Р Е Ш Е Н И Е
№ 2044 15.08.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8122 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от юрисконсулт Н. Х., пълномощник на „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Р. В., срещу С.Е.С., с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за кредит № ***, сключен с „***“ ЕООД, с търговска марка „***“ вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 350 лева, представляваща главница, сумата 78,98 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 12.11.2015 година до 31.01.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Искът е основан на следните
фактически твърдения:
На
13.08.2015г. между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „***“ и С.Е.С. е сключен Договор за кредит № ***, по реда на
чл. 6 от ЗПФУР. Ищецът счита, че
сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на
договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „***“ ЕООД. Относно
процедурата ищецът конкретизира следното: Кредитополучателят подава заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „***“ на интернет
страницата на кредитодателя - ***. На
посочената страница „***“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат,
спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
„***“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това
се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка***. Кредитодателят дава право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява
такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на
договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „***“, договорът за
кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод.
Ищецът
твърди още, че в процесния случай, на 13.08.2015г.,
страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „***“ под №***, и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. Посочва
още, че в заявката си ответникът заявява желание да му бъде отпусната сума в
размер 350,00 лева. Посочва, че кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 12.09.2015г. Съгласно заявката
на ответника и условията по договора, сумата е изплатена чрез „***“.
В
исковата молба е изложено още, че на основание т.11.1 от Общите условия
кредитополучателят се е възползвал неколкократно от
възможността за удължаване на срока за
връщане на сумата и с това падежът е определен на 11.11.2015
година.
С
настъпване на падежа кредитополучателят не заплаща дължимите суми и изпада в
забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия от 12.11.2015
година заемодателят започва да начислява лихва за забава, формирана от сбора на
лихвения процент, определен от специалните условия по кредита, с добавяне към
него на наказателен лихвен процент за просрочие,
определен съгласно условията на т.13,3 /А/.
От
заемодателят изпращат три напомнителни писма на ответника
на адреса, посочен в договора за кредит, в които се съдържа информация за
размера на задълженията по договора. Всяко писмо, съгласно г.13.5 от Общите условия се таксува с цена 10
лева всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие заемополучател.
Ищецът
твърди още, че на 01.02.2018г. „***“
ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ***/01.02.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ***, както следва:
Сумата 778, 37 лева, от която: сумата 350 лева,
представляваща главница, сумата 398, 37 лева, представляваща наказателна лихва
за периода от 12.11.2015 година до
31.01.2018 година, сумата 30 лева, представляваща отписани такси за
събиране, В исковата молба ищецът
посочва, че всички вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения
договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът
е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „Кредитреформ България“ ЕООД
е изпратено уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Пратката не е потърсена от
получателя“. Ищецът, чрез представляващия, посочва, че до датата на подаване на
исковата молба ответникът не е изпълнил
задълженията си.
Поради
изложеното ищецът предявява посочените искове.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК
ответникът, чрез назначения на основание чл.47 от ГПК процесуален представител
– адвокат П.Г., дава писмен отговор, в
който оспорва предявения иск. Твърди, че исковата молба е недопустима, тъй като
е подадена от ненадлежна страна, алтернативно – неоснователна по основание и
размер. Конкретизира, че от представените документи не се установява надлежно
оформяне на договора за цесия, надлежно уведомяване на ответника за цесията.
Счита, че от приложените документи не се установява, че е направено всичко възможно
за надлежното уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. В писмения
отговор са оспорени всички представени документи относно датата посочена в тях.
Отправила е искане ищецът да бъде задължен да представи по делото всички
неразпечатани пратки, изпратени до ответника, за установяване на съдържанието
им. Процесуалният представител на ответника посочва още, че не се установява по
безспорен начин отпускането на заема и спазването на нормите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
На следващо място посочва, че не е представена
разпечатка от ищеца за това, че липсва плащане от страна на заемателя
по договора. Излага довод, че не са ясни правилата за начисляване на
наказателна лихва за просрочие. Поради изложените
доводи процесуалният представител на ответника счита, че следва да бъде
постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и оспорва твърденията, направени от името на ответната страна. Сочи доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на претенцията.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закон, съдът приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Установява се от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства /договор за кредит № ***, сключен с „***“ ЕООД, с търговска марка „***“, Специални условия към същия договор от 13.08.2015 година, Общи условия и и по – конкретно от оригинал на разписка № *** от 13.08.2015 година, с наредител „***“ и получател – ответника/, че между ответника С.Е.С. ЕГН **********, и „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“, е сключен договор за паричен заем по реда на ЗПФУ и заемодателят е предоставил на заемополучателя първоначално сума в общ размер на 350 лева. Падежът на който е следвало да бъде върната сумата 12.09.2015 година.
Видно
от приложените бланки лихвения процент по договора е 0,00 %, ГПР – 0,00 %, липсва
и таксата за експересно разглеждане на документите. Посочено
е, че общо дължимата сума по договора е 350,00 лева.
Към
исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземания, изходящо от
кредитополучателя, за което по делото няма данни да е връчено на ответника
преди подаване на исковата молба съгласно чл.99 от ЗЗД. Следва да се приеме, че
това е направено в хода на процеса на основание чл. 235, ал.3 от ГПК с
получаване на препис от исковата молба и приложенията от ответника, чрез
процесуалния му представител.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По
отношение на лихвата за забава, претендирана на
основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
За
периода от 12.11.2015 година до -31.01.2018 година, начислената върху главница
в размер на 350 лева лихва за забава в
размер на основания лихвен процент е в размер на 78, 98 лева. В т.13.3, б. „а“ от Общите условия е посочено,
че кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва за забава, прибавена към договорения лихвен процент, в размер
на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие.
Посочено е още, че към датата на сключване на договора за кредит, наказателния
лихвен процент за просрочие възлиза на 10, 01 %. В
конкретния случай обаче претенцията е за присъждане на лихва за забава в размер
на законната лихва. Съдът констатира, на основание чл.162 от ГПК, че искът е
основателен и доказан до пълния предявен размер. Поради изложеното следва да бъде присъдена лихва за забава в размер на78,98 лева.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден за плати на ищеца сумата 374,69 лева, от която сумата 350 лева, представляваща главница, сумата 78,98 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 12.11.2015 година до 31.01.2018 година.
При този изход от спора и на основание чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени от ответника по водене на делото, които са в размери както следва: 100 лева държавна такса, 300 лева възнаграждение за процесуален представител на ответника на основание чл. 47 от ГПК и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер от 100 по чл.25 от Наредбата за правната помощ. До пълния предявен размер на разноските от 150 лева претенцията за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена, тъй като по делото не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Е.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Р. В., по договор за кредит № ***, сключен с „***“ ЕООД, с търговска марка „***“ вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща главница, сумата 78,98 лева /седемдесет и осем лева, деветдесет и осем стотинки/, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 12.11.2015 година до 31.01.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 350 лева /триста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.11.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Р. В., за осъждане на ответника С.Е.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски по водене на делото в размер разликата между претендираната на това основание сума от 550 лева /петстотин и петдесет лева/ и присъдената сума от 500 лева /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