РЕШЕНИЕ
№ 2370
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330103528 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********
против Р. Г. Р., с която са предявени положителни установителни искове за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1463.36 лева
- главница по договор за потребителски кредит №***, 478.25 лв. възнаградителна договорна
лихва за периода 01.09.2018 г. до 27.08.2019 г., 248 лева – лихва за забава за периода
02.08.2018 г. до 27.08.2019 г., 195.80 лева – лихва за забава за периода 27.08.2019 г. до
10.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.07.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6538/2020 г. на ПРС, както и осъдителен
иск за присъждане на сумата от 1600.60 лева – възнаграждение по пакет допълнителни
услуги по същия договор.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на установителните искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6538/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника,който е подал възражение в срок. Исковете, по които е образуван
1
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите, в
разглежданата им част, са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът носи доказателствената тежест
да установи, вземанията си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, като докаже пълно и главно, че е възникнало твърдяното правоотношение по
договор за потребителски кредит между страните, както и че е изправен кредитор – че е
предоставил кредита при предвидените в договора условия, при което за ответника е
възникналото задължение за неговото връщане, че в договора е уговорена възнаградителна
лихва, както и че е уговорено възнаграждение за пакет допълнителни услуги, че ги е
предоставил услугите на ответника, че в договора е уговорено обезщетение за забава –
наказателна надбавка, размер и падеж на вземанията. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца -
следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок,
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит Стандарт № ***
/л.5/ Профи Кредит България” ЕООД е предоставил на ответника Р. Г. Р. заем в размер 1600
лв., платим за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 98.91 лв., с краен
падеж на договора 01.05.2020 г.
Ответникът не е оспорил, че договорът за кредит е подписан от него.
Не се спори и, че ответникът е получил от ищеца заем в общ размер на 1600 лева,
което се установява и от приложените по делото платежни нареждания /л.14 и л.15/.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен
и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, лихвен процент на ден, общият размер
на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
подписан от кредитополучателя, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /т.7.3/, право да се откаже от договора /т.7.1 /. Предоставянето, респ. получаването
на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора
е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от
заемателя.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По вземането за главница
2
Видно от представените по делото платежни нареждания /л.14 и л.15/ на 10.04.2018 г.
на Р.Р. е преведена сума в общ размер на 1600 лева от „Профи Кредит България“ ЕООД,
като основание е посочен номерът на процесния договор за кредит № ***.
Ищецът претендира неплатен остатък от главницата в размер на 1463.36 лева.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са
за ответника.
Съдът намира, с оглед предявения осъдителен иск, че са налице предпоставките на
чл.19, ал.6 ЗПК и от главницата следва да се приспадне платени такси за допълнителни
услуги, което съдът ще разгледа и обоснове по-долу, след което ще определи дължимата по
договора главница.
По вземането за възнаградителна лихва:
Претендира се възнаградителна лихва в размер на 478.25 лева за периода от
01.09.2018 г. до 27.08.2019 г., което представлява сборът от вноските за възнаградителна
лихва в размер с настъпил падеж от 01.09.2018 г. до 01.08.2019 г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на тази сума. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът
за главница се явява основателен до пълния предявен размер.
По отношение на обезщетението за забава – лихвена надбавка
В чл.12.1 от ОУ, неразделна част от договора е уговорена, че при забава на плащане
на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 пункта, на която разпоредба се позовава ищеца
Съгласно чл.33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да е по-голяма от
законната лихва. Съдът приема, че клаузата по чл.12.1 ОУ е недействителна в частта, в която
е предвидено обезщетението за забава да е над 10 пункта /законната лихва/ плюс договорния
лихвен процент.
В случая се претендира размер на обезщетението от 248.11 лева за периода
02.08.2018 г. до 27.08.2019 г. върху вноската по кредита и 195.80 лева за периода 27.08.2019
г. до 10.06.2020 г. или общо обезщетение за забава в размер на 443.91 лева за периода
02.08.2018 г. до 10.06.2020 г. /без периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./. Търси се едно и
също по вид обезщетение за забава, разделено по период и при наличие на настъпила
предсрочна изискуемост, каквато не се установи в случая.
По реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор, съдът изчисли размерът на
законна лихва за периода 01.09.2018 г. до 12.03.2020 г. /доколкото се заявява, че лихва не е
начислявана за периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г, съгласно чл.6 от ЗМДВИППП/, въз
основа на всяка една от просрочените погасителни вноски за главница и възнаградителна
лихва / от вноска № 4 до вноска № 15 вкл./ и само за главница от вноска 16 до вноска 22,
3
доколкото за този период не се претендира възнаградителна лихва, който размер възлиза на
140.82 лева. До тази сума искът ще се уважи за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 443.91 лева /сбор от 248.11 лева и 195.80 лева/ искът като неоснователен
ще се отхвърли.
Доколкото не се установи настъпила предсрочна изискуемост, липсва уведомление
до потребителя за настъпване на такава преди подаване на заявлението, съдът е изчислил
дължимото обезщетение за забава, съобразно падежа на вноските по погасителния план.
Падежът на първата непогасена вноска за главница и възнаградителна лихва е настъпил на
01.09.2018 г., ответникът изпада в забава от следващия ден – 02.09.2018 г., от когато му се
дължи обезщетение за забава, а за всяка следваща вноска за главница от датата следваща
падежа. Първата вноска е в размер на 76.16 лева /платена е възнаградителна лихва в размер
на 22.75, която сума се изважда от целия размер на вноската 98.91 лева./, всяка следваща
вноска от 5 до 15 е в размер на 98.91 лева, а след 15 до 22 е взет само размерът на вноската
за главница, съобразно погасителния план, върху които суми е начислявана лихвата за
забава.
По осъдителния иск за вземането за допълнителни услуги:
Претендира се възнаграждение по закупен пакет услуги в общ размер на 1600.60
лева.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г.
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1)
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че
са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“,
4
представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по
управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ
кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за допълнителен пакет услуги,
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за
възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в
годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение
в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна,
каквато е и обсъжданата такава.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от
потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя,
което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща
възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на
такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за
права, които по закон има.
Предвид недействителността на тази клауза от договора за ответника не е възникнало
валидно задължение за заплащане на вземанията по нея и същите не се дължат, поради
което искът в размер на 1600.60 лева, като неоснователен ще се отхвърли.
Ищецът признава, че по тази клауза ответникът е заплатил сума в общ размер на
320.12 лева, която е недължимо платена и следва да се приспадне от главницата в размер на
1463.36 лева, съгласно чл.19, ал.6 ЗПК.
С оглед изложеното дължима по делото остава главница в размер на 1143.24 лева,
която именно ще бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата
от 14.07.2020 г. до окончателното плащане на вземането, съгласно чл.6 ЗМДВИППП.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива, както следва – 76.41 лева – държавна такса в заповедното производство и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение за същото или общо 126.41 лева, от които съразмерно с
уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 55.47 лева.
5
В исковото производство ищецът доказа следните разноски 146.12 лев – държавна
такса.
В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо разноски в исковото производство 246.12 лева, от които, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят разноски в размер на 108.81 лева, съразмерно с
уважената част от претенциите.
Ответникът не доказа направа на разноски, поради което и такива не му се следват.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. – У.,
сумата в размер на 1143.24 лева лева, главница по договор за потребителски кредит № ***,
478.25 лв. - възнаградителна договорна лихва за периода 01.09.2018 г. до 27.08.2019 г.,
140.82 лева – лихва за забава за периода 02.08.2018 г. до 10.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа
на издадена заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
6538/2020 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения размер
до пълния предявен размер от 1463.36 лева и иска за обезщетение за забава за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 443.91 лева /сбор от обезщетения за забава в
размер на 248.11 лева и на 195.80 лева/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. – У. срещу Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: ***
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1600.60 лева – възнаграждение по
пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. – У., сумата в общ
размер на 55.47 лева – разноски по ч. гр. д. № 6538/2020 г. на ПРС и сума в общ размер на
108.81 лева, разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6
7