Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
гр. Плевен, 14.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, VII-ми
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава
Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 285 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 44 във
връзка с чл. 22, т. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Делото е образувано по жалба на „Чайка“ АД –
гр. Никопол, ул. „Училищна“ № 5, ЕИК *********, представлявано от Д.Б.И., чрез
адв. С.Ж., срещу решение рег. № 32-57003/20.02.2020 г. към митническа
декларация МRN 19BG002005021038R0/05.12.2019
г. на директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
С обжалваното решение е
отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация МRN 19BG002005021038R0/05.12.2019 г. на „Чайка“ АД - Никопол. Определена е
митническа стойност за внасяната от дружеството стока по цитираната митническа
декларация описана в Е.Д. 6/8 като „РАБОТНИ БОТИ ОТ ЕСТЕСТВЕНА КОЖА С
ПОЛИУРЕТАНОВА ПОДМЕТКА – 1000 чифта“ с код по ТАРИК ********** в размер на
18130.00, представляваща сумата от 18.13 лв./чифт за 1000 чифта: Разпоредено е
да се коригира митническата декларация МRN 19BG002005021038R0/05.12.2019 г., както следва: - Е.Д. 8/6 Статистическа
стойност да се чете 18130.00
- Е.Д. Митническа стойност да се чете
18130.00
- Е.Д. 4/16 Метод за определяне на стойността
да се чете: 3-Договорна стойност на сходни стоки /чл. 74, параграф 2, буква б) от Кодекса/
ОБЩО
ЗАДЪЛЖЕНИЯ по митническа декларация МRN
19BG002005021038R0/05.12.2019 г. да се
четат: АОО 1450.40/мито/ В 00 ДДС 3964.66. Определени са суми
за досъбиране:Мита /А00/ в размер на
410.17 лв. и ДДС /В00/ в размер
на 1107.46 лв.,ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят
прави оплакване, че решението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло. Навежда доводи, че дефиницията за митническа стойност е дадена в
разпоредбата на чл. 70 от Регламент 952/2013 г., а именно „договорната
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост”. Посочва, че в чл. 74 от Митническия
Кодекс на Общността е предвидено, че когато не може митническата стойност да се
определи по договорната стойност, митническите органи пристъпват към
определянето й по строго регламентирани способи в параграф 2 б. от „а“ до „г“
от МК. Излага твърдения, че в случая административният орган е приложил
разпоредбата на чл. 74 параграф 2, б. „б“ от регламент 952/2013 г. вр. чл. 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) N 2015/2447, а именно: договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия
момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване. Сочи, че не става ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на
митническата стойност по чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, тъй като жалбоподателят е представил на
митническите органи договор за покупко-продажба, платежни
документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи,
писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, износна митническа декларация,
документи за продажба на вътрешния пазар, с което е доказал
декларираната митническа стойност. Твърди, че митническите органи не са
извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или
подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че тя била недоказана,
защото в договора било уговорено плащане с два превода - веднъж 30% и втори път
70% и понеже дружеството е платило наведнъж цялата сума по фактурата, според
митическите органи, оставало да се платят 70% от стойността на стоката. Сочи,
че подобно твърдение е абсурдно, тъй като плащането е по фактура с фиксирана
стойност и не може да се твърди дължимост за сума по-висока от тази по
фактурата. Навежда доводи, че аргументът на митническите органи, всъщност представлява
формално „основание“ да аргументират, че декларираната митническа стойност не
била доказана, тъй като дружеството е представило включително износна
митническа декларация, потвърждаваща декларираната митническа стойност. Твърди,
че безспорно, митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради
което следва да се изследва само и единствено действителната воля на страните
по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представял
своевременно на митническите органи систематизирани и в логична
последователност документи, които доказват цената на стоката. Навежда
доводи, че не е достатъчно митническите органи да имат само съмнения, но и
трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност като двете предпоставки трябва да са кумулативно дадени.
Аргументът на митническите органи в тази насока е, че дружеството е извършило
един превод по фактурата, а не два отделни - за 30% и за 70%, както било
записано в договора. Излага съображения, че обжалваното решение не съдържа
всички данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената
от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да
може да бъде приложена, а именно - сходните стоки да са произведени в същата
страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които
им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговията; качеството
на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка са
едни от факторите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали
стоките са сходни по смисъла на чл. 141 от Регламент 2015/2447. Също така
трябва стоките да са продадени на същото ТЪРГОВСКО РАВНИЩЕ и в приблизително същото количество както
стоките, подлежащи на остойностяване. Сочи, че когато такива продажби не могат
да се установят, се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на
друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за
да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие
че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които
ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от
това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността. Твърди, че в
чл. 141 параграф 3 от Регламент 2015/2447 е записано, че когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Излага
твърдения, че стоките,
предмет на вноса и тези, ползвани от митницата по декларацията на третото лице
се различават съществено - процесните са „работни боти от естествена кожа с полиуретанова подметка“, докато
тези на третото лице, внасяни по MRN 19BG003012004384R0/28.11.2019 г., видно от решението,
са с описание - „мъжки боти с подметка
от каучук и горна част от естествена кожа“.
Навежда доводи, че описаното означава, че процесните стоки и тези, внесени от
третото лице, които са ползвани от митническите органи за увеличаването на
митническата стойност, не са еднакви или сходни, тъй като са произведени от различни материали, безспорно
по-скъпи при третото лице, тъй като е използван естествен материал за подметката
- каучук, докато жалбоподателят е внесъл стока с полиуретанова подметка. Това
прави стоките по двете декларации
несъотносими по цена и качество, респективно не могат да бъдат
използвани за целите на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК. Твърди, че нищо от
посоченото по-горе като условие за прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК
вр. чл. 141 от Регламент 2015/2447 не е описано в административния акт, а само
е посочен номера на ЕАД, който е послужил за определяне на по-високата
митническа стойност и твърдение, че стоките са „сходни“. Всичко това нарушава
правото на защита на жалбоподателя и прави невъзможно съдът да провери дали са
били налице предпоставките на закона при определянето на по-високата митническа
стойност точно по чл. 74 прагарф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г., още повече,
че според трайната съдебна практика - митническата декларация е частен документ, който няма
обвързваща съда доказателствена сила и следва да се
преценява с оглед събраните по делото доказателства, а такива изобщо липсват.
Относно начина на определяне на по-високата митническа стойност се посочва, че
в решението е посочен номер на една единствена митническа декларация на трето
лице, по която се твърди, че стоки са „сходни“ и на по-висока стойност, с което
се нарушава правото на защита, тъй като освен номера на митническата декларация
няма данни нито за търговското равнище, нито за произхода на стоката,
транспортните разходи, застраховки, както кой е производителя, датата на
сключения договор за продажбата на стоките, както датата и стойността на
фактурата. Излагат се твърдения, че всички тези елементи са обуславящи за
извода, дали стоките по тази декларация отговарят за дефиницията за „сходни
стоки“ и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата
стойност съобразно принципа за сходни стоки.
ОТВЕТНИКЪТ моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Навежда доводи, че са неоснователни изложените от жалбоподателя доводи за неяснота при определяне
на митническата стойност по чл. 74, пар.2, б.“б“ от МКС и формалност в
аргументите по отношение на плащането.
Сочи, че след преценка на всички обстоятелства от митническите
органи, изследване на мострите от взетите стоки и анализ на събраните
доказателства, се стига до извода, че същите са предпоставка за основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност на процесната
стока по конкретната митническа декларация, поради което не следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 70 от РЕЕЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (МКС). Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията, ако съмненията не отпаднат, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса. Съгласно чл.
74, пap. 1 от МКС когато митническата
стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя,
като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Сочи, че за приблизително същият период не са установени декларирани митнически
стойности по реда на член 70 от МКС за идентични стоки. Съгласно разпоредбите
на член 1, пар. 2 т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 на
Комисията „идентични стоки“ означава — в рамките на определянето на
митническата стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Твърди, че в конкретния случай не са открити „идентични стоки“ от същия износител
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, каквито
съображения са изложени в жалбата. Така, че изложените доводи във връзка със
съвпадение в наименованието и описанието на всяка от процесиите стоки, са
неоснователни. Излага съображения, че след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са
закупували разглежданите видове стоки, митническият орган е преценил, че
митническата стойност следва да се определи въз основа на „договорната стойност
на сходни стоки“, посочена в член 74, пар.2 буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013. Сочи, че Съгласно
разпоредбите на член 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение на (ЕС)
2015/2447 на Комисията „сходни стоки“ означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Твърди, че при прилагане на член
141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447, във връзка член 74, параграф
2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, цената на сделката на „сходни
стоки" трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни
стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото
количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие
подобна продажба, използва се стойността на сделката със „сходни стоки“,
продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се
извършат корекции за различното търговско равнище и/или количество. Прави се
корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите между
внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликите в
разстоянията и видовете транспорт при необходимост. Излагат се твърдения, че съгласно чл.141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности, поради което правилно митническите органи са пристъпили към
анализ в митническата база данни за декларирани сходни стоки при изпълнение на
горепосочените разпоредби. Излагат се аргументи, че при изследване на метода съгласно чл. 74, параграф 2, буква „б” от Регламент
(ЕС) № 952/2013 е направен анализ в митническата база данни за декларации за
допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото
или приблизително същото време’', както и че е направен анализ в „Система за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи - МИСЗА”, за стоки с произход Китай, продадени за ЕС и изнесени в
същото или приблизително по същото време, в същото или приблизително същото
количество, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени
съгласно основния метод (договорната стойност), като са установени декларирани
и приети митнически стойности за „сходни стоки", внасяни за същия период
от други дружества. Сочи се, че в този случай след разглеждане на единичните
цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки, които са взаимозаменяеми и изпълняват същите функции като внесените стоки,
митническата им стойност следва да се определи въз
основа на „договорната стойност на сходни стоки“, посочена в член 74, пар.2
буква б) от МКС. Твърди се, че е установено, че за стоки - мъжки боти с ходила
от каучук и горна част от естествена кожа, с държава на произход Китай, са
декларирани и приети в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) № 952/201 Зг.,
стойности от други вносители в рамките на 18,13 лв./чифт до 20,15 лв./чифт
(16,73 лв./кг до 20,21 лв./кг)., както и че справедливата цена на ЕС е в размер
на 27,75 лв./кг нето тегло, съгласно разпоредбите на т. 40 от пap. 1 на Допълнителните разпоредби на
ЗМ.
