РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 07.10.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на осми септември две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 402 по описа за 2021
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Н.Е.Г.,
ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв. Г.Г. от ВАК с адрес *** подадена
срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04001120007384-091-001 от 26.07.2021 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 121/18.10.2021
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/
- гр. Велико Търново в частта, с която са определени допълнителни задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, общо в размер на 11 734,07 лв. и
лихви общо в размер на 2451,12 лв., в т.ч.: за 2015 г. в размер на 250,07 лв. и
лихви в размер на 132,65 лв., за 2017 г. в размер на 3 548,00 лв. и лихви в
размер на 1 166,01 лв., за 12018 г. в размер на 1 534,00 лв. и лихви в размер
на 348,59 лв. и за 2019 г. в размер 6 402,00 лв. и лихви в размер на 803,87 лв.
В жалбата се иска отмяна на
ревизионния акт в обжалваната част като незаконосъобразен. Изложени са доводи,
че едновременно с ревизията на жалбоподателя извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, по същия ред е извършена ревизия на съпругата му П.П.Г., която е
приключила с друг ревизионен акт, който обхваща същите данъчни периоди, като
двете ревизии формално са отделни административни производства, но
констатациите от извършената ревизия на съпругата на жалбоподателя и издадените
ревизионни актове рефлектират пряко върху размера на определените му данъчни
задължения. Твърди се, че от направените в обжалвания ревизионен акт
констатации на органите по приходите е видно с оглед на факта, че
жалбоподателят и съпругата му са в едно общо домакинство при установяване на
излишък на парични средства по съответните таблици за съпоставка на доходите и
разходите на съпругата му и същевременно на недостиг на такива в края на всеки
един отчетен период, съгласно касовите баланси на жалбоподателя е извършено
покриване на този недостиг до размера на установения излишък при съпругата му. Счита,
че при приетия от ревизиращите органи подход на данъчно облагане, при който
констатациите от ревизията на съпругата му оказват влияние въху неговите
данъчни задължения и служебно известния на органите по приходите факт, че
същите се оспорват е следвало по силата на служебното начало да спрат
ревизионното производство или съответно
производството по обжалване до решаването на спорните въпроси с влязъл в сила
ревизонен акт тъй като същите имат преюдициално значение при решаването на въпроса
за законосъобразността на определените на жалбоподателя с процесния ревизионен
акт задължения. Сочи, че като не са направили това определените задължения с
процесния ревизионен акт за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви са необосновани по
основание и размер.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба с вх. №
3045/05.09.2022 г. от упълномощен процесуален представител, с която се моли да
се даде ход по делото, да се приеме изготвената експертиза и да се уважи
жалбата. Претендира се заплащането на направените по делото разноски.
С молба вх.№115/11.01.2022 година
на АдмСЛ се поддържа направеното в жалбата искане с правно основание §2 от
ДОПК, във връзка с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, което е прието с определение от
о.з.с. на 13.01.2022г. за неоснователно и оставено без уважение, с аргументи,
че в ДОПК, който е специален закон са изброени основанията за спиране и същото
се извършва въз основа на писмени доказателства установяващи посочените
обстоятелства, каквито по делото липсват. На следващо място в ревизионното
производство е взето предвид съвместното битуване в едно домакинство на
съпрузите. Отделно, законодателството на този етап не урежда
семейното-подоходно облагане, поради което следва да се приеме, че са налице две
отделени производства и няма основание да бъде спряно настоящото производство
на основание §2 от ДОПК, във връзка с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно поради
преюдициалност на заведеното от съпругата дело пред настоящия административен
съд с посочения предмет.
В
съдебно заседание ответникът, директорът на Дирекция ”Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.В. Търново чрез упълномощения
юрисконсулт Л. оспорва жалбата. Счита издаденият РА за правилен,
законосъобразен и обоснован, като се позовава на мотивите за законосъобразност на ревизионния
акт изложени в Решение №121/18.10.2021 година на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ гр.Велико Търново. Счита, че
действията на органите по прихоите са мотивирани и обосновани, като
констатациите в ревизионния акт са правилни и законосъобразни. Претендира
разноски в размер на 1 329.56 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съгласно материалния интерес по делото, за което представя
списък на разноските. Депозирани са писмени бележки с вх. № 3180/20.09.2022 г.
от упълномощения юрисконсулт, с които се иска отхвърляне на жалбата, като
неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият Н.Е.Г. е местно физическо лице
по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и като такова, съгласно разпоредбите на
чл.6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, е носител на задължението за данъци за придобити доходи
от източници в Република България и в чужбина през данъчните периоди попадащи в
обхвата на ревизията.
Ревизионното
производство на жалбоподателя е предхождано от извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, завършила с Протокол №
П-04001120142395-073-001/20.11.2020 г. С протокол № Р-04001120007384-ППД-
001/21.12.2020 г. са приобщени доказателства от извършената проверка на Н.Е.Г..
Сред приобщените документи са връчените ИПДПОЗЛ и представените документи и
обяснения от ревизираното лице; събраната информация от трети лица - банки „***“
АД, „***“ АД и „***“ АД за наличието на банкови сметки на името на
жалбоподателя; протоколи от извършени насрещни проверки на ЕТ „НЕВЯ - Н.Г.“ и
на дружествата - „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „*** ***Т“ ООД. „***“ ООД, „***“
ООД. „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-04001120007384-020-001/02.12.2020 година, връчена по електронен път
на 03.12.2020 г. е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя Н.Г. ърговец
„***по прихоите са мотивирани и обосновани, като констатациите в ревизионния
акт са правилни и закон за установяване на задълженията за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2019 г. и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване
на самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019г. / на лист 110/.
Първоначалната възлагателна
заповед е изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР)
№ Р-04001120007384-020-002/01.03.2021 г. и ЗИЗВР № Р-
04001120007384-020-003/02.04.2021 г., издадени от възложилия ревизията орган по
приходите / л.113, л.116/.
За ревизираните периоди не са
подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят има регистрация като едноличен
търговец с фирма „НЕВЯ - Н.Г.“, но като търговец не е осъществявал дейност през
ревизирания период.
При ревизията не са представени
доказателства за изплащане и получаване на доходи по трудови възнаграждения за
периода 2014 г. - 2019 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-04001120007384-092-001/18.05.2021 г., връчен на оспорващия по
електронен път на 25.05.2021 г.
В срока по чл. 117 ал.5 от ДОПК е подадена
молба с вх. № 11988/07.06.2021 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, с която
е поискано удължаване на срока за представяне на възражение срещу РД.
С уведомление №
Р-04001120007384-РУС-001/08.06.2021 г. компетентният орган удължил срока за
представяне на писмено възражение и доказателства до 08.07.2021 г.
В определения срок срещу РД от
жалбоподателя е подадено писмено възражение с вх. № 14673/08.07.2021 г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с което са иска да се извършат
корекции на формираните в ревизионният доклад парични потоци, данъчни облагаеми
основи и задължения за ДДФЛ. С подаденото възражение не са представени
допълнителни доказателства.
След извършено от органите по
приходите обсъждане на възражението и събраните доказателства е издаден
Ревизионен акт /РА/ № Р-04001120007384-091-001/26.07.2021 г. от М.И.Д.на
длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Т.Д. Ч., на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл.119
ал.2 от ДОПК / л.26-34/. Видно от мотивите на РА възраженията са частично
уважени относно определената данъчна основа за 2017 г. Направена е корекция при
извършената съпоставка, вследствие на което за 2017 г. е констатиран по-малък
размер на превишението /35 485,29 лв./, отколкото предложеното в РД /39 423,29
лв./, съответно са коригирани в намаление годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, задължението за данък за 2017 г. и лихви за него. В останалата част
възраженията не са уважени, като е издаден процесният ревизионен акт. С него
при прилагане на особения режим на облагане, регламентиран в разпоредбите на
чл.122-124а от ДОПК са определени допълнителни задължения както следва: за
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на
250,07 лв. и лихви в размер на 132,65 лв., за 2017 г. в размер на 3 548,00 лв.
и лихви в размер на 1 166,01 лв., за 2018 г. в размер на 1 534,00 лв. и лихви в
размер на 348,59 лв. и за 2019 г. в размер 6 402,00 лв. и лихви в размер на
803,87 лв. С РА в частта по КСО и ЗЗО са определени за внасяне декларираните от
ревизираното лице, но невнесени задължителни авансови осигурителни вноски за
самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. за ДОО в
размер на 5 033,80 лв. и лихви в размер на 2 031.86 лв., за УПФ в размер на 1
461.57 лв. и лихви в размер на 600.18 лв. и за здравно осигуряване в размер на
2 365,28 лв. и лихви в размер на 974,05 лв.
С РА не са определени задължения
за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и за 2016 г.
В тези части РА не е обжалван и е влязъл в сила.
С оглед обективното установяване на всички
факти и обстоятелства от значение за определяне данъчните задължения на
ревизираното лице и обезпечаване на необходимите доказателства, в хода на
ревизията са
извършени редица процесуални действия. Всички събрани документи и писмени
обяснения са описани и анализирани в констативната част на ревизионния доклад,
който съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния акт.
В хода на ревизията на Н.Г. /по
електронен път на 10.12.2020 г./ е връчено Искане за предоставяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №
Р-04001120007384-040-001/09.12.2020 г., с което са изискани данни и
доказателства за ревизираните периоди относно: придобити доходи; притежавани
движимо и недвижимо имущество, акции и дялове, както и извършени сделки с тях;
извършени разходи, в т.ч. за данъци, такси и осигурителни вноски; застраховки,
пътувания в чужбина и др.; получени и предоставени заеми и кредити и
погасителни вноски по тях; получени дарения; налични парични средства в
началото и края на ревизираните години и пр. В отговор са представени писмени
обяснения, с вх.№ 28423/29.12.2020 г. В тях Н.Г. декларира, че няма доходи за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., няма придобити недвижими имоти и
движимо имущество, няма придобити и/или прехвърлени движими ценности, финансови
активи, нематериални активи; няма вземания от трети лица за ревизирания период.
Посочено е още, че няма направени застраховки живот, няма направени вноски за
доброволно осигуряване и няма отчетени разходи за пътувания в чужбина. Посочени
са електронен адрес за контакт с ревизиращите органи, както и телефон за връзка
и адрес за кореспонденция.
В хода на ревизията на жалбоподателя е връчено и второ ИПДПОЗЛ № Р-
04001120007384-040-002/30.03.2021 г., с което са изискани данни и доказателства
за извършени вноски и тегления на парични суми в качеството му на едноличен
собственик, съдружник и представляващ на дружествата, в които има участие за
ревизираните периоди. Изискани са счетоводни сметки: на собственика, други
кредитори, други дебитори, основен капитал, допълнителен капитал, резерви
(други резерви), разчети със собственика, подотчетни лица за ревизираните
периоди, както и да се приложат първични документи за извършени финансови
операции. Изискани са първични документи за извършени вноски и тегления от
сметки Каса и Банка, отразяващи внесени допълнителни парични вноски от
ревизираното лице в дружествата през периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.
Изискани са данни и доказателства за получавани доходи от дивиденти; трудови и
извънтрудови правоотношения/граждански договори; доходи от друга стопанска
дейност; доходи от прехвърляне на права и имущество; доходи от други източници;
доходи от наем и др. Изискани са конкретни данни и доказателства за МПС -
товарен автомобил ****с регистрационен номер ****/ собственост на П. Г. в режим
на СИО/ по повод на установени издадени превозни билети от Община Угърчин,
както и за извършвана дейност по добив на дървесина за ревизирания период. В
отговор е представено Уведомление с вх.№ 8845/20.04.2021 г., в което са дадени
следните писмени обяснения: като физическо лице жалбоподателя не пазел
счетоводна документация, свързана с вноски и тегления на парични суми, но като
управител на действащи в момента дружества е направил фотокопия на първични
документи. Относно „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „АГРО СЕВЕР ИНВЕСТ“ ЕООД,
„ИНТЕРГРУП“ ЕООД, „***“ ЕООД е заявено, че в момента не е управител и няма
правомощия да изисква документи. Относно „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са представени
фотокопия на първични документи, свързани с вноски и тегления на суми. както и
хронологични ведомости на сметки 119 „Други резерви“, сметка 426 „Вземания по
записани дялови вноски“ и сметка 492 „Разчети със собственици, оборотни
ведомости и главни книги на „***“ ЕООД за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Представени
са идентични като представените при ПУФО писмени обяснения от Н.Г. относно
движенията по сметката на собственика в „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Относно ЕТ „Н.Г.“
е заявено, че не е действаща фирма и няма движение на парични средства. За
ревизираните периоди не са му изплащани възнаграждения по договор за
управление, нито като съдружник, полагащ личен труд, както и не е получавал
дивиденти. Работил на трудов договор в „***“ ЕООД и в момента също работи на
трудов договор в „***“ ЕООД. В хода на административното обжалване се установи,
че тези трудови договори касаят 2020 г., която е извън обхвата на ревизирания
период. Относно товарния автомобил ****семейна собственост е декларирано, че
същият е отдаден под наем на „***“ ЕООД, което е извършвало дърводобив в района
на община Угърчин. Договорът с тази фирма е изтекъл и не е запазен. Доходи от
наем не е получил до момента, поради нелоялност на същата тази фирма. Лично Н.
и съпругата му не са се занимавали с промишлен дърдводобив и документи за тази
дейност нямат и не могат да представят. Декларирано е още, че не е извършвал
лично като физическо лице дърводобив с цел продажба на дървесина. Възможно било
през тези години да е отрязал единични бройки дървета за лично потребление, но
няма конкретни спомени и не е запазил документи.
В хода на ревизията допълнително от Н.Г. е представена Декларация с вх.
№ 7632/05.04.2021 г., според която в търговските дружества „***“ ООД „***“ ЕООД
и „*** АГРОИНВЕСТ“ ООД за кратко време бил съдружник и управител. Към настоящия
момент не бил представляващ и управител, поради което не може да представи
нужната информация за тези дружества.
При ревизията е извършена нова
насрещна проверка на „***“ ЕООД, за резултатите от която е съставен ПИНП №
0400112105763-141-001/10.05.2021 г. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ са
представени документи и писмени обяснения с вх.№ 8846/20.04.2021 г. В писмените
обяснения е декларирано, че основна дейност на дружеството е наемане и
стопанисване на пасища и ливади. Във връзка с осъществяваната дейност било
необходимо премахване от ливадите и пасищата на нежеланата дървовидна и
храстовидна растителност. Второстепенна дейност е дърводобив от ОПФ /общинския поземлен
фонд/ на Община Угърчин. Дружеството няма собствени или наети ДМА и ЕКАФП.
Представени са разрешителни и фактури от Община Угърчин, копия на фактури,
издадени от „***“ ЕООД с получател „***“ ЕООД. Представени са хронологични
ведомости, оборотни ведомости и главни книги за 2017 г., 2018 г., и 2019 г.,
които са идентични с представените при насрещната проверка от „***“ ЕООД в хода
на ПУФО, както и с тези представени от жалбоподателя в хода на ревизията.
В хода на ревизията са отправени
искания за представяне на документи до „***“ ЕООД, „****“ ЕООД, „***“ ООД и „***“
ЕООД. От „***“ ЕООД са представени документи и обяснения с вх.№ 7633/05.04.2021
г. Сред тях са оборотни ведомости, главни книги и хронология на счетоводни
сметки - с/ка 492 „Сметка на собственика“ и с/ка 119 „Други резерви“ за 2016
г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., които са идентични с представените при
насрещната проверка от „***“ ЕООД в хода на ПУФО. От другите три дружества няма
представени доказателства.
В ревизионното производство са
отправени искания до всички банки в страната за установяване наличието на
открити банкови сметки на Н.Г. за ревизираните периоди. Установено е, че
ревизираното лице лице има открити банкови сметки в „***“ АД, „***“ АД, „***“
АД и „ОББ“ АД. След представената декларация за разкриване на банкова тайна от
същите банки са събрани доказателства за движението по банковите сметки на
проверяваното лице. Данните от получените документи са намерили отражение в
приходната и разходната част при извършената съпоставка за съответствие между
стойността на имуществото на лицето, направените разходи и получените доходи.
В ревизионното производство са
отправени искания за предоставяне на информация до трети лица - Службата по
вписванията - Ловеч, Община Ловеч и ОД на МВР Ловеч, като събраната информация
е взета предвид при извършената съпоставка. Съгласно НА № ****г. е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент в гр. Ловеч, ул. ****, като
кредитор е „****“ АД, кредитополучател е П. Г., а ипотекарен и солидарен
длъжник е Н.Г.. Недвижимият имот е придобит с НА № **** за покупко- продажба за
сумата от 70 000 лв. /в режим на СИО/, като 10 000 лв. са платени авансово на
продавача, а разликата от 60 000 лв. се изплаща с ипотечен кредит от „****“ АД
от 20.12.2017 г., вноските, по които намират отражение в разходната част на
съпоставката на съпругата на ревизираното лице. При съпоставката на
жалбоподателя е взета сумата от 5 000 лв. представляваща ½ от
платеното капаро. При ревизията на съпругата е установено, че ревизираното лице
придобива поземлен имот в село **** съгласно НА № ****. за сумата от 1600 лв./в
режим на СИО/, като ½ от сумата е включена при извършената съпоставка на
жалбоподателя.
Установено е, че ревизираното
лице е придобило 2 броя МПС чрез лизингови договори от „***“ ООД - ****по
лизингов договор № ****с обща лизингова стойност /левова равностойност на 2
341 евро без ДДС и ****по лизингов договор № **** с обща
лизингова стойност/левова равностойност на 21 214,49 евро без ДДС. В хода на
ПУФО е извършена насрещна проверка на „***“ ООД, за която е съставен ПИНП №
22221420150664-141-001/25.09.2020 г., който е приобщен към преписката. При
същата проверка са събрани лизинговите договори, фактурите и документи /банкови
извлечения/ за платените лизингови вноски от Н.Г.. като същите са включени при
извършената съпоставка.
В хода на ревизията са отправени
искания за предоставяне на информация до трети лица: Нотариус Н.Л.Х.-В.,
Нотариус А.З.Ц., ЧСИ Р.Й.Д., „****“ЕАД, „****“ ЕАД, „****“ ЕООД, „****“ ООД, „****“
ЕАД, ОБЩИНА ЛОВЕЧ и ОБЩИНА УГЪРЧИН - регистрирани по ЗДДС лица, извършили
доставки към ревизираното лице през ревизираните периоди. Събраната от тях
информация, за извършени разходи по фактури са взети предвид при извършената
съпоставка.
Паралелно с ревизията на Н.Г. е
извършена ревизия на съпругата му - П. Г., при които ревизионни производства са
съобразени установените факти при двамата съпрузи.
След анализ на събраните в хода на ревизията и
приобщени доказателства, органите по приходите са извършили съпоставка между
имуществото на жалбоподателя и извършените от него разходи от една страна и
получените доходи и източници на финансиране от друга страна за ревизираните
периоди - 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. В резултат на
извършената съпоставка е установено, че за обжалваните ревизирани периоди
направените от ревизираното лице разходи превишават получените от него доходи,
като конкретният размер на установеното превишение е следният: за 2015 г. - 2
500,71 лв., за 2017 г. - 35 485,29 лв., за 2018 г. - 15 346,60 лв. и за 2019 г.
- 64 025,38 лв., за които суми е прието, че представляват недекларирани доходи
по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
За 2014 г. и 2016 г. също е
установено, че направените от ревизираното лице разходи превишават получените
доходи, чийто конкретен размер е: за
2014 г. - 5 747.98 лв. и за 2016 г. - 32 708,41 лв., като при ревизията на
съпругата е установено превишение на получените доходи и финансирания спрямо
извършените разходи за 2014 г. - 14 602.36 лв. и за 2016 г. - 33 251,79 лв.,
което е взето предвид при процесната ревизия, поради което за тези две години
за Н.Г. не е констатирано несъответствие и не са определени задължения.
В резултат на така установеното
от фактическа страна е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно до започването на ревизията не е подадена
декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за
укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансово състояние за ревизирания период.
Предвид това на ревизираното лице е връчено Уведомление
по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р- 04001120007384-113-001/30.03.2021 г., с което
същото е уведомено, че годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ за
ревизираните периоди ще бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК.
Едновременно с уведомлението на лицето е връчено и ИПДПОЗЛ №
Р-04001120007384-040-002/30.03.2021 г., с което е изискано представяне на
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка от ревизираните години. В отговор
е представена една декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК, в която са попълнени
данни в раздел II - Данни за семейно положение; в раздел III - т.1 Недвижимо
имущество - апартамент придобит чрез договорна ипотека на 20.12.2017 г. в гр.
Ловеч на стойност 60 000 лв., т.6 Вземания - Предоставени лични средства от 4
физически лица; т.8 - Сделки с имущества - покупко-продажба на Мицубиши и BMW,
т.9 - получени кредити/ заеми - 2 броя ипотечни заеми и 2 броя заеми за лизинг;
в раздел IV - т.1 Разходи за придобиване на недвижимо имущество - вноски по
кредит апартамент и вноски по лизинг Мицубиши /в режим на СИО/ и раздел V -
Реализирани доходи - посочени 6 физически лица и ипотека на къща в режим на
СИО.
След анализ на обстоятелствата по
чл. 122. ал. 2 от ДОПК, с РА за 2015 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са
определени данъчни основи за облагане с ДДФЛ в размер на установените
несъответствия при съпоставката, предвид разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2
от ДОПК, на която са се позовали и органите по приходите. В РА са определени
допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. общо в размер на 11
734.07 лв. и лихви общо в размер на 2 451,12 лв. В частта по КСО и ЗЗО са
определени за внасяне декларирани от ревизираното лице задължения за
осигурителни вноски както следва: невнесени авансови вноски за ДОО за
самоосигуряващо се лице за периода от 01.04.2014 г. до 31.12.2019 г. в размер
на 5 033,80 лв. и дължими лихви общо в размер на 2 031,86 лв., невнесени
авансови вноски за УПФ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.04.2014 г.
до 31.12.2019 г. в размер на 1 461,57 лв. и дължими лихви общо в размер на
600,18 лв., невнесени авансови вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо
се лице за периода от 01.04.2014 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2 365,28 лв. и
дължими лихви общо в размер на 974,05 лв.
Ревизионният акт е бил обжалван от данъчния
субект по реда на чл.152 и сл. от ДОПК.
В жалбата е посочено, че едновременно с
ревизията на жалбоподателя е извършена и ревизия на неговата съпруга,
приключила с РА, която обхваща същите данъчни периоди. Формално двете ревизии
са отделни административни производства, но видно от издадения му и на
съпругата РА е, че направените в ревизионното производство на съпругата му
констатации рефлектират пряко върху размера на определените му задължения.
Излага доводи и изрично оспорва приетото от органите по приходите начално салдо
на парични средства налични в брой на 01.01.2014 г. на съпругата му. Жалбоподателят
не е съгласен с начина по който е определен размерът на разходите за издръжка и
живот. Тъй като тези разходи били общи за двамата съпрузи, следвало да се
вземат предвид установените от органите по приходите разходи в неговото и на
съпругата ревизионно производство. Жалбоподателят счита, че неправилно органите
по приходите са определили разходи за издръжка и живот, включени в касовите
баланси на съпругата му, като са взели предвид документално установеният размер
на тези разходи по перо „Други разходи“ и към тях са натрупали разходите по т.
14, представляващи положителна разлика между размера, деклариран от съпругата
му, по данни от НСИ и документално установения размер на тези разходи по перото
„други разходи“ без да са приспаднали установените в неговото производство
разходи за издръжка и живот. Жалбоподателят не е съгласен и оспорва отразените
в паричните баланси за 2017 г. и 2018 г. разходи за допълнителни парични вноски
по чл. 134 от ТЗ на „***“ ЕООД, както следва - вноска в размер на 20 000 лв. на
29.05.2017 г. и 3 000 лв. на 10.01.2018 г. Според жалбоподателя от счетоводните
документи на „***“ ЕООД - допълнителни парични вноски са отразени по сметка 492
„Разчети със собственици“, а посочените по-горе вноски са отразени по сметка
426 „Вземания по записани дялове вноски“. Капиталът на „***“ ЕООД е 2 лв. и е
внесен, не е увеличаван, поради което липсвало основание за осчетоводяването
им. Нямало ПКО за внасяне на сумите в касата на дружеството, поради което
нямало направени такива допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ. В тази връзка
жалбоподателят не приема за законосъобразен довода на ревизиращите органи, че с
тези счетоводни записвания е извършено осчетоводяване на допълнителни парични
вноски, получени от собственика, тъй като същите не намират опора в събраните
доказателства. От направените в РА констатации на органите по приходите е
видно, че предвид факта, че жалбоподателят и съпругата му са в едно общо
домакинство и приложимия режим на съпружеска имуществена общност при
установяването на излишък на средства на единия съпруг и съответно недостиг на
такива, в края на всеки отчетен период за другия е извършено покриване на този
недостиг до размера на установения излишък. От горното било видно, че
констатациите от ревизията на съпругата му рефлектират пряко върху размера на
неговите данъчни задължения, поради което жалбоподателят моли при разглеждането
на подадената жалба да се вземат предвид и възраженията на съпругата му при
обжалването на РА и с оглед изхода от обжалването на нейния РА да се коригират
и установените задължения.
Горестоящият административен орган след
обсъждане на възраженията на оспорващия издава Решение № 121/18.10.2021 г., с
което потвърждава като законосъобразен РА № Р-04001120007384-091-001/26.07.2021
г., издаден от М.И.Д.на длъжност началник сектор ‚Ревизии“, възложил ревизията
и Т.Д. Ч. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в
обжалваната част по ЗДДФЛ, в която са установени допълнително задължения за
данък въху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на
250,07 лв. и лихви в размер на 132,65 лв., за 2017 г. в размер на 3 548,00 лв.
и лихви в размер на 1 166,01 лв., за 2018 г. в размер на 1 534,00 лв. и лихви в
размер на 348,59 лв. и за 2019 г. в размер 6 402,00 лв. и лихви в размер на
803,87 лв и в частта по КСО и ЗЗО, в която са определени за внасяне
декларирани, но не внесени задължения за задължителни осигурителни вноски и
лихви за периода от 01.04.2014 г. до 31.12.2019 г., а именно не внесени
авансови вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 5 033,80 лв.
и лихви в размер на 2 031.86 лв., невнесени авансови вноски за УПФ за
самоосигуряващо се лице в размер на 1 461.57 лв. и лихви в размер на 600.18 лв.
и невнесени авансови вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице в
размер на 2 365,28 лв. и лихви в размер на 974,05 лв.
Установено е, че констатациите на органите по
приходите са правилни и законосъобразни, направени след пълно изследване на
фактите и обстоятелствата, имащи значение за определяне на задълженията на
ревизираното лице.
В
случая, в резултат на извършената съпоставка между доходите на ревизираното
лице и извършените разходи в процесното ревизионно производство е установено
превишение на разходите над получените доходи и финансирания за 2015 г., 2017
г., 2018 г. и 2019 г., представляващо обстоятелство по чл. 122, ал. 1. т. 2 и
т. 7 от ДОПК. Превишението на направените от ревизираното лице разходи през
посочените периоди над получените от него доходи правилно е прието, че представлява
доход по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, подлежащ на облагане.
При съпоставката на стойността на имуществото
на ревизираното лице и направените от него разходи с декларираните и/или
получени от него доходи, органите по приходите правилно са приели, че Н.Г. не е
имал налични парични средства в брой в началото и в края на ревизираните
периоди 2015 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., тъй като от негова страна не са
представени доказателства и не са декларирани наличности на парични средства в
брой за всеки един период.
Към началото и края на всеки от ревизираните
периоди, жалбоподателят е имал налични парични средства по банкови сметки,
съгласно представена информация от „***“ АД и „***“ АД, конкретно посочена на
стр. 23 от РД, които са взети предвид при съпоставката.
При
извършената съпоставка, органите по приходите са установили, че Н.Г. е имал
следните източници на доходи и финансирания, подробно описани в РД:
1. Получени
суми от трети лица, съответно в размер на 3 938.00 лв. за 2017 г., в размер на
14 739.98 лв. за 2018 г. и в размер на 11 088,32 лв. за 2019 г.,
представляващи върнати суми на собственика от „***“ ЕООД и от „***“ ЕООД в т.ч.
„***“ ЕООД - 69,31 лв. за 2017 г., 192,43 лв. за 2018 г. и 3 344,54 лв. за 2019
г. и от „***“ ЕООД - 3 868,69 лв. за 2017 г., 14 547,55 лв. за 2018 г. и 7
743,78 лв. за 2019 г.
2. Други източници на средства - получени
преводи от П. Г. в размер на 7 965,00 лв. за 2019 г.
Същевременно,
при съпоставката на имуществото на задълженото лице и направените от него
разходи и декларираните и/или получени от него доходи, органите по приходите са
установили, че Н.Г. е имал следните разходи:
1. Разходи за придобиване и подобрение на
недвижимо имущество в размер на 800,00 лв. за 2015 г., съгласно НА № ****. и в
размер на 5 000,00 лв. капаро по НА № ****
2. Разходи за придобиване и ремонт на
превозни средства, съответно в размер на 1 039,65 лв. за 2015 г., в размер на
10 056,39 лв. за 2017 г. и в размер на 8 592,98 лв. за 2018 г., представляващи
платени лизингови вноски на „***“ ООД
3. Разходи за платени данъци, осигурителни
вноски, такси и други, съответно за 2015 г. -11,02 лв., за 2017 г. - 35,81 лв.
и за 2019 г. - 249,00 лв. Взети са предвид платени местни данъци и такси от
ревизираното лице към Община Ловеч, както и платените банкови такси.
4. Здравни и медицински разходи, съответно
за 2015 г. - 502,06 лв. и за 2018 г. - 240,00 лв., представялаващи платени разходи
по фактури, издадени от „****“ АД.
5. Други разходи, съответно за 2015 г. -
150,00 лв., за 2017 г. - 444,56 лв.; за 2018 г. - 157,75 лв. и за 2019 г. -
350,45 лв., представляващи платени нотариални такси; платени услуги и такси на
община Угърчин и община Ловеч, платени фактури, издадени от „****“ АД, „****“
ЕАД и ЧСИ Р.Д..
6. Предоставени парични средства на трети
лица, съответно: за 2017 г. - 23 910,12 лв., за 2018 г. - 21 097,55 лв. и за
2019 г. - 82 479,25 лв., представляващи внесени суми /в сметка 501 и 503/ от Н.Г.
в качеството му на собственик в дружествата „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, в т.ч. в „***“
ЕООД - 20 000,00 лв. за 2017 г., 3 450,00 лв. за 2018 г. и 30 827,00 лв. за
2019 г. и в „*** “ ЕООД - 3 910,12 лв. за 2017 г., 17 647,55 лв. за 2018 г. и
51 652,25 лв. за 2019 г.
Относно началното салдо на паричните средства
към 01.01.2014 г. е установено, че възражението на жалбоподателя е
неоснователно за налични парчини средства към 01.01.2014 г. на съпругата му в
размер на 45 600 лв., които били с произход предоставен ипотечен кредит от
28 200 евро и потребителски кредит от 7 000 лв. изтеглени през м.
03.2012 г. Според жалбоподателят ½ от въпросните суми следвало да
намерят отражение в потока му тъй като със същите суми е финансирана дейността
на домакинството му след 2014 г.
В Решението е посочено, че 2014 г. не е сред обжалваните периоди, тъй
като не са определени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за тази година.
Освен това за 2014 г. е извършена компенсация с установения излишък на парични
средства на съпругата му в размер на 14 602,36 лв., поради което за
жалбоподателя не е констатирано несъответствие и не са определени задължения. В
тази връзка е прието за ирелевантно възражението за по-голямо начално салдо на
парични средства на съпругата му, съответно на него към 01.01.2014 година.
Посочено е, че в хода на ревизиите от страна
на Н.Г. и съпругата му не са представени никакви доказателства, удостоверяващи
наличието на горе посочените суми в брой към 01.01.2014 г. Твърденията за
налични средства в брой, получени преди две години по договори за кредит, не са
приети, тъй като не са подкрепени със съответните доказателства.
Не са приети и възраженията на жалбоподателя
за съвместно извършване на неговата ревизия и тази на съпругата му с мотиви,
че в националната ни правна уредба не е
познат институтът на семейното подоходно облагане.
В хода на ревизията от Н.Г. не са
декларирани разходи за издръжка и живот. С оглед на събраните от ревизията
доказателства при извършената съпоставка на жалбоподателя са включени следните
разходи: Разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други, съответно
за 2015 г. - 11,02 лв.. за 2017 г. - 35,81 лв. и за 2019 г. - 249.00 лв./платени
местни данъци и такси от ревизираното лице към Община Ловеч, както и платените
банкови такси/; Здравни и медицински разходи, съответно за 2015 г. - 502,06 лв.
и за 2018 г. - 240,00 лв. /платени разходи по фактури, издадени от „****“ АД/ и
Други разходи, съответно за 2015 г. - 150,00 лв. за 2017 г. -444.56 лв.; за
2018 г. - 157,75 лв. и за 2019 г. - 350.45 лв., представляващи платени
нотариални такси; платени услуги и такси на община Угърчин и община Ловеч,
платени фактури, издадени от „****“ АД, „****“ ЕАД и ЧСИ Р.Д.. Тези разходи са
определени въз основа на събрани при ревизията документи за платени разходи от
жалбоподателя. Освен това. ревизионното производство на неговата съпруга е
отделно производство, поради което са приети за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за определяне на разходи за издръжка и живот на домакинство.
В процесния случай органите по
приходите са определили обжалваните данъчни задължения на Н.Г. по ЗДДФЛ, въз
основа на доказателства, събрани и приобщени по реда на ДОПК и при спазване
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Решение
№ 121/18.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново при ЦУ на
НАП е връчено на задълженото лице по електронен път на 19.10.2021г., и срещу
него е подадена жалба от Н.Е.Г. до АдмСЛ чрез административният орган издал
акта на 01.11.2021г., според приложената товарителница / на л.9 от делото/. Със
жалбата се оспорва РА в частта с която АО е потвърдил установените допълнително
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г.
в размер на 250.07лв. и лихви в размер на 132.65лв., за 2017г. в размер на
3 548 лв. и лихви в размер на 1 166.01лв., за 2018г. в размер на
1 534 лв. и лихви в размер на 348.59лв. и за 2019г. в размер на 6 402лв. и
лихви в размер на 803.87лв. В останалата част по ЗДДФЛ, в която не са
определени задължения за данък върху годишната данъчна основа за 2014 г. и 2016
г., РА не е обжалван и е влязъл в сила.
За доказване компетентността на органа, издал
ЗВР и последващите й изменения е приложена с преписката Заповед № 6/03.01.2017 г. на ТД на НАП -
Велико Търново /на л. 119 -120/.
По делото е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение вх. № 3045/05.09.2022г.
на вещото лице Д.Д., съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно дадено,
предвид обстоятелството, че е изготвено
съобразно поставените задачи от жалбоподателя и приложените към делото
административни преписки по издаването на ревизионните актове на жалбоподателя
и неговата съпруга. Процесуалният
представител на ответника оспори заключението по т.1 като неотносимо към спора,
доколкото касае ревизията на съпругата, за което е проведено отделно
производство и по т.2 и т.3 като хипотетично и несъответно на събраните
доказателства.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на оспорване РА след изчерпване на фазата на
административния контрол, от лице с активна процесуална легитимация, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК /решението на горестоящия
административен орган е връчено на оспорващия на 19.10.2021г., а жалбата е
подадена на 01.11.2021г./ и пред местно компетентния административен съд. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Въз
основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е
издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
след възложена ревизия съгласно чл. 112 от ДОПК.
Всички актове в ревизионното производство са
издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по
делото Заповед № 6/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – В.Търново,
издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, във вр.
с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
Оспореният ревизионен акт /РА/ отговаря
на изискванията на чл.120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради
което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.
С РА са определени задължения за периода и на
лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
При извършена от съда служебна
проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват
отмяната на РА само на това основание.
Ревизиращите органи са извършили
редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими,
необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите
и обстоятелствата от значение за случая, респективно проявили са активност при
събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с
принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и
добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в
данъчния ревизионен процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение
от жалбоподателя е неоснователно.
Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120
от ДОПК.
Съобразно Заповедта за възлагане на ревизията
и последващите й изменения, производството е приключило в срока, установен от
чл.114, ал.2 от ДОПК, надлежно определен от органа, възложил ревизията.
Действително, издаването на РД е след
изтичане на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Срокът е изтекъл 14 дни след 29.04.2021 г., на 14.05.2021 г., а РД е
издаден на 18.05.2021 г. Следва да се
отбележи, че установения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок се
отразява единствено на годността на събраните след изтичането на срока
доказателства, стига извън срока да не е променен органът - издател на акта в
нарушение на изискванията, което не се установява по делото.
В срока по чл. 117 ал.5 от ДОПК е подадена
молба с вх. № 11988/07.06.2021 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, с която
е поискано удължаване на срока за представяне на възражение срещу РД.
С уведомление №
Р-04001120007384-РУС-001/08.06.2021 г. компетентният орган удължил срока за
представяне на писмено възражение и доказателства до 08.07.2021 г.
В определения срок срещу РД от
жалбоподателя е подадено писмено възражение с вх. № 14673/08.07.2021 г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с искане да се извършат корекции
на формираните в ревизионният доклад парични потоци, данъчни облагаеми основи и
задължения за ДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ал.2 от ДОПК
„Ревизионният акт се издава от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от
подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение“. В случаят Възражението е
подадено на 08.07.2021 г., а 14-дневния срок за издаване на РА изтича на 22.07.2021
г. Ревизионният акт е издаден на 26.07.2021 г., т.е. със забава, но доколкото
визирания в чл. 119 ал.2 от ДОПК срок не е преклузивен, а е инструктивен
неговото неспазване не съставлява съществено процесуално нарушение. Освен това
неспазването на срок е само три дни, като през този период няма данни от
органите по приходите да са извършвани процесулани действия и да са събрани
доказателства, които би следвало да бъдат изключени от обсъждане.
Ревизионният акт е издаден в
предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения
ревизионен доклад. Задълженото лице е
уведомено и за установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК с писмено
уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК. От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и
формирането на фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на
данъчния процес за служебно начало, обективност, законност и независимост,
добросъвестност при спазване на правото на защита на ревизираното лице, от
страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните
процесуални права. Жалбоподателят не твърди, че са му ограничени по някакъв
начин субективните права-същият е имал възможност да представи писмени доказателства,
да даде обяснения, да прави възражения. Той е бил и редовно уведомяван за
извършените от ревизиращите процесуални действия, като са му връчена надлежно
по електронен път всички документи от значение за спора като ЗВР, ЗИЗВР, РД,
РА, решение Д „ОДОП“. Безспорно е, че на РЛ е надлежно съобщен издадения РД, с
което му е осигурена правната възможност да депозира възражения и е гарантирано
реализирането на правото му на защита.
Извършените процесуални действия
са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл.50, ал.2 от ДОПК,
поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват съда с материална
доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.
В ревизионния акт, са посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е
извършил подробен анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на
жалбоподателя за ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената
част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Потвърждаващото
решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически
основания за издаването му.
За обективно установяване на обстоятелствата
от значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили
процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения
Ревизионен доклад № Р-04001120007384-092-001/18.05.2021 г.– неразделна част от
ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК. Ревизионният орган е
приобщил по реда на ДОПК доказателствата, представени от ревизираното лице и
други институции.
При преценка относно съответствието на оспорения
РА с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Между страните не се спори, а и това се
установява от доказателствата, че процесното ревизионно производство се е
развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху
доходите за периода 2015г.- 2019г. е определена при извършен анализ на
обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2
от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на
чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са
подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват,
тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице.
Основанията за извършване на
ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.1 – 7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на
ревизия по особения ред, органите по приходите са приели за ревизирания период
наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Горното безспорно
е установено от съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и
констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите. На
ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираните
периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като така процедурата по
чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е
спазена.
Определянето на данъчната
основа за облагане с данъци, както и размера на последните, а също и на
осигурителния доход, са нормативно установени и следва да се прилагат точно.
Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване
на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите
по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към
определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК
следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122, ал.1 от ДОПК.
В процесния случай по отношение
установените за 2015г., 2017г., 2018г. и 2019г. задължения, съдът приема, че
органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред
за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно
се установява превишение на разходите над приходите, което съгласно
разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК се предполага за основа за облагане с
данък върху доходите. От констатациите в ревизионния акт и изготвения баланс за
разполагаемите парични средства за 2015г. - 2019г. органите по приходите са
извършили цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Изследвани
са всички декларирани от жалбоподателя източници на доходи, като при определяне
на разполагаемите парични средства са съобразени всички представени документи
за получени доходи, както и правилно са съобразявани наличните и разходваните
суми. Органите по приходите са се съобразили с императивните правила по
приложимия материален данъчен закон – ЗДДФЛ, съгласно който - чл.17, данъчната
основа за облагане е годишна и така следва да обхваща доходите от всички
източници за съответната календарна година. Така и основата за облагане по
смисъла на чл.123 от ДОПК следва да бъде определено на годишна база. При
формиране на баланса на разполагаемите парични средства следва да бъдат
установени общия размер на всички получените суми, които са на разположение на
лицето и съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо
тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми
превишават разходите или обратното. Това е съобразено от органите по приходи,
които в актовете си са определили правилно приходи, разходи и превишение за
всяка от изследваните годините, а също и дължимия данък, както и осигурителните
задължения.
Изводите в РА, че жалбоподателят не е
разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените
от него разходи през ревизирания период, са съответни на събраните
доказателства. След анализ на документите събрани в хода на ревизията, касаещи
съпоставка на придобитото имущество, направените разходи и
декларираните/получени доходи на ревизираното лице, правилно е установено, че
съществува основанието по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК –до започване на
ревизията не е подадена декларация, когато задължениетосе определя по
декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
При
съпоставката на стойностите на имуществото на ревизираното лице и направените
от него разходи в сравнение с декларираните и/или получени от него доходи,
органите по приходите правилно са приели, че жалбоподателят не е имал налични
парични средства в брой в началото и в края на ревизираните периоди 2015 г.,
2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради това, че от негова страна не са представени
доказателства и не са декларирани наличности на парични средства в брой за
всеки един период. В резултат на съпоставката е установено превишение на
имущественото състояние и направените разходи над доходите и източниците на
финансиране на годишна база за 2015 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Извършената
от органите по приходите съпоставка на получените доходи и извършените от
оспорващият разходи за обжалваните ревизирани периоди е обективна, доколкото са
изследвани и включени документално доказаните доходи и финансирания и
извършените разходи, поради което съдът приема, че резултатът от нея е правилно
определен.
Ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК представлява
набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на
материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или
пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите
състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни
задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване
на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на
обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е отговор
на неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Наличието на някоя от хипотезите
на чл. 122, ал. 1 от ДОПК обуславя прилагането на ал. 2 от същата разпоредба и
определяне на основите за обагане на лицето по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване
на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
Презумпцията за вярнаст на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя, доколкото сам се е
поставил с неправомерното си поведение в ситуация, в която според закона данъчната
му основа се определя по особени правила.
Неоснователно
се явява възражението на жалбоподателя, че неправилно органите по приходите не
са взели предвид налични парични средства към 01.01.2014 г. на съпругата му в
размер на 45 600 лв., които били с произход предоставен ипотечен кредит от 45
600 лева и потребителски кредит от 7 000 лв., изтеглени през м.03.2012 г., като
половината от въпросните суми следвало да намерат отражение в потока му, тъй
като посочените суми били използвани за покриване на разходи на домакинството
му след 2014 година.
Според съдържанието на РД и РА,
органите по приходите изследват четири компонента при изготвяне на
съпоставката: парични средства в брой и по банкова сметка ***; постъпленията -
декларираните и получените от лицето доходи и финансирания; всички извършени от
лицето разходи, включително и нарастването на имущественото му състояние и
паричните средства в брой и по банкови сметки в края на данъчния период. Така
се отчитат всички правнорелевантни факти за облагане на лицето предвид
установяване наличието на недекларирани доходи по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. При заложения за използване във въпросите за задача на експертизата метод
на изследване на движението на паричните средства в брой в съпоставката се включват само получените и
изразходвани средства в брой, поради което в края на периода се формира
излишък, който се пренася като начално салдо за следващия период или недостиг -
превишение на разходите над приходите, което се приема за облагавем доход от
неустановен източник. При използвания от ревизиращите органи метод се включват
всички установени получени и платени суми към трети лица, независимо дали са по
банков път или в брой, в резултат на което се показва дали е налице
съответствие между получените доходи и финансирания от лицето от една страна и
неговото имуществено състояние и направените разходи от друга страна. Положителната
разлика от съпоставката обаче не представлява парични средства в брой и не се
пренася автоматично като начална сума в брой в началото на следващия отчетен
период. Затова в хода на ревизията от лицето се изисква да декларира наличните
у него суми в брой в началото и в края на всеки ревизиран период, като обоснове
техния размер и източник.
Следва да се отбележи, че 2014 г.
не е сред обжалваните периоди, тъй като не са определени задължения за данък по
чл. 17 от ЗДДФЛ за тази година. Освен това, за 2014 г. е извършена компенсация
с установения излишък на парични средства на съпругата в размер на 14 602,36
лв., поради което за жалбоподателя не е констатирано несъответствие и не са
определени задължения, при което се явява неотносимо възражението за по-голямо
начално салдо на парични средства на съпругата му, съответно на него към 01.01.2014
г. Отделно, в хода
на ревизиите от страна на Н.Г. и съпругата му не са представени никакви
доказателства, удостоверяващи наличието на горе посочените суми в брой към
01.01.2014г. Твърденията
за налични средства в брой, получени преди две години по договори за кредит, не
са подкрепени със съответните доказателства.
По отношение сочената в жалбата обвързаност
на двете ревизионни производства на жалболодателя и на съпругата, следва да се
съобрази, че ревизиите са възложени на двамата съпрузи поотделно, тъй като по
силата на чл. 14 от ДОПК, данъчно задължени са юридическите и физическите лица,
каквито са Н.Г. и съпругата му П. Г.. В този смисъл обект на ревизии могат да
са физическите лица, но не и семейство или домакинството. Според трайната
съдебна практика на ВАС, застъпена в решения по а.д. № 6848/15 г., а.д. №
6300/14 г., а.д. №9603/14 г., а.д. № 1826/21 г. и др. в националното право
липсва семейно облагане на доходите.
Изследването на съотношението между приходите
и разходите на всеки един от съпрузите се налага с оглед правилото на чл. 123,
т. 2 от ДОПК във връзка с § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, за да се обоснове
прилагането на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и съществено
превишаване на разходите на лицето и свързаните с него над декларираните
получени средства, но когато лицата са в едно домакинство напълно оправдано и
житейски логично е доходите и на двамата да се използват за покриване на
сторените разходи. Необходимостта данъчното задължение да има конкретен субект
предполага определянето на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК да се извърши по отношение на субекта на задължението, но това не изключва
възможността същият да е подпомогнат от своя партньор при покриване на
разходите.
За двамата съпрузи е приложим режимът на
съпружеската имуществена общност, по силата на който след волеизявление при
определянето на задължението на всяко едно от ревизираните лица, при
установяването на излишък на средства на единия съпруг и съответно недостиг на
другия съпруг, е допустимо покриване на този недостиг до размера на установения
излишък.След волеизявление при определянето на задължението на всяко едно от
ревизираните лица, при установяване на излишък на средства на единия съпруг и
съответно недостиг при другия съпруг, е допустимо покриването на този недостиг
до размера на установения излишък. Последното е извършено в процесното ревизионно
производство за 2014 г. и 2016 г. Като и при двете производства е изследван и
съобразен приносът на всеки един от съпрузите, като са взети предвид събраните
доказателства.
Следва да се съобрази, че
данъчното законодателство в Р България не познава и не регламентира режим на
семейно подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за
определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на
съпружеската имуществена общност в рамките на законовия режим на общност по
правилата на Семейния кодекс (СК). Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, семейната
имуществена общност като съпритежаване на права, се разпростира само върху
правото на собственост и другите вещни права, ако са придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен, ако
не се трансформират в права по чл. 21, ал. 1 от СК ( по делото не се твърди и
не са представени доказателства доходите на съпрузите да се трансформират в
права), не са предмет на семейната имуществена общност и към тях е неотносима
презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК. По отношение правата
извън обхвата на семейната имуществена общност, са неприложими разпоредбите за
съвместния принос и той не се презюмира. Както при действието на СК от 1985 г., така и при режима
на сега действащия СК, е установен режим на разделност по отношение на
определени вещи и права, между които паричните влогове и парите в брой. Така
чл. 20 от СК от 1985 г. предвижда, че вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги
е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг
по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително
изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които
са съпружеска имуществена общност. Промените в новия СК от 2009 година
установяват разделност на имуществото на съпрузите с изключение на изрично
регламентираната в чл. 21, ал. 1 общност върху вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос. Съответно от режима на СИО
изрично са изключени вещите (каквито са и парите в брой), правата върху вещи и
паричните влогове, с изключение единствено на вещните права.
Предвид горното придобитите от
всеки един от съпрузите парични средства по време на брака им под формата на
парични влогове и/или пари в брой, не съставлява семейна имуществена общност и
е недопустимо автоматично, по силата на брачната връзка между съпрузите да се
извършва компенсация между превишението на приходите на единия съпруг с
недостига на средствата на другия съпруг. За законосъобразното извършване на
такава компенсация, следва се установи, че единият съпруг е предоставил
наличните си парични средства или влогове на другия съпруг, както и да е
направено такова изявление/съгласие от съпруга по време на ревизионното
производство, провеждано на него и да се представят доказателства в тази
насока, които факти не са доказани в настоящото производство. Наред с факта, че
по делото не са представени доказателства за реално получаване от жалбоподателя
на твърдените парични средства за покриване на разходи на домакинството.
По отношение на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза следва да се съобрази разликата между определените от вещото лице
данъчни основи и съответстващите им данъчни задължения от една страна и тези,
определени в хода на ревизията, която произтича от това, че първо, в приходните
части, в т. 12, на съпоставките на съпругата на жалбоподателя по периоди
експертът е включил суми, които представляват получени суми по вземания от
трети лица - банки, лизинг и др., които са различни от сумите приети и включени
от ревизиращите органи; второ — съгласно новите размери на приходите и
разходите, които е изчислил при отговора на задачи 2 и 3 е изчислил и паричните
средства в края на годината и трето - пренесъл е сумата на изчислените от него
парични средства в края на предходната година като начално салдо за следващата
година. На практика заключението в отговорите на въпроси 3 и 4 представлява
опит за изготвяне на паричен поток. Както се посочи по-горе, става въпрос за
съвършено различни подходи при определяне на данъчните задължения от страна на
вещото лице и от страна на ревизиращите органи и смесването им води до необоснованост
и липса на обективност в резултатите посочени в заключението на ССчЕ. При това
заключението се явява хипотетично и условно, доколкото е съобразено изцяло с
твърденията и защитната теза на жалбоподателя, които не са подкрепени с годни и
безспорни доказателства. Това мотивира съдът да не кредитира заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като не е в съответствие със
събраните доказателства.
Следва да се съобрази, че в
случая съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с
декларираните и получени доходи и финансирания, резултат от която са
констатираните несъответствия, органите по приходите са извършили по години въз
основа на събраните доказателства и при съобразяване на всички факти и
обстоятелства, установени за периода на обхвата на ревизията, с оглед
определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗДЦФЛ. При тази
съпоставка органите по приходите са взели предвид: 1. наличните парични
средства в брой и по банкови сметкив началото и в края на всеки ревизиран
период; 2. всички постъпления на суми при ревизираното лице за годината,
независимо от начина им на получаване в брой или.по банков път - получени
облагаеми и необлагаеми доходи, всички получени финансирания на лицето, които
не представляват доход като доказани заеми, дарения, получени суми по вземания
от трети лица и други; 3. извършените от лицето разходи, отново независимо от
начина на плащане в брой или по банков път - разходи за издръжка и живот,
комунални разходи, разходи за закупуване на движимо и недвижимо имущество,
предоставени заеми и финансирания от трети лица и други заплатени разходи, за
които са налице доказателства. Анализирани са взаимоотношенията на ревизираното
лице и трети лица с оглед изясняване на получените от лицето доходи и
финансирания и направените от него разходи. По делото не са направени
доказателства, че установените превишавания са резултат на получени необлагаеми
доходи по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ.
Отделно, в ревизонното производство,
както и в обжалването по административен и по съдебен ред, жалбоподателят не
ангажира доказателства, с които да опровергае фактическите констатации в акта.
Ревизиращите органи са извършили, в рамките на своята компетенстност,
необходимото за пълното изясняване на фактическата обстановка, като са
съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по
предвидения процесуален ред доказателства на базата, на които са изградили
своите констатации.
В ревизионното производство от
оспорващият не са декларирани разходи за издръжка и живот. С оглед на събраните
от ревизията доказателства при извършената съпоставка на същия са включени разходи
за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други, които разходи са
определени въз основа на събраните при ревизията документи за платени разходи
от жалбоподателя. Както се посочи ревизионното производство на неговата съпруга
е отделно производство, поради което неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за определяне на разходи за издръжка и живот на домакинство.
В административното обжалване е
установено, че в разходната част на извършената съпоставка на Н.Г. не са
включени направените вноски от жалбоподателя на каса по банкови сметки на
съпругата му съответно в размер на 9 991.00 лв. за 2017 г. и в размер на 6
500.00 лв. за 2018 г., като същевременно тези вноски са взети на приход при
ревизията на съпругата П. Г.. Предвид това, превишенията на направените от
жалбоподателя разходи над получените от него доходи следва да са в по-големи
размери и ако същите бъдат взети при определянето на данъчните основи ще се
следва данък в размер, по-висок от установения с PA. С оглед разпоредбата на
чл. 155. ал. 8 от ДОПК ревизионният акт не може да бъде изменен във вреда на
жалбоподателя, поради което правилно горестоящият АО е приел установените при
ревизията доходи по чл. 123, т. 1 от ДОПК, възлизащи на 2 500,71 лв. за 2015
г., 35 485,29 лв. за 2017 г., 15 346,60 лв. за 2018 г. и 64 025.38 лв. за 2019
г.
Събраните при ревизията
доказателства потвърждават наличие на несъответствие между декларираните и
получените доходи на ревизираното лице с неговото имуществено и финансово
състояние, предвид направените през същия период разходи.
Съобразно изложеното следва извод, че
РА, в обжалваната част, в която са установени допълнителни задължения за данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 250,07
лв. и лихви в размер на 132,65 лв., за 2017 г. в размер на 3 548,00 лв. и лихви
в размер на 1 166,01 лв., за 2018 г. в размер на 1 534,00 лв. и лихви в размер
на 348,59 лв. и за 2019 г. в размер на 6 402,00 лв. и лихви в размер на 803,87
лв., е законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход на правния спор е
основателно своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на
деловодни разноски. На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във връзка с
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ДОДОП – В.Търново сумата в размер на 1 329.56 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1,
предл.4-то от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл.161, ал.1 от ДОПК, Административен
съд – Ловеч, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Е.Г. с ЕГН **********
и посочен адрес ***, чрез адв. Г.Г. от
ВАК с адрес ***, подадена срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04001120007384-091-001
от 26.07.2021 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция
на Националната агенция за приходите – Велико Търново, потвърден с Решение №
121/18.10.2021 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Велико Търново Търново в частта, с която са
определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, общо в размер на
11 734,07 лв. и лихви общо в размер на 2451,12 лв., в т.ч.: за 2015 г. в размер
на 250,07 лв. и лихви в размер на 132,65 лв., за 2017 г. в размер на 3 548,00
лв. и лихви в размер на 1 166,01 лв., за 12018 г. в размер на 1 534,00 лв. и
лихви в размер на 348,59 лв. и за 2019 г. в размер 6 402,00 лв. и лихви в
размер на 803,87 лв.
ОСЪЖДА Н.Е.Г. с ЕГН ********** и посочен адрес
*** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В.
Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 329.56 /хиляда триста двадесет и девет лева и
петдесет и шест ст./ лева.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Да се изпрати препис от решението
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: