РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Перник, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720104063 по описа за 2024 година
По изложените в исковата молба обстоятелства Ж. М. П. с ЕГН:**********, от
гр.П., ул.О.П., ** ** ** чрез адв. Л.В. е поискала да бъде осъдено ответното дружество
ОП“ОССТО" с ЕИК 000386751616, предст. от Л.И.Г. - Адрес: гр.П., пл."И.Р. " ** да и
заплати сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както
и имуществени вреди в размер на 3201,20лв. - разноски по лечението - 1799.53,00 лева,
пропуснати ползи от отнета възможност за получаване на пълния размер на трудово
възнаграждение за периода на болничен отпуск, ведно със законната лихва върху
присъдената сума за периода от ****г. до изплащането й, както и присъждане направените
по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител е оспорило предявените
искове по основание и размер, като се излагат доводи за приложение разпоредбата на чл.201
ал.2 от КТ, като се прави възражение за съпричиняване в размер на 99%. Конкретните
доводи, които се излагат са, че е било налице напускане на работното място от ищцата не
през подход до място за изхвърляне на боклуци. Това не е и място за изхвърляне на
отпадъци от хижа „С.". Мястото, на което ищцата е претърпяла злополуката не попада и в
терен на хижа „С.". Мястото, на което ищцата е претърпяла злополука, е на терен, на който
няма път за преминаване. При напускане на работа ищцата е решила да премине през място,
което съвсем явно и видимо е било твърде неподходящо за преминаване поради релефа и
характеристики му и през което няма път/пътека за придвижване.
Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
1
страните, по реда на чл. 12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:
Не се спори по делото, че Ж. М. П., е работила въз основа на сключен трудов
договор с ответното дружество на длъжност „К.“, с място на работа - хижа „С.“, които
обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства.
От представените документи, както и от показанията на разпитания по делото
свидетел О.И.Х., /очевидец на злополуката/, се установява, че около 16,40 ч. на **** г.,
ищцата изпълнявайки трудовите си задължения, при изхвърляне на боклук от х.“С.“,
движейки се към мястото с контейнери за изхвърляне на битови отпадъци, се подхлъзнала,
паднала, при което увредила долен крайник .
Видно от приложените заверени фотокопия от Разпореждане № ****. на НОИ, като и
декларацията за тр.злополуката, вх. № ****-**** от **** г. на Териториално поделение - П.
от осигурителя ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, СПОРТНИ
И ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ“, станалата с Ж. М. П., ЕГН ********** на **** г., се приема
за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Видно от заключението на вещото лице д-р К. С. се установява, че при настъпилата
трудова злополука, станала на **** г., ищцата получила двуглезенно счупване на лява
глезенна става, като е налице причинно следствена връзка между трудовата злополука и
получените увреждания при ищцата. Вещото лице сочи, че всяка една такава травма и
проведеното лечение, предизвикват стресова реакция при пострадалия. Тежестта на тази
реакция и начина на протичането и е много индивидуална и зависи от много фактори. По
делото няма приложена документация, за провеждане на лечение на постравматичния стрес
при ищцата. През периода на лечение, ищцата е имала затруднения в хигиенно битовото си
самообслужване и качеството си на живот, за период от около 6 месеца, свързани с
проведените оперативни лечения и рехабилитация, придвижването и с помощни средства -
патерици през периода на възстановяване. При проведения личен прегледа, извършен на
03.01.2025г., вещото лице установило наличието на два оперативни белега - по външната
страна на лява глезенна става с надлъжен ход и дължина 11см. и по вътрешната страна на
лява глезенна става с дъговидна форма и дължина 6 см. Ограничен обем движение в лява
глезена става при повдигане на ходилото нагоре от 5 градуса, при норма 20 градуса.
Вещото лице също така сочи, че в приложената медицинска документация по
делото, не са описани придружаващи заболявания при ищцата, които биха оказали влияние
върху протичането на възстановителния период при същата. След ****г., ищцата е била в
болничен отпуск от 20.12.2021 г. до 14.11.2022г. с диагоза: Счупвания на друг и части на
подбедрицата. По делото няма данни за наличието на болнични листове с други диагнози.
Видно от показанията на разпитаната като свидетел К.П.В., се установява, че в
следствие претърпяната травма ищцата е търпяла болки и редица страдания в периода на
лечението и. Тъй като била трудно подвижна а живеела на 8 ет., се наложило да се премести
да живее при сина си, който пък имал бебе, което предизвикало редица притеснения в
ищцата, че притеснява семейството на сина си и им е в тежест, вместо да помага за
отглеждане на внука си. Обездвижването и продължилото дълго лечение, се отразили
2
крайно негативно в емоционален план на ищцата, получила стрес била много разстроена.
Свидетелката сочи, че към настоящия момент травмите все още не са отшумели, ищцата не
може да се движи свободно, както преди, ходи на работа с придружител и със специални
обувки, бързо се уморява.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният
иск е доказан по своето основание. Установено е, че злополуката е станала по време, когато
ищеца е изпълнявал трудовите си задължения в ответното дружество, което по смисъла на
чл.55 от КСО е трудова злополука, като същата, както бе посочено по-горе е била призната
за такава по предвидения от закона административен ред с Разпореждане №****. на ТП на
НОИ - Перник. Същата е причинила временна нетрудоспособност, както и настъпили от нея
вреди за пострадалия. При това положение е налице хипотезата на чл.200, ал.1 от КТ и
отговорността на ответното дружество за настъпилата трудова злополука следва да бъде
ангажирана.
От заключението на вещото лице д-р К.С., което съдът възприема е видно, че
вследствие на станалата злополука ищцата е претърпяла много силни болки и страдания, по
време на инцидента без възможност за движение за дълъг период, както е търпяла такива и
впоследствие, при проведеното оперативно и следоперативно лечение, когато отново са
търпени болки и страдания. Допълнителни страдания и затруднения от битово естество,
ищцата е търпяла интензивно около 6 месеца, като такива са търпени през целия период на
болничен отпуск. Налице са остатъчни белези от две интервенции, които представляват
леки козметични дефекти за областите в които се намират и са с траен характер.
Движението, към настоящия момент е възстановено но е налице ограничен обем движение в
лява глезена става, при повдигане на ходилото нагоре от 5 градуса, при норма 20 градуса.
Предвид изложеното са налице неимуществени вреди резултат от претърпяната
злополука. По силата на чл.200, ал.3 от КТ ответното дружество дължи обезщетение за тези
вреди, като същото се определя с оглед на принципа залегнал в разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. Съобразявайки се със степента на причиненото увреждане, а именно : счупването на
лявата глезенна става на ищцата, и извършено лечение изразяващо се в открито наместване
на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- плака и винтове,
наложилото се поставянето и на един винт/наречен транссиндесмален/, който придържа
двете кости на подбедрицата една до друга и стабилизира допълнително счупването,
повторната оперативна интервенци на 11.10.2022г., проведено в МБАЛ „Света София“, за
отстраняване на поставения остеосинтезен материал, болките и неудобдствата при
извършената рехабилитация, останалите козметични дефекти, водещ до неудобства и
дисконфорт, търпените неудобства от хигиенно и битово естество, през периода на
лечението, и в последствие до настоящия момент, намаленото движение на глезената става,
търпените психични неудобства и страдания вследствие на злополуката през продължилия
период на лечение, възрастта на ищцата, семейното и положение, продължилото дълго
лечение и болничен отпуск за периода от 20.12.2021 г. до 14.11.2022г. , то съдът намира че
претендираната сума от 40 000.00 лева, справедливо ще обезщетят ищцата за претърпените
3
от нея болки и страдания в следствие станалата трудова злополука, поради което и
предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи до посочения размер, като до
разликата до пълния предявен такъв от 45 000.00 лева, искът ще следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.200, ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за пропуснатата
полза от работника, изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение на
пострадалия и полученото след увреждането на здравето обезщетение за временна или
трайна нетрудоспособност от общественото осигуряване. Базата за изчисляване на разликата
е брутното трудово възнаграждение, което последният би получил, ако беше здрав и
работеше на заеманата преди увреждането длъжност, при съобразяване на всички промени в
размера на трудовото възнаграждение за същата длъжност, настъпили през исковия период
от време. В случая се дължи и обезщетение за заплатените от работника суми за своето
лечение, които не се покриват от здравната каса.
Видно от заключението на вещото лице В. В. по изслушаната съдебно счетоводна
експертиза се установява, че брутно трудово възнаграждение, което би било начислено на
ищеца за периода от 20.12.2021г. до 15.11.2022г., е в размер на 8689,99 лева. За периода от
20.12.2021г. до 15.11.2022г. на ищеца е платено обезщетение за болничен отпуск в размер на
6890,34лева. Разликата между трудовото възнаграждение, което би получила ищцата за
периода 20.12.2021г. до 15.11.2022г , ако не ползва болничен отпуск и полученото
обезщетение за болничен отпуск 6890,34 лева е в размер на 1799,53 лева.
На второ място вещото лице сочи, че по делото са приложени 11 броя фактури с
фискален бон за заплатени суми за лечение в общ размер на 3201,60 лева, описани по дати и
основание в таблица неразделна част от заключението.
Предвид горното исковете за имуществени вреди се явяват основателни за сумата от
3201,60 лева, направени разходи за лечение по повод настъпилата трудова злополука, и
иска за обезщетение за периода, 20.12.2021г. до 15.11.2022г., представляващ разликата
между трудовото възнаграждение, което би получила ищцата за същия период, ако не ползва
болничен отпуск и полученото обезщетение за болничен отпуск в размер на 1799,53 лева,
съобразно допуснатото от съда увеличения на същия в проведеното съдебно заседание.
В случая съдът следва да се произнесе и по въпроса за евентуално съпрчиняване, от
страна на ищеца, тъй като това е въпрос за размера на действително причинените вреди, в
която връзка е направено и изрично искане от ответната страна. Съгласно чл.201 ал.2 от КТ,
намаляването на обезщетението е допустимо само ако пострадалият е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Същата е налице,
когато работникът е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици -
увреждането на здравето му, но е мислил, самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Само
последната, а не обикновена небрежност е основание за намаляване на обезщетението
съобразно практиката на съдилищата.
В настоящето производство не се доказа нито едно от твърденията на ответната
страна в тази насока, а имено, че е било налице напускане на работното място от ищцата не
4
през подход до място за изхвърляне на боклуци, че това не е било и място за изхвърляне на
отпадъци от хижа „С.". Мястото, на което ищцата е претърпяла злополуката не попада и в
терен на хижа „С.". Мястото, на което ищцата е претърпяла злополука, е на терен, на който
няма път за преминаване. При напускане на работа ищцата е решила да премине през място,
което съвсем явно и видимо е било твърде неподходящо за преминаване поради релефа и
характеристики му и през което няма път/пътека за придвижване. Напротив видно от
показанията на разпитания по делото свидетел О.И.Х., /очевидец на злополуката/, се
установява, че същия е чакал жена си и ищцата след работа да ги прибере в града и видял, че
свличат два черни чувала боклук по пътя към паркинга, където се намират контейнерите за
свет. Същия доближил ищцата, която била паднала на пътя за да види какво става и
установявайки, че се е наранила я отнесъл до автомобила си. От посочените показания може
да се направи извод, че ищцата се е движела по обичайния път до контейнерите за боклук,
независимо от снега и леда пътя е бил проходим, доколкото свидетеля носейки ищцата е
преминал обратно до автомобила си.
Предвид изложеното настоящия състав счита, че в конкретния случай, ищеца не е
проявила груба небрежност, а настъпилата трудова злополука е вследствие на случайно
събитие /непредвидено подхлъзване на пътя/.
Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното дружество, по силата на
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на злополуката или от ****г. година, поради което и
следва да се присъди законната лихва за забава, върху определените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, от тази дата до окончателното им изплащане,
предвид направеното искане в тази насока.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да заплати, по сметка на
Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 1600.00 лева, както и сумата от 450,00
лева, изплатени хонорари на вещи лица от бюджета на съда или общо сумата от 2050.00
лева, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила, до окончателното изплащане. Ответното дружество следва да заплати на
адв. Л.В., адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗД в размер на 500.00 лева, като
определянето му съдът взема предвид фактическата и правна сложност на делото,
проведеното само едно съдебно заседание, и обстоятелството, че същия процесуален
представител не се е явил за същото . Съответно ищеца ще следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответното дружество сумата в размер 578.00 лева, направени разноски по
делото за изплатено адвокатско възнаграждение и хонорари на вещи лица изчислени по
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ,
СПОРТНИ И ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ“, с ЕИК 000386751616, предст. от Л.И.Г. - Адрес:
5
гр.П., пл."И.Р. " ** да заплати на Ж. М. П. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.О.П., ** ** **
заплати сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на 3201,20лв. - разноски по
лечението - 1799.53,00 лева, разлика от трудово възнаграждение и получено обезщетение от
НОИ, за периода на болничен отпуск, ведно със законната лихва върху присъдените сума за
периода от ****г. до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния размер от 45
000.00 лева неимущесвени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ,
СПОРТНИ И ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ“, с ЕИК 000386751616, предст. от Л.И.Г. - Адрес:
гр.П., пл."И.Р. " ** да заплати по сметка на Пернишкия районен съд, общо сумата от
2050.00 представляваща дължими държавни такси и разноски за вещи лица, заедно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в
сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ,
СПОРТНИ И ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ“, с ЕИК 000386751616, предст. от Л.И.Г. - Адрес:
гр.П., пл."И.Р. " ** да заплати адв. Л.В., с адрес гр.С., ул.К.Б. ****, адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗД в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА Ж. М. П. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.О.П., ** ** ** да заплати на
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, СПОРТНИ И
ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ“, с ЕИК 000386751616, предст. от Л.И.Г. - Адрес: гр.П., пл."И.Р.
" ** сумата в размер на 578.00 лева, направени разноски по делото за изплатено адвокатско
възнаграждение и хонорари на вещи лица, изчислени съобразно отхвърлената част на
исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6