Излагат се твърдения, че след разглеждане на
предоставените доказателства и извършения задълбочен анализ, митническата
стойност на декларираните стоки е определена на база декларирани и приети
митнически стойности за „сходни стоки“, съгласно разпоредбите на чл. 74, пар.2,
б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както следва:
за стока №1, описана в Е.Д. 6/8 като „работни боти от естествена кожа с полиуретанова
подметка - 1000 чифта“, с код по ТАРИК **********, произход Китай, бруто тегло
1309 кг, нето тегло 1109 кг, вместо декларираната митническа стойност в размер на 13002,86 лв. или
13,00 лв./чифт (11,72 лв./кг), митническа стойност 18,13 лв./чифт, като базата за формиране на митническата
стойност е митническа декларация с MRN
19BG003012004384R0/28.11.2019 г.
Счита за неоснователни изложените в жалбата твърдения,
че не е спазена процедурата и е нарушено правото на изслушване на
жалбоподателя, както и че лицето не е надлежно уведомено за основанията, на
които се основават съмненията на митническите органи. Счита, че не е нарушено
правото на изслушване на жалбоподателя, тъй като на основание чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с писмо peг. №
32-358405/11.12.2019 г. от вносителя са изискани допълнителни документи в
потвърждение на това, че декларираната стойност на стоката представлява
действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ
за Съюза. Твърди, че процедурата по чл. 140, пap. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се отнася не до автентичността
на търговската фактура, а до точността на митническата стойност на внесените
стоки. Твърди, че на основание чл. 77,
пар.1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока по MRN 19BG002005021038R0 от 05.12.2019 г.,
правилно и законосъобразно административният орган приема, че възниква
задължение за допълнително заплащане в общ размер на 1517.63 лв., от които мито в размер на 410.17 лв. и данък добавена стойност в
размер на 1107.46 лв. Навежда доводи, че
в случая не се касае за митническа стойност, определена
по реда на чл. 70, пap. 1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013, а по чл. 74, пар. 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл. 140
от Регламент за изпълнение ( ЕС) №2015/2447.
Решение
рег. № 32-57003/20.02.2020 г. към митническа
декларация МRN 19BG002005021038R0/05.12.2019
г. на директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“ е било съобщено на „Чайка“
АД гр. Никопол на 26.02.2020
г. видно от обратната разписка /л. 14 от делото/. Жалбата е постъпила в ТД Северна морска на 06.03.2020
г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Подадена пред
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация, при наличие на
правен интерес от оспорването, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Предвид приложените към жалбата писмени
доказателства и тези, представени с административната преписка, както и
събраните в хода на производството, и с оглед изявленията на страните, съдът
установява следното от фактическа страна:
На 05.12.2019 г. в МП Пристанище Варна при ТД Северна Морска са представени документи за
поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока: „РАБОТНИ БОТИ ОТ
ЕСТЕСТВЕНА КОЖА С ПОЛИУРЕТАНОВА ПОДМЕТКА“ - 1000 чифта“, деклариран код по
ТАРИК **********, произход Китай, бруто тегло - 1309 кг, нето тегло - 1109 кг.
Митническата декларация е регистрирана с MRN 19BG002005021038R0 от 05.12.2019г. и към нея са
приложени: фактура за покупко - продажба № ТА190731С/12.10.2019 г. с условие на
доставка FOB Нингбо, Китай, опаковъчен лист, коносамент, фактура за международен
транспорт и терминални разходи №**********/22.11.2019 г. и фактура за
митническо представителсто №803/05.12.2019 г.
При проверка на декларираната на основание чл. 70, пap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
митническа стойност е установено, че за стоката е декларирана митническа
стойност за 1 чифт в размер на 13,00 лв. или 11,72 лв./кг нето тегло.
Стоката попада в Списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на
Европейския съюз, утвърден със Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020 г. на Министъра на
финансите, на основание чл. 66 в) от ЗМ.
След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система, митническите органи установяват, че за
стока със същия код по ТАРИК са декларирани по-високи стойности, които
съществено се различават от декларираната. За сравнение са използвани също и
оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години - т.нар. "справедливи цени".
Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
"ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Съгласно данните, публикувани в „THESEUS“, справедливата цена за ЕС на внасяните стоки от същата държава на изпращане,
възлиза на 14,19 €/кг (27,75 лв/кг).
Предвид това, че декларираната цена на стоката е по-ниска от посочената
справедлива цена, валидна за тях в ЕС, съобразно разпоредбите на т. 40 от пap. 1 на Допълнителните разпоредби на
ЗМ и на база извършения сравнителен анализ в Система за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА за
сходни стоки, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност.
Съгласно чл. 195 а), ал.1 от ЗМ, когато при проверка на данните в приета
митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на
стоки, които попадат в списъка по чл. 66 в) от закона, се установи, че
декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях
в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение в
размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания,
които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези
стоки към момента на декларирането.
С писмо per. № 32-352217/05.12.2019 г. дружеството вносител е уведомено, че за целите на
даване на разрешение за вдигане на стоки по смисъла на чл. 195 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза
(Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), следва да се учреди обезпечение в
размер на 5211,90 лв.
С искане №32-359189/11.12.2019 г. „Чайка“ АД информира митническите органи
зг внесен депозит. За същия, митническите органи са издали
в системата МИСВ - ММ" референтен номер (GRN) 19BG002000X048812 от 11.12.2019 г., след което на
12.12.2019 г. е дадено разрешение за вдигане на стоките.
Извършена е проверка на стоките от служители от МП Пристанище Варна и са
взети мостри от стоката, за което е съставен Протокол за извършена митническа
проверка №108/11.12.2019 г., съгласно чл. 188, букви в) и г) от Регламент (ЕС)
952/2013.
На основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с писмо per. № 32- 358405/11.12.2019 г. от
вносителя са изискани допълнителни документи в потвърждение на това. че
декларираната стойност на стоката представлява действително платена или подлежаща
на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.
С писмо вх. № 32-361200/12.12.2019 г. от дружеството са представени
следните документи и обяснения:
1.
Износна митническа декларация от
Китай
2.
Копия на банкови извлечения за
плащане
3.
Проформа фактура
ТА190731С/31.07.2019г.
4.
Копия на фактури за извършени
продажби на същата стока.
5.
Информация, че дружеството
вносител работи с от 10 до 20% търговска надценка ^ зависимост от клиента.
6.
Дневник на покупките и продажбите
по ДДС за м. септември, м. октомври и м. ноември 2019г.
7.
Копия на фактури за покупка на
същите или сходни стоки.
8.
Декларация съгласие по чл. 62,
ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции.
9.
Декларация за свързаност.
След разглеждане на предоставените мостра и документи е установи следното:
Представената мостра представлява мъжка бота покриваща глезена, но не
покриваща прасеца с външна част на ходилото от полиуретан с едър грайфер,
пластична, с горна част от естествена кожа, без метално бомбе и пластина,
подсилена в предната част за предпазване на пръстите, цвят - черен, с връзки,
номер 43. По информация от приложеното упътване за експлоатация, същите са
устойчиви при попадане на гориво, нефт или химикали върху тях, подметката е с
двойна плътност, устойчива против хлъзгане и кожата е изработена от дишаща
материя. Опаковката е кутия от картон с надпис RED HORSE. Моделът на мострата на опаковката е LMA055 02. Същият модел е
описан и в придружаващата фактура за покупко-продажба на стоката.
Модел LMA055 02 по допълнително приложените документи е описан като работни обувки, от
естествена кожа, подплата - антиалергична, абсорбираща потта стелка - подвижна,
абсорбираща влагата, ходило - PU, антистатично, категория 02 - без защита, отговаряща на стандарт EN347.
В представената износна митническа декларация от Китай е посочено условие
на доставка FOB, с описание на стоката предпазни обувки, кожена повърхност, PU подметка, модел LMA055, 1000 чифта, цена 7000
USD.
Представено е копие на банково извлечение от предходни доставки.
Представено е копие на банково извлечение за сумата по представената
фактура ТА190731С/12.10.2019г. в размер на 7000 USD.
Представено е копие на проформа фактура № ТА190731С/12.10.2019г. По
приложената проформа фактура е отразен начина на разплащане по сделката: 30 %
предварително плащане и 70% след получаване на копие на коносамента от
дружеството вносител.
По приложеното движение по сметка доставчици за периода 28.07.2019г. -
04.08.2019г. по горецитираната проформа фактура е извършено плащане към
доставчика на стоката WENZHOU TATRA LMP
AND EXP TRADING CO Китай в размер на 12342,40 лв. В този случай сумата,
преведена към доставчика на 31.07.2019г. не представлява 30% от плащането, а е
преведена цялата сума по сделката. Стоката по приложения коносамент е натоварена
на 24.10.2019г. и в случая по сключената договорка към доставчика се дължат още
70% от цената на стоката, след получаване на копие от коносамента. Това
обуславя извода, че за сделката би следвало да бъдат извършени две плащания към
WENZHOU TATRA LMP AND EXP TRADING CO и това не е единственото плащане.
В хода на
съдебното производство e допусната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.А.В. с вх. № 2693/05.06.2020
г., в която се сочи следното: Стоките описани в Е.Д. 6/8 като „РАБОТНИ БОТИ ОТ ЕСТЕСТВЕНА КОЖА С
ПОЛИУРЕТАНОВА ПОДМЕТКА - 1000 чифта“ са декларирани за режим „допускане за
свободно обръщение” с митническа декларация (МД) MRN 19BG002005021038R0 от 05.12.2019 г. с получател „Чайка" АД
/Декларация за допускане за свободно обръщение и специален режим - употреба за
специални цели - декларация за специфична употреба/.
Декларирания код по ТАРИК е **********, произход Китай, бруто тегло - 1309
кг, нето тегло - 1109 кг.
4/11 Обща
фактурна стойност 7000 USD при обменен курс 1,76854 лв.
8/6 Статистическа стойност е 13002,86 лв.
Митническата стойност е 13002,86 лв.
Метод за определяне на стойността - 1.Договорна стойност на внасяните стоки
(чл. 70 от Кодекса)
4/9 Добавяния и приспадания
Код АК Разходи за транспорт, товаро-разтовани и обработващи операции и
разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС - 623,08 лв.
Код ВА Разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане -
242,90 лв.
Код FF Транспортни и
застрахователни разходи и разходи за товаро-разтовани и обработващи операции от
мястото на въвеждане на територията на страната до местоназначението на стоките
в страната - 242,90 лв.
Плащането на процесиите стоки „работни боти от естествена кожа с
полиуретанова подметкз - 1000 чифта“ в размер на 7000 USD с левова равностойност 12342,40 лв. /обменен курс
1,7632 лв./ е извършено на 31.07.2019 г. на „WENZHOU TATRA LMP AND EXP TRADING СО“.
С Изходящ валутен превод до ОББ от 31.07.2019 г. от банкова сметка *** *** „Чайка“ АД е
направен превод на WENZHOU TATRA LMP AND EXP
TRADING CO" Китай в размер на 7000 USD с левова равностойност 12342,40 лв. /обменен курс 1,7632
лв./
Декларираната стойност по митническа декларация (МД) MRN 19BG002005021038R0 в размер на 13002,86 лв. е
формирана от:
Обща фактурна стойност на стоките - 7000 USD с левова равностойност 12379.78 лв. /при обменен курс
1,76854 лв./ Разходи за транспорт, товаро-разтовани и обработващи
операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС -
623,08 лв.Сумата от 13002.86 лв. е основа за изчисляване на митото. /13002,86
лв. х 0,08 = 1040,23 лв./За изчисляване на ДДС към 13002,86 лв. е включено:
мито 1040,23 лв. и терминални разходи 242,90 лв., общо: 14285,99 лв. /14285,99
лв. х 0,20 = 2857,20 лв. Вещото лице е установило, че от счетоводството са
представени следните документи, които формират доставната стойност на стока
РАБОТНИ БОТИ ОТ ЕСТЕСТВЕНА КОЖА С ПОЛИУРЕТАНОВА ПОДМЕТКА:Проформа-фактура за
покупко-продажба № ТА190731С/31.07.2019 г. с дата на доставка 30.09.2019 г.,
пристанище за изпращане Нингбо, Китай на стойност 7000 USD с левова равностойност 12342,40 лв. /при обменен курс 1,7632 лв./
Разликата в обменния
курс при плащане на проформа-фактура за покупко- продажба №
ТА190731С/31.07.2019 г. на стойност 7000 USD с левова равностойност 12342,40 лв. /при обменен курс
1,7632 лв./ и декларираната стойност по митническа декларация (МД) MRN 19BG002005021038R0 в размер 7000 USD с левова равностойност
12379,78
лв. /при обменен курс 1,76854
лв./ е 37,38 лв.
- Търговска фактура № ТА190731С/12.10.2019 г., издадена от Wenzhou Tatra Lmp& Exp Trading Co., Ltd.“ на стойност 7000 USD c условие на доставка Франко борд Нингбо, Китай.
-
фактура № **********/22.11.2019
г., издадена от „Уърлд транспорт оувърсийз - България“ ЕООД на „Чайка“ АД на
стойност 815,98 лв. с
основание: международен транспорт Китай-България - 623,08 лв., терминални разходи - внос,
товарен пункт: Нингбо. разтоварен пункт: Варна - 242,90 лв.
-
фактура N **********/05.12.2019 г., издадена от „Ес-Пи Консулт 2“ ЕООД на „Чайка“ АД
на стойност 50,00 лв. с
основание: митническо представителство.
Съгласно счетоводството на
„Чайка“ АД и представените движения по банкови сметки, главна книга на сметка
5034 Разплащателна сметка в Стопанска и инвестиционна банка и главна книга на
сметка 3041 Стоки в магазин Плевен по гореописаните фактури са извършени
плащания, както следва:
- 31.07.2019 г. - 7000 USD с левова равностойност 12342,40 лв. на „Уендж Тетра Импорт експорт“ с
основание „Проформа инвойс № ТА190731С“
-
26.11 2019 г. - 815,98 лв. на
„Уърл транспорт оувърсийз България“ с основание „Ф.**********“
-
17 12.2019 г. - 50,00 лв. на „Ес
Пи Консулт 2“ ЕООД с основание
„Ф.803/05.12.2019 г.
-
02.12.2019 г - 1040,23 лв. на
Митнически пункт Пристанище Варна с основание „митни сборове фактура №
ТА190731С“
Общо платена сума: 14248,61 лв.
Има съответствие между платената цена за стока РАБОТНИ БОТИ ОТ ЕСТЕСТВЕНА КОЖА
С ПОЛИУРЕТАНОВА ПОДМЕТКА и декларираната стойност по лроцесиата митническа
декларация MRN 19BG002005021038R0 от 05.12.2019 г.
Административен
съд - Плевен, VII-ми състав въз основа на
приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК
прави следните правни изводи:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган – митническия орган, пред който е
възникнал проблемът, изискващ вземане на решение по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 30 от Правилника за прилагане на закона за
митниците, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29 във
връзка с чл. 22 и чл. 101, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно началника на митническото учреждение,
където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото
задължение, и в предвидената от закона форма и реквизити.
Не се твърдят и не се установяват съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство, водещи до
незаконосъобразността на акта само на това основание. В деня на подаване на
декларацията получателят е надлежно уведомен да представи допълнителна
информация по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, уведомен е и за започнало производство за издаване
на решение за определяне на нова митническа стойност, като на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са му съобщени мотивите на евентуалното решение и му
е предоставена възможност да изрази становище в определен срок.
Между страните липсва спор по фактите. Спорът
е правен и е формиран по въпроса, каква е митническата стойност на стоката по
митническа декларация с МRN 19BG002005021038R0/05.12.2019 г. на директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“
получател по която е оспорващото дружество, и в частност обосновали ли са
митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 и спазили ли са процедурата
по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за определяне на
митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на
сходни стоки.
Решение. рег. № 32-57003/20.02.2020 г. на
директора на ТД „Северна Морска“ в
Агенция „Митници“ към митническа декларация МRN 19BG002005021038R0/05.12.2019 г. на „Чайка“ АД – гр. Никопол е издадено
вследствие на осъществен контрол на декларирането по смисъла на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, при който е прието, че митническата стойност на
внесените от „Чайка“ АД – гр. Никопол стоки по посочения ЕАД не може да се
определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а следва да бъде определена по реда на чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013.
Приложимата към процесните обществени
отношения нормативна уредба се съдържа в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, прието от Европейска комисия. Съгласно чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост, като според пар. 2 на същия
член действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. В чл. 70, пар. 3 от Митническия кодекс са изброени кумулативните условия, които следва да
бъдат изпълнени, за да се приложи договорната стойност. Член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е озаглавен "Вторични методи за определяне на
митническата стойност" и в своя пар. 1 регламентира, че когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. В пар. 2 на посочената разпоредба на правото
на Европейския съюз /ЕС/ от буква "а" до буква "г" са
изброени методите, по които се определя митническата стойност при невъзможност
за определянето й съгласно член 70 от Митническия кодекс.
От анализа на цитираните норми на правото на
ЕС се налага извод, че при внос на стоки митническата им стойност се определя
по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и само ако митническата стойност не може да се
определи съгласно посочената разпоредба, се пристъпва към последователното
прилагане на методите, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Тоест, чл. 74 от Митническия кодекс е субсидиарно приложим спрямо чл. 70 от същия
нормативен акт на вторичното право на ЕС, респ. методът за определяне на
митническа стойност по всяка следваща буква от пар. 2 на чл. 74 е субсидиарно
приложим спрямо метода по предходната буква, доколкото европейският законодател
е предвидил последователно прилагане на букви от "а" до "г"
от пар. 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Следователно, когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 митническите органи могат
да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай следва се приложат вторичните методи
за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Доколкото актът, издаден в такова
производство, е неблагоприятен за получателя и се основава на различни от
декларираните от него данни, митническите органи носят тежестта за доказване на
твърденията си, че са налице обстоятелства, които изключват прилагането на
общия ред за определяне на митническата стойност, както и на твърденията си за
стойността, приета за митническа стойност по правилата на чл. 74 от Митническия кодекс.
Митническите органи са извършили допълнителна проверка и след анализ в
националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обръщение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки и са установили, че за стоки – мъжки боти от каучук и горна
част от естествена кожа, с държава произход Китай, са декларирани и приети в
съответствие с чл.40 от на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., стойности от
други вносители в рамките на 18, 13 лв. до 20, 15 лв. чифт.
От съвкупния анализ на представените по
делото доказателства се налага извод, че митническата стойност на процесните
стоки може да се определи по реда на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, като според т. 30 от Решение
16 юни 2016 година на Съда на ЕС по дело C-291/15, доколкото за
целите на митническото остойностяване е отдаден приоритет на договорната
стойност, този метод за определяне на митническата стойност се счита за
най-подходящ и най-често използван. Още при оформяне на вноса е представена
фактура към ЕАД, като посочената в нея цена съответства на декларираната в
митническата декларация. В хода на съдебното производство, от изготвеното
заключение по назначената по делото ССЕ, се доказва, че реално платената от
вносителя цена е тази, която е била договорена между търговците и декларирана в
ЕАД. Вещото лице В. е установила идентичност между фактурирания и декларирания
вид и количество стока, номера на фактурата за доставка и декларираната фактура
по ЕАД, видът на пакетирането и единичната цена на стоката по фактурата и по
ЕАД, като е констатирала, че плащането е извършено по банков път и е
осчетоводено в счетоводството на жалбоподателя.
Доказателствата, представени от
"Чайка" АД не са анализирани в дълбочина и това е довело до неяснота
относно причините, поради които е приложен именно методът по чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за "сходни"
стоки при положение, че разпоредбата на чл. 74, пар. 1 от Регламента предвижда
последователно прилагане на букви от "а" до "г" от пар. 2,
докато се стигне до първата, по която митническата стойност може да бъде
определена. Тоест, липсват мотиви защо не е приложен най-напред
регламентираният в чл. 74, пар. 2, буква "а" от Митническия
кодекс метод за "идентични"
стоки. Възможността на митническата администрация да определя друга
митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна
информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват
цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да
мотивира решението си.
Съгласно чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, "сходни стоки"
за целите на определяне на митническата стойност са стоки, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
За да обосноват неприложимостта на чл. 70 от
регламента, митническите органи са анализирали на база
наличната информация в информационната система и митническата стойност
на стоки със същия код по ТАРИК за приблизително същия период, при което са
установили, че са декларирани по- високи стойности, които съществено се
различават от декларираната от „Чайка“АД гр.Никопол. Не е проведен, обаче,
анализ на конкретни данни за договорена цена именно на този вносител, за който
е посочено, че е в положение, аналогично или възможно най-близко с това на
жалбоподателя, поради което информацията в неговата митническа декларация,
ползвана за сравнение не може категорично да подкрепи твърденията на
митническите органи за необичайно ниска цена, декларирана от самия
жалбоподател. Основателно в тази връзка е оплакването в жалбата, че не е
извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско
равнище.
Стоките, предмет
на вноса и тези, ползвани от митницата по декларацията на третото лице се
различават съществено - процесните са „работни боти от естествена кожа с полиуретанова подметка“, докато
тези на третото лице, внасяни по MRN 19BG003012004384R0/28.11.2019 г., видно от решението,
са с описание - „мъжки боти с подметка
от каучук и горна част от естествена кожа“. Стоките внесени от дружеството жалбоподател
и тези, внесени от третото лице, които са ползвани от митническите органи за
увеличаването на митническата стойност, не са еднакви или сходни, тъй като са произведени от различни материали, безспорно
по-скъпи при третото лице, тъй като е използван естествен материал за
подметката - каучук, докато жалбоподателят е внесъл стока с полиуретанова
подметка. Митническите органи е следвало
да анализират информацията за сделки на търговското равнище на жалбоподателя,
на стоки от същата марка или от същото качество със същата репутация и въз
основа на този анализ да обосноват изводите си дали цената в декларацията е
необичайно ниска и защо я определят като такава.
Освен това е посочен само един ЕАД, като по
този начин не е възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на
по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. Във връзка с
горното обстоятелство следва да бъде отбелязано, че въпреки позоваването на Решение 16 юни 2016 година на Съда на ЕС по дело
C-291/15 от страна на ответния
административен орган, съдът намира, че за разлика от фактическите
обстоятелства, установени по спора в главното производство, във връзка с което
е постановено решението по дело C-291/15,
в разглеждания случай вносителят е представил, в отговор на искането на
митническия орган, допълнителни доказателства за установяване на точността на
декларираната договорна стойност на стоките. В оспорения индивидуален
административен акт не са изложени никакви доводи относно приблизителната
еднаквост на стоките, както и констатира ли се съответствие и по отношение на
артикулите на декларираните и приетите за сходни стоки, с цел установяване
еднаквостта на характеристиките, които биха позволили да изпълняват едни и същи
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията, каквото е изискване е въведено
в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447. Чл. 141, пар. 1
и пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предвиждат корекция на договорната стойност на сходни
стоки, когато те се продават на различно търговско равнище или в различни
количества, за да се вземат предвид разликите, за да се вземат предвид
разликите в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични
или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Такива корекции в обжалваното решение не са обективирани, като липсват указания
за начина на изчисляване на възприетата митническа стойност.
Всичко гореизложено е довело до постановяване
на административен акт в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
вменяващи на административния орган изясняване на всички факти и обстоятелства
по случая и служебно събиране на доказателства. Това процесуално нарушение
следва да се квалифицира като съществено, тъй като пряко е повлияло на волята
на административния орган и е имало за своя правна последица неправилното
приложение на материалния закон. В резултат на опорочената процедура и в
противоречие с чл. 35 от АПК,
във връзка с чл. 220 от ЗМ, митническият орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Той е формирал извода си за занижаване на декларираната
митническа стойност и по-висока цена на внесените стоки при необоснована
преценка на релевантните доказателства, обосноваващи изключването на чл. 70 и
прилагането на методите по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 съобразно предвидената в нормата последователност.
В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена
в Решение № 516 от 15.01.2018 г., постановено по адм. д. № 6104/2017 г.;
Решение № 9571 от 18.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2245/2017 г.; Решение
№ 3901 от 29.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11264/2016 г.; Решение №
13707 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 6382/2016 г.; Решение № 9122
от 21.07.2016 г., постановено по адм. д. № 541/2016 г.; Решение № 7237 от 15.06.2016
г., постановено по адм. д. № 542/2016 г.; Решение № 8442 от 7.07.2016 г.,
постановено по адм. д. № 14577/2015 година.
От горното се налага обоснован извод за
незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради което
се дължи неговата отмяна.
При този изход на делото основателно се явява искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Следва да бъдат присъдени такива
общо в размер на 652 лева, от които 50 лева държавна такса за образуване на
делото, 200 лева депозит за изготвената ССЕ, 402 лева договорено, поискано и реално заплатено
възнаграждение за един адвокат. Доколкото
съгласно чл.7, ал.1 от ЗМ Агенция „Митници“ е юридическо лице, същата следва да
бъде задължена с разноските.
Съдът намира за неоснователно искането за заплащане на
сумата от 130 лв. по представеното
платежно нареждане, за която сума се твърди, че установява размера на разноските за
направените транспортните разходи, във връзка с явяването пред настоящата
инстанция. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.13, ал. 1 и 2 от
Наредбата за командировките в страната, съобразно която размера на пътните пари
при ползване на лично моторно превозно средство, се равнява на равностойността
на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на
моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната
стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно
средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в
километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари.
Адв. Ж. не е представила доказателства за горните обстоятелства, поради което
претендираният разход се явява недоказан
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение рег. № 32-57003/20.02.2020 г. към МRN
19BG002005021038R0/05.12.2019 г. на
директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на
"Чайка“ АД с ЕИК ********* представлявано от Д.Б.И. съдебни разноски в общ
размер от 602 /шестстотин и два/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/
|
|