Решение по дело №1863/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 825
Дата: 2 август 2022 г.
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20222120201863
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. Бургас, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201863 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т............“ ЕООД, ЕИК ............. срещу Наказателно
постановление № 621976-F638999 от 26.04.2022 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП
за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП му е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 25 000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно,
неправилно, необосновано, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и
в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди,
че нарушението не е доказано по безспорен начин. Сочи, че към датата на съставяне на НП,
АНО не е проверил дали жалбоподателят е бил регистриран. Твърди се, че жалбоподателят е
отстранил нарушенеито преди съставяне на НП, като това обстоятелство не е било
съобразено от АНО. Поддържа, че нарушението не е било описано ясно и по тази причина за
жалбоподателя не е ясно какво нарушение му се вменява. Сочи, че не са посочени дата и
място на извършвне на нарушението. Твърди, че регистърът е публичен и нарушенеито е
могло да бъде установено още когато жалбоподателят е закъснял с регистрацията, като в
тази връзка възразява, че АУАН е издаден извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. На последно
място пледира за приложението на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли отмяна на обжалваното
НП. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. А......... Поддържа жалбата
и изложените в нея възражения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я...... оспорва
1
жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно. Счита за безспорно установено вмененото на жалбоподателя нарушение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.12.2021 г. свидетелят Г.П. инспектор в ЦУ на НАП заедно с К.Г. също инспектор
в НАП извършили проверка на търговски обект – Газстанция № 1, находяща се в гр. К......,
ул. „С...........“ № ....., стопанисвана от дружеството-жалбоподател. Обектът извършвал
търговска дейност на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. Обектът
разполагал с една бензиноколонка, с наличен един резервоар с вместимост 8909 л. Обектът
разполагал с 1 брой Електронна система с фискална памет с ИН на OS 006081, регистрирана
в НАП, функционираща от 25.06.2019 г., като редовно се подават отчети към НАП към
момента на проверката. При проверката жалбоподателят, който попада в обхвата на чл. 2, ал.
1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, във вр. параграф 1, т. 5, б. „а“ от ДР на същия закон, не представил
удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП. По време на проверката
представляващият дружеството-жалбоподател заявил, че не е подавано заявление за
регистрация и дружеството не разполага с такова удостоверение. Впоследствие контролните
органи извършили проверка и в регистъра по ЗАРИДСНПНП, като се потвърдило, че на
жалбоподателя няма издадено удостоверение за регистрация. По тази причина служител в
НАП – К. П. Г. съставила срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Г.П. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
Жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката не е имало издадено
удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП. Изложените в жалбата и поддържани в
съдебно заседнаие възражения са за правната страна на спора.

От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
2
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на
обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът намира
за неоснователно възражението, че АУАН е съставен извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В
действителност регистърът по чл. 16 от ЗАРИДСНПНП е публичен и се води в
Министерство на икономиката, но според настоящия състав не би следвало да се вменява на
служителите в НАП да извършват ежедневна проверка на всчики задължени лица по чл. 2,
ал. 1 от ЗАРИДСНПНП дали са спазили правилата за регистрация по този закон. По-логично
е да се приеме, че справката в регистъра следва да се направио при извършване на конкретна
проверка на обект, както е в настоящия случай. След като жалбоподателят е заявил, че няма
издадено удостоверение за регистрация, за да потвърдят този факт, проверяващите са
извършили справка в регистъра. В тази насока са показанията на свидетеля П., който
посочва, че справки в публични регистри се извършват от служителите на НАП във връзка с
извършвани проверки. Като без значение е дали справката се извършва преди проверката на
място, по време на проверката или след нея. Ето защо според съда не е бил нарушен чл. 34,
ал. 1 ЗАНН и АУАН е съставен в законоустановения давностен срок. Проверката е била
извършена на 16.12.2021 г., а АУАН е съставен на 20.12.2021 г. Неоснователно според съда
е и възражението, че нарушението е могло да се установи при предходна проверка,
извършена на 25.11.2021 г., което опорочава издаването на процесния АУАН. Видно от
представения протокол от извършена на 25.11.2021 г. проверка на процесния обект,
проверяващите са проверили касовата наличност, функциониране на фискалното
устройство, отчети. Не е било обект на проверката обстоятелството дали дружеството,
стопанисващо обекта е регистрирано по ЗАРИДСНПНП. Според съда няма законова пречка
това обстоятелство да бъде проверено в последваща проверка, каквато е извършена на
16.12.2021 г.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението за допуснато съществено нарушение относно липсата на задължителни
реквизити в АУАН и НП – дата и място на извършване. В случая вмененото на
жалбоподателя деяние е под формата на бездействие, а именно не се е регистрирало в
регистър по ЗАРИДСНПНП и независимо от това извършва търговска дейност като лице по
чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. В ЗАРИДСНПНП не е предвиден изричен срок за
регистрация на лицата по чл. 2, ал. 1 и по тази причина не може да се посочи дата на
нарушението. Относно мястото, като се вземе предвид вида на нарушението (не подаване на
заявление за регистрация в регистър), според съда достсъчно е да се посочи, в кой регистър
не се е регистрирал жалбоподателят. Това обстоятелство изрично е посочено както в АУАН,
така и в НП.
3
Съгласно чл.2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП по смисъла на този закон икономически
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са:1. търговия на едро с нефт и
продукти от нефтен произход; 2. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход;
3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или
складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и
данъчните складове; 4. транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; 5. пълнене на
бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове; 6. дистрибуция на
бутилки с втечнени нефтени газове (LPG).7. (отм. - ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 25.01.2020
г.) В чл. 3, ал. 1 от същия закон е предвидено, че всяко лице, което осъществява дейност
по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон, като в ал. 2 се предвижда изключение,
като не подлежат на регистрация по този закон държавните и местните органи за всички
извършвани от тях дейности по чл. 2, ал. 1 в качеството им на орган на държавна или местна
власт.
От данните по делото се установява, че жалбоподателят извършва търговия на дребно с
нефтни продукти (автомобилни горива), поради което попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗАРИДСНПНП. Като безспорно по делото е обстоятелството, че жалбоподателят не е не
държавен орган или орган на местната власт. Следователно спрямо него действа
задължението за регистрация, предвидено в чл. 3 от същия закон.
От фактическа страна по делото безспорно е установено, че при извършена на
16.12.2021 г. проверка на обект - Газстанция № 1, находяща се в гр. К......, ул. „С...........“ №
....., стопанисван от дружеството-жалбоподател, контролните органи са констатирали, че
жалбоподателят извършва дейност без да е регистриран в регистъра по чл. 16 от
ЗАРИДСНПНП. Свидетелят П., който е присъствал по време на проверката заявява, че
липсата на регистрация е била заявена от самия представител на дружеството, който е
присъствал по време на проверката. Отделно свидетелят П. посочва, че е била извършена
допълнителна проверка в регистъра и вдействителност се е потвърдило, че за дружеството –
жалбоподател няма издадено удостоверение за регистрация. Видно от представено в
преписката удостоверение, същото е било издадено на 22.03.2022 г. (след извършване на
проверката и съставяне на АУАН). Тук следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав
не споделя възражението на жалбоподателя, че при съставяне на НП, АНО не е съобразил,
че вече е било издадено удостоверение и неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Независимо, че нарушението е било отстранено още в хода на
административнонаказателното производство, настоящият случай не се характеризира като
такъв с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от същия вид. Ето защо не
е приложим чл. 28 ЗАНН и случаят не е маловажен.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП
предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 25000 лв. до 250 000 лв.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесното нарушение. На дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в
предвидения в закона минимум, а именно в размер 25000 лв. Съдът намира така
4
определеният размер за справедлив с оглед тежестта на извършеното нарушение, както и че
с налагане на наказание в този размер ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 621976-F638999 от 26.04.2022 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на „Т............“ ЕООД, ЕИК .............,
на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1
ЗАРИДСНПНП му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 25 000 лв.
ОСЪЖДА „Т............“ ЕООД, ЕИК ............. да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5