№ 75
гр. С., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232200600052 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба № 19789 от 30.11.2022 г. на Н. М. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., общ. С., ул. „Здравец“ № 1, чрез
адв. М. К. от АК С., срещу Присъда № 150/21.11.2022 г. по НОХД № 524/2022
г. по описа на РС С..
В своята въззивна жалба подс. П. счита обжалваната присъда за
неправилна, тъй като РП С. не доказала своето обвинение несъмнено. От
справките на Е. Миролио ЕАД било видно, че е невъзможно свид. И. и Ж. да
са били заедно в автомобила на път за гр. Д., тъй като единият бил на работа
първа смяна, а другият втора смяна. Свид. Ж. твърдял, че на 12.11.2022 г. е
пътувал за гр. Д. за да си закупи автомобил, но няколко дни преди това,
регистрирал МПС с рег. № ***. Според показанията на свид. Ж.а, той останал
при нея в гр. Хасково на 12.11.2022 г., а според показанията на свид. И. се
върнали в гр. С. на същия ден. Това противоречие обуславяло извода, че
свидетелите са заинтересовани. От обективна страна следвало да се прецени
дали пострадалият се е изплашил от заканата към момента на отправянето ,
а не 7 дни след това, когато е подал жалбата, след поредния скандал между
дъщеря му и зет му-подсъдимия.
Подсъдимият сочи, че между него и свид. Ж. съществуват влошени
отношения от дълго време, които са съпроводени с взаимни нападки и
1
обвинения, скандали, подаване на жалби, но нито веднъж не се е стигнало до
образуване на наказателно производство. Така процесният скандал не се
отличавал от предходните. С ТР № 53/1989 г. по н. д. № 47/89 г. на ОСНК
било прието, че обстоятелствата, предизвикващи основателен страх на
заканата следвало да се преценяват каквито са по време на извършването, а не
след минаването на определено време. Такива действия не били предприети
веднага от пострадалия Ж.. Той подал жалба след 7 дни, а досъдебното
производство е образувано по инициатива на прокуратурата, поради което
обвинението не било доказано от обективна страна. Същото не било доказано
и от субективна страна, тъй като с извършването на престъплението целта на
извършителя е да промени поведението и действията на пострадалия
противно на волята му, но от доказателствата било видно, че не се е
променило поведението и действията на Ж., а скандалите още продължават. В
заключение подсъдимият сочи, че с оглед действията му, пострадалият не
възприел заканата като реална.
Иска от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваната присъда
като неправилна.
В съдебно заседание защитникът поддържа искането във въззивната
жалба за отмяна на обжалваната присъда и за оправдаването на подсъдимия,
тъй като не се е установил фактическият състав на заканата, понеже
действията на подсъдимия не предизвикали основателен страх в съзнанието
на пострадалия Ж.. Отношенията между двамата освен това били
продиктувани от влошените им отношения, придружени от взаимни нападки
на обществени места.
В съдебно заседание подсъдимият поддържа казаното от своя защитник,
както и искането за отмяна на присъдата, като допълва, че не е заплашвал
пострадалия, а той него. Подсъдимият искал единственно да разговаря с жена
си, но напсувал баща ѝ едва след като той му го казал, че ще го потрошат.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител Н. Ж., счита
обжалваната присъда за правилна и моли същата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание представителят на Окръжна Прокуратура гр. С.
излага подробни доводи за правилността на обжалваната присъда, тъй като
обвинението било доказано несъмнено и доводите на защитника в тази връзка
не отговаряли на обективната истина, която се установила.
В последната си дума подсъдимият иска обжалваната присъда да бъде
отменена и оправдан.
Настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за процесуално
допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок срещу акт подлежащ на обжалване и при наличие на
правен интерес.
С оглед доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установеното
следното:
Районен съд С. е сезиран с обвинителен акт на РП С., срещу Н. М. П. за
2
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, въз основа на който е
образувано НОХД № 878/2020 г. по описа на РС С.. В хода на производството
първият съд констатирал, че пострадалият се е намирал в района на Община
Д., когато е осъществена заканата, поради което на основание чл. 249, ал. 1 и
ал. 2 от НПК прекратил делото и върнал същото на РП С..
РП С. с постановление от 08.07.2021 г. изпратила по компетентност
досъдебното производство на РП Д., която от своя страна е приела делото по
компетентност и внесла обвинителен акт на 01.02.2022 г. в РС Д..
Пред РС Д. било образувано НОХД № 59/2022 г., като същото е
прекратено от съда и изпратено на РС С. по компетентност.
Между съдилищата възникнал спор относно местната подсъдност на
делото по реда на чл. 44 от НПК, който Върховният касационен съд с
Определение №46/26.04.2022 г. по ЧНД № 302/2022 г., разрешил, като
изпратил НОХД № 300/2022 г. по описа на РС С., на РС Д..
С определение № 66/04.05.2022 г. по НОХД № 187/2022 г. по описа на РС
Д., съдът е прекратил съдебното производство пред него, макар да възприемал
своята местна компетентност, и е изпратил същото отново на РС С., поради
това, че всички свидетели се намирали в района му и за да бъдат охранени
правата на страните, делото следвало да се разгледа от РС С..
Пред РС С. е образувано НОХД № 524/2022 г., като при провеждането на
разпоредително открито съдебно заседание на 30.06.2022 г.
първоинстанционният съд е изслушал страните по въпросите посочени в чл.
248, ал. 1 от НПК, като защитникът на подсъдимия въвел възражение за
неподсъдност на делото на Районен съд С., тъй като заканата е възприета на
територията на друг съдебен район – РС Д..
Първоинстанционният съд приел, че делото е местно подсъдност на РС
Д., но понеже всички свидетели се намирали на територията на обл. С., за да
бъдели най-добре охранени правата на страните, то делото следвало да бъде
разгледано от РС С..
С обжалваната присъда, постановена по НОХД № 524/2022 г. по описа
на РС С., подсъдимият Н. М. П. е признат за виновен за това, че на 12.11.2019
г. в землището на общ. Д., се е заканил с убийство на Н. Й. Ж. от с. Г., общ.
С., с думите: „ И твоят ред ще дойде ! Ще те намеря ! Ще те убия ! ще ти
отрежа главата и никой няма те да намери!“, като заканата би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на осн. чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от
НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Подсъдимият е осъден да
плати разноските по делото в размер на 1261,20 лв. и 80 лв.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
писмени доказателства и доказателствени средства, вкл. приложените
съдебни и досъдебни производства, на които съдът дава пълна вяра.
С оглед установеното, настоящият съдебен състав констатира, че е
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
3
изразяващо се в нарушение на правилата на чл. 36 от НПК за определяне на
местната подсъдност на делото, поради което не е необходимо по-
нататъшното анализиране на фактическата обстановка.
Трайно е разбирането в съдебната практика присъдата / Определение №
91 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 304/2010 г., II н. о. и Решение № 115 от
17.04.2013 г. по н. д. № 50/2013 г., на ВКС, ІІ н. о./, че разглеждането на
делото в нарушение на правилата по чл. 36 НПК не е от категорията
процесуални нарушения, които имат за последица безусловна отмяна на, тъй
като при липса на възражение от заинтересованата страна по делото
процесуалното нарушение не е съществено. Съществено процесуално
нарушение ще бъде налице само когато заинтересованата страна е възразила и
направеното искане за прекратяване на производството пред
първоинстанционния съд незаконосъобразно е било отхвърлено, а делото -
решено от местно некомпетентния съд и по този начин съществено е било
накърнено правото й да бъде разгледано от състав на определения в закона
компетентен съд / Решение № 115 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 50/2013
г., II н. о., НК Определение № 37 от 8.03.2018 г. на ВКС по ч. н. д. № 177/2018
г., I н. о., НК/.
В разглеждания случай е допуснато съществено процесуално нарушение
на правилата на чл. 36 от НПК, което обуславя отмяна на обжалваната
присъда, тъй като защитникът на подсъдимия е въвел възражение за липса на
местна подсъдност в разпоредителното съдебно заседание, проведено на
30.06.2022 г., и първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил същото.
Неправилността на извода му следва от факта, че въпросът за местната
компетентност е разрешен от ВКС в производството по чл. 44 от НПК и
делото е следвало да бъде разгледано от РС Д., който по настоящем
продължава да е и местно компетентен.
Посоченото в мотивите на Определение №46/26.04.2022 г. по ЧНД №
302/2022 г. по описа на ВКС, разграничение между производствата по чл. 43 и
чл. 44 от НПК, е направено с оглед изводите на РС Д., че всички свидетели
попадат в съдебния район на РС С.. Тоест за да бъде променена подсъдността
на делото при такива съображения, е следвало да бъде проведено
производството по чл. 43 от НПК, а не това, което се е развило по чл. 44 от
НПК пред ВКС.
Съгласно чл. 43 т. 1 от НПК Върховният касационен съд може да реши
делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много свидетели
живеят в района на другия съд. Такова производство не е проведено нито по
инициатива на РС Д., нито от РС С., постановил обжалваната присъда.
Поради това местно компетентен продължава да бъде РС Д. с оглед
Определение №46/26.04.2022 г. по ЧНД № 302/2022 г. по описа на ВКС, а
въведеното от защитника възражение за липса на местна подсъдност е
основателно и като такова неправилно е отхвърлено от първоинстанционния
съд, постановил обжалваната присъда. Това е довело до решаване на делото
от местно некомпетентен съд и по този начин съществено е накърнено
правото на подсъдимия воденото срещу него наказателно производство да
бъде разгледано от състав на определения в закона компетентен съд.
4
Ето защо, обжалваната присъда следва да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който единствен може
да отстрани допуснатото нарушение, като съобрази правилата за местна
подсъдност по чл. 36 от НПК и проведеното производство по чл. 44 от НПК.
Ръководен от горното и на основание чл. 335, ал. 2 НПК, С.ският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 150/21.11.2022 г. по НОХД № 524/2022 г. по описа
на РС С., и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от етап
на подготвителните действия свързани с проверка на подсъдността на делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5