Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………………/
23.12.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2855
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.М.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Наказателно постановление
№ 374274 – F416757 от 09.11.2018 г., издадено от Директора на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на жалбоподателката С., на
основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9793, 69
лева (девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки) за това, че на 23.07.2018 г. в ТД на НАП – гр. Варна е извършена
проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС, възложена с Резолюция №
032691801034485/ 16.05.2018 г. на ДЗЗД „ЕМС – 12“, с ЕИК: *********, приключила
с издаването на Акт за регистрация по ЗДДС № 030421801521809/ 23.07.2018 г.,
връчен на дата 08.08.2018 г. Осъществяваната дейност
е продажба на закуски. Доставките се извършват на територията на страната,
същите са облагаеми и формират облагаем оборот по ЗДДС. Приходите от дейността
постъпват в брой и се отчитат по следните регистрирани ЕКАПФ: 1 ФУ № 3828764,
въведено в експлоатация на 19.06.2017 г. в обект „Бърза закуска“; 2 ФУ №
3341683, въведено в експлоатация на 03.04.2012 г. в обект „Бърза закуска“. По
данни от ИС на НАП, данни от ЕКАПФ с рег. № 3828764 и с рег. № 3341683 (месечни
отчети) при извършения анализ е установено, че за периода от 01.05.2013 г. до
30.06.2018 г. ДЗЗД „ЕМС – 12“ има реализиран облагаем оборот по чл. 96, ал. 1
от ЗДДС в размер на 50 470, 49 лева и е следвало да подаде заявление за
задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срок до 14.08.2017 г., като
в законоустановения срок ДЗЗД „ЕМС – 12“ не е подало заявление за регистрация
по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено
лице с облагаем оборот от 50 000 лева или повече за период не по – дълъг
от 12 последователни месеца е длъжно в 14 – дневен срок от изтичане на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е
достигнат облагаемия оборот, но не и за период по – дълъг от 12 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периода от изтичане на
срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация по ЗДДС до датата
на фактическата регистрация (08.08.2018 г.), т.е. от
29.08.2017 г. до 07.08.2018 г. ДЗЗД „ЕМС – 12“ дължи данък за извършените от
него облагаеми доставки. За посочения период за ДЗЗД „ЕМС – 12“ е установен
реализиран облагаем доход от продажба на закуски в размер на 58 762, 11
лева (в т.ч. за периода 29.08.2017 г. – 31.08.2017 г. в размер на 1888, 10
лева, за месец септември 2017 г. – 6520, 90 лева, за месец октомври 2017 г. –
5736, 80 лева, за месец ноември 2017 г. – 4816, 25 лева, за месец декември 2017
г. – 5151, 07 лева, за месец януари 2018 г. – 2664, 70 лева, за месец февруари
2018 г. – 3528, 10 лева, за месец март 2018 г. – 5133, 90 лева, за месец април
2018 г. – 6411, 10 лева, за месец май 2018 г. – 6201, 35 лева, за месец юни
2018 г. – 4939, 90 лева и за месец юли 2018 г. – 5796, 94 лева). Неначисленият
ДДС е в размер на 9793, 69 лева – нарушение на разпоредбата на чл. 180, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Жалбоподателката Е.М.С. намира издаденото наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита
на своето становище. Посочва, че служителите на НАП са установили, че ДЗЗД „ЕМС
– 12“ има реализиран облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на
50 470, 49 лева, като според нея санкцията, която следва да й бъде
наложена, следва да бъде изчислена като разлика между необлагаемия размер и
действително установения, облагаем оборот, т.е. следва да бъде в размер на 470,
49 лева. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на 23.10.2019 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 2855 по описа за 2019 г. по описа на Варненския районен съд,
жалбоподателката Е.М.С. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в
нея основания и моли наказателното постановление да бъде коригирано, като
акцентира в своята пледоария, че е налице несъответствие в установените обороти
на ДЗЗД „ЕМС – 12“ за процения период в ревизионния
доклад, ревизионния акт и издаденото наказателно постановление.
В проведеното на 23.10.2019 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 2855 по описа за 2019 г. по описа на Варненския районен съд,
въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител ст. юрисконсулт Румяна Георгиева, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за редуциране
размера на наложената административна санкция, предвид констатациите във
влезлия в сила ревизионен акт.
От фактическа страна, съдът намира за
установено следното:
На 23.07.2018
г. св. Т.И.А. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършила
проверка по спазване на данъчното законодателство на ДЗЗД „ЕМС – 12“, с ЕИК:
*********.
В хода на проверката св. А. констатирала, че
осъществяваната дейност е продажба на закуски в
обект – павилион, находящ се в гр. Варна, пазар „Чаталджа“, обект № 92.
Доставките се извършвали на територията на страната, същите били облагаеми и
формирали облагаем оборот по ЗДДС. Приходите от дейността постъпвали в брой и
се отчитали по следните регистрирани ЕКАПФ: 1 ФУ № 3828764, въведено в
експлоатация на 19.06.2017 г. в обект „Бърза закуска“; 2 ФУ № 3341683, въведено
в експлоатация на 03.04.2012 г. в обект „Бърза закуска“.
Св. А. проверила месечните отчети от фискалните
устройства и установила, че към датата 31.07.2017 г. данъчно задълженото лице
има реализиран облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на
50 470, 49 лева, а същевременно ДЗЗД „ЕМС – 12“ не е подало заявление за
задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Св. А. констатирала, че за периода от 29.08.2017 г.
до 07.08.2018 г. ДЗЗД „ЕМС – 12“ има реализиран облагаем оборот от продажба на
закуски в размер на 58 762, 11 лева, като приела, че размера на
неначисления данък върху добавената стойност възлиза на 9793, 69 лева.
Приемайки, че с неизпълнение на това задължение е
била нарушена разпоредбата на чл. 180, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДДС, на 04.10.2018
г. св. А. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала Е.М.С. за нарушение посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било
разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено
за неоснователно, на 09.11.2018 г. Директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
– гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 180, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДДС наложил на Е.М.С. административно
наказание „глоба“ в размер на 9793, 69 лева за нарушение на чл. 180, ал. 1 вр.
ал. 2 от ЗДДС.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:
В
хода на съдебното производство беше представен и приобщен към доказателствената съвкупност Ревизионен акт № Р –
03000318006863 – 091 – 001 от 30.04.2019 г., издаден от Началник на сектор и
главен инспектор по приходите, който установява, че дължимия данък върху
добавената стойност за периода 29.08.2017 г. до 07.08.2018 г. възлиза на 9640,
37 лева от страна на жалбоподателката Е.М.С..
Този
резултат се разминава като стойност от приетата от актосъставителката
Т.И.А. и респ. административно – наказващия орган сума в размер на 9793, 69
лева - представляваща според актосъставителката и
административно – наказващия орган неначислен данък върху добавената стойност
за същия този времеви период от 29.08.2017 г. до 07.08.2018 г.
В
хода на съдебното производство се установи, че това разминаване в стойностите
на дължимия ДДС се дължи на обстоятелството, че в ревизионното производство органът
по приходите е изследвал сторно касова бележка от
31.08.2017 г., като е признал достоверността на извършената сторно
операция за грешно маркирани 920 лева, като в крайна сметка е приел, че за
периода 28.08.2017 г. – 31.08.2017 г. облагаемият оборот от дейността възлиза
на 968, 10 лева, а не както са приели св. А. (актосъставител) и административно
– наказващия орган, че облагаемия оборот за този времеви период възлиза на
1888, 10 лева.
В
тази връзка съдът дава вяра и кредитира напълно показанията на св. А., която
призна в хода на съдебното следствие, че не й е била представяна сторно касова бележка от 31.08.2017 г. и респ. е изградила
своите констатации без да се съобразява с нея.
Според
съда няма съмнение, че не е редно ТД на НАП – гр. Варна за един и същи времеви
период да приема различни стойности на дадено публично задължение, в конкретния
случай дължимост на ДДС, макар и формално погледнато
административно – наказателното производство и ревизионното производство да са
съвсем различни и самостоятелни производства. Според съда меродавен за
действителната стойност на облагаемия оборот за времето от 28.08.2017 г. до
31.08.2017 г. е приобщения влязъл в сила Ревизионен акт № Р – 03000318006863 –
091 – 001 от 30.04.2019 г. Същият не е обжалван и респ. се ползва с обвързваща
доказателствена сила, още повече, че е по – благоприятен като фактически
констатации за жалбоподателката, поради което и съдът „стъпва“ върху него, за
да обоснове своята позиция, че за периода 29.08.2017 г. до 31.08.2017 г.
облагаемите обороти възлизат на 968, 10 лева и именно това е сумата, която
представлява данъчна основа.
При
това условие, съдът приема, че облагаемия оборот за периода 29.08.2017 г. до
07.08.2018 г. възлиза в размер на 57 842, 11 лева, респ. неначисления ДДС
за периода възлиза на 9640, 37 лева, съобразно правилата за изчисляване на ДДС,
залегнали в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона
върху добавената стойност.
Само
за допълнение на мотивите следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление очевидно е допусната техническа грешка по отношение
формирания оборот за месец юли 2018 г., като видно от представените месечни
отчети, оборота за този месец е в размер на 5769, 94 лева, а не както е вписано
5796, 94 лева.
По
отношение оборотите за всеки един от другите месеци включени в процесния период, съдът се солидаризира с позицията на административно
– наказващия орган, че те са както следва: за месец септември 2017 г. – 6520, 90 лева, за месец октомври 2017 г. –
5736, 80 лева, за месец ноември 2017 г. – 4816, 25 лева, за месец декември 2017
г. – 5151, 07 лева, за месец януари 2018 г. – 2664, 70 лева, за месец февруари
2018 г. – 3528, 10 лева, за месец март 2018 г. – 5133, 90 лева, за месец април
2018 г. – 6411, 10 лева, за месец май 2018 г. – 6201, 35 лева, за месец юни
2018 г. – 4939, 90 лева и за месец юли 2018 г. – 5768, 94 лева). Този извод се
извлича от цитирания Ревизионен акт № Р – 03000318006863 – 091 – 001 от
30.04.2019 г., който както съдът вече отбеляза има обвързваща доказателствена
сила.
Съобразно
разпоредбата на чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС глобата за лице, което не начисли
съответния данък в предвидените срокове е в размер на стойността на неначисления
данък, т.е. за процесното нарушение жалбоподателката Е.М.С. следва да бъде
санкционирана с административно наказание „глоба“ в размер на 9640, 37 лева.
В
случая разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН е неприложима, тъй като
нарушението пряко ощетява държавния бюджет, при това с една не малка като
размер парична сума – 9640, 37 лева, поради което и е обществено неприемливо да
се прояви снизхождение към нарушителката.
Методът,
по който се изчислява процесния ДДС и респ. метода,
по който се индивидуализира административното наказание за нарушение на чл.
180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е категоричен и ясен, поради което и не може да се
приеме, че законоустановеното административно
наказание следва да се изчисли от разликата между необлагаемия размер и
действително установения, в каквато посока е направено възражение във
въззивната жалба.
Поради
гореизложените съображения съдът намира, че Наказателно постановление № 374274 – F416757 от 09.11.2018 г., издадено
от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна следва да бъде
изменено, като на жалбоподателката Е.М.С. бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 9640, 37 лева за нарушение на разпоредбите на чл.
180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно
постановление № 374274 – F416757 от 09.11.2018 г., издадено от Директора на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на Е.М.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
9793, 69 лева (девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и шестдесет и
девет стотинки) за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност, като намалява размера на наложеното административно
наказание „глоба“ до размер от 9640, 37 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: