Определение по дело №709/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 729
Дата: 6 декември 2018 г. (в сила от 6 декември 2018 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20181800600709
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И  Е

 

 

гр. София, 06 декември 2018 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                            КРИСТИНА ТОДОРОВА

                                                                                                                                                        след като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА ВЧНД № 709/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.

          Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – гр.С. срещу протоколно определение от 16.10.2018 г. на Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 407/2018 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.С. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.

          В частният протест на прокурора от Районна прокуратура – гр.С. се излагат съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице. Според прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че правото на защита на обвиненото лице е било съществено нарушено на досъдебното производство, поради това, че на същия не е била осигурена възможност да даде обяснения по обвинението, са изцяло неправилни и незаконосъобразни. Твърди се, че при проведения разпит на обвиняемия Г., веднага след привличането му в това процесуално качество, същият е заявил, че ще се възползва от правото си да даде обяснения след предявяване на материалите по делото, а видно от съставения за това процесуално действие протокол, разследването е било предявено на обвиняемия, но същия не е заявил искане за депозиране на обяснения. Освен това, прокурорът сочи, че от правото да даде обяснения по делото, обвиняемия Г. може да се възползва и във всеки един момент от съдебната фаза на наказателното производство, с оглед на което не може да се говори за съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо връщане на делото на прокурора. С тези аргументи, се заявява  искане от подалият протеста прокурор за отмяна на протестираното определение на съдията-докладчик при РС С. и връщане на делото на този съд за продължаване на производството по него.

         С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

          Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр.С., с който е повдигнато обвинение срещу И.Б.Г. за извършени от него престъпления по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.2 от НК, по чл.216 ал.1 и по чл.325 ал.1 от НК.

За да постанови горепосоченото определение в проведеното по реда на чл.248, вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК разпоредително заседание, състав на РС С. е приел, че в хода на проведеното по делото досъдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице. Приел е в частност, че това нарушение касае лишаването на обвиняемия от правото му да даде обяснения по обвинението, гарантирано му с разпоредбата на чл.55 ал.1 от НПК. Според настоящият състав на въззивния съд, тези решаващи изводи на първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни. Въззивният съд не споделя виждането на първостепенния за допуснати в хода на досъдебната фаза на процеса, съществени процесуални нарушения, които да рефлектират на правата на обвиненото лице.

Вярно е разбирането на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.249 ал.4 от НПК ясно дефинира кои допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила са съществени и отстраними, както и че при систематическото тълкуване на тази разпоредба с разпоредбата на чл.249 ал.2 от НПК се налага несъмнения извод, че когато е констатирано някое от изброените в последната разпоредба нарушения, включително и на правото на обвиняемия да дава обяснения по обвинението, делото задължително следва да се върна на прокурора, за да бъдат отстранени същите. Очевидно е, че съгласно действащия процесуален регламент, за да възникне основание за връщане на делото на прокурора е достатъчно нарушението да е съществено и отстранимо, като не е предвидено изискване същото /нарушението/ да не може да се отстрани в съдебните стадии на производството, в какъвто смисъл са доводите и възраженията в частния протест. 

На плоскостта на конкретния казус изложеното означава, че доводите на първата инстанция, че при допуснато на досъдебното производство нарушение на правото на обвиняемия да даде обяснения по обвинението, делото задължително следва да се върне в тази фаза на производството за отстраняването му, са изцяло съответни на закона. Този състав на СОС, обаче не може да се съгласи с аргументите на районния съд, че в случая в първата фаза на процеса е препятствана възможността на обвиненото лице И.Г. да депозира обяснения по повдигнатото му обвинение, въпреки изрично изразеното от него желание в тази насока. Видно от материалите по делото, обвиняемия И.Г. е привлечен в това процесуално качество с постановление от 18.06.2018 г., което на същата дата му е предявено лично и в присъствието на неговия упълномощен защитник. Същият ден е извършен и разпит на обвиненото лице, обективиран в съставен протокол /л.32 от ДП/, при който той е изразил изрично желанието си да даде обяснения по обвинението, но след като се запознае /включително и защитника му/ с материалите по делото. Съобразно това и след приключване на разследването, материалите по същото са били предявени на обвиняемия Г. и на неговия защитник, като в протокола удостоверяващ провеждането на това процесуално действие, изрично е отбелязано изявлението на обвиняемия, че няма искания, бележки и възражения, и няма да сочи нови доказателства /в същият смисъл е и изявлението на защитника му/. Видно е, че в този процесуален момент обвиняемия Г. не е изразил воля да депозира обяснения по повдигнатото му обвинение, за да се приеме, че е не му е осигурена възможността да ги предостави. С оглед на това, въззивната инстанция намира, че на досъдебното производство не е допуснато нарушение на правата на обвиняемия Г. и в частност – на правото му да даде обяснения по обвинението, което да е от категорията на тези, посочени в разпоредбата на чл.249 ал.4 от НПК и да налага връщане на делото на прокурора.

          Извън гореизложеното, въззивната инстанция следва да отбележи, че не констатира допуснати, както в хода на досъдебната фаза на настоящия процес, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушение, които да ограничават правата на обвиняемия или на пострадалите от престъплението лица. Внесеният за разглеждане в съда обвинителен акт отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК.

          С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното определение е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, предвид на което на основание чл.249 ал.1 и 2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, контролираното по въззивен ред определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него.

           Воден от горното, С. окръжен съд

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОТМЕНЯВА определение от 16.10.2018 г. на Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 407/2018 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.С. за продължаване на производството по него от стадия на разпоредителното заседание.

           Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                       2/