РЕШЕНИЕ
гр.София, 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
6795 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49
от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от К.И.Б.
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД срещу „Б.М.г.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление ***. Ищецът твърди, че на 3.05.2015г. в 09.00ч. в предаването „Т.с.и н.“ с водещ Ж.М.съдия
Н.К.е направила изявление в смисъл , че е
независима и не е свързана с каквито и
да е било кръгове, както и че не се поддава на натиск и е пример на своите
по-млади колеги. Ищецът твърди, че това
са неистини. Посочва конкретно дело, водено от ищеца, по което съдия К.в състав
с други двама съдии се е произнесла с решение. Счита, че тя не е била
безпристрастна при вземане на решението. На 4.05.2015г. ищецът поискал право на
отговор от ответника, в което да опровергае твърдението на съдия К., но не
получил отговор от ответника. Посочва, че мълчаливият отказ на ответника да му
предостави право на отговор е накърнил достойнството му и му е нанесъл морални
вреди. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му плати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7,5 милиона лева.
Ответникът „Б.М.г.“ ЕАД оспорва
предявения иск. Сочи, че цитираните изявления на гости на телевизията не се
отнасят до ищеца и той не е засегнато от тях лице. Освен това, тези
изявления не са неверни или обидни, поради което не са противоправни. Позовава се на чл.18 от ЗРТ и на Препоръка
2004/16 на Комитета на министрите към държавите членки относно правото на
отговор в новата медийна среда, като сочи, че ищецът не е засегнато лице, тъй
като не е конкретно назован, неговата самоличност не се подразбира, а и дори да
бъде назован поименно, то изявленията на интервюираните лица представлява тяхно
лично мнение. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази представените от
страните доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 3.05.2015г. в 09.00ч. в предаването „Т.с.и н.“ с водещ Ж.М.съдия
Н.К.е направила изявление в смисъл , че
е независима и не е свързана с каквито и
да е било кръгове, както и че не се поддава на натиск и е пример на своите
по-млади колеги.
На следващия предаването ден, 4.05.2015г.
ищецът е изпратил с препоръчана поща до ответника искане по чл.18 от ЗРТ -
право на отговор. В искането е посочил, че твърдението на Н.К.е невярно, като той
твърди, че тя е „Корумпирана до мозъка на костите си“. Посочил е заведеното от
него дело, разглеждано от състав, включващ съдия К.и е дал обяснения за него.
Изложил е и други свои твърдения.
Отговор от ответника на искането на
ищеца по чл.18 от ЗРТ не е бил изпратен до ищеца.
Други релевантни по делото доказателства
не са представени.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявения
иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно
деяние, извършено от служител при ответника, настъпили вреди за ищеца,
причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредите. Ищецът твърди, че служител на ответника неправомерно и противоправно му е отказал право на отговор, в резултат на
което ищецът се е почувствал обиден , а достойнството му било накърнено.
За да се установи, че служител при
ответника е действал противоправно, на първо място
следва да се прецени дали ищецът е имал право на отговор. Защото ако е имал, то
тогава отказът да му бъде предоставено право на отговор ще бъде противоправно действие.
Условията за предоставяне на медийни
услуги са уредени в Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Ответникът е
доставчик на линейни медийни услуги и дейността му се регулира от този закон.
Съгласно чл.18 от ЗРТ лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни
медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат
право на отговор.
ЗРТ не дефинира кои лица са засегнати, респ. имат право на отговор, като е оставил явно отговора на този въпрос да се даде в съдебната практика. ВКС е отклонил произнасяне по този въпрос /така определение № 241 от 17.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1994/2016 г., IV г. о., ГК/. При липса на дефиниция в националното ни право, съдът следва да провери дали международното или европейското право не уреждат този въпрос. Правото на отговор е уредено в Европейската конвенция за трансгранична телевизия от 5 май 1989 на Съвета на Европа /ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 4.12.1997 г. - ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г. , в сила от 1.07.1999 г. /. Право на отговор – чл.8 „ Всяка предаваща страна осигурява възможността за всяко физическо или юридическо лице, независимо от неговата националност или местожителство (седалище), да упражни право на отговор или да прибегне до други сравними правни или административни средства по отношение на програмите, предавани или препредавани от лица или с помощта на технически средства под нейна юрисдикция по смисъла на чл. 3“. Конвенцията също като ЗРТ дава много обща формулировка на правото на отговор. В обяснителния доклад към Конвенцията /от 5.05.1989г., одобрен от Постоянния комитет по трансгранична телевизия към Конвенцията и задължителен при тълкуване на Конвенцията на основание чл.32 от Виенската конвенция за правото на договорите, също ратифицирана от България, в сила от 21.05.1987г./ обаче е посочено какво е тълкуването и разбирането на чл.8 – правото на отговор по см. на Конвенцията е възможността всяко физическо или юридическо лице да поправи неверни факти или информация, в случаи когато такива факти или информация го засягат или застрашават негови легитимни права /особено по отношение на неговото достойнство, чест или репутация/. Въпреки, че обхватът на Конвенцията са трансграничните предавания, то с оглед принципа на еднаквото третиране на гражданите следва да се прилага и за националните предавания. Разбирането, че право на отговор има засегнато от невярна информация лице е изразено и в Препоръка (2004)16 на Комитета на министрите към държавите-членки относно правото на отговор в новата медийна среда (приета от Комитета на министрите на 15 декември 2004) - На всяко физическо или юридическо лице независимо от националността или адреса трябва да бъде осигурено право на отговор или равносилно възмездително средство, даващо възможност да се реагира на всяка информация в медиите, която представя неверни факти за него и засяга негови лични права. Предвидени са и изключения, при които може да се откаже право на отговор между които и „ако съответното лице не може да докаже съществуването на легитимен интерес“. На плоскост европейско право, което е също част от националното ни право, правото на отговор е уредено още в Директива 98/552, която е изменена с последващи директиви /но не в частта на правото на отговор/, последната от които е Директива 2010/13/ЕС от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги). Въпреки че е влязла в сила през 2010г., Директива 2010/13/ЕС е транспонирана във вътрешното ни право едва през 2017г. Но независимо от това, и двете Директиви - Директива 98/552 и Директива 2010/13/ЕС, в чл.23 и чл.28, съответно, съдържат идентичен текст във връзка с правото на отговор:
„1. Без да се засягат други разпоредби, приети от държавите-членки, в областта на гражданското, административното или наказателното право, всяко физическо или юридическо лице, независимо от националността, чиито законни права, в частност репутацията и доброто му име, са били засегнати от твърдение, основаващо се на неверни факти в телевизионно предаване, трябва да има право на отговор или на еквивалентни мерки. Държавите-членки гарантират, че ефективното упражняване на правото на отговор или на еквивалентни мерки не е възпрепятствано от необосновани изисквания или условия. Отговорът се излъчва в приемлив срок, последващ конкретното искане и във време и по начин, подходящи за предаването, за което се отнася искането.
2. Правото на отговор или равностойните средства за правна защита се отнасят за всички излъчващи оператори, които се намират под юрисдикцията на всяка държава-членка.
3. Държавите-членки предприемат необходимото, за да въведат правото на отговор или равностойните средства за правна защита и да определят реда за тяхното упражняване. В частност, те осигуряват достатъчен период от време и такъв ред, че правото на отговор или равностойните средства за правна защита да могат да бъдат упражнявани по подходящ начин от физически или юридически лица с местожителство в други държави-членки.
4. Молбата за упражняване правото на отговор или на равностойните средства за правна защита може да бъде отхвърлена, ако подобен отговор е неоправдан съгласно условията в параграф 1, ако би включил наказателен акт, ако би направил предаващия оператор обект на търсене на гражданска отговорност или ако би нарушил правилата на общественото приличие.
5. Предвиждат се процедури, които да уреждат реда, по който споровете относно упражняването правото на отговор или равностойните средства за правна защита могат да бъдат разглеждани пред съда“.
Прегледът на законодателството по-горе ясно сочи, че право на отговор има лице, което е пряко засегнато от твърдение, основаващо се на неверни факти в телевизионно предаване. И когато случая не е такъв, молбата за упражняване на правото на отговор може да бъде отхвърлена.
Прилагайки това разбиране на законодателя към настоящия случай, съдът счита, че ищецът не е бил пряко засегнат от твърдението на съдия К., че тя е „независима и не е свързана с каквито и да е било кръгове, както и че не се поддава на натиск и е пример на своите по-млади колеги“. Неудовлетвореността на ищеца от резултата по конкретно дело, решено от съдия К., не е в противоречие с казаното от нея в предаването, нито това по някакъв начин го засяга лично. Ищецът щеше да бъде пряко засегнат, ако съдия К.го беше посочила поименно или по друг подразбиращ се че касае ищеца начин. В случая съдия К.е говорила по друга тема. Ако разбирането на законодателя е било да гарантира право на отговор на всеки, който по някакъв начин се чувства засегнат от изявления на различни лица, предадени по телевизията, то тогава телевизионното време не би било достатъчно за изпълнение на основните функции на телевизията - предоставянето на аудио-визуални предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост /така в ЗРТ/.
Естествено възниква и въпроса дали отказа на право на отговор не нарушава правата на ищеца по чл.10 от ЕКПЧ – свобода на изразяване на мнението. Практиката на Европейския съд по правата на човека ясно показва, че според Съда чл.10 не дава свобода на форум – свобода за упражняване на правото на изразяване на мнение, вкл. и право на достъп до медии, за да се изрази мнение. Изключение е възможно в конкретни случаи ако темата е от значим обществен интерес. В искането си за право на отговор ищецът е обвинил съдия К., че е корумпирана и е посочил какво решение е постановил съдийски състав, чийто член е била съдия К.. Това изявление, което ищецът е искал да отправи в право на отговор, не е от значим обществен интерес. То цели да дискредитира един съдия . Дали тази критика е оправдана и служи като част от обществен дебат? По скоро това е клеветническо твърдение - недоволен от развитието на свое лично дело, ищецът прави обобщен извод като обвинява съдия К.в престъпление, а в жалбата допълнително отправя обиди към други трима съдии. Темата за независимостта на съда и на съдиите е от значим обществен интерес, но формулираното изявление в правото на отговор не носи като цел повдигане на дебат по темата. Ако е бил недоволен от съдебния акт, ищецът е имал възможност да го обжалва пред ВКС, да подаде жалба срещу съдията в ИВСС или в прокуратурата , ако е имал данни за извършено престъпление, но не и да прави публични изявления по свое конкретно дело, като използва националния ефир. Правилно ответникът не е предоставил на ищеца право на отговор по направеното от него искане от 4.05.2015г.
Съдът не установи ответникът неправомерно да е причинил вреда на ищеца чрез свой служител, като не му е предоставил право на отговор. Ищецът не е от кръга лица с правно защитим интерес , директно засегнат от изявлението на съдия К., поради което ответникът не е имал задължение да му предостави форум да опровергае невярно изнесена за него информация или такава, която е накърнила неговото име, чест и/или достойнство.
Претенции за разноски не са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.Б., ЕГН ********** против „Б.М.г.“ ЕАД с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 500 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, търпени в резултат на неправомерен отказ на право на отговор на изявление на съдия Н. К., направено на 3.05.2015г. в 09.00ч. в предаването „Т. с. и н.“ с водещ Ж.М..
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: