О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 10.06.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 10.06.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 436/2020
г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3,
във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
уточнена с молби вх. № 3495/22.07.2020 г. и вх. № 3955/11.08.2020 г., подадена
от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК
*********против С.М.С., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, вр.
с чл. 99 ЗЗД.
В
срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от назначения от съда
особен представител на ответника.
Ето защо, на основание чл. 140 от ГПК,
съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства,
да изготви проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на
дружеството - ищец:
В исковата молба се твърди, че между
трето за спора лице - „Вива Кредит” ООД, ЕИК201995287 и ответника бил сключен договор за паричен заем №
5461854 от 16.08.2018 г. при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем.
Твърди се, че между „Вива Кредит” ООД и ищеца бил сключен Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.07.2019 г., по силата на който
вземането на цедента срещу ответника било прехвърлено в полза, на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Посочва се, че съгласно сключения
договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в
размер на 500.00 лв. под формата на паричен заем, който бил усвоен в търговски
обект от клоновата мрежа на „Изипей” АД. Твърди се, че с подписването на
договора, С.М.С. е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума от 500.00
лв., като договорът имал силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се бил задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 823.86 лв., ведно с договорената лихва, на 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 91.54 лв. (включваща първоначална главница, договорна
лихва и такса за експресно разглеждане).
В настоящия договор страните се съгласили, че със сключването на същия ще
се рефинансира текущият заем на ответника по договор за паричен заем № 5439654
в размер на 307.65 лева. Страните направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения. След извършеното прихващане задължението на
заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят му изплатил остатъка от заемната
сума по договора.
Твърди се, че по договора за паричен заем, С.М.С. не е
извършвал плащания и че към настоящия
момент дължимата главница била в
размер на 500.00
лв. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения договор
за паричен заем № 5461854 от 16.08.2918 г., ответникът дължал
договорна лихва в
размер, посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била
в размер на 87.61
лв. за
периода от 15.09.2018 г. - датата на първата вноска, до 13.05.2019 г. - датата
на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждали и
че заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер
ма 236.25 лв.
Съгласно клаузите на договора, заемателят
се задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическа
лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова
гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения, от страна на
заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 236.25
лв., която била дължима на
падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която
следвало да се заплати от заемателя била в размер на 117.79 лв. Претентидараната
неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се
начислявала
еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата
за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в
случай, че заемателят изпълни посочените условия,
неустойка не се изчислявала. Посочва
се, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на
допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването ѝ.
Твърди се, че дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в
размер
на 236.25 лв.
Разпоредбите на договора предвиждали,
че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на „Вива кредит” ООД, която била
актуална към датата на сключване на договора и се намирала както във всеки
търговски обект от клоновата и партньорска мрежа на заемодателя, така и на
интернет страницата - www.vivacredithg. Тарифата представлявала неразделна част от
договора. В последната било посочено, че при забава на плащане на погасителна
вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми представляващи направени
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за
събиране из просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществявало
и администрирало дейността по събиране на вземането. В настоящия случай С.М.С.
дължал разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00
лв.
Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 13.05.2019 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът
по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което
същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 24.63
лв., от 16.09.2018 г. - датата на
допускане на забава на погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението
– 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД има следните вземания срещу С.М.С.: сумата 500.00 лв.
- главница; 87.61 лв. – договорна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 13.05.2019 г.; 236.25 лв. - неустойка, 236.25 лв. - такса за експресно разглеждане
на документите; 245.00 лв. - разходи и такси
за извънсъдебно събиране; 24.63 лв. - лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 16.09.2018 г. - датата на
допускане на забава на погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението
- 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира
разноски.
Моли уведомлението за цесията да бъде
връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
С молба вх. № 3495/22.07.2020 г., подадена
от ищеца в изпълнение на дадените от съда указания, се уточнява, че съгласно
чл. 3. ал. 1 от Договор за паричен заем „Вива кредит План“ № 5461854/16.08.2018
г., сключен между С.М.С. в качеството му на заемател и „Вива Кредит" ООД,
в качеството му на заемодател, последният се е задължил да предаде в
собственост на заемателя сумата в размер на 500.00 лв., а заемателят се е
задължил да върне същата на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
91.54 лв. Конкретните падежи на всяка вноска били както следва: 15.09.2018 г.,
15.10.2018 г., 14.11.2018 г., 14.12.2018 г., 13.01.2019 г., 12.02.2019 г., 14.03.2019
г., 13.04.2019 г., 13.05.2019 г., съгласно чл. 3, ал. 1. т. 4 от договора за
паричен заем, т. е. срокът на договора бил 9 месеца /уточнен с молба вх. №
3955/11.08.2020 г./. С подписването на договора заемателят удостоверява, че е
получил от заемодателя заемната сума, като договорът имал силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Това било предвидено в ал. 2 на същия член
от Договора.
Претендираната
и начислена договорна лихва се дължала на основание чл. 3, ал. 1, т. 5 от
Договора под формата на фиксиран годишен лихвен процент. Посоченият лихвен
процент, а именно 40.28%, бил за период от една година, а в настоящия случай
договорът бил сключен за срок от 9 месеца.
Съгласно
чл. 5 от Договора - предмет на настоящото дело, длъжникът се задължил в 3
дневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните
обезпечения в полза на кредитора - поръчителство (физическо лице, отговарящо на
конкретни условия) или банкова гаранция. В конкретния случай (чл. 5, ал. 2 от
Договора) при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в
посочения по-горе срок, заемателят дължал на заемодателя неустойка в общ размер
па 236.25 лева, която се дължала разсрочено и се начислявала заедно с всяка от
погасителните вноски (9 вноски по договора). В настоящия случай размерът на
всяка погасителна вноска (дължима част от главница, договорна лихва и такса за
експресно разглеждане на документи за отпускано на паричен заем) била 91.54
лв., като към нея се начислявала и неустойка в размер на 26.25 лв. или общият
размер на месечната погасителна вноска бил 117.79 лв.
Обезщетението за забава в размер на
24.63 лв. било начислено върху дължимата главница за периода от настъпването на
забавата, а именно 16.09.2018 г. - дата на допускане на забава на първата
погасителна вноска по договора, до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 13.12.2019 г. и се
дължала на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, определен от
Министерския съвет.
Относно уточняване на сумата в размер на 245.00 лева, представляваща
начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране, посочва, че клаузата е
инкорпорирана в Договор за паричен заем „Вивакредит План” № 5461854 от
16.08.2018 г. и по - точно чл. 12. Заемателят е заявил, че е запознат и
съгласен с Тарифа на „Вива кредит“ ООД, която била актуална към датата на
сключване на договора и се намирала както във всеки търговски обект от
клоновата и партньорска мрежа на
заемодателя, така и на интернет страницата -www.vivacredii.bg. Тарифата представлявала неразделна част от
договора. В Тарифата ясно било посочено, че на четвърти и осемнадесети ден
забава от всяка погасителна вноска заемателят дължал на заемодателя заплащането
на по 10.00 лв. На единадесет и двадесет и пети ден забава от всяка погасителна
вноска, заемателят дължал на заемодателя заплащането на по 15.00 лв. Максималният
размер на всички начислени разходи не можел да превишава 75.00 лева за заемни
суми в размер на 300.00 лв., 125.00 лева за заемни суми в размер на 400.00 лв.
и 175 лева за заемни суми от 500 лв. до 1 500 лв.
В настоящото производство претендираната сума в размер на 245 лева
представлявала разходи и такси за извънсъдебно събиране, за начисляването на
които представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства по делото
предоставени му от цедента: подробна справка-погасителен план по процесния
договор, от която било видно, че същите съгласно Тарифата са били начислени на следните дати: 19.09.2018
г. - 10.00 лева; 26.09.2018 г. - 15.00 лева; 03.10.2018 г. - 10.00 лева;
10.10.2018 г.-15.00лева; 19.10.2018 г.-10.00лева;
26.10.2018 г.-15.00лева; 02.11.2018 г.-10.00лева; 09.11.2018г. -15.00лева; 12.11.2018
г.-70.00лева; 18.11.2018 г.-10.00лева; 25.11.2018 г.-15.00лева; 02.12.2018
г.-10.00лева; 09.12.2018 г.-15.00 лева; 18.12.2018 г.-10.00 лева и на
25.12.2018 г.-15.00лева, или общо 245.00 лева.
Сочи, че в чл. 1, aл. 2
oт Договор за паричен
заем „Вивакредит план” № 5461854/16.08.2018 г., заемателят е заявил, че преди
подписване на процесния договор е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем. В ал. 3 на същия член от Договора било уговорено, че заемателят
дължи такса за предоставената услуга в размер на 236.25 лева. Начинът на
формирането на сумата бил представен в Тарифа на „Вива кредит" ООД, която
била актуална към датата на сключване на договора и се намирала, както във
всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя,
така и на интернет страницата –www.vivakredit.bg. Тарифата представлявала неразделна
част от договора.
По отношение на претендираната законна лихва
върху главницата посочва, че същата се претендира за период от датата на
входиране на заявлението в съда, а именно 13.12.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни датата,
от която претендира законна лихва върху главницата, като се има предвид, че в
молба вх. № 3495/22.07.2020
г. е посочена датата 13.12.2019 г., а в заповедта – 23.01.2020 г., както и че за допустимост на установителния иск
следва да е налице пълна идентичност на вземанията по основание, размер и
период в двете производства.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на
ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника, с който оспорва
активната легитимация на ищеца и предявените искове както
по основание, така
и по размер.
Навежда,
че ищецът се легитимира по исковете въз основа на Рамков договор за прехвърляне
на парични вземания от 01.12.2016 г., сключен с „Вива Кредит” ООД, Приложение №
1 и Анекс, в който страните договаряли покупка на цена за
конкретните вземания.
Имайки
предвид уговорките между страните по рамковия договор, следвало да се приеме,
че същите не са определили и индивидуализирали към датата на сключваното му
нито конкретните вземания, които се прехвърлят, нито покупната цена, която ще
бъде дължима от купувача. В този смисъл твърди, че така представеният рамков
договор за цесия не представлява договор за цесия, тъй като само очертава
/рамкира/ параметрите, при които ще се извършват последващи продажби на
вземания между страните по него. По своята същност този договор представлявал
само обещание за сключване на бъдещи договори за цесия, предметът на които
вземания и цена, ще бъдат допълнително уточнявани от страните. Посоченият
документ, наименован Приложение № 1 към рамковия договор, съдържащ опис на
вземанията, не можел да бъде определен като окончателен договор, доколкото не
съдържал всички характеристики на покупко-продажбата. От съдържанието му било
видно, че същият включвал само някакви цифри, които евентуално могат да се
приемат за данни за задължение, но не и условия и договорки, при които същото
ще бъде продадено, респективно изкупено. Счита, че приложеният Рамков договор и
лист от Приложение № 1 към него, не легитимира ищеца като приобретател на
вземането, поради липса на форма, а в случай, че съдът счете съглашението за
неформално, то моли да се приеме, че
липсват доказателства за отделните уговорки по него, включително и за извършено
плащане, доколкото договорът за цесия е възмезден. Към описания Рамков договор бил
приложен лист 19 от Приложение № 1 от 01.07.2019 г., който освен че не можел да бъде определен
като част от цитираното приложение, не съдържал предвидените изисквания за
форма, предвид липсата на индивидуализация на вземанията, подписи, печати, Анекс,
съдържащ покупна цена, поради което следвало да се приеме, че вземането,
представляващо задължение на ответника към „Вива Кредит” ООД по договор за
паричен заем от 16.08.2018 г. не било прехвърлено и следователно ищецът не
притежавал материална и процесуална правосубектност по делото. Приложеното потвърждение не можело да санира
допуснатия пропуск, доколкото същото било изискуем документ, различен от Приложение
№ 1 и Анекс към него, с които се осъществявало самото прехвърляне и настъпвал
транслативният му ефект.
Във
връзка с горното оспорва датата на Приложение № 1 към Рамков договор за цесия,
съдържащ опис на вземанията, както и оспорва датата на приложеното пълномощно, с
което управителят на Агенцията за контрол на просрочени
задължения ЕООД
е упълномощил юрисконсулт да извърши от негово име
уведомление до длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията.
Твърди,
че прехвърленото вземане в полза на ищеца не е породило действие спрямо
ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията била
легитимна спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. С процесния договор за цесия, цесионерът се бил задължил от името на цедента и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Нямало пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до
длъжника като негов пълномощник, като длъжникът можело да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В тази връзка оспорва
представителната власт на юрисконсулт Ивайло Колев Терзиев, тъй като пълномощното
не било направено в изискуемата форма с удостоверяване подписа на овластяващото
лице от нотариус, поради което правото било ненадлежно предоставено, респ.
упражнено, а от друга страна на упълномощеното лице са били делегирани права
„да уведомява длъжници на дружеството във връзка с чл. 99 от ЗЗД, които обаче
са техни /на дружеството/, а не на трети
лица, каквото е „Вива Кредит” ООД. В случая не можело пълномощното да се
тълкува разширително и да се счете, че пълномощникът има право да уведомява
длъжници по силата на преупълномощаване, тъй като данни за такова в текста не
се съдържали. Освен това по делото не било представено Приложение № 4 от
Рамковия договор, което съдържало изисквания към пълномощното за уведомяване на
длъжниците за форма и съдържание и предвид липсата му, не можело да бъде
извършена съответната съпоставка и проверка на представения документ, като
твърди, че същият не съдържал изискуемите реквизити. Отделно от това, за да има
действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за него трябва да е достигнало
до знанието му. Такова обстоятелство не било налице нито към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящите
искове. Доводът на ищеца, че длъжникът бил уведомен за цесията със самата
искова молба, бил неоснователен. Принципно, нямало пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно
съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, като получаването на уведомлението
в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане
следвало да бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В случая
обаче, длъжникът не бил получил препис от исковата молба и приложенията, тъй
като връчването било извършено по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на
съдебното производство процесното уведомление, следвал изводът, че извършената
цесия все още не е произвела спрямо него своето действие, по смисъла на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка навежда, че макар и уведомлението да е било връчено
на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие
спрямо него, тъй като се касаело за представителство по закон, а не за
договорни пълномощия - т. 7 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС. При тези обстоятелства следвало да се приеме, че процесната цесия не
била породила действие спрямо ответника и той не дължал плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор за заем, в полза на цесионера -
ищцовото дружество.
Предмет
на вземанията, съгласно рамковия договор, били само отпуснатите по договора за
паричен заем суми, като неустойката, разходите за такси, писма, телефонни
обаждания, експресно обслужване и пр. излизали извън тях и не били част от
задълженията.
Твърди,
че ответникът не е сключвал договор за паричен заем от 16.08.2018 г., а в условията
на евентуалност оспорва, че сумата по договор за паричен заем № 5461854 му е
била изплатена предвид липсата на доказателства за извършено погасяване по
договор № 5439654 без дата, по който се твърди, че е извършено прихващане,
което следвало да бъде извършено по банков път и да се представи анекс за
прекратяване на договора поради издължаване на сумата по него.
Твърди,
че процесният договор за паричен заем е нищожен при условията на чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1. т. 7-12 и т. 20, чл.21, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 32, ал. 4 от 3ПК,
поради което не е породил правно действие между страните, респ. не ги обвързва
валидно. Налице били нищожни клаузи с
оглед неравноправността им на основание чл. 146, във вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
заобикалящи изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и договорът бил сключен в
нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Клаузите
съдържали декларации и текстове, които били шаблонни, общи текстове предвиждали
различни хипотези, предвид честата употреба на съюза „или”, което показвало, че
не са създадени за ответника, а били принципни, да напаснат на съответния
случай. Позовава се на т. 1 и т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС и разпоредбата на чл. 143, т. 5 от 33П.
Твърди
недействителност на процесния договор за потребителски кредит и общите условия
към него, поради нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит
относно формата, за липсата на метода на изчисляване на лихвата, за включване
на нерегламентирани клаузи, задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес
на целите на закона, за прикриване и липса на яснота относно същността и
последиците от получаване на услугите
от страна на длъжника, т.е. създаване на предпоставки за тълкуване на клаузите
на договора нееднозначно, изготвяне и предоставяне на длъжника за подписване на
огромно количество документи, с множество текстове, в които да не може да се
ориентира за какво става въпрос, което било в нарушение на изискването на
закона за яснота, точност и коректност при сключването и подписването на този
вид договори.
Твърди,
че преди да бъде сключен договора, на ответника не е била предоставена
своевременна информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договора на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2
от ЗПК.
От
съдържанието на Договора за предоставяне на паричен заем било видно, че съшият
е изготвен въз основа на типизиран модел и стандартен европейски формуляр, с
който уж заемателят е бил запознат, което обстоятелство оспорва. Договорът за
предоставяне на паричен заем препращал към Стандартния европейски формуляр,
който се посочвало, че е бил предоставен предварително и в който са уговорени
индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. Ето защо твърди, че както по
отношение на съгласието с общите условия и декларирането на получаването им от
потребителя, така и за европейския формуляр и неговото получаване от длъжника,
следвало да се приложи нормата на чл. 147а, ал. 5 от 33П.
Договорът
за потребителски кредит бил недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от 3ПК. Липсвала ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, които да са
пряко свързани с кредитното правоотношение.
Възнаграждението,
което се е задължил да заплати потребителят за експресно обслужване на
документите, за разходите за телефонни обаждания и писма, за събиране на задължението
и такси във връзка с това, се явявалоло прекомерно и не отговаряло на
изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не
били изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не била
формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка се позовава на разпоредбата
на чл.10а, ал. 4 от 3ПК. Отделно от това, липсвали доказателства за извършени
услуги. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изисквали потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. В противоречие на императивното правило на чл.10а, ал. 4 от
3ПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги било определено
общо възнаграждение за плащане, като същото се дължало, без значение дали някоя
от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Приложената по делото тарифа на таксите не била задължителна
за ответника, доколкото същата не била част от договора, независимо, че същият
е декларирал, че е запознат с нейното съдържание. Претендираните суми, всяка
самостоятелно, представлявала половината от отпуснатата по кредита сума, което
било самостоятелно основание за недействителността на клаузата. Ето защо
уговорката за заплащане на посочените суми се явявала нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл. 10, ал. 2,
предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Прави
възражение за нищожност на клаузата за договорената лихва като противоречаща на
българския закон и на европейското законодателство и накърняваща добрите нрави,
както и поради прекомерност и несъразмерност, представляваща половината от
главницата. В конкретния случай уговореният лихвен процент надхвърлял няколкократно
законната лихва, още повече че допълнително била начислена и лихва за забавено
плащане, като периодът, за който била начислена последната, бил различен по
петитум в исковата молба и заповедта за изпълнение на парично задължение, което
правело неидентично вземането.
Счита, че искът по чл. 92 от ЗЗД е неоснователен по
следните съображения: Позовава се на задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК и трайната практика
на ВКС. От систематичното тълкуване на клаузите на договора за паричен заем,
предвидената неустойка в размер на 236.25 лв. излизала извън типичните си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Същата била уговорена с цел
да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 33П, уреждаща
максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл.
21 от 33П била нищожна и плащане по нея не се дължало.
С
оглед гореизложеното моли да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Не са налице
факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят
от доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5,
вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съдът, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищеца, че следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. –
наличието на валидно правоотношение по договор за паричен заем № 5461854/16.08.2018
г., сключен между
ответника и „Вива кредит” ООД при спазване на законовите изисквания,
включително за предоставяне на стандартен европейски формуляр, и зачитане
правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната
парична сума, която е усвоена от него и е настъпил падежът за погасяване на
всички вноски; наличието на задължение на ответника по договор за паричен заем
№ 5439654 в размер на 307.65 лева, дата на сключване страни и погасяване чрез
прихващане; наличието на уговорка за връщане на заема по договора от 16.08.2018
г., ведно с договорна лихва, такса за
експресно разглеждане на документите, разходи и такси за събиране на просрочени
вземания,
т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми от
ответника за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им;
включително и наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава
за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на
падежа за погасяването му; валидна уговорка за дължимост на търсената
неустойка, възникнали предпоставки за начисляването ѝ, размер и период,
за който се претендира. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно
прехвърляне на вземанията в негова полза, както и че длъжникът е уведомен за
цесията от цедента, съответно от лице с надлежна представителна власт.
Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства,
които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, както и да
установи всички свои твърдения и възражения в отговора, в т.ч. за наличието на
нищожни и неравноправни клаузи, а при установяване на горните предпоставки от
ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът УКАЗВА
на ищеца,
че не сочи доказателства относно размера на претенциите си за исковите периоди,
както и за прекратяване на договор за паричен заем № 5439654 поради погасяване
на задълженията по него чрез прихващане.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК,
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
По
доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба и уточнителната
молба с вх. № 3495/22.07.2020 г. документи са относими към предмета на
доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а
приемането им като писмени доказателства е допустимо.
Следва да се допусне за прилагане изисканото
ч.г.д. № 58/2020 г. на РС – Провадия.
По доказателствените искания на ответника:
Такива не са заявени.
На страните
следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на
чл. 238, ал. 1 от ГПК.
На основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността
да сключат съдебна спогодба.
Следва
да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140,
ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с препис за ответника да уточни датата, от която
претендира законна лихва върху главницата, като се има предвид, че в молба вх. № 3495/22.07.2020 г. е посочена
датата 13.12.2019 г., а в
заповедта – 23.01.2020 г., както и че
за допустимост на установителния иск следва да е налице пълна идентичност на
вземанията по основание, размер и период в двете производства.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад
по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба,
уточнена с молби вх. № 3495/22.07.2020 г. и вх. № 3955/11.08.2020 г., подадена
от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК
*********против С.М.С., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД; чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Не са налице
факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят
от доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5,
вр. ал. 2 ГПК, на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от
тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. –
наличието на валидно правоотношение по договор за паричен заем № 5461854/16.08.2018
г., сключен между
ответника и „Вива кредит” ООД при спазване на законовите изисквания,
включително за предоставяне на стандартен европейски формуляр, и зачитане
правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната
парична сума, която е усвоена от него и е настъпил падежът за погасяване на
всички вноски; наличието на задължение на ответника по договор за паричен заем
№ 5439654 в размер на 307.65 лева, дата на сключване страни и погасяване чрез
прихващане; наличието на уговорка за връщане на заема по договора от 16.08.2018
г., ведно с договорна лихва, такса за
експресно разглеждане на документите, разходи и такси за събиране на просрочени
вземания,
т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми от
ответника за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им;
включително и наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава
за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на
падежа за погасяването му; валидна уговорка за дължимост на търсената неустойка,
възникнали предпоставки за начисляването ѝ, размер и период, за който се
претендира. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на
вземанията в негова полза, както и че длъжникът е уведомен за цесията от
цедента, съответно от лице с надлежна представителна власт.
УКАЗВА, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ответника, че следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи всички свои
твърдения и възражения в отговора, в т.ч. за наличието на нищожни и
неравноправни клаузи, а при установяване на горните предпоставки от ищеца -
следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на
ищеца, че не сочи доказателства относно размера на претенциите си за исковите
периоди, както и за прекратяване на договор за паричен заем № 5439654 поради
погасяване на задълженията по него чрез
прихващане.
По доказателствата:
По
доказателствените искания на ищеца:
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства
по делото представените с исковата молба и уточнителната молба с вх. №
3495/22.07.2020 г. документи.
ДОПУСКА за прилагане изисканото ч.г.д. № 58/2020
г. на РС – Провадия.
По доказателствените искания на ответника:
Такива не са заявени.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146,
ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА
СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно
споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от
които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им
УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва
да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако
ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако
ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание
на 13.07.2021 г. от 10:00 часа, за
които дата и час да се призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговора, като им се УКАЗВА, че на
основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: