Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 30.11.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На четвърти ноември Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 761 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество
заявява, че на *** г. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Ю." АД
(с настоящо наименование „Ю." АД) и М.К.С., ЕГН **********, по силата на
който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 6 880.00 лв. (шест хиляди
осемстотин и осемдесет лева).
Кредитополучателят се е задължил да погаси
задължението си на 85 месечни вноски с краен срок за погасяване - 09.07.2016 г. След усвояване на
Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията е останало
непогасено задължение по кредита в размер на 7 763.46 лв. (седем хиляди
седемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки).
Сочи, че в чл. З, ал. 1 е договорено, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, формирана от сбора на
Базовия лихвен процент на „Ю." АД за потребителски кредита (наричан за
краткост в договора БЛП) за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на - 4,25 пункта. Годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита е 16,63%. Погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 9-то
число на месеца, включително и през гратисния период, като крайният срок на
погасяване на кредита е до 09.07.2016 г. Общата сума, която Кредитополучателят
се задължава да върне в уговорения срок е в размера, посочен в погасителния
план, като ответникът се задължава да погася задължението си общо на 85
анюитетни вноски в размер на 137,36 лв. Всяка вноска включва в себе си два
компонента – част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в
приложения погасителен план към договора за потребителски кредит.
Твърди, че след усвояване на Кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски. След преустановяване
на плащанията е останало непогасено задължение по кредита в размер на 7 763.46
лв. (седем хиляди седемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и шест
стотинки), от които: главница – 6 816,15 лв. и договорна лихва - 947,31 лв.
Вземането на Кредитора е станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора
– 09.07.2016 г.
Сочи, че на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. и приложенията към него между „Ю."
АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Ю." АД)
с ЕИК *** и „Е.М." ЕООД, с ЕИК ***, по силата на който задължението на
Кредитополучателя, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от *** г. е изкупено
от „Е.М.“ ЕООД.
Заявява, че в изпълнение на императивните разпоредби
на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен, че
считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него
по отношение гореописаното парично вземане е „Е.М." ЕООД. Съгласно т.
5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, Цесионера - „Е.М." ЕООД и „И. и Д. - Адвокатско
дружество" са упълномощени от Цедента „Ю." АД, да извършват
уведомяване от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл. 99, ал.З ЗЗД е
осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочава
изпълнението. Уведомлението е изпратено на 12.11.2019 г. на постоянния адрес на
Кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в договора. Писмото се връща в
цялост, като на известието за доставка е отбелязано „Непотърсено". Въпреки
това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
Кредитополучателя получава уведомлението изходящо от „Ю." АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.
„Е.М." ЕООД e пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на Заявление
до Районен съд – Т. срещу Кредитополучателя, за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 28.10.2020 г. Претендирана е част от дължимата
главница - 3 000,00 лв. (частично от общо дължимата главница в размер на 6
816,15 лв.) и мораторна лихва в размер на 784.99 лв. за периода от 15.08.2017
г. до 13.03.2020 г. и законна лихва върху главницата, като съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение за претендираните суми.
Срещу издадената заповед ответникът е подал
възражение, за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено на 14.08.2020
г. Във възражението се твърди, че
ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към
настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е
осъществено. Не им е известно и основание, на което задължението за погасяване
на получения от длъжника кредит да е отпаднало.
Счита, че горното поражда правния интерес на ищцовото
дружество да предяви иск за установяване на вземането им по Договор за
потребителски кредит № ***от *** г. за сумата от 3 784,99 лева, от които:
главница – 3 000,00 лева от общо дължимата главница в размер на 784,99
лева за периода от 15.08.2017 г. до 13.03.2020 г., представляващи неизплатено
задължение по усвоения кредит.
Предвид изложеното моли съда да постанови Решение, с
което да признаете за установено, че М.К.С., ЕГН **********, дължи на „Е.М.“
ЕООД, сумата от 3 784,99 лв., от които: главница - 3 000.00 лв. (три хиляди
лева) от общо дължимата главница в размер на 6 816,15 лева; мораторна
лихва 784.99 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки/ за периода от 15.08.2017 г. до 13.03.2020 г., представляващи
неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането ***
разноски.
Предоставя банкова сметка на „Е.М." ЕООД, по
която ответникът може да заплати исковата сума: Банка: *** с юридическо име „Ю."
АД, IBAN: ***, ВIС: ***F.
Моли, в случай че на първото редовно открито
съдебно заседание не се яви представител на ищеца, делото да се разгледа в
тяхно отсъствие, като съдът приеме, че исковата молба се поддържа заедно с
приложените към нея доказателства и направените с нея доказателствени искания.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и ако не се яви
в първото съдебно заседание, счита че са налице условията на чл. 238, ал. 1 ГПК, като моли съда да постанови неприсъствено решение.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не
уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да му
бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени,
прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. С настоящия отговор сезира и моли на основание разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени
за адвокатски хонорар, при условие, че ответникът докаже заплащането им (т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по
тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС), съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат Д. Папазова, която моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан. Претендира за направените по делото
разноски. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който заявява, че
с изумление е установила, че на 09.06.09 г. е сключила договор за потребителски
кредит № *** с „Ю.“.
Заявява,
че това не отговаря на истината.
Твърди,че
е имала одобрен кредит за същата сума, но на 02.05.06 г.
Недоумява защо банката е създала документ с невярно
съдържание 3 години по-късно. Твърди,че по това време въобще не е била в град Т.
и смята да потърси сметка за това от самата банка по съдебен ред. За съдебно
заседание ответницата е редовно призована не се явява, е не изпраща процесуален
представител и не ангажира доказателства по делото.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното
частно гражданско дело № 2913/2020 г. по описа на Районен съд – К., на
основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 260408/26.11.2011 г. срещу
длъжника М.К.С. за изпълнение на парично
задължение за сумите : 3000.00 лева главница, 784.99 лева - мораторна лихва за
периода от 15.08.2017г. до 13.03.2020г., законна лихва от 30.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 75.70 лева. разноски по делото за държавна такса. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства : Неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски
кредит №*** от ***г.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
М.К.С., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2913/2020 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск
по чл. 422 ал. 1 ГПК.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №*** от ***г. сключен между „Ю.“ /АД / с предишно наименование „Ю.“
АД като кредитор и М.К.С. като
кредитополучател. Съгласно договора кредитора
отпуска на кредитополучателя кредит в
размер на 6 880 лева. Кредитополучателя
се задължава да погаси задължението си на 85 броя месечни вноски, с краен срок на погасяване –
09.07.2016г. Кредитодателя предоставя на кредитополучателя кредит при следните
условия : разрешен кредит – 6 880
лева, срок 85 месеца, лихва за първата година – 12 %, базов лихвен процент – 12.750
%, надбавка – 4.250 пункта.. Съгласно представения по делото погасителен план
общата сума, която се задължава да върне кредитополучателя в уговорения срок е в
размер на 11 473.94 лева.
Кредитополучателя се задължава да върне кредита на 85 анюитетни вноски в
размер на 137.36 лева, съгласно погасителния план.. Всяка вноска включва в себе
си два компонента – част от главницата плюс възнаградителна лихва.
Представен е и
договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от *** г. сключен между „Ю.“ АД
и „Е.М.“ ЕООД. Съгласно договора,
кредиторът „Ю.“ АД - като прехвърлител,
прехвърля на „Е.М.“ ЕООД – като приобретател свои вземания по опис, приложение
към цитирания договор. В приложението на ред 13-ти е описан процесния договор
за потребителски кредити със следните реквизити : номер на договора №***, вид
на отпуснатия кредит –потребителски, дата но договора ***г., титуляр по дълга
- М.К.С. и размер на дълга към 31.12.2015г. – 7 763.46 лева.
Съгласно т.5.1.1. от Договора
за продажба и прехвърляне на вземания и
приложени изрични пълномощни, цесионера „Е.М.“ ЕООД и „И. и Д. – Адвокатско
дружество“ са упълномощени от цедента „Ю.“
АД да извършват уведомяване от името и
за сметка на цедента. Уведомлението е изпратено на 12.11.2019г. на адреса на длъжника
посочен в договора за потребителски кредит. Писмото е върнато в цялост с
отбелязване на известието за доставяне „непотърсено“.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като
компетентно и добросъвестно изготвено. Посочено е, че усвояването на кредита е
извършено, съгласно чл. 2 от Договора, а именно чрез превеждане на сумата по разплащателна
сметка на титуляря, открита в „Ю.“ АД на
името на М.К.С.. Счетоводната операция е изпълнена с банково бордеро № 6247066/***
г. Кредитирана е разплащателна сметка на
кредитополучателя със стойността на отпуснатия потребителски кредит –
6 880 лева. Посочено е, че кредитополучателката М.К.С. е извършила
следните вноски на каса „в брой“, които са осчетоводени за погасява не на
задълженията: 10.07.2009 г. – 121 лева и 31.07.2009 г. – 77 лева. Последното
погасяване по процесния договор е извършено на 10.08.2009 г. – сума в размер на 42,11 лева, отнесена от
кредитора за погасяване на просрочена главница. Кредитът, на практика, е
необслужван редовно още след първата погасителна вноска. Посочено е, че
размерът на неиздължената сума за главница, дължима към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда –
29.10.2020 г. е 6 816,15 лева. Размерът на мораторната лихва, дължима за
периода от 15.08.2017 г. до 13.03.2020 г. върху 3 000 лева главница е
787,50 лева.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
От
събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че банката е изпълнила договорното си
задължение и е предоставила на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви и такси, в сроковете уговорени в договора.
Ищецът е
частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от *** г. От същия е видно, че „Ю.“ АД
е прехвърлила
възмездно на цесионера „Е.М.“ ЕООД свои
вземания, между които и процесното вземане – Приложение № 1. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им.
На основание направеното упълномощаване ищецът, като пълномощник на кредитора
на ответника е изпратил на М.К.С. уведомителни
писма, които няма данни да се получени от ответника. С оглед на това ищецът
представя към исковата молба копие от уведомителни писм за извършената цесия,
което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
Направеното
от ответника възражение за ненадлежното уведомяване на ответника за прехвърляне
на вземането от банката на ищеца е неоснователно. Още повече, че в практиката
на ВКС, намерила израз в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Няма
спор също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да
упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., решение № 156 от 30.11.2015
г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о. и др/.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответницата, че не сключвала процесния договор за
потребителски кредит. От неоспореното заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установи, че сумата по отпуснатия кредит е преведено по нейна
сметка. Освен това както беше посочено по-горе назначената по делото експертиза
е установила плащания от страна на ответника след сключване на Договор за
потребителски кредит №*** от ***г. Относно това се възражение
ответницата не ангажира доказателства.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявения иск за установяване на вземането на
ищеца за главница и лихва за забава се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително
и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от
съда в исковото производство.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 75.70 лева представляващи
държавна такса, както и в настоящото производство - в размер на 315.70 лева,
представляващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК по отношение на М.К.С., **********, с адрес *** съществуването на
вземането на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
съдебен адрес ***, за следните суми : 3 000 лева –
главница /част от общо дължимата главница от 6 816.15 лева/ за неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит №*** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2020
г. до окончателното плащане, 784.99 лева. лихва за забава в изплащането на
главницата за периода 15.08.2017 г. до 13.03.2020 г., за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „Е.М.“ ЕООД против М.К.С.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260408/26.11.2020г. по частно
гражданско дело №2913/2020г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М.К.С., **********, с адрес *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, сумата от 75.70 лева,
представляващи разноски по ч.гр.дело №2913/2020г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М.К.С., **********, с
адрес *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
***, съдебен адрес ***, сумата от 315.70 лева, представляваща разноски по
настоящото дело.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника М.К.С., **********,
с адрес *** по посочената от ищеца банкова сметка *** „Ю." АД, IBAN: ***, ВIС: ***F.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :