Р Е Ш Е Н И Е № 1297
гр.Пловдив, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 23.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1725/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД против решение № 2411/11.06.2019г. по гр.д.№ 18425/2018г. на ПдРС, с което е признато за установено, че Д.М.С. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 11486,48 лева по фактура № **********/30.10.2018 г. за отчетен период 28.09.2018г.- 27.10.2018г. и дружеството жалбоподател е осъдено да заплати съдебни разноски в размер от 1359,46 лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, че погрешно са възприети събраните по делото доказателства, както и твърденията на страните. Основно като погрешна констатация на първоинстанционния съд се сочи това, че той е приел, че горепосочената сума е начислена в резултат корекция на сметка. Твърди се, че сумата е начислена за действително доставена, употребена и отчетена ел. енергия. В тази връзка се сочи също така, че не са налице никакви данни да е начислявана допълнителна енергия за минал период от време. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемият Д.С. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от Д.М.С.
против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта
на сумата от 11486,48 лева по фактура № **********/30.10.2018 г. за
отчетен период 28.09.2018г.- 27.10.2018г.. Ищецът твърди, че е битов клиент на ответното
дружество „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД с клиентски № ********** и получавал
доставки на ел.енергия за обект, находящ се в с.***. През месец ноември
2018г., при проверка на сметката си през он- лайн страницата на
електроснабдителното дружество, ищецът с изненада установил, че
допълнително му е начислена за
заплащане сумата от 11486,48 лева за горепосочения отчетен период. Той счита,
че така начислената му сума не остойностявала реално доставена в имота
му, ползвана и измерена ел.енергия. Електромерът, чийто показания били
фактурирани, с фабр.№ 04125883, не измервал
ел.енергията, която е консумирана в неговия имот, а такава, потребена
от някой друг потребител. Този електромер погрешно бил заведен по партидата на
ищеца. Оспорва се и техническата му изправност и отразените във фактурата
показания. Твърди се също така, че ищецът не е получил каквото и да било уведомително писмо от
доставчика на ел.енергия за извършването на едностранната корекция на сметката.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, електромерите били собственост на оператора на
електроразпределителната мрежа - „Електроразпределение- Юг" ЕАД.
Задължение на оператора на мрежата било да монтира изправни средства за търговско
измерване, преминали първоначална и последваща
метрологични проверки за изправност и вписани в държавния регистър за
одобрените типове средства за измерване. В тази връзка се твърди, че, ако е
била налице някаква неизправност на СТИ, ищецът не носи отговорност за това.
В отговора на исковата молба се сочи, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"АД, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР /ОУ ЕВН ЕС/ и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г., представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД извършвало разпределение на електрическа енергия и предоставяло на своите клиенти съпътстващите тази дейност мрежови услуги. Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Неверни били твърденията на ищеца, че електромерът, който отчитал показанията на потребената в процесния период електроенергия в обекта на ищеца, не бил монтиран законосъобразно, или че не измервал енергия, която била консумирана в обекта му, а в друг обект, нито, че ищецът не е присъствал на монтажа на процесния електромер. От приложения към отговора протокол за монтаж на СТИ от 22.03.2018г. било видно, че ищецът е присъствал на монтажа на СТИ фабр.№ 04125883, подписал бил протокола и клентският номер, номерът на измервателна точка /ИТН- номер, който е уникален за процесния обект/ и номерът на електромера напълно съвпадали. Освен това се сочи, че обектът на потребление е на небитов клиент, а не както се твърди в исковата молба- на битов клиент.
По първоинстанционното дело е прието заявление за услуга- смяна на клиент за обект на регулирания пазар, подадено на 03.10.2018г. от „Норд ривър“ЕООД до „ЕВН България Електроснабдяване"АД за вписване на подателя на заявлението като титуляр на партида за обект с ИТН: 1114094. Във връзка с това заявление съдът намира, че преди всичко следва да бъде обсъдено твърдението в исковата молба, че електромерът за съответния обект погрешно бил заведен по партида на ищеца- въззиваем в настоящето производство. Измервателна точка № 1114094 е същата, която е записана в протокола от 22.03.2018г., удостоверяващ монтирането на електромер фабр.№ 04125883 в обекта на потребление, отразен на стр.2 от фактура № **********/30.10.2018г. като цех Д.М., с.Д. м.. В заявлението е отразено, че същото е подадено от „Норд ривър“ЕООД в качеството му на наемател на обекта по договор за наем от 01.08.2018г.. На л.32 по делото на ПдРС е налице и фактура № **********/04.12.2018г., с получател на доставката „Норд ривър“ЕООД за отчетен период 08.08.2018г.- 29.08.2018г.. Във фактурата е записано, че сумата по същата е дължима „вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № 04125883“. Тази информация кореспондира с приетия на л.38 констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване. Фактура на същата стойност и за същия отчетен период, но с дата 25.01.2019г. и получател на доставката Д.С. е налице на л.39 / „Норд ривър“ЕООД и Д.М. имат различни клиентски номера за един и същ обект/. На същата дата 25.01.2019г. на „Норд ривър“ЕООД е издадено кредитно известие за сумата от 7138,38 лева по фактура № **********/04.12.2018г. и му е изпратено писмо от „ЕВН България Електроснабдяване"АД, с което уведомяват дружеството- потребител, че сумата по фактурата не е дължима.. На 25.01.2019г. е изпратено писмо и до Д.С., от което става ясно, че сумата от 7138,38 лева се претендира от него. При съпоставка на горните факти става ясно, че първоначално въз основа на заявлението за услуга от 03.10.2018г. „Норд ривър“ЕООД е възприето като потребителна доставената в горепосочения обект на потребление ел.енергия, считано от началото на месец август 2018г. и затова на 04.12.2018г. е издадена фактура на това дружество. След получаване на 05.12.2018г. на препис от исковата молба по първоинстанционото дело фактурата е сторнирана, издадено е кредитно известие, както и нова фактура вече на името на въззиваемия.
На л.80 по гр.д.18425/2018г. на ПдРС е налице отговор по гр.д. № 20178/2018г. от „ЕВН България Електроснабдяване"АД на искова молба от „Норд ривър“ЕООД, с която е предявен иск за установяване недължимостта на сумата от 7138,38 лева по фактура № **********/04.12.2018г.. В писмената защита от Д.С., депозирана по първоинстанционото дело, се сочи, че между същите страни- „Норд ривър“ЕООД и „ЕВН България Електроснабдяване"АД, е водено и друго дело- гр.д.№ 20179/2018г. на ПдРС, с предмет установяване недължимостта на сума по фактура от 30.11.2018г., начислена за ползвана ел.енергия в същия горепосочен обект през периода 29.10.2018г. – 27.11.2018г.. При служебна справка в интернет сайта на ПдРС съдът констатира, че по това дело е постановено Решение № 3006/15.07.2019г., в мотивите към което е записано следното:“ По делото не е спорно, доколкото и ищецът излага твърдения в този смисъл, че ищцовото дружество е небитов клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и като такъв получава доставки на електрическа енергия в обект за потребление, находящ се в село ******, общ. ****** и е регистрирано с ИТН ******. Това обстоятелство се подкрепя и от представените от ответника писмени доказателства - заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар от дата 03.10.2018 г., подадено от „Норд Ривър” ЕООД – гр. Пловдив, чрез законния представител ****** П. Л.. Заявката касае процесния обект – цех в село ****** с ИТН ******. Поради това следва изводът, че за процесния период от 29.10.2018 г. до 27.11.2018 г. ищцовото дружество е било потребител на електрически услуги по смисъла на §1, т.41б от Допълнителните разпоредби към Закона за енергетиката“. Следователно, ако и „Норд Ривър”ЕООД да не е считано за потребител в обект: цех Д.М., с.Д. м., още от момента на сключване на договора за наем, след подаване на заявлението за услуга- смяна на клиент за обект на регулирания пазар от 03.10.2018г. партидата е била променена и клиент на дружеството- жалбоподател вече е било „Норд Ривър”ЕООД, а не Д.С., поради което последният не дължи потребената след 03.10.2018г. ел.енергия. На база на наличните доказателства не може да се изчисли колко и на каква стойност е потребената ел.енергия през периода 28.09.2018г.- 02.10.2018г., поради цялото претендирано от „ЕВН България Електроснабдяване"АД вземане за отчетен период 28.09.2018г.- 27.10.2018г. се явява недължимо- в по- голямата си част като неоснователно, а в останалата като недоказано по размер.
Ето защо, и без да бъдат коментирани приетите по първоинстанционното дело заключения на вещи лица Л. К. и М. М., обжалваното решение на ПдРС ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни разноски във въззивното производство в размер от 900 лева за адв.възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 2411/11.06.2019г. по гр.д.№ 18425/2018г. на ПдРС, с което е признато за установено, че Д.М.С. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 11486,48 лева по фактура № **********/30.10.2018г. за отчетен период 28.09.2018г.- 27.10.2018г..
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, да заплати на Д.М.С. ***, ЕГН: ********** сумата от 900 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: