№ 536
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501950 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.03.2021г по гр.д. № 6089/2018г на Софийски градски съд, 1-12
състав ЗАД „Армеец“АД е осъдено да заплати на Г. Й. Р. сумите от 90 000лв- обезщетение
за неимуществени вреди; 280лв – обезщетение за имуществени вреди под формата на
търпени загуби- разходи за лечение, сторени в периода 26.05.2016г- 08.05.2018г, както и
сумата от 1 130лв- обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за
същия период на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху първата главница, считано
от 01.05.2017г., а върху другите две главници, считано от 08.05.2018г до окончателното
изплащане, като искът за имуществени вреди /пропуснати ползи/ е отхвърлен над
присъдения до претендирания размер от 39 150лв като неоснователен.
Решението е обжалвано от ЗАД „Армеец“ АД чрез пълномощник ю.к. М. – Л. в
осъдителните му части по отношение на присъдените неимуществени и имуществени вреди.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради
нарушение на материалния и процесуален закон. Конкретните доводи са, че по делото не е
доказан ексцес /настъпили нови вреди/ различни от тези, които са компенсирани с решение
по т.д. № 341/2016г на ПлОС. Неправилни в тази връзка били изводите на първата
инстанция, че влошаването на здравословното състояние се презумира, напротив тези факти
подлежали на доказване от ищеца, а последният не ангажирал доказателства. В тази връзка
се цитира заключението на в.л. С., според което няма настъпили усложнения, и че съдът не е
1
съобразил факта, че функцията на крайника е нарушена много преди настъпване на
процесното произшествие, както и че ищецът е ползвал протеза през целия си живот.
Евентуално се поддържа, че дори и да се приеме, че искът за неимуществени вреди е доказан
по основание, то присъденият размер се явявал прекомерен и в нарушение на чл.52 ЗЗД. По
отношение на присъдените имуществени вреди се поддържа, че същите не са доказани по
основание и размер, като въоще не били представени доказателства претендираните разходи
за лечение да са в причинна връзка, а по отношение претендирананата разлика между
трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност се твърди, че съдът не е обсъдил и
съобразил факта, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Иска се
отмяна на решението в обжалваните му части и вместо това отхвърляне на исковете,
евентуално намаляването им по размер.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – Г. Й. Р.
чрез пълномощник адв. Р.Г.. Поддържат се подробно развити съображения за
неоснователност на оплакванията, акцентиращи на събраните по делото доказателства,
установяващи наличието на пряка причинна връзка между пътното произшествие и
настъпилите усложнения в здрасловното му състояние.
В срок е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца Г. Й. Р. чрез пълномощник
адв.Р.Г. против решението в отхвърлителната му част по отношение на иска за имуществени
вреди над присъдения размер от 1 130лв до претендирания. Развиват се съображения за
неправилни изводи на съда във връзка с периода, за който е присъдено обезщетение за
имуществени вреди, и против изводите на съда, че се дължи само разликата между нетното
трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност, защото като база за изчисление
следвало да се вземе брутният размер. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части
и вместо това постановяване на ново по същество, с което се присъди разликата между
претендирания размер от 39150лв и присъдения от първата инстанция от 1 130лв,
евентуално се присъди обезщетение за имуществени вреди за периода от 26.05.2016г. до
приключване на производството пред въззивната инстанция, както и ежемесечно
обезщетение до 13.08.2023г, когато се навършва пенсионна възраст от ищеца.
В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна ЗАД
„Армеец“АД, с който се поддържат доводи за неоснователност.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с посочените във въззивната жалба оплаквания, приема следното:
Решението в обжалваната му отхвърлителна част е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по пряк иск на пострадал при
пътно-произшествие против застраховател, покриващ отговорността на виновния водач
против трети увредени лица по риска „Гражданска отговорност“ с правна квалификация чл.
226 ал.1 КЗ /отм./ за компенсиране на допълнително търпени неимуществени вреди,
настъпили поради влошаване на здравословното състояние, с цена 90 000лв и имуществени
2
вреди в размери на 39 150лв, изразяващи се в претърпени и сигурни бъдещи вреди за
периода 26.05.2016г- 13.08.2023г, както и 280лв – разходи за медикаменти и лечение, ведно
със законните лихви върху главниците до окончателното им изплащане.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковете по основание с възражения против
наличието на новонастъпили от деликта вреди, подлежащи на обезщетяване извън вече
компенсираните с влязло в сила решение на ПлОС, както и против исковете за имуществени
вреди с доводи, че не са сторени твърдените за лечение разходи или че не са в хпричинна
връзка с увреждането, както и че не следва да бъдат компенсирани бъдещи вреди, чието
настъпване не е сигурно.
От фактическа страна не е спорно, че с влязло в сила решение от 23.05.2017г по т.д.
№ 341/2016г. на Пловдивски окръжен съд застрахователят- ответник ЗАД „Армеец“АД е
осъден да заплати на ищеца Г.Р. сумата от 48 000лв, ведно със законната лихва,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП на
30.10.2014г. в гр.Пловдив по вина на водача на застрахования автомобил за причинените му
травми, изразяващи се в открито счупване на лявата бедрена кост. Травмата на лявото бедро
при ищеца е получена на долен крайник, който още през 1966г поради ампутация на
подбедрицата е загубил основната си функция. Загубата на лявата подбедрица, от времето
преди процесното ПТП, е фактор допринесъл за нарушаване на кръвоснабдяването на целия
долен крайник и възможностите за движение, като в конкретния случай е установено
счупване не само на бедрената кост на крайника, но и самата протеза, подлежаща на
подмяна след пълното зарастване на засегнатата област. От мотивите на приложеното в
препис решение се изяснява, че счупените костни фрагменти са наместени оперативно с
поставяне на остеосинтеза, както и че в хода на възстановителния процес са настъпили и са
били взети предвид като усложнения гнойното възпаление на костта /хроничен
фистуулозеностеомелит/, който е съществувал в по-лека форма до приключване на делото.
Във връзка с твърденията за последващо влошаване на здравословното състояние на
увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания, пред първата
инстанция са изслушани две медицински експертизи, които са еднозначни в констатациите
си, че следоперативното лечение е протекло с усложнения – гнойно възпаление на лява
бедрена кост, наложило ампутация на ляв долен крайник на 25.01.2018г на ниво над коляно.
Първата медицинска експертиза на в.л. д-р С. определя ампутацията на левия крак като
дефинитивно лечение без настъпили усложнения, изключвайки драстична промяна в начина
на живот на увреденото лице, поради наличието на протеза на лява подбедрица още от 1966г
и изграден вече такъв стереотип на живот. Заключението е оспорено в тази му част и пред
първата инстанция е изслушана повторна експертиза на друго вещо лице-медик д-р Б., което
правилно е кредитирано от съда поради детайлното описание на състоянието на пострадалия
и обсъждане на цялата налична медицинска документация. Според изводите на повторната
експертиза на в.л. Б. реампутацията на ниво ляво бедро увреждането следва да се оцени по
друг медико-биологичен критерий като постоянно разстройство на здравето, вместо
осакатяване по чл.129 НК. При ищеца са настъпили усложнения на по-късен етап през
3
м.април 2017г е констатирана локална инфекция в областта на ампутирания чукан, която е
обхваналалявата бедрена кост в долната й част, съвпадаща с получената фрактура. Поради
влошаване на този процес –изтичане на гноевидна материя през фистули е приет на
22.01.2018г в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив с диагноза състояние след операция за фрактура
на лява бедрена кост- фистулозен остеомелит и на 25.01.2018г е извършена ампутация на
лявата бедрена кост. От деня на извършената първа ампутация през 1966г до процесното
ПТП ищецът се е придвижвал с протеза, самообслужвал се и не е имал нужда от чужда
помощ, за разлика в периода след процесното ПТП, когато придвижването е било възможно
само с патерици, а след извършената реампутация на ниво ляво бедро е бил
преосвидетелстван с решение на ТЕЛК и оценката от 90% е завишена на 100% по
съвкупност с други две заболявания диабетна полиневропатия и артериална хипертония 2-ра
степен, хипертонично сърце, с право на чужда помощ за три години. Като основна причина
за за извършената нова ампутация на ляв крайник е определен тежкият възпалителен процес
– остеомелит, което според поясненията на вещото лице е изключително тежко и коварно
възпалително усложнение и би могло да се появи след дълъг период на затишие. За
сериозното влошаване на здравето на ищеца свидетелстват множеството извършени в
периода 20.04.2017г - 03.07.2018г медицински прегледи /151 според констатациите на в.л.Б./
и категоричният извод, че не общия му физиологичен статус и придружаващи заболявания,
а именно настъпилият гноен възпалителен процес е основен фактур за реампутацията на
крайника.
От заключението на в.л.Б. се установява и че настъпилото усложение в здравословното
състояние на ищеца трайно е влошило качеството му на живот – затруднен е в
самообслужването и му се налага да ползва чужда помощ, както и че се нуждае от нова
специално изработена модулна високотехнологична протеза, снабдена с колянна и глезенна
става, за да поеме тежестта на тялото и способства за възстановяване на движението.
За влошеното качество на живот на пострадалия свидетелстват показанията на К. Р.
/съпруга/, депозирани пред въззивната инстанция, които следва да бъдат ценени при
условията на чл.172 ГПК, като кореспондиращи с изводите на кредитираната медицинска
експертиза. От показанията на свидетелката се установява, че след ампутацията през 2018г
се придвижва с патерици и не може да се обслужва сам, което налага да е постоянно до него,
а когато отсъства да му оставя в близост храна. Пробвали с два вида протези, които му
създавали болки и затруднения, защото кракът му бил почти изцяло ампутиран. Придвижвал
се трудно само в жилището и загубил всякаква мотивация за живот- затворил се, изолирал се
от приятели и не желаел да го посещават. Преди инцидента бил трудоспособен, нямал
проблеми с придвижването, ходели на разходки с приятели в планината по язовири и водел
съвсем нормален начин на живот.
Във връзка с претендираната като имуществена вреда сума от 280лв и двете
медицински експертизи не се ангажират да опишат всички изписани медикаменти на ищеца,
поради невъзможността да се определи каква е стойността им към момента на закупуване и
предвид, че за много от тях има реинбурсация от НЗОК. Независимо от посоченото обаче и
4
двамата експерти са категорични, че продължителността на лечението е налагало постоянно
закупуване на медикаменти и тяхната стойност според в.л. Б. във всеки случай ще превиши
претендираната сума от 280лв.
Предмет на разглеждане е била и претенция за имуществени вреди- претърпени и
бъдещи за периода 26.05.2016г- 13.08.2023г от прекратяване на трудовия договор на ищеца
до навършване на пенсионна възраст, изразяващи се в разликата между размера на
получаваното трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност. Пред първата инстанция са
представени писмени доказателства и е изслушана счетоводна експертиза на в.л. А., която е
отговорила в няколко варианта на поставените задачи. Преди инцидента ищецът е работил
по трудов договор в ЕТ „Ю. 95“ на длъжност разпределител печат до 26.05.2016г.,
освободен по негова молба, но няма спор, че е бил в обективна невъзможност да полага труд
в резултат на влошеното си здравословно състояние, поради това ирелевантно за предмета
на спора е основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От
констатациите на експертизата се установява, че разликата в размера между получавания
среден осигурителен доход от 556,18лв към 26.05.2016г. и пенсията за инвалидност за
периода 26.05.2016г - 08.05.2018г. /завеждане на исковата молба/ възлиза на 11 404,50лв, а
между получавания нетен доход и пенсията за инвалидност за същия период в размер на
1 129,55лв. В случай, че ищецът не бе загубил трудоспособност и съответно продължил да
полага труд на същата длъжност за периода 26.05.2016г до настъпване на пенсионна възраст
на 13.08.2023г /на 64г, 6 месеца с 39г и 4мес. осигурителен стаж съгласно чл.68 КСО/
общият размер на трудовото възнаграждение, което би получил при среден месечен
осигурителен доход 456,18лв и коефицент 0,10при отчетени тенденции за нарастване на
МРЗ би възлизал на 43 440,65лв, а при среден месечен нетен доход от 364,99лв за същия
период и при същия коефицент на нарастване на МРЗ в размер на 34 756,90лв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи: По силата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД на пълното обезщетяване подлежат
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия. На
репариране подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят,
стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта - т. 1 на ППВС № 4/1968 г. В т.
10 на ППВС № 4/1975 г. в съответствие с посочения принцип на пълното обезщетяване е
визирана хипотезата, когато по-късно настъпилите вреди съставляват влошаване на
състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент вече е било присъдено
обезщетение. По отношение на неимуществените вреди, последващото обезщетяване би
било неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в предходното
производство и е формирало размера на присъденото обезщетение. В този смисъл е и
практиката на ВКС – напр. решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., Г. К., ІV
Г. О., където се приема, че „ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението (ексцес), нему се дължи
ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.“. В друго решение - № 196/2011 г.
5
на IV Г. О. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., е изяснено, че при ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Категорично от фактическа страна при ищеца се установява появата на съществено
утежняване на старите страдания, което не е било прогнозирано при определяне на
първоначалното обезщетение и с това са изпълнени материалните предпоставки,
обосноваващи ангажиране отговорността на застрахователя. Неоснователни в тази връзка са
доводите в жалбата на ответника, че придружаващите заболявания са причинили развитието
на инфекцията, с които се цели изключване на причинната връзка с процесното ПТП.
Според констатациите на кредитираната по вече изложените съображения експертиза на в.л.
Б. няма каквито и да било данни ищецът да е страдал преди произшествието от заболявания
от естество да забавят възстановителния процес. Посочените придружаващи заболявания са
диагностицирани след пътния инцидент и вследствие високите нива на стрес. Основна
причина за извършената нова ампутация на ляв крайник е тежкият възпалителен процес –
остеомелит довел до реампутация на крайника.
Първоинстанционният съд при определяне на обезщетение за неимуществени вреди
като краен извод не е нарушил чл. 52 от ЗЗД, въпреки че не е изложил мотиви относно
релевантните по този въпрос факти и критериите, които формират размера на
компенсацията.
При цялостна преценка на всички от значение обстоятелства въззивният съд съобразява
преживените болки и страдания от увредения в периода след констатиране на локалната
инфекция в областта на ампутационния чукан през 2017г., оперативната интервенция за
реампутация на крайника, както и множеството извършени прегледи и изследвания за
период от година. Освен силни болки и физически страдания от настъпилото усложнение,
реампутацията на крайника трайно и необратимо е нарушило качеството му на живот –
установена е 100% трайна загуба на работоспособност макар и по съвкупност, прогнозите за
за необходимостта от чести смени на протези /през 4-5години/ поради хипотрофия на
мускулатурата, независимо от класа и високата технологичност /струващи скъпо/ са
изключително утежняващи обстоятелства, които следва да се включат в обема на вредите.
От показанията на св. Р. се установява, че и към момента /повече от четири години след
реампутацията/ ищецът е зависим от чужди грижи, трудноподвижен с патерици, заради
търпените неудобства от протезите и предвид, че левият крайник е почти изцяло отстранен.
Освен физически ищецът се сринал и психически – затворил се в себе си, без мотивация за
живот, за разлика от преди, когато независимо от загубата на лява подбедрица по други
причини, е имал пълноценен живот. Действително както в.л. Б. е посочил увреждането на
ищеца следва да се определи като постоянно разстройство на здравето вместо осакатяване,
но квалифицирането на травмата като средна или тежка телесна повреда няма съществено
значение в случая, защото релевантни са конкретните търпени страдания и неудобства от
6
травмите и отражението им върху начина на живот на пострадалия. Категорично не се
споделят доводите в жалбата на ответника за липсата на усложнения и неудобства поради
предишна ампутация на крайника и изградения вече стереотип на живот. Преди пътния
инцидент ищецът е имал качество на живот, което е трайно и необратимо нарушено. И на
края следва да се посочи, че размерът на обезщетението, определен от първата инстанция /90
000лв/ е съобразен и с икономическата конюктура към момента на настъпване на ексцеса,
включително и с нивата на застрахователни лимити, определени съгласно чл. 492 от КЗ в
редакцията в сила от 1.1.2016г.
Неоснователни са оплакванията на застрахователя против наличието на основание за
изплащане на обезщетение за вреди под формата на търпени загуби, изразяващи се в
сторени разходи за лечение и разликата между получавания трудов доход и пенсията за
инвалидност. Категорично се изясни, че при тази продължителност на лечението и
множество интервеции ищецът неминуемо е имал за своя сметка разходи за лечение и в тази
връзка е представил писмени доказателства. Обстоятелството, че и двете медицински
експертизи не се ангажират да диференцират множеството разходи по цени към момента на
закупуване и кои от тях поемат от НЗОК не би следвало да се преценя в тежест на ищеца.
Тези разходи няма пречка да се определят и по реда на чл.162 ГПК по преценка на съда при
наличие на достатъчно данни по основание на претенцията и с оглед категоричността в
изводите на експертизата, че във всеки случай разходите за лечение ще превишат по размер
сумата от 280лв.
Неоснователни също са оплакванията на застрахователя против присъдените под
формата на имуществени вреди разлики между размера на получаваното нетно
възнаграждение и пенсията за инвалидност за част от претендирания период 26.05.2016г до
завеждане на исковата молба на 08.05.2018г. Налице е пряка причинна връзка между
влошеното здравословно състояние и обективната невъзможност за полагане на труд,
поради това е напълно ирелевантно за спора основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение.
Частично основателна се явява насрещната въззивна жалба на ищеца против
решението в отхвърлителната му част. Както е възприето в съдебната практика /решение от
2.02.2015г. по в.т.д. № 869/2012г. на ВКС и др./, когато се касае за настъпили увреждания, в
резултат на които в имуществената сфера на пострадалия ще настъпят вреди, които могат да
бъдат установени, е допустимо присъждане на еднократно или периодично обезщетение. В
конкретния случай при призната 100% загубена трудоспособност с чужда помощ за срок от
три години до 1.04.2021г и категорични доказателства, че до приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция ищецът продължава да е трудноподвижен и зависим
от чужди грижи, така също и че до навършване на пенсионна възраст на 13.08.2023г. остава
година и четири месеца, за който период в това си увредено състояние ищецът не би могъл
да упражнява същата или друга каквато и да било трудова дейност, то следва да се приеме
бъдещо сигурно намаляване на имуществото и му се присъди допълнително сумата от
33 626,90лв /според заключението на вещото лице А. във вариант на средномесечно нетно
7
възнаграждение/, представляваща разликата между присъденото обезщетение от 1130лв и
дължимото общо за периода 26.05.2016г. -13.08.2023г. обезщетение от 34 756,90лв. Съгласно
т.11 на ППВС №4/76г. съдът да има право на преценка относно начина на присъждане на
обезщетението, независимо как е заявена претенцията и с оглед на обсъдените факти
относно бъдещото сигурно настъпване на имуществените вреди компенсацията следва да се
присъди като глобална сума за целия исков период.
Неоснователни са оплакванията в насрещната жалба на ищеца против изводите на съда
относно възприетия средномесечен размер на нетното трудово възнаграждение, тъй като
именно той се явява реално претърпяната вреда, подлежаща на обезщетяване.
Поради изложеното решението ще следва да се отмени в обжалваната му отхвърлителна
част за сумата от 33 626,90лв, представляваща разликата между присъденото обезщетение за
имуществени вреди от 1130лв и дължимото общо за периода 26.05.2016г. -13.08.2023г.
обезщетение от 34 756,90лв, като върху допълнително присъдената главница ще се следва и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 08.05.2018г. до окончателното
изплащане. В останалите обжалвани /осъдителна и отхвърлителна части/ решението ще
подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
Различният изход на делото по материалноправния спор ще има за последица промяна
на присъдените пред първата инстанция разноски с оглед разпоредбата на чл.78 и сл. ГПК,
като такива се дължат съобразно отхвърлената/уважената част на исковете. Ищецът е
представляван от адв. К. при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв, поради което ще й се следва
допълнително възнаграждение съответно с предвидените размери в Наредба №1/2004г от
2064,57лв, представляваща разликата между присъденото от 3 272лв и дължимото от
5336,57лв. Допълнително в тежест на ответника ще се присъди сумата от 1344,48лв,
представляваща разликата между присъдената държавна такса от 3657лв и дължимата на
осн. чл.78, ал.6 ГПК. Ще подлежи на отмяна решението в частта за разноските, възложени в
тежест на ищеца за ю.к. възнаграждение 100лв и 138лв съдебни разноски над дължимия при
този изход размер от 24,54лв до присъдения от размер от общо 238лв.
Пред въззивната инстанция се следват разноски и на двете страни с оглед на
уважената/отхвърлена част на исковете и в съответствие с обжалваемия материален интерес
/общо от 129 430лв/. Ищецът е бил представляван от адв. К. безплатно по реда на чл.38, ал.2
ЗАдв., поради което на пълномощника ще се следва възнаграждение в размер на 4978лв. В
полза на ответника ще се следва да се определи ю.к. възнаграждение в размер на 300лв. на
осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. ЗПП, при което общият размер на разноските в т.ч. и за държавна
такса 1828,20лв възлиза на 2128,20лва или дължимите разноски в тежест на ищеца са в
размер на 90,81лв. В тежест на жалбоподателя- ответник ще се присъди и дължимата
държавна такса върху уважената част на жалбата на ищеца, тъй като е освободено лице по
чл.83, ал.2 ГПК в размер на 672,54лв.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
8
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 12.03.2021г по гр.д. № 6089/2018г на Софийски градски съд,
1-12 състав в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от 33 626,90лв,
представляваща разликата между присъденото обезщетение за имуществени вреди от 1130лв
за периода 26.05.2016г -08.05.2018г. и дължимото общо за периода 26.05.2016г. -13.08.2023г.
обезщетение от 34 756,90лв, както и в частта за разноските на ЗАД „Армеец“АД пред
първата инстанция, възложени на Г. Й. Р. над размер от 24,54лв до присъдения от размер от
238лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“АД ЕИК ********* да заплати на Г. Й. Р. ЕГН
**********, чрез адв.К., гр.***, бул.***, № 93, допълнително сумата от 33 626,90лв,
представляваща разликата между присъденото обезщетение за имуществени вреди от 1130лв
за периода 26.05.2016г -08.05.2018г. и дължимото общо за периода 26.05.2016г. -13.08.2023г.
обезщетение от 34 756,90лв, изразяващо се в разликата между получаваното средно месечно
нетно трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност до навършване на пенсионна
възраст, ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница от подаване
на исковата молба на 08.05.2018г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.03.2021г по гр.д. № 6089/2018г на Софийски градски
съд, 1-12 състав в останалите му обжалвани части /осъдителна и отхвърлителна/.
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат К. допълнително
сумата от 7 042,57лв, представляваща разликата между дължимото общо и присъдено
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. пред първата и въззивна инстанция.
Осъжда Г. Й. Р. да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“АД ЕИК ********* сумата от 90,81лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция съобразно изхода на делото.
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“АД ЕИК ********* да заплати допълнителна държавна такса
по сметка на САС от 1344,48лв., представляваща разликата между присъдената и дължимата
държавна такса пред първата инстанция и 672,54лв., дължима пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис
на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10