РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500421 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 231/09.06.2021 год. по т.д.№ 634/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд е прието за установено по претенцията на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителния директор Петя Димитрова и
прокуриста Милена Ванева, против Н. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № **,
ет. *, ап. **, че ответницата Н. С. Ж. дължи на „Юробанк България“ АД по договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 32214 от 19.12.2007 год., главница в размер на 25
564,60 /двадесет и пет хиляди петстотин шестдесет и четири 0.60/ евро, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Разсрочено е изпълнението на решението, като е постановено Н. С. Ж.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. ** да заплаща на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителния директор Петя
Димитрова и прокуриста Милена Ванева, месечни вноски в размер на 150 /сто и петдесет/
лева на всяко първо число на съответния месец, считано от влизане в сила на съдебното
решение до окончателното изплащане на цялото задължение.
1
Решението в установителната му част и в частта за съдебните разноски не е
обжалвано и е влязло в сила.
Срещу решението в частта, с която е разсрочено изпълнението е подадена въззивна
жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от Милена Ванева-
прокурист и Петя Николова Димитрова-изпълнителен директор, чрез адв. Х. И., съдебен
адрес: гр. С., ул .“Т. у.“ № *, ет. *. Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част
решението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по чл.241 от ГПК. Твърди
се, че окръжният съд не е преценил всички конкретно установени обстоятелства. Сочи се, че
ответницата е в работоспособна възраст, няма заболявания и би могла да си намери работа,
от която да реализира доходи. Твърди се, че не е отчетено имотното състояние на
ответницата, както и обстоятелството, че кредитът е обезпечен с ипотека върху имот,
различен от имота, който тя ползва за жилищни нужди и от чиято продажба кредиторът би
могъл да се удовлетвори, а също - че ответницата има и други имоти. Изложени са
съображения, че при определената месечна вноска от 150 лв. ответницата става „вечен
длъжник“ за задълженията й към банката по процесния договор. Твърди се, че
възможностите за отдаване на имотите на ответницата под наем са съществували и към
момента на действие на договора за кредит, но не са били използвани за своевременното
изплащане на месечните вноски по кредита, поради което тези потенциални възможности
не са убедителен аргумент за допускане от страна на съда на разсрочването. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на искането на
ответницата за разсрочване на изпълнението на решението.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна Н. С. Ж., ЕГН **********,
с адрес гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител адв. Н. С.
Възразено е по допустимостта на жалбата с твърдение, че е подадена извън срока за
обжалване. Твърди се също, че възможността ищецът да оспори искането на ответницата по
чл.241 от ГПК е преклудирано, тъй като не е било направено пред първоинстанционния съд.
Изложени са подробни съображения по твърденията на ответницата за наличието на
предпоставки за допускане на поисканото пред първоинстанционния съд разсрочване на
изпълнението. Направено е искане за отхвърляне на въззивната жалба и за оставянето на
решението в обжалваната част в сила, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл.38 , ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззиваемата.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Във връзка с наведеното възражение за недопустимост на жалбата, относно характера
на производството, съдът съобрази следното: За разлика от ГПК /отм./, който допуска
произнасяне на съда по молба за отсрочване или разсрочване на изпълнението и след
постановяване на решението по същество на спора, съгласно чл.241 от сега действащия ГПК
2
е предвидена възможност за разсрочване на изпълнението единствено със съдебното
решение, не и след това. Както е посочено в Определение № 128 от 14.03.2018 г. на ВКС по
ч. т. д. № 474/2018 г., I т. о., ТК при сега действащия ГПК /в сила от 1.III.2008 г./
произнасянето на съда по искане на страна с правно основание по чл. 241 ГПК - било за
частично или за пълно отлагане на изпълнителната сила на осъдително решение, е винаги
неразделна част от самото това решение, като това произнасяне се обективира задължително
едновременно с постановяване на решението. Допълнителен аргумент в подкрепа на този
извод следва от систематичното тълкуване на разпоредбите в Раздел II от Гл. 18 на
действащия процесуален закон, където за определението, с което се допуска или се отказва
предварително изпълнение на решението, изрично е предвидено обжалване с частна жалба,
докато в обратната хипотеза - на отлагането на изпълнението /в двете му форми на частично
или пълно, наричани "отсрочване" и "разсрочване"/ законодателят не е предвидил
възможност за произнасяне с такъв съдебен акт, различен от акта по съществото на спора,
точно защото и отсрочването, и разсрочването, при съблюдаване на диспозитивното начало
по чл. 6 ГПК, се извършват едновременно с постановяването на осъдителното решение.
Щом това е така, срокът за обжалване на последното в частта му, съдържаща произнасяне по
искането на страна с правно основание по чл. 241 ГПК, е този, който е валиден за
обжалваното решение.
Предвид горното следва да се приеме, че дори решението да е обжалвано само в
частта, с която съдът се е произнесъл по искане по чл.241 от ГПК – за отсрочване или
разсрочване на изпълнението, това става с въззивна жалба по реда на обжалване на
решенията, а не с частна жалба. В този смисъл е също Определение № 641 от 1.08.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1691/2019 г., IV г. о., ГК и др.
Ето защо настоящият съд приема, че като подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу акт на
съда за който е предвидена възможност за въззивно обжалване, въззивната жалба е
допустима.
С решението в обжалваната част Бургаският окръжен съд се е произнесъл по искане с
правно основание чл.241 от ГПК за разсрочване на изпълнението на съдебното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната му част. При преценката на
правилността на решението въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустимо искане за разсрочване на изпълнението, направено
от ответницата Н. С. Ж., преди приключване на устните състезания, решението в
обжалваната част е допустимо. Съгласно т.14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
3
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разпоредбата на чл.241, ал.1 от ГПК, възможността
за разсрочване на изпълнението съществува и когато съдът уважава установителен иск за
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. С Определение № 817 от 18.12.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 6073/2015 г., IV г. о., ГК допълнително е разяснено, че правилото по
чл. 241, ал. 1 ГПК може да се приложи не само когато е уважен осъдителен иск срещу
ответник, който преди постановяване на съдебното решение е отправил искане за
отсрочване или разсрочване на изпълнението. То може да се приложи във всеки случай,
когато е издаден съдебен акт срещу длъжник по парично притезание, който съставлява
изпълнително основание. Без значение е как е именуван актът - същественото е с него
длъжник по парично вземане да бъде осъден да изпълни задължението си по отношение на
кредитора му.
В подкрепа на искането си по чл.241 от ГПК молителката Н.Ж. е представила пред
окръжния съд декларация, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и
удостоверение от НОИ, за установяване на твърдението й за влошено материалното
състояние. Сочи, че сама отглежда малолетното си дете Ж. след смъртта на своя съпруг И.
Ж., не работи по трудово правоотношение и не получава обезщетение за безработица.
Детето й Ж. Ж. получава наследствена пенсия и други добавки, съгл. удостоверение - изх. №
Ц 3042-02.325/21.10.2020г. общо в размер на 237,50 лева. Ответницата и детето притежават
четири недвижими имота върху които са вписани ипотеки и наложени възбрани от банката-
ищец по делото, както и автомобил, върху който е наложен запор в полза на полза на
банката.
За да се произнесе с решението в обжалваната част окръжният съд е приел за
основателно искането по чл.241 от ГПК за разсрочване на изпълнението на решението в
частите, с които по делото са установени и формирани задължения към банката-ищец за
молителката, като е постановил разсрочване на задълженията на месечни вноски по 150 лв.,
на всяко първо число на съответния месец, считано от влизане в сила на съдебното решение
до окончателното изплащане на цялото задължение.
Настоящият съд не споделя изводите на окръжния съд за основателност на искането
по чл.241 от ГПК.
Съгласно чл.241, ал.1 от ГПК разсрочването на изпълнението е правомощие на съда с
оглед имотното състояние на страната и други обстоятелства. В случая молбата на
ответницата за разсрочване на изпълнението е била подадена преди провеждане на
последното по делото открито съдебно заседание. За тази молба ищецът не е бил уведомен
преди заседанието насрочено за 25.05.2021 год. или по време на провеждането му, поради
което не е налице преклузия за възможността на ищеца да направи възражения по искането
на ответницата с въззивната си жалба.
Разсрочването на изпълнението на влязло в сила решение по което има формирана
СПН за вземане на едната страна спрямо другата по делото, има за цел да облекчи
4
положението на длъжника, но не може да намалява размера на дълга и непропорционално да
влошава положението на кредитора. При разсрочване на изпълнението, след всяко
предвидено плащане, върху останалата неизплатена част от задължението се дължи законна
лихва, поради което в случая допуснато от съда разсрочване от 150 лв. месечно би довело до
формирането на допълнителен дълг от законни лихви и до значително ново нарастване на
дълга, в размери несъответстващи на целите на чл.241 от ГПК. Задължението на ответницата
само за главница и разноски по делото е в левова равностойност над 52 000 лв., което при
допуснатия вариант за разсрочване сочи плащане с над 346 месечни вноски или изпълнение
в период повече от 28 години, което е непропорционално влошаване на положението на
кредитора, поради драстичното отлагане във времето на момента на неговото
удовлетворяване.
Значимо обстоятелство в случая е, че във връзка с процесните вземания на банката е
учредена ипотека върху недвижим имот. Учредената ипотека върху имущество на
ответницата е гаранция именно за необусловено от други бъдещи несигурни обстоятелства
своевременно погасяване на задълженията, което още при сключване на договора за банков
кредит страните са приели, че обезпечава в достатъчна степен двустранния интерес при
евентуално неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Освен притежаването на
обезпечаващо задълженията имущество, липсата на данни за обективна невъзможност на
ответницата да полага труд - тя е в работоспособна възраст и няма заболявания, сочи, че би
могла да организира работната си сила за реализиране на доходи, което също влияе при
преценката относно имотното й състояние.
При комплексна оценка на изложеното по-горе, настоящия съд намира, че не са
налице предпоставки за разсрочване на изпълнението на решението. Молбата по чл.241 от
ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският окръжен съд е постановил
неправилно решение в обжалваната част - необосновано с оглед установените по делото
релевантни обстоятелства, поради което решението следва да бъде отменено в
обжалваната част, а спорът решен по същество с оставяне без уважение на искането на
ответницата по чл.241, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 231/09.06.2021 год. по т.д. № 634/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е разсрочено изпълнението на решението,
като е постановено Н. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. ** да
заплаща на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителния
5
директор Петя Димитрова и прокуриста Милена Ванева, месечни вноски в размер на 150
/сто и петдесет/ лева на всяко първо число на съответния месец, считано от влизане в сила
на съдебното решение до окончателното изплащане на цялото задължение.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „С.“ № **, ет. *, ап. ** по чл. чл.241 от ГПК, за разсрочване на изпълнението на решение
№ 231/09.06.2021 год. по т.д.№ 634/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6