

Първо. По НОХД 1362/2013 г. на Специализиран наказателен съд, с влязла в сила присъда на 11.06.2015 г. същият е осъден за престъпление извършено в периода от месец 05.2012 г. до 28.11.2012 г. на наказание 8 месеца и 22 дни „лишаване от свобода“.

         От представената справка от МП ГДИН се установява, че по реда на чл. 25, ал.2 НК по това осъждане е зачетено задържането на осъдения Д. също в размер на 8 месеца и 22 дни.

         На второ място. По НОХД 1423/2015 г. на Специализиран наказателен съд, с влязла в сила присъда на 27.12.2019 г. за престъпление извършено в периода от месец 02.2007 г. до 12.11.2007 г на наказание 2 година и 6 месеца „лишаване от свобода“.

         Трето. По НОХД 3245/2019 г. по описа на СГС, с влязло в сила определение на 17.12.2020 г.  Д. е осъден за престъпление извършено на 23.06.2016 г. на наказание 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.

         С определение на Специализирания наказателен съд, влязло в сила на 08.05.2020 г. е определено едно общо наказание на осъжданията на Д. по НОХД 1362/2013 г. на Специализиран наказателен съд и по НОХД 1423/2015 г. на Специализиран наказателен съд, като е определено едно общо наказание равно на най-тежкото от 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ ,  което е увеличено с 8 месеца, т.е. той следва да изтърпи 3 години и 2 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим.

С оглед на осъждането на Д.Д. по НОХД 3245/2019 година по описа на СГС се налага извършване на ново групиране на наказанията на Д. с оглед принципа за най-благоприятно съчетаване за осъдения при групирането на наказанията.

         Настоящият съдебен състав намери, че най-благоприятстващо за осъденият Д. е определянето на общо наказание на осъжданията му по НОХД 1423/2015 г. на Специализиран наказателен съд и по НОХД 3245/2019 г. по описа на СГС, тъй като двете престъпления са извършени в условията на реална съвкупност, т.е. Д. е извършил всяко от тях преди да е бил осъден с влязла в сила присъда по другото.

          В групата не следва да бъде включено осъждането по НОХД 1362/2013 г. на Специализиран наказателен съд, тъй като присъдата по същото е влязла в сила на 11.06.2015 г., а деянието по НОХД 3245/2019 г. е извършено след влизането й в сила - на 23.06.2016 г.

         В този смисъл по посочените две осъждания на Специализирания наказателен съд и на СГС следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно това НОХД 3245/2019 г. по описа на СГС.

         С оглед данните по делото, че към настоящият момент наложеното на осъдения Д. наказание по НОХД 1362/2013 г. на Специализирания наказателен съд е изтърпяно, не следва да бъде постановено отделното му изтърпяване, тъй като подобно разрешение се явява безпредметно.

         На следващо място, съдът не счете за основателно предложението на прокурора за приложение на чл. 24 от НК по отношение на двете осъждания на осъдения Д..

На първо място следва да бъде посочено, че се касае само до две престъпления включени в групата.

На второ място е основателен доводът на защитата, че осъждането на Д. по НОХД 1423/2015 г. на Специализирания наказателен съд е за престъпление, извършено в далечната 2007 година, т.е. съпоставено с датата на влизане в сила на присъдата от 27.12.2019 г. се явява прекомерна продължителността на воденото наказателното производство.

На следващо място, следва да бъде отчетен и факта, че по НОХД 3245/2019г. на СГС подсъдимият Д. е признал своята вина и наказателното производство по делото е приключило със споразумение между прокуратурата, осъденият и неговата защита.

Тези обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да счете, че в настоящия случай не са налице основания за приложение на чл. 24 от НК за увеличаване на определеното общо наказание на осъдения Д.Д..

На следващо място следва да бъде зачетено изтърпяното до момента наказание от Д. от 27.01.2019 г. до настоящия момент, както и задържането му по НОХД 3245/2019 г. на СГС за периода от 23.09.2016 г. до 19.01.2017 г.

         С оглед данните, че присъдата по НХОД 1362/2013 год. на Специализирания наказателен съд е влязла в сила на 11.06.2015 година с ефективно изтърпяване на наказанието от 8 месеца и 22 дни „лишаване от свобода“, първоначалният режим на определеното общо най-тежко наказание по силата на чл. 57, т.2, буква „б“ от ЗИНЗС се явява „строг“ такъв.

 

         Воден от горните мотиви

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОПРЕДЕЛЯ на Д.Ч.Д. с ЛЧН ******* едно общо наказание равно на най-тежкото такова по осъжданията му по НОХД 1423/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд и по НОХД 3245/2019 г. по описа на СГС, а именно това наложено му по НОХД 3245/2019 год. на СГС, а именно 3 (три) години и 6 (месеца) „лишаване от свобода“.

         ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така определеното общо наказание.

         ЗАЧИТА и ПРИСПАДА при изтърпяване на наказанието времето през което осъденият Д. е бил задържан по НОХД 3245/2019 г. по описа на СГС, а именно от 23.09.2016 г. до 19.01.2017 г., както и времето от 27.12.2019 год. до влизане на определението в сила, през което същият търпи наказание „лишаване от свобода“  по НОХД 1423/2015 год. по описа на Специализиран наказателен съд.

 

 

         Определението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 15-дневен срок от днес по реда на Глава 21 от НПК.

         Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,15 ч.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                        2.

 

                                                       СЕКРЕТАР: