РЕШЕНИЕ
№ 96
Самоков, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
май през две хиляди двадесет и втората година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1201 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т.С.” ЕАД, гр. С., е
предявило срещу В.Й.З. ***, искове за установяване на съществуването на свои
вземания срещу нея за следните суми: за сумата 6326,58 лв., представляваща неплатена
цена на топлинна енергия, доставена в периода м. май 2011 г. - м. ноември 2013
г. (така, както ищецът е формулирал края на исковия период, той включва
м. ноември 2013 г. до края на този месец, т. е. до 30.11.2013 г.) за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.
к. „Я.”, бл. 40, вх. А, ап. 3, за който ответницата е абонат на ищеца с
абонатен номер 028226, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4.3.2014
г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 11309/2014 г. по описа на Софийския районен съд до окончателното й
изплащане и за сумата 825,47 лв., представляваща лихва за забава върху
горепосочената главница за периода от 30.6.2011 г. до 27.1.2014 г. Ищецът
претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че в
процесния период ответницата била потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и поради това тя носела отговорност за заплащане на
процесните задължения към ищеца за цена на топлинната енергия, доставена до
посочения имот. Изтъква се, че ответницата била собственик на имота и
отношенията й с ищеца се уреждали от публично известни общи условия, оповестени
съгласно изискванията на ЗЕ. Ответницата не упражнила правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, поради което общите условия на ищцовото дружество от 2008 г.
влезли в сила спрямо нея и имали силата на договор между нея и ищеца без да е
необходимо изричното им приемане. В тях били регламентирани правата и
задълженията на страните и отговорностите за неизпълнение на задълженията им,
както и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия. Разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата –
етажна собственост, в която се намирало горепосоченото жилище, било извършвано
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Първоначално това лице било „Р.“ ЕООД,
което прехвърлило правата и задълженията си по договора на „Х.Р.“ ЕООД и последното от своя страна извършвало в процесния
период дялово разпределение в сградата, в която се намирал имотът. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот били
изчислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/6.4.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/2007 г., понастоящем отменена, ДВ, бр.
25/2020 г.). Ответницата не заплатила тези суми, поради което изпаднала в
забава съобразно посочените в исковата молба правила на общите условия.
За тези свои вземания ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 11309/2014 г. на Софийския районен съд. Съдът уважил
заявлението с издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът –
настоящ ответник подал възражение, поради което съдът указал на заявителя –
настоящ ищец, да предяви искове за установяване съществуването на вземанията по
заповедта и срокът за предявяване на исковете бил спазен. Тези обстоятелства
обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на исковете като
установителни.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата е представила отговор на исковата молба, с който е оспорила
исковете изцяло и е заявила становище за тяхната неоснователност. Ответницата
твърди, че до 17.6.2013 г., която дата е след края на отоплителния сезон
2012/13 г., тя е била лишена от владение на имота против волята й, независимо,
че е била негов собственик. В тази връзка сочи, че на 17.6.2013 г. е въведена
във владение на имота от съдебен изпълнител след продължили повече от осем
години съдебни производства. Поради това изтъква, че ако през процесния период
до имота е доставяна топлинна енергия, задължени за заплащането й лица би
следвало да бъдат фактическите й ползватели, а не ответницата като собственик,
който не е могъл да владее имота си. Отделно от това изразява и становище за
недоказаност на исковете. Твърди, че писмените доказателства, приложени към
исковата молба, представляват едностранни изявления на ищеца, част от които са
неподписани. Изтъква също, че към исковата молба не са приложени фактури,
справки за използвана топлинна енергия и изходящи от ответницата документи.
Претендира разноски.
По съображения, изложени в
определение, постановено в закрито заседание на 2.4.2021 г. „Х.Р.“ ЕООД, гр. В.
е конституирано като трето лице – подпомагаща страна на страната на ищеца, а
искането на ответницата за привличане на Л.М.П., Т.М.С.и С.М.П.като трети лица
– помагачи на нейна страна, е оставено без уважение и в тази му част
определението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
В молба, постъпила по делото на
8.10.2021 г. и в няколко последващи молби до приключване на устните състезания,
пълномощници на ищеца заявяват, че поддържат исковете.
Първоначално ответницата се
представлява пред съда от пълномощника си адв. И.И., който в молба от 27.5.2021
г. заявява, че поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата
молба. След смъртта на адв. Илиев ответницата се представлява от пълномощника
си адв. Е.П., която в хода на устните състезания заявява, че исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В писмена защита същата допълва, че
исковете са евентуално основателни частично – за периода от м. юли до м.
ноември 2013 г. в размер 137,87 лв. главница и 4,55 лв. лихва.
Третото лице – подпомагаща страна
на страната на ищеца, не заявява становище по исковете.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед
развитието на заповедното производство, установено от приложеното ч. гр. д. №
11309/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 39-ти състав.
По същество исковете са частично
основателни.
С оглед процесуалните изявления
на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба, съдът намира, че
между страните не са спорни следните факти и обстоятелства – че в процесния
период от м. май 2011 г. до 30.11.2013 г. до недвижимия имот, представляващ
апартамент, находящ се на адрес гр. С., ж. к. „Я.”, бл. 40, вх. А, ап. 3, е
доставяна топлинна енергия от ищеца – топлопреносно предприятие; че сградата, в
която се намира имотът, е в режим на етажна собственост; че в същия период в
този имот разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата е
извършвано по системата за дялово разпределение от „Х.Р.“ ЕООД, гр. В., избрано
от собствениците на самостоятелни обекти в сградата; че сумите за топлинна
енергия са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение, които формират общия размер на претенцията
за главница; че до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, а и до подаване на исковата молба по настоящото дело
претендираните суми за главници и лихви не са заплатени; че в процесния период
ответницата се легитимира като собственик на имота на основание договор за
продажба, сключен на 25.4.2005 г. с нотариален акт № 34, т. ІІ, рег. № 1440, д.
№ 187/2005 г. на нотариус Ц.З., с район на действие съдебния район на Софийския
районен съд.
Ищецът не е оспорил представените
от ответницата писмени доказателства – протокол за принудително отнемане и
предаване на недвижим имот, съставен на 26.3.2013 г. по изп. д. №
20127830400500 (т. е. № 500/2012 г.) по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 в КЧСИ, с
район на действие съдебния район на СГС; протокол от 17.6.2013 г. за
принудително отстраняване на движими вещи от недвижим имот, съставен по същото
изпълнително дело и разписка от 27.6.2013 г. за получаване на ключове от
входната врата на имота, обективирана върху молба с вх. № 4217/26.6.2013 г.,
подадена от ответницата до ЧСИ по същото изпълнително дело.
Видно е от протокола за
принудително отнемане и предаване на недвижим имот, че изп. д. № 500/2012 г. по
описа на ЧСИ И.Ч. е образувано по изпълнителен лист от 9.3.2009 г. по гр. д. №
833/2006 г. по описа на Софийския градски съд, 2-Г състав и по гр. д. №
8026/2004 г. по описа на Софийския районен съд, 35-ти състав. Служебно извършената от настоящия
състав справка в страницата на Върховния касационен съд на Република България в
интернет позволява (въпреки обезличаването на акта на ВКС) еднозначно да се
установи за целите на настоящото производство, че гр. д. № 8026/2004 г. по
описа на Софийския районен съд, 35-ти състав е образувано по ревандикационен
иск на Л.Х.П.срещу Л.М.П. и Т.М.С.по отношение на апартамент № 3 в гр. С., ж.
к. „Я.“, бл. 40, вх. А, 1-ви надпартерен етаж, т. е. по отношение на процесния
топлоснабден имот. С решение на първоинстанционния съд от 18.7.2005 г. искът е
уважен срещу Л.П.и е отхвърлен срещу Т.С.. С въззивно решение от 10.2.2009 г.
по гр. д. № 833/2006 г. на Софийския градски съд решението на районния съд е
оставено в сила в частта, с която искът е уважен срещу Л.П.и е отменено в
частта, с която искът е отхвърлен срещу Т.С., като е постановено друго решение
за уважаване на иска и по отношение на тази ответница. С определение № 309 от
26.3.2010 г. по гр. д. № 1307/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. не е допуснато
касационно обжалване на решението на СГС. При съпоставка на тези данни с
нотариален акт № 34/2005 г. на нотариус Ц.З. става ясно, че ответницата в
настоящото производство В.Й.З. е придобила правото на собственост върху
топлоснабдения имот през 2005 г., т. е. след образуването през 2004 г. на
производството по ревандикационния иск на праводателката си Л.П.. Поради това В.З.
не е била страна в производството по ревандикационния иск (чл. 121 от отменения ГПК от 1952 г., респ. чл. 226 от действащия понастоящем ГПК), но не е имала и
фактическа власт върху имота поне до 17.6.2013 г., когато праводателката й Л.П.
е била въведена във владение на имота по принудителен ред, последица от което е
получаването на ключ от имота от пълномощник на В.З. на 27.6.2013 г.
Тези факти обосновават извод, че от
началото на исковия период – м. май 2011 г. до 17.6.2013 г. ответницата в
настоящото производство В.З. е била лишена против волята си, във връзка с
действителен и съдебно предявен правен спор с трети неучастващи по делото лица,
от възможността да упражнява правомощията на владение и ползване на
топлоснабдения имот на горепосочения адрес в гр. С..
Именно от законоустановената
възможност носителят на правото на собственост или на ограниченото вещно право
на ползване върху недвижим имот в сграда – етажна собственост, да упражнява тези
материални гражданскоправни правомощия, като елементи от съответното вещно
право, произтича съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
качеството на техния титуляр като клиент на топлинна енергия (включително и
битов клиент) и задължението му да заплаща цена за топлинна енергия. В този
смисъл е цитираното в Решение от 21.6.2021 г. по в. гр. д. № 217/2021 г. на
Софийския окръжен съд Решение № 35/21.2.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ІІІ г. о. и други, според които „потребител“ на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва
за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно право или по силата на облигационно
право на ползване. Така, щом като ответницата фактически е била лишена от
правомощията си на собственик на имота да го владее и да го ползва от началото
на исковия период поне до 17.6.2013 г., а към тази дата вече е приключил
отоплителния сезон 2012/2013 г., то тя не дължи на ищеца цена на топлинна
енергия по фактурите, дебитните и кредитните известия към тях, отнасящи се за
периоди до тази дата.
За периода от 1.7.2013 г. до края
на м. ноември 2013 г. ответницата, като собственик на имота, който вече не е
бил фактически възпрепятстван против волята си да упражнява фактическа власт
върху имота, дължи на основание чл. 153 от ЗЕ на ищеца сумите по фактури №№
**********/31.7.2013 г., **********/31.8.2013 г. и **********/30.11.2013 г. (л.
79-81 от настоящото дело) за подгряване на вода за периода от 1.7.2013 г. до
30.11.2013 г. – в общ размер 137,87 лв. Съгласно приетото заключение на в. л. В.К.
по съдебно-счетоводната експертиза общият размер на лихвата за забава върху
сумите по тези фактури за период с начални моменти – от 30.8.2013 г. до 31.12.2013 г. и общ краен момент 27.1.2014 г.
е 4,55 лв. За тези суми на главницата (137,87 лв.) и лихвата за забава (4,55
лв.) за посочените периоди исковете са основателни и следва да бъдат уважени, а
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени исковете за разликите над тези
суми до пълните им предявени размери и за следните периоди: за период, за който
се отнася главницата – от м. май 2011 г. до 30.6.2013 г. и за период, за който
се отнася лихвата – с начални моменти от 30.6.2011 г. до 31.7.2013 г. и общ
краен момент 27.1.2014 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
искането на ищеца за присъждане на разноски по приложения списък към молба от
5.5.2022 г., ответницата му дължи разноски, които съразмерно с уважената част
от исковете (2 на сто от предявения им размер) са в общ размер 23,15 лв., който
включва сумата 2,86 лв., представляваща част от внесената държавна такса за
заповедното производство по ч. гр. д. № 11309/2014 г. на Софийския районен съд;
сумата 3,20 лв., представляваща част от довнесената държавна такса за исковото
производство; сумата 7,00 лв.,
представляваща част от внесените депозити за възнаграждения на вещи лица
по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи (в общ размер
350 лв.); сумата 7,09 лв., представляваща част от присъденото в заповедното
производство юрисконсултско възнаграждение (354,56 лв.) и сумата 3,00 лв.,
представляваща част от претендираното в настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение (в размер 150,00 лв.).
С оглед изхода на делото и
искането на ответницата за присъждане на разноски по представения в с. з. на
9.5.2022 г. списък, ищецът й дължи разноски, които съразмерно с отхвърлената
част от исковете (98 на сто от общия им размер) са в размер 441,00 лв.,
представляващ част от платени от ответницата адвокатски възнаграждения, чийто
общ размер (450,00 лв.) не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност
на делото и конкретната величина на материалния интерес.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземания на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № 23б, срещу В.Й.З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за следните
суми: за сумата 137,87 лв., представляваща дължима на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД цена на доставена топлинна енергия в периода от 1.7.2013 г. до 30.11.2013
г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. С., ж. к. “Я.“, бл. 40, вх. А, ап. 3, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 4.3.2014 г. – датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч. гр. д. № 11309/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 39-ти
състав, до окончателното й изплащане, както и за сумата 4,55 лв.,
представляваща дължима на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД лихва за забава върху
горепосочената главница за период с начални моменти от 30.8.2013 г. до
31.12.2013 г. и общ краен момент 27.1.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, гр. С. срещу В.Й.З. *** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответницата за цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., ж. к. “Я.“, бл. 40, вх. А,
ап. 3, В ЧАСТТА МУ за разликата над 137,87 лв.
до предявения му размер от 6326,58 лв., отнасяща се за периода от м. май 2011 г.
до 30.6.2013 г., както и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу
ответницата за лихва за забава върху
претендираната като дължима цена на топлинна енергия за горепосочения имот, В
ЧАСТТА МУ за разликата над 4,55 лв. до пълния му предявен размер от 825,47 лв.,
отнасяща се за период с начални моменти от 30.6.2011 г. до 31.7.2013 г. и общ
краен момент 27.1.2014 г.
ОСЪЖДА В.Й.З.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № 23б, сумата 23,15 лв. за
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 11309/2014 г. по описа на
Софийския районен съд, 39-ти състав и в настоящото исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № 23б, да
заплати на В.Й.З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,00 лв. за
разноски в настоящото исково производство съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено
при участието на „Х.Р.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. „Проф. д-р Г. Г.“ № 5, офис 6, като трето лице – подпомагаща страна на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, гр. С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: