О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .................. / 23.05.2018 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLIХ-ти състав, в закрито заседание, проведено на 23.05.2018
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от районният съдия гр. дело № 3594/2018 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
от „К.Е.Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** –
партер срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, за приемане
за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в размер 1529.94
лева, представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия, за която сума има издадена фактура №**********/14.02.2018г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с
абонатен № **********. Твърди, че при
извършване на проверка на сметката за дължима електроенергия установил, че му е
начислено задължение по фактура№**********/14.02.2018г. Оспорва се
корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване на сумата по партидата на ищеца, а също и че последният не е потребил начисленото
допълнително количество ел. енергия.
Ответникът -
„Енерго – Про Продажби“ АД, депозира писмен отговор, в
срока по чл. 131 ГПК, релевира възражение за неподведомственост на спора, като
се позовава на уговорена
арбитражна клауза. Сочи, че
между страните е постигато съгласие, обективирано в заявление
№4252541 от 17.08.2016 г. за продажба на електрическа енергия, с което Калина
Стоянова Касабова, като пълномощник на управителя на ищцовото дружество
Светослава Георгиева Русева – законен представител на дружеството се е съгласила
с арбитражната клауза, включена в заявлението, за
отнасяне на споровете им за разрешаване пред арбитражен съд – гр. Варна, при
Сдружение „ППМ“.
Възражението за неподведоственост е
своевременно заявено в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество -
същото е основателно, по следните съображения:
Предмет на спора е наличие на предпоставките за
възникване на договорно право на ответника служебно да коригира сметка за
ел.енергия, предвидено в чл. 14, ал. 4 от договора, изменен с Допълнително споразумение
от 11.04.2016г., препращащи към ПИКЕЕ, приети с Решение №
147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 г.
Въведения от ищеца спорен предмет на делото касае въпрос
по действие на договора, поради което и въведетото с молба от 22.05.2018 год.
възражение не следва да бъде споделено.
В настоящия
случай, видно от приложеното към отговора на исковата молба заявление
№4252541 от 17.08.2016 г. за продажба на електрическа енергия, е налице изрично
съгласие от страна на ищцовото дружество, всички
спорове, възникнали в отношенията им относно съществуването и действието на
договора да се отнасят към съответен Арбитражен съд.
С факта на
подписване на заявлението
до ответното дружество, ищецът заявява
съгласие спорът да бъде разрешен от посочения арбитражен съд.
Последното е
достатъчно да се приеме, че е налице арбитражно споразумение, по аргумент от на
чл. 7, ал. 2 ЗМТА предвиждаща, че писмена форма на споразумението е спазена,
ако то се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма,
телекси, телеграми или други средства за съобщения.
Арбитражната
клауза е валидна. Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/ 24.01.2017г./, е
предвидено, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен
от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор,
по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона на защита на потребителите. Съгласно
легалната дефиниция на „потребител“, дадена с цитираната норма, потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
На първо
място – ищецът няма качество на физическо лице, същият е търговец по см. на чл.
1, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Същевременно,
в настоящия случай обектът, по отношение на който е извършена процесната
проверка е търговски – магазин,
намиращ се на адреса на седалището на дружеството, където е и адреса на
абонатния номер на СТИ. След като доставяната в
обекта ел. енергия се използва за небитови (стопански) нужди, то не е налице
възможност същия да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Правилото на чл. 19, ал. 1 ГПК е императивно, като приложението му не може да
бъда разширявано признавайки качеството на потребител на ищеца – търговец /В този смисъл Определение от 18.01.2018г. по въззивно частно
търговско дело № 1766 по описа за 2017 година на ВОС/.
На следващо
място спорът е имуществен и е допустимо уговарянето на арбитраж.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че Варненски районен съд не е
компетентен да разгледа производството по образуваното дело, поради
подведомственост на спора, поради което и същото следва да бъде прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3594 по описа на Варненски
районен съд за 2018 год.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: