В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Петър Маргаритов | |
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК и чл. 250 от ГПК. Постъпила е молба от Ж. В., заведена под номер .../15.11.2010 г. и молба от адв. Д., като пълномощник на В. Б. и А. Б., заведена под номер .../22.11.2010г., като с тях е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно ешение по Г.д № 162/2010 г. по описа на РС -З.. Отделно е постъпила молба от Ж. В. за допълване на съдебното решение по посоченото по-горе гражданско дело, заведена на под номер ..../23.11.2010г. В молбата на Ж. В. от 15.11.2010г. се твърди, че е допусната явна фактическа грешка в постановеното съдебно решение по Г.д № 162/2010г. на РС-З., като цитираната в решението площ на спорния имот /116,76 кв.м/ не съответства на площта по документи - 118,21 кв.м. По този начин съдът не се e съобразил с представен по делото официален документ. В молбата на адв. Д. от 22.11.2010г. се сочи, че ищците предявили положителен установителен иск за собственост, съобразно допълнението на исковата молба от 30.06.2010г. Съдът изложил волята в мотивите на решението по този иск, като пропуснал да се произнесе със съответния диспозитив. В молбата за допълване на решението от 23.11.2010г. се сочат доводи, че е предявен установителен иск за собственост /затова, че ищците са собственици на имота/, като съдът не се бил произнесъл по него. В срока, регламентиран в чл. 247, ал. 2 от ГПК и чл. 250, ал. 2 от ГПК, единствено Ж. В. взема отношение по основателността на молбата за поправка на ОФГ, подадена от адв. Д. Изразява се становище, че искането „не намира опора в закона”. В с.з молбите се поддържат от пълномощниците на страните - адв. Д. и адв. Д. Пълномощникът на ответника И. Б. /адв. Д./, изразява становище, че подадените молби по чл. 247 и чл. 250 от ГПК са неоснователни. Като разгледа постъпилите молби и след преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По отношение молбите за поправка на ОФГ: Молбите са допустими за разглеждане, като изхождат от надлежни страни. Съгласно закона, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението. По отношение молбата на Ж. В. за поправка на ОФГ. В мотивите на постановеното съдебно решение съдът е формирал воля относно това, че действителната площ на спорния имот е 116,76 кв.м., като е кредитирано заключението на вещото лице. В този смисъл е и произнасянето в диспозитива на решението. В случая липсва разминаване между волята на съда и обективното и отразяване в текста на решението. Поради това молбата на Ж. Войводов от 15.11.2010г. е неоснователна. По отношение молбата на адв. Д. /като пълномощник на А. Б. и В. Б./ за поправка на ОФГ. По същество с молбата се иска произнасяне на съда по отношение предявен иск установителен иск за собственост. В мотивите на решението съдът изрично е изразил волята си, че не следва да се произнася по предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 79 от ЗС /предявен първоначално при условията на евентуалност/, поради уважаването на главния иск /абзац 3 стр. 3 от решението/. В този смисъл молбата също е неоснователна, като липсва противоречие между волята на съда и нейното отразяване. По отношение молбата от 23.11.2010г. на Ж. В. за допълване на решението: Молбата е допустима за разглеждане, като е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.250 ал. 1 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет; липсва формирана воля на съда относно част от спорното право; един от съединените искове; допълнителни искания и др. Съдът е приел, че обективно съединените искове с първоначалната искова молба се предявени при условията на евентуалност, като в този смисъл е и произнасянето. Като е уважил отрицателния установителен иск за собственост, съдът е приел, че не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност положителен установителен иск за собственост. Поради това не са налице условията за допълване на решението, като съдът се е съобразил с петитума на първоначалната искова молба. С оглед на изложеното съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Ж. Л. В., заведена под номер .../15.11.2010г. и молбата от В. Б. и А. Б., заведена под номер .../22.11.2010г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 221/02.11.2010г., по Г.д. № 162/2010г. на РС-З.. ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Ж. Л. В., заведена под номер .../23.11.2010г. за допълване на решение № 221 /02.11.2010г., по Г.д. № 162/2010г. на РС-З.. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |