№ 44
гр. Сливен , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минчо С. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо С. Минев Гражданско дело №
20202230102740 по описа за 2020 година
В исковата си молба министъра на правосъдието излага, че с присъда №
23/06.02.2018 г., постановена по НОХД № 1700/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен,
влязла в законна сила на 11.07.2018 г., В. Д. В. и Я. В. А. са признати за виновни в
извършването на престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, извършено на 30.07.2017 г., с пострадало лице Ц. Г. К..
Сочи, че през 2019 г. в Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпление /НСПКПП/ постъпила молба, с рег. № 98-0039/14.05.2019 г. от
Ц. Г. К., чрез нейната майка Д. К. К, като пострадала от престъпление, с искане да й бъде
предоставена финансова компенсация на основание Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпление /ЗПФКПП/. С решение № 30/2019 г. и на
основание чл. 3, л. 2 и 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП,
националния съвет разрешил да й бъде предоставена финансова компенсация в размер на
2 200 лева, която сума й била изплатена на 12.12.2019 г. от Министерство на правосъдието.
При това положение се предявява иск със съдебно решение да бъдат осъдени ответниците
В. Д. В. и Я. В. А. да заплатят солидарно на Министерство на правосъдието 2 200 лева, ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от деня на изплащането й на пострадалата до
окончателното изплащане на сумата от двамата. Претендират се и разноски в настоящото дело -
в размер, определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На ответниците бе връчен препис от исковата молба, но писмени отговори те не
депозират. Явиха се обаче в съдебно заседание и признаха иска, който се поддържа от
ищцовата страна, чрез пълномощник. По искане на последния съда обяви, че ще се
1
произнесе именно с решение при признание на иска. Впрочем, в случая признанието на
ответника е не толкова отчетливо и решаващо за изхода на делото процесуално действие-
защото и без него съда трябва да уважи иска, тъй като единствените за това предпоставки по
закон са Националния съвет … да е изплатил на пострадало от престъпление … блудство
лице финансова компенсация. В случая това е сторено и са ангажирани доказателства в тази
връзка- присъда № 23/06.02.2018г., постановено по НОХД №1700/2017г. на СлРС; решение
№30/ 2019г. на Националния съвет … и преводно нареждане за 2 200лв. от 11.12.2019г.
Следва да се отбележи, че иска представлява упражнено право / а съгласно начина-
текста, по който е уреден този иск- всъщност и задължение на министъра на правосъдието/
на регрес.
По искането ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят процесната сума-
то ще бъде отхвърлено. Така е, защото съгласно чл.121 от Закона за задълженията и
договорите, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е изрично
предвидена в закон или пък ако е уговорена. В случая втората хипотеза е въобще
неприложима, тъй като страните по делото не са и никога не са влизали в договорни
отношения. От друга страна, вярно е, че съгласно чл.53 от същия нормативен акт, когато
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Тази отговорност обаче е,
според съдията-докладчик, касателно изплащането на пострадалия на обезщетение за
причиненото му от тяхното деяние вреди- имуществени или неимуществени - такава е
логиката на предхождащите чл.53 текстове. С тях е уреден института на един от основните
източници на облигационни права- деликта, като дееца отговаря на причинените от него
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от деянието му, с което вкл. може
да е осъществил състав на престъпление. Процесната сума от 2 200лв. обаче не представлява
обезщетение за вреди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищцовата страна би
имала право на сторените от нея в делото разноски. Такива в случая се претендират, но не се
следват- защото не бяха направени.
Ищцовата страна претендира и юрисконсултско възнаграждение. То обаче също не се
следва- тъй като ищеца не е юридическо лице и не бе представляван от юрисконсулт.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответниците ще бъдат осъдени да заплатят сумата
88лв., представляваща държавна такса за образуване на делото и разглеждане на предявения
иск. Размерът на таксата е 4% от цената на иска- чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Въз основа на изложеното и при условията на чл. 237 от ГПК, Сливенски районен
съд
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН: ********** и Я. В. А. с ЕГН: **********, двамата
понастоящем в Затвора Бургас да заплатят на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО,
адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1 сумата 2 200лв., представляваща финансова
компенсация по ЗПФКПП, изплатена на Ц. Г. К. с ЕГН: ********** по решение № 30/2019г.
на Националния съвет за ПФКПП, като лице, пострадало от престъпление, за което с
присъда №23/06.02.2018 г., постановена по НОХД № 1700/2017 г. по описа на Районен съд –
Сливен, влязла в законна сила на 11.07.2018 г., В. и А. са признати за виновни в
извършването на престъпление по чл. 149 ал. 4, т. 1 вр. с ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от Наказателния
кодекс, извършено на 30.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането В. Д. В. с ЕГН: ********** и Я. В. А. с
ЕГН: ********** да бъдат осъдени да заплатят тази сума като солидарно отговорни
длъжници.
Сумата 2 200 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането В. Д. В. с ЕГН: ********** и Я. В. А. с
ЕГН: ********** да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН: ********** и Я. В. А. с ЕГН: ********** да заплатят на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК на държавата, в полза на СлРС, държавна такса за уважения в
настоящото дело иск, в размер от 88 лева (осемдесет и осем лева), както и държавна такса
от 5 лева (пет лева), ако за това вземане бъде издаден от съда служебно изпълнителен лист в
полза на НАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна
жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок от връчването му на
съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3