Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 08.01.2020                   Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На седемнадесети декември                             Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

                                                                                                           

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5304 по описа за 2019 година.

 

                Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 14.09.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, и Я.С.Д. бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. Твърди, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приемал условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В процесния случай, на 16.09.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. Твърди, че в заявката си Я.Д. заявила желание да й бъде отпусната сума в размер 300,00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 16.10.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора сумата била отпусната на името на кредитополучателя чрез паричен превод посредством Изипей. С настъпване на падежа по договора - 16.10.2016г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, от 17.10.2016г. (денят следващ падежа), „4финанс“ ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен от специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен съгласно условията на т. 13.2(a). От „Вивус" изпратили четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксували по 10,00 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания. На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, в общ размер на BGN 652,56 лева, от които както следва: главница - BGN 300,00 лева, наказателна лихва - BGN 322,56 лева за периода 17.10.2016г. до 22.11.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната като неполучена на 08.01.2019 г. Към настоящата искова молба прилага уведомление за извършената цесия и обратна разписка за получена писмовна пратка за уведомление за цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД „4финанс“ ЕООД предоставил на „Кредитреформ България“ ЕООД „Потвърждение за прехвърляне на вземания“ от 23.11.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала. Във връзка с гореизложеното счита, че в негова полза се формирало ликвидно и изискуемо вземане спрямо Я.С.Д. за сума в общ размер на 652,56 лева, от които както следва: главница - 300,00 лева, наказателна лихва - 322,56 лева за периода 17.10.2016г. до 22.11.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева, като с настоящата искова молба претендира следното: сума в общ размер 363,92 лв., от които: главница - 300,00 лв.: наказателна лихва - 63,92 лева за периода от 17.10.2016г. до 22.11.2018г. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Я.С.Д. да му заплати сума в общ размер 363,92 лв., от които: главница - 300,00 лева; наказателна лихва - 63,92 лева за периода от 17.10.2016г. до 22.11.2018г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да осъди Я.С.Д. да му заплати направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Я.С.Д. не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Ищецът претендира на основание чл.240 от ЗЗД вземане, представляващо невърната сума по представения договор за кредит № **********/16.09.2016 г., сключен между „4финанс" ЕООД и Петър Стоянов Петров. С този договор на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на 300 лв. със срок за връщане на сумата – 16.10.2016 г. Представена е и разписка за извършено плащане, от която се установява, че заетата сума реално е предоставена на ответницата чрез система за електронни плащания ePay.bg. По делото липсват доказателства за извършено плащане от страна ответницата, с което частично или изцяло да е погасено горепосоченото задължение. Поради това съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответницата за връщане на заета сума в посочения в исковата молба размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.10.2019 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

Съгласно т. 13.3 от общите условия на договора за кредит кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент в размер на законната лихва. В случая ответницата е изпаднала в забава на 17.10.2016 г. и от този момент дължи на основание чл.92 ЗЗД заплащането на посочената неустойка за забавено изпълнение за периода до 22.11.2018 г. /както се претендира в исковата молба/ в общ размер 63,92 лв.

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „4финанс" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Уведомлението до длъжника за прехвърлянето е получено от ответника с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че той е надлежно уведомен за цесията /в този смисъл е  Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/. С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.

От горепосочените писмени доказателства съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца в посочения в исковата молба размер. Ето защо предявените искове за сумата 300 лева, представляваща невърната сума по договор за кредит № **********/16.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.10.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата 63,92 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.10.2016 г. - 22.11.2018 г. по договор за кредит № **********/16.09.2016 г., са вероятно основателни и следва да бъдат уважени.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Я.С.Д. *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София, ул.„Шандор Петьофи” 10, п.к.1606, ЕИК *********, представлявано от Радослав Велчев, сумата 300 лева, представляваща невърната сума по договор за кредит № **********/16.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.10.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата 63,92 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.10.2016 г. - 22.11.2018 г. по договор за кредит № **********/16.09.2016 г., както и сумата 200 лева, представляваща разноски по делото.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :