№ 24063
гр. София, 17.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110100438 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от ЕВГ. М. БЛ. срещу М.
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид обективното съединение на искове извън посочените в чл. 310 ГПК делото
подлежи на разглеждане по общия ред.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо. Отделно от това документите, намиращи се на
л. 29-л. 36 от делото, са представени на чужд език, без да са придружени от точен превод на
български език, поради което на основание чл. 185 ГПК, съдът следва да даде указания на
ищеца, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи точен
превод на български език, на документите, намиращи се на л. 29-л. 36 от делото.
Ответникът е поискал да му бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за
доказване на обстоятелствата относно узнаване на ищцата за прекратяването на
правоотношението ѝ, което искане следва да бъде уважено.
Следва да се даде възможнсот на ответника да посочи дали оспорва претендираните
като размери суми като изчисления от страна на ищеца.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да
представи поисканите документи в исковата молба следва да бъде оставено без уважаване,
доколкото ответникът е представил първите два документа с отговора на писмената молба, а
договорът за наем е в държане на ищеца и тя следва да представи същия, а не ответникът.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, представени с
исковата молба и с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 185 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание по делото открито съдебно заседание, да представи превод на български език на
документите, намиращи се на л. 29-л. 36 от делото.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок,
приложените към исковата молба документи, намиращи се на л. 29-л. 36 от делото, няма да
бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
УКАЗВА на ответника в срок до първото съдебно заседание да посочи дали оспорва
сумите като размер и изчисления, които са претендирани от ищеца в исковата молба за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и за командировъчни и наеми.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника за
установяване на посоченото в отговора на исковата молба обстоятелство във връзка с
момента на узнаване на прекратяване на правоотношението ѝ на ищцата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.11.2022 г., 11:10 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че доброволното/извънсъдебно
уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
2
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът не се яви в
първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ и чл. 215 КТ вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от
Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат, приета с ПМС № . от
01.08.2008 г., обн., ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г., в сила от 01.08.2008 г.
Ищецът твърди, че между нея и М. е сключен трудов договор № . на 16.01.2017 г.
Съгласно така подписания трудов договор Е.Б. е назначена на работа в отдел „М.“, като в
продължение на година е изпълнявала добросъвестно задълженията си.
Сочи, че съгласно Заповед ./19.12.2017 г. на М. (издадена въз основа на Решение на М.
№ . от 20.10.2017 г. и одобрена докладна записка № ./03.11.2017 г.) ЕВГ. М. БЛ. е била
командирована в гр. Б., за периода от 19.12.2017 г. до 19.12.2021 г. , където следвало да
заеме позиция в Постоянното представителство на Р. в гр. Б. и да осъществява следната
задача: обща координация и ръководство на служителите на М. в Постоянното
представителство на Р.; координация на участието на министерството в процеса на вземане
на решения в ЕС в областта на културата и аудиовизуалната политика; подготовка,
координиране и провеждане на културната програма в Българското представителство на
Съвета на ЕС през 2018 г.
Със Заповед РД ./18.08.2021 г. на работодателя било наредено предсрочното
прекратяване на командировката на ЕВГ. М. БЛ.. Указано било, че следва да се осъществи
процедура по прекратяване на договора за наем на жилището, използвано от служителя по
време на неговата командировка, за което следвало да се подаде 3-месечно предизвестие.
Въпросният договор бил подписан между белгийски гражданин в качеството му на
наемодател и ищцата в качеството на наемател, след като договорът бил одобрен от М.
като такъв, отговарящ на законовите изисквания, включително и в частта относно
дължимата наемна цена. Ищцата продължила да изпълнява своите задължения към
Постоянното представителство на Р., тъй като счела че командировката не е прекратена,
тъй като подала жалба пред АССГ срещу Заповед РД./18.08.2021 г.
В края на месец ноември 2021 г. служителят ЕВГ. М. БЛ. подала писмено искане до М.
по е-мейл във връзка с използването на платен отпуск по повод на приближаващите коледни
и новогодишни празници. В отговор от 06.12.2021 г. М. уведомило по е-мейл ЕВГ. М. БЛ.,
3
че със Заповед № Р./01.11.2021 г. на министъра на културата трудовото правоотношение с
М. е прекратено. Твърди, че от датата на издаване на въпросната заповед от страна на М. до
датата, на която служителят разбрал за тази заповед бил изминал повече от един месец, в
който ищцата изпълнявала трудовите си задължения, като въобще не била уведомявана, че е
налице издадена заповед за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.
Твърди, че на 08.12.2021 г. неин представител– адв. И. с приложено пълномощно
потърсила служител на М., който да предостави копие от заповед № Р./01.11.2021 г. на
министъра на културата, като сочи, че едва на 20.12.2021 г. ищцата получила чрез своя
представител адв. И. копие от цитираната заповед. Твърди, че до тази дата е продължила да
изпълнява трудовите си задължения. Правното основание, посочено в заповедта, било чл.
325, ал. 1, т. 12 КТ, а именно – че длъжността, заемана от служителя до този момент се
определя вече за заемане от държавен служител, като счита, че това основание е използвано
от работодателя единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата
веднага, без да дава предизвестие. Ето защо, твърди, че издадената заповед №
Р./01.11.2021 г. е незаконосъобразна и моли съдът да я отмени и да възстанови служителя
на заеманата преди уволнението длъжност. Моли съдът да осъди ответника да заплати на
служителя обезщетение, дължимо за периода на оставане без работа – от 01.11.2021 г. до
30.04.2022 г., в размер на 5 316 лв.
Наред с това претендира от ответника и неизплатените командировъчни средства, за
периода, в който е изпълнявала задълженията си в Б. дължими на основание Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат. Сочи, че общата дължима сума за
месец септември била в размер на 1 630.90 евро, общата дължима сума за месец октомври
била в размер на 3 371.06 евро, общата дължима сума за месец ноември била в размер на
3 062.50 евро, а общата дължима сума за месец декември била в размер на 2 065.94 евро или
счита, че общата сума за целия период от 4 месеца за командировъчни средства по наредбата
е в размер на 10 130.40 евро.
Отделно от това твърди, че работодателят дължал отново на основание Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат заплащане на сумите за наем на
жилището в гр. Б. за месеците септември, октомври, ноември и декември 2021 г., като
натрупаната сума възлизала на общо 7 600 евро. Твърди, че общата дължима на служителя
сума за командировъчни дневни пари и наем на жилище (за служителя и дъщеря ) е в
размер на 17 730.40 евро, която се равнява на 34 677.65 лева.
Ето защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх. на СРС №
91599, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че исковете по чл.
344 КТ са погасени по давност предвид разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и предвид
това, че ищцата е уведомена за процесната заповед за уволнение с известие за доставяне
(същото е върнато като непотърсено), както и чрез министъра на външните работи и
постоянното представителство на Р. в гр. Б. видно от протокол от 11.11.2021 г., вх. № ПР-
4
50/12.11.2021 г. Оспорва уволнението да е извършено привидно или при заобикаляне на
закона, като счита, че, за да е валидно извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение, е достатъчно да е издаден и влязъл в сила валиден административен акт, с
който длъжността се определя за заемане от държавен служител, не е необходимо
съответната длъжност реално да е заета по служебно правоотношение, за да се прекрати
трудовият договор. В случая трансформацията на длъжността „г.“ е станало считано от
02.11.2021 г. съгласно Заповед № РД10-84/01.11.2021 г. на министъра на културата, а
промяната в длъжностното разписание е извършена въз основа на мотивирана докладна
записка, рег. № 24-09-118 от 30.09.2021 г. от П.в – началник на отдел „М.“.
Оспорва, че ищцата е продължила да изпълнява трудовите си задължения, както и че
командировката в Б. не е била прекратена. Твърди, че със Заповед РД./18.08.2021 г. на
министъра на културата командировката на ищцата е предсрочно прекратена. Сочи, че с
определение от 05.10.2021 г. по адм. дело № 8732 от 2021 г. А., 27 състав, оставя без
разглеждане жалбата на ЕВГ. М. БЛ. срещу Заповед РД./18.08.2021 г. на М., т.е. заповедта е
влязла в сила.
Оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с неоснователността на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, като счита, че ищцата не
е представила доказателства, че за исковия период е останала без работа.
Оспорва претенцията за заплащане на командировъчни пари като неоснователна и
недоказана, тъй като командировката на ищцата била предсрочно прекратена, във връзка с
констатирано нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за дипломатическата служба. Сочи,
че във връзка със същото нарушение е уведомена с писмо с изх. № 94-00-2267/02.09.2021 г.
на министъра на културата, че следва да предаде издадените задгранични паспорти на нея и
членовете на семейството . Посочва, че с окончателно определение от 12.04.2022 г. на
Върховния административен съд, Пето отделение по адм. дело №2990/2022 г. са оставени в
сила определение от 25.02.2022 г. по адм. дело № 8732/2021 г. на Административен съд
София-град, с което в производство по чл. 64 и сл. ГПК, е оставена без уважение молба на
Е.Б., за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса по адм.д. №
8732/2021г. и определение от 05.10.2021 г. по адм. дело № 8732/2021 г. на Административен
съд София-град, с което на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата
на Е.Б. против Заповед № РД ./18.08.2021 г. на министъра на културата. Сочи, че Заповед №
РД ./18.08.2021 г. на министъра на културата е потвърдена окончателно с влязъл в сила
съдебен акт и не е налице правно основание за уважаване на претенциите за заплащане на
командировъчни пари и наем на жилище. Оспорва претенцията за наем на жилище, тъй като
посочва, че договорът за наем на жилище се сключва след съгласие на изпращащата
администрация, каквото не е давано. Оспорва дължимостта и размера на претендираните
командировъчни пари за периода септември-декември 2021 г. и наема на жилище за същия
период, като счита, че в случая приложение намира Наредбата за дългосрочните
командировки в чужбина и ищцата не била представила, съответно не е одобрен
счетоводен отчет за изразходваните средства съгласно приложението. Ето защо, моли за
5
отхвърляне на предявените искове.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че
същото е било прекратено с оспорената Заповед № Р./01.11.2021 г., размера на брутното
трудово възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението,
обстоятелството, че е останал без работа за посочения в исковата молба период, както и че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението (за което НЕ сочи доказателства).
В тежест на ищеца е да докаже привидност/заобикаляне на закона при издаване на
процесната заповед за уволнение. В тежест на ищеца е да докаже спазване на срока по чл.
358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска по чл. 344 КТ, респ. обстоятелства, които са довели
до спиране/прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да установи, че уволнението е законосъобразно извършено, че
е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение и че е спазена процедурата при издаване и връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение.
По исковете с правна квалификация чл. 215 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период в изпълнение на трудовата функция и по предвидения за това ред е бил
командирован за изпълнение на трудови задължения в друго населено място, различно от
това, в което изпълнява длъжността, като фактически е извършвал работа в населеното
място, определено от работодателя, както и размера на дължимите командировъчни дневни
пари и наем на жилище за нея и дъщеря и спазване на процедурата за получаване на
дневните командировъчни пари, както и наеми за жилище в гр. Б..
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и всички релевирани от
него възражения в отговора на исковата молба.
На основание чл. 153 ГПК безспорен между страните и ненуждаещ се е от доказване е
фактът, че между ищцата ЕВГ. М. БЛ. и М. е подписан трудов договор № ./16.01.2017 г., с
който е назначена на работа в отдел „М.“. Не е спорно, че със заповед ./19.12.2017 г. на М.
(издадена въз основа на Решение на М. № . от 20.10.2017 г. и одобрена докладна записка №
./03.11.2017 г.), ЕВГ. М. БЛ. е била командирована в гр. Б., за периода от 19.12.2017 г. до
19.12.2021 г., която командировка е била предсрочно прекратена от работодателя със
Заповед РД ./18.08.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6