Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.6.2018
г. град Велико
Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
двадесет и първи май две хиляди и
осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Г.
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 3552 по
описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е за делба в първата й фаза – по нейното допускане.
Образувано е по искова молба на А.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за съдебна делба на
самостоятелен обект, находящ се на втори жилищен етаж в сграда, построена в УПИ
***, кв. 116а по регулационния
план на с. Самоводене, второстепенна стопанска постройка, надстройка с площ от
48.00 кв.м. и избено помещение.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници на Г. Б. Г., б.ж. на с. Страхилово, починала на 3.11.2016 г., като ищецът и наследодателката са бивши съпрузи, бракът на които е сключен на 29.11.1988 г. Заявява се, че приживе последната е притежавала процесния втори жилищен етаж в сграда, построена в УПИ ***, кв. 116а по регулационния план на с. Самоводене, второстепенна стопанска постройка, надстройка с площ от 48 кв.м. и избено помещение, които са придобити по силата на съдебна спогодба, утвърдена на 21.11.1988 г. Заявява се, че за придобиването на втория етаж от жилищната сграда ищецът е предоставил на наследодателката сумата от 10 000.00 лева, които средства са придобити от ищеца по време на неговия първи брак. Твърди се, че личният принос на ищеца за придобиване на втория жилищен етаж от сградата, построена в УПИ ***, кв. 116а по регулационния план на с. Самоводене, е повече от ¾ ид. части, като се моли за допускане до делба на този етаж при квоти ¾ ид. ч. за ищеца и ¼ ид. ч. за ответника. По отношение на останалите обекти се моли същите да бъдат поделени при равни права.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди
се, че ищецът не притежава право на собственост върху УПИ ***, кв. 116а по регулационния план на с.
Самоводене с площ от 843.00 кв.м., ведно с находящите се в него подобрения и
трайни насаждения, наследен от починалата му съпруга, доколкото на 14.11.2016
г. същият се е разпоредил със своя дял от имота в полза на Г. Н. К..
Великотърновският
районен съд, като взе предвид исковата молба и отговора, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от представеното по делото удостоверение
за наследници, че страните са наследници на общия наследодател Г. Б. Г., б.ж.
на с. Страхилово, починала на 3.11.2016 г., като от представеното удостоверение
се установява, че ищецът е бил съпруг на починалата, гражданският брак на които
е бил сключен на 29.11.1988 г.
Установява се от представения по делото
протокол от съдебно заседание по гр. д. № 906/1988 г. по описа на Районен съд -
Велико Търново, проведено на 21.11.1988 г., че в дял на Г. Б. Г. е бил поставен
и същата е станала собственик на двуетажна сграда, построена в държавно дворно
място с площ от 843.00 кв.м., представляващо парцел УПИ ***, в кв. 116а по регулационния план на с.
Самоводене, ведно с подобренията и трайните насаждения в него и с правото на
строеж.
От приложената по делото скица (л. 29) се
установява, че процесният УПИ ***,
кв. 116а по регулационния план на с. Самоводене е урегулиран с площ от 843.00
кв.м. и е записан като собственост на Г. Н. К..
След смъртта на Г. Б. Г. нейният съпруг и син
(ищец и ответник по делото) са наследили процесния имот, като съгласно чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството всеки от тях е наследил по ½
ид. ч. от имота.
От представения Нотариален акт № 2082, том
11, рег. № 13247, дело № 1467/2016 г. на Нотариус Т. Б. се установява, че на
14.11.2016 г. ищецът и ответникът, действащ със съгласието на своята съпруга,
са продали на Г. Н. К. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Самоводене,
а именно: едноетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в УПИ ***, кв. 116а по ПУП на с. Самоводене, заедно с
правото на строеж върху УПИ ***,
кв. 116а по ПУП на с. Самоводене, целият с площ от 843.00 кв.м., ведно с всички
подобрения и трайни насаждения.
Според изготвената по делото техническа
експертиза, от строителните книжа се установява, че е било разрешено
изграждането на къща, разположена в УПИ ***, в кв. 116а на с. Самоводене със застроена
площ на жилищния етаж от 87.00 кв.м. и един полуподземен етаж, разположен на
При така установените факти,
съдът намира следното от фактическа страна:
Съдът не споделя възражението на ответника
за недопустимост на предявения иск, доколкото обстоятелството дали ищецът е
съсобственик на процесния имот касае неговата материална, а не процесуална
легитимация.
От представените по делото доказателства съдът приема, че
ищецът не е съсобственик на процесния недвижим имот, доколкото същият се е
разпоредил с притежаваната от него част от имота в полза на Г. Н. К. с посочения
по-горе договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 2082, том
11, рег. № 13247, дело № 1467/2016 г. на Нотариус Т. Б.. Обстоятелството, че
жилищната сграда е двуетажна, според заключението по изготвената техническа
експертиза, а не едноетажна, както е посочено в нотариалния акт, не променя
този извод. Това е така, доколкото в договора за покупко-продажба, обективиран
в нотариалния акт, ясно е посочено, че ищецът се е разпоредил с едноетажна масивна
жилищна сграда, а не с жилище, разположено на първия етаж от тази сграда. В
случай, че ищецът е имал намерение да прехвърли единствено първия етаж от
жилищната сграда, това изрично е следвало да бъде посочено в нотариалния акт.
Според съда това не е направено, доколкото волята на страните очевидно е била
да се прехвърли жилищната сграда в нейната цялост, което е и сторено с
въпросния нотариален акт. В случая разпореждане единствено с първия
(полуподземен - според одобрения архитектурен проект, респ. изграден като
приземен на място) етаж от сградата не би и могло да бъде извършено, доколкото
сградата е еднофамилна, а не многофамилна, като помещенията на първия етаж са с
обслужващо предназначение. Така
съгласно чл. 35 от Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство, действаща към момента на изграждане на сградата, едно
жилище следва да се
състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в
самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите, като същото може
да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба. Според чл. 36 от Наредбата, помещенията
в жилището са жилищни и обслужващи,
като към същото има и складови помещения. В заключението по изготвената техническа
експертиза ясно е посочено, че в одобрения архитектурен проект е предвидено
вторият жилищен етаж да разполага със стълбище с тераса, антре с вграден
гардероб, дневна с черна кухня и две тераси, две спални, антре с баня и отделна
тоалетна, т.е. с жилищни и обслужващи помещения, а полу-подземният етаж е
следвало да се състои от стълбище, антре, укритие, две изби и два склада, т.е.
с обслужващи и складови помещения. При извършения оглед вещото лице е
установило, че полуподземният етаж е изграден като приземен и се състои от вход
със стълбище, антре с гардероб, три складови помещения, антре с мокро помещение
и вход за гаража. Т.е. както при съобразяване с предвижданията на архитектурния
проект, така и със съществуващото на място фактическо положение, следва
безспорният извод, че първият етаж от жилищната сграда не е и не може да бъде самостоятелен
обект на право на собственост, а е неразделна част от еднофамилната жилищна
сграда. Именно по тази причина той не би могъл да бъде обект на валидна
прехвърлителна сделка, а доколкото ищецът се е разпоредил с притежаваната от
него част от жилищната сграда в нейната цялост, то същият се е разпоредил както
с първия, така и с втория етаж от сградата. От своя страна, второстепенната
стопанска постройка, надстройката и избеното помещение са принадлежности към
жилищната сграда по смисъла на чл. 98 от ЗС, доколкото са предназначени да
обслужват същата, а съгласно цитирания текст принадлежността следва главната
вещ.
Предвид горните изводи, искът за делба се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед извода на съда по съществото на спора не следва да бъде
обсъждано твърдението на ищеца за предоставяне в полза на бившата му съпруга на
сумата от 10 000.00 лева, с която личният му принос за придобиване на втория
етаж от жилищната сграда е по-голям и равен на ¾. Тук следва да бъде
посочено единствено, че дори да беше прието за установено предаването на тази
сума от страна на ответника на починалата му съпруга, респ. на нейния бивш
съпруг, в случая не може да се говори нито за преобразуване на лично имущество,
нито за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност. Това е
така, тъй като имотът е придобит от Гинка Бойчева Бойчева преди сключването на
брака й с ищеца, т.е. имотът не е станал част от съпружеската имуществена
общност и по отношение на същия разпоредбите на чл. 23 и чл. 29 от Семейния
кодекс са неприложими.
По
разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на направени по делото разноски - 750 лева за заплатен адвокатски
хонорар, за която сума следва да бъде осъден ищецът.
На основание чл. 9 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и предвид отхвърлянето на иска,
съдът определя държавна такса в размер на 100.00 лева, която следва да се
възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Г., ЕГН ********** против Н.И.К., ЕГН **********
иск за допускане на съдебна делба по отношение на самостоятелен обект, находящ
се на втори жилищен етаж в сграда, построена в УПИ ***, кв. 116а по регулационния план на с.
Самоводене, второстепенна стопанска постройка, надстройка с площ от 48.00 кв.м.
и избено помещение.
ОСЪЖДА А.С.Г., ЕГН ********** да заплати на Н.И.К., ЕГН ********** сумата от 750.00 (седемстотин и петдесет) лева
- разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.С.Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд, гр. Велико Търново държавна такса в
размер на 100.00 (сто) лева - държавна такса за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: