Р Е Ш Е Н И Е
№ 1180
гр. Варна, 21.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7461 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
на Г.П.Г., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията
му със С.С.К., ЕГН**********, че ищецът е собственик на следните два имота:
- 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор №*** по КК и КР на гр.В., одобрени със заповед №***/***г.
на ИД на АГКК, с площ по скица 370кв.м. и съседи: ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, ПИ
№*** по същите КК и КР;
- 1/2 ид.ч. от изградената в същия
поземлен имот „друг сграда за обитаване (гараж)” с идентификатор №*** по
КК и КР на гр.В., одобрени със заповед №***/***г. на ИД на АГКК, със застроена
площ по скица 57кв.м., при съседи жилищна сграда с идентификатор №***, ПИ №***
и ПИ №***,
на следните правни основания: 1/ участие с парична вноска от 5000лв. при
закупуване на терена със сградата от ответницата, чрез покупко – продажба от 26.10.1995г.
от продавач Т. Н. Л.; 2/ явно, трайно и несмутено давностно владение от 1995г. до 2005г. и до предявяане
на исковете.
Ищецът твърди, че живял на семейни начала с ответницата
от 1992г. През 1995г. ответницата сключила договор за покупко – продажба на
процесния терен и изградената върху него второстепенна процесна постройка, въз
основа на който ги придобила в собственост от продавача Т. Л.. Продажната цена
от общо 133 333.00лв. (неденоминирани) била платена със съфинансиране от ищеца в размер на 5000лв. (деноминирани).
Поради това и въпреки, че не е бил страна по сделката ищецът счита, че е
придобил в собственост ½ ид.ч. от закупените от ответницата терен и
постройка. Евентуално твърди, че от 1995г. упражнява явно, трайно и несмутено
владение върху ½ ид.ч. от обектите, поради което счита себе си за собственик
на тези части и на това основание. Моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ответницата депозира писмен отговор, в
който оспорва основателността на предявените искове с възраженията, че ищецът
не е участвал изобщо с пари при закупуване на имотите през 1995г., както и че
ползва имотите без съгласието и с изричното противопоставяне на ответницата,
като дори не плаща битовите разходи за тях. Моли за отхвърляне на исковете и за
разноски.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
становищата на страните и при съобразяване на приложимата нормативна регламентация, съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
По първото придобивно основание: Съгласно чл.77 ЗС вещното право на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
изрично предвидени в закона. На снование „правна
сделка“ собствеността се придобива, ако правният субект е бил страна по нея,
което при изискуема форма за действителност на същата се отразява в документа, обективиращ сделката. А случаи на „други начини, предвидени
в закона“, са приращение, преработване, построяване
от суперфициар; заместващи решения на съд по чл.19,
ал.3 ЗЗД, чл.33, ал.2 ЗС; публична продан; съдебна делба и други.
Ако едно
лице не е страна по договор за покупко – продажба на недвижим имот (не е
вписано като купувач и няма персонална симулация), но предостави свои парични
средства за заплащане изцяло или отчасти на цената за закупуване на имота, той
никога не придобива собственост върху този имот, въз основа на самата сделка и
паричното подпомагане на купувача. Защото такъв способ за придобиване на вещни
права не е уреден в българското законодателство. В този случай за въпросния
правен субект възниква облигационно право за връщане на предоставената парична
сума, на договорно или извъндоговорно основание, в
зависимост от конкретиката на случая, обусловено от общата идея за запрета на неоснователното му обедняване. Но не и вещно
право на собственост.
В настоящия
случай, видно от приобщения НА №***/***г., страни по договора за покупко –
продажба на процесните терен и къща върху него, са Т. Л. (продавач) и С.С.К. (купувач). Ищецът Г.П.Г. не е страна по тази сделка и
не твърди да е. Поради това и предвид гореизложеното той е напълно изключено да
придобие собственост върху спорните имоти, въз основа на тази правна сделка.
Независимо дали е дал или не парични средства за заплащане на част от продажната
цена, респ. колко.
По
изложените причини съдът преценява иска за собственост, на първото наведено
основание, за изначално неоснователен.
По второто придобивно основание: Придобивната давност представлява първичен способ за
придобиване на вещни права, чрез явно, трайно и несмутено фактическо
упражняване на съдържанието им в определен от закона срок,
с намерение за своене,
манифестирано явно и несъмнено спрямо конкуриращия собственик или съсобственик,
както и спрямо всички трети за спора лица.
Относно обективния
елемент на придобивната давност са ангажирани в
случая показанията на двама свидетели – К. Дж. (син
на ищеца) и М. К. (дъщеря на ответницата). И двете групи показания принадлежат
на лица по чл.172 ГПК, но съдържат непосредствени техни впечатления, поради
което следва да се тълкуват с приблизително близка стойност за процеса. Двете
групи показания от своя страна съдържат диаметрално противоположни данни
относно ползването на прецесните обекти – св. Дж. сочи, че от около 2005г. С.К. заживяла изцяло само в И.,
а Г.Г. – постоянно в спорните имоти в гр.В.;
същевременно св. К. сочи, че преди 2001г. С.К. и Г.Г.,
заедно със свидетелката, живели в процесните имоти в гр.В., а след 2004г.
двамата се преместили при свидетелката К. в М., И., като се връщали във В.
заедно или поотделно само през лятото, за по няколко месеца. Заедно с това и
двете страни представят доказателства за плащане на такси и консумативи за
имотите (л.117-129 и л.137-145 от делото). А видно от приложения препис от
трудова книжка на ищеца (л.130-136 от делото) в нея след записванията за 2004г.
и 2005г. има прекъсване от около десет години, след което записвания от 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г., което
дискредитира твърдението на ищеца за трайно полаган труд в Б. през периода
2004-2005г. до 2014-2015г.
При съвкупния
анализ и съпоставяне на обсъдените писмени и гласни доказателства съдът не може
да достигне до еднозначен извод, че единствено ищецът е упражнявал фактическа
власт върху процесните имоти, през сочения от него период, с което обективния
елемент на давността се явява недоказан.
Отделно от горното
е от съществено значение, че фактическият състав на придобивната
давност включва освен обсъдения обективен белег и субективен такъв – своително намерение. Съобразно чл.69 ЗС анимусът
се презюмира оборимо, но
разпоредбата е приложима само тогава, когато фактическата власт не е установена
на основание, което изключва самосъзнанието за собственост у ползвателя, респ.
намерението за присвояване. Ако естеството на придобивното
основание легитимира друг правен субект, упражняващият фактическата власт такъв
осъществява държане, а не владение. Това положение може да се
промени, ако държателят отблъсне владението на действителния собственик или
другите съсобственици
и доведе до знанието им явното си намерение
да свои имота
изцяло, съответно ги уведоми, че
отказва да признае правата им. В този смисъл
е налице трайна практика на ВКС, която съдът дори не счита за нужно да цитира.
От ангажираните по
делото гласни и писмени доказателства е изключено да се достигне до извод в
обсъждания смисъл. Както вече се посочи процесните имоти са придобити чрез
правна сделка, с купувач отв. С.К.. В този случай
съвместното или разпределено между нея и ищеца ползване на обектите през
годините след 1995г. може да обоснове държане, но не и владение от ищеца. Представените
на л.65-85 от делото документи за извършени от ищеца разходи по ремонт и поддръжа на имотите доказват реализирането на тези
дейности, но сами по себе си последните са такива на обикновено управление и
стопанисване и не могат да обосноват изискуемата промяна на намерението, с
което се упражнява фактическата власт, а могат само да обусловят последваща
претенция за заплащането им от действителния собственик. По тези причини не
може да се приеме за доказан в случая изискуемият субективен елемент.
Всъщност първият момент от който би могло да
се приеме за отпочнато своителното
владение от ищеца е около 2014-2015г., когато по данни на св. М. К. той е
напуснал дома в И., взел е всички ключове за процесните имоти и се е върнал във
В., за да работи и живее, отнемайки възможността на С.К. да се ползва от
имотите. От този момент до предявяване на иска обаче не са изтекли законовите
10 години (недобросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС владение от ищеца) за
да се породи придобивния му ефект.
По
изложените причини съдът преценява за недоказано пълно и главно и второто
заявено от ищеца придобивно основание (давност след 1995г.).
В заключение по изложените групи съображения исковете за собственост на наведените придобивни основания следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: Предвид изхода по спора на ответника се следват разноски от
1350.00лв. платен и неоспорен адвокатски хонорар, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.П.Г., ЕГН**********, искове за признаване
за установено в отношенията му със С.С.К., ЕГН**********,
че ищецът е собственик на следните
обекти:
- 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор №*** по КК и КР на гр.В., одобрени със заповед №***/***г.
на ИД на АГКК, с площ по скица 370кв.м. и съседи: ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, ПИ
№*** по същите КК и КР;
- 1/2 ид.ч. от изградената в същия
поземлен имот „друг сграда за обитаване (гараж)” с идентификатор №*** по
КК и КР на гр.В., одобрени със заповед №***/***г. на ИД на АГКК, със застроена
площ по скица 57кв.м., при съседи жилищна сграда с идентификатор №***, ПИ №***
и ПИ №***,
на следните правни основания: 1/ участие с парична вноска от 5000лв. при
закупуване на терена със сградата от ответницата, чрез покупко – продажба от 26.10.1995г.
от продавач Т. Н. Л.; 2/ явно, трайно и несъмнено давностно владение от 1995г. до 2005г. или до предявяване на
исковете, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН**********, да заплати на С.С.К., ЕГН**********,
сумата 1350.00лв. – разноски в производството пред ВРС,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………