№ 78
гр. Шумен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630200681 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 564869-F584798/10.03.2021год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл. 185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “Йорус” ООД, с ЕИК по Булстат
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” № 109 с
представляващ Г.И.Р. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева. В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно излагайки доводи за маловажност на
извършеното нарушение. Моли за присъждане на направените разноски. В съдебно
заседание редовно призован, не се явява, за него се явява редовно упълномощен
представител, който поддържа депозираната жалба.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН, не се явява, по представя писмено становище в което моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира за юристконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
1
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При
извършена проверка на 20.12.2020г. в 12.10 часа, документирана в ПИП, сер. АА №
0430741/20.12.2020 г., на търговски обект – магазин „Нон стоп 21“ находящ се дв гр.
Шумен, пл. „Гривица“, стопанисван от “Йорус“ ООД гр. Шумен в присъствието на
продавач-консултанта Зейнеб Гюзелбакан, органът по приходите констатирал следното:
Било установено, че на 27.07.2020г. от наличното, монтирано и въведено в експлоотация в
обекта фискално устройство /ФУ/, собственост на дружеството, модел «Тремол» FPОЗ-КL-
V2 с ИН на ФУ ZK112645 и ИН на ФП 50131618, „Йорус“ООД е издал ФКБ №
154303/27.07.2020г. за сумата от 11 660.00 лв. Било предписано управителя на дружеството
да се яви на 23.12.2020г. в 08.00 часа в НАП-Разград, стая 211, като носи със себе си
изброените в протокола документи. След проведени телефонни разговори, двете страни се
разбрали да се срещнат на 06.01.2021г. в търговски обект на дружеството в гр. Шумен.
На 06.01.2021г. двете страни се срещнали в обекг на проверяваното дружество в гр.
Шумен. На срещата се явил управителя на проверяваното дружество - Г.С., който
представил на проверяващите исканите документи. Проверяващите се запознали с тях, за
което бил съставен ПИП сер. АА № 0430747. Според проверяващите било установено
нарушение на чл. 31 ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
За констатирано нарушение на чл.31 ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
св. С. Р. С. на 06.01.2021г. съставил срещу “Йорус” ООД, с ЕИК по Булстат *********, гр.
Шумен, АУАН № F584798, в присъствие на управителя на дружеството жалбоподател.
Акта бил съставен за това, че при извършената на 20.12.2020г. проверка е установено, че от
наличното, монтирано и въведено в експлоотация в обекта фискално устройство /ФУ/,
собственост на дружеството, модел «Тремол» FPОЗ-КL-V2 с ИН на ФУ ZK112645 и ИН на
ФП 50131618, „ Йорус“ ООД е издал ФКБ № 154303/27.07.2020г. за сумата от 11 660.00 лв.,
представляваща операторска грешка, за която не е извършена сторно операция, която е
следвало да се извърши до 07.08.2020г. Акта е връчен на управителя на дружеството
жалбоподател. При връчване на акта е отразено, че в тридневен срок ще бъдат представени
допълнително възражения. Такива са депозирани в законоустановения срок, като в тях се
сочи, че нарушението е отстранено веднага след научаването му. Така постъпилото
възражение е разгледано от АНО, който го преценил като неоснователно.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС на жалбоподателя – “Йорус” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и
адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” № 109 с представляващ Г.И.Р. ЕГН
2
********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.31
ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Наказателното постановление е връчено
лично на управителя на дружеството на 05.04.2021г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. С. Р. С. -
извършил проверката и актосъставител. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля,
тъй като са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с констатираното нарушение. От неговите показания става ясно, че
още на 04.01.2021г. е била извършена сторно операцията и допуснатата грешката е била
поправена.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН.
С процесното наказателното постановление на жалбоподателя “Йорус” ООД, с ЕИК
по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” №
109 с представляващ Г.И.Р. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева на основание чл.185 ал.2 ал.1 от ЗДДС за нарушение на разпоредбата на чл.31 ал.4
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 31 ал.1 от Наредбата сторно
операция при „операторска грешка“ след приключена сметка на клиента, се документира
чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД, а съгласно чл. 31 ал.4 от Наредбата,
документа от ФУ или ИАСУТД трябва да се издаде до 7-моо число на месеца следващ
месеца в който е допусната грешката.
Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно
предвидените законови норми визиращи състава и наказанието за извършено такова
нарушение. При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото
доказателствен материал, настоящият състав приема за безспорно установено, че с
описаната в АУАН и НП деятелност, дружеството - жалбоподател е осъществило състава на
регламентираното в чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС неизпълнение на задължение към
държавата, което ангажира и предвидената в цитираната правна норма административно-
наказателна отговорност. Същото е констатирано чрез извършване на надлежна проверка от
контролните органи и се установи, и доказа по несъмнен и категоричен начин в процеса.
Нарушението е осъществено чрез бездействие – при издаване на грешен фискален
бон, не е приложена сторно операцията „операторска грешка“ съгласно изискванията на чл.
3
31 ал.4 от Наредбата.
Така констатираното нарушение, както е отбелязано и в АУАН и в НП е отстранено
на 04.01.2021г. т.е два дни преди да бъде съставен АУАН. Констатираното нарушение не е
довело до вреди за фиска, извършено е за първи път. Изхождайки от горното, съдът счита, че
санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на задължение към държавата по
смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на
съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и
да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително
и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г.
по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
"маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК,
съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина,
по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Този критерий на преценка се
прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването
на данъчни и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай,
доколкото засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното
обезпечаване на държавното управление, не представлява абсолютен императив и не следва
да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая са налице не само
данни, но и доказателства, а е описаното и в самото НП, от които е видно, че
жалбоподателят е бил изпълнил вменените му задължения. Нарушението е такова на
формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от
състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на
обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице.
4
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава
на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства,
деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, при което налагането на имуществена санкция макар и в
минимален размер се явява несъразмерно тежка. Преценката за “маловажност на случая”
подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган.
Поради изложените съображения, съдът намира, че неприлагайки чл.28 от ЗАНН,
АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на ТД на НАП-Варна /въззиваемата страна/ в
представената писмената защита е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно, но с оглед
крайния изход на делото /наказателното постановление подлежи на отмяна/ искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на
делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. И като съобрази, че в
случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника /жалбоподателя/
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 300 лв. без
ДДС, която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение
за този вид работа, определен съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./, във вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, в редакцията към момента на сключване на договора за
правна помощ /26.05.2021 г./, като посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на
въззивника от ТД НАП-Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 564869-
5
F584798/10.03.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ на ТД на НАП - Варна,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя
“Йорус” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен
ул. “Съединение” № 109 с представляващ Г.И.Р. ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 31 ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
издадена от МФ.
ОСЪЖДА ТД НАП-Варна да заплати на жалбоподателя “Йорус” ООД, с ЕИК по
Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” № 109
с представляващ Г.И.Р. ЕГН ********** сумата в размер на 300 /триста/ лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6