Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение I-21 състав в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9389 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу Прокуратурата на Р. България иск,
квалифициран от ищеца с правно основание чл. 4 § 3 от ДЕС, чл. 2 от ЗОДОВ, чл.
13 от ЕКЗПЧ, чл. 47 от Харта ЕС, за обезщетение за вреди в размер на 100 000 лева.
Ищецът
Е.Д.М. твърди, че ответникът Прокуратура на Р. България нарушил правата му,
като не си изпълнил задълженията по пр.пр. № 12633/2016 г. на ВКП, не извършил
разследване, не назначил на ищеца адвокат, не извършил никакви действия по
жалбите на ищеца, а производството по жалбите му било прекратено, без да е работено
по тях. Ищецът твърди, че ответникът му нарушил оправдани правни очаквания,
породени в съзнанието му от чл. 2,3,4,5,6,9 от ДЕС, чл. 18,20,67,82 пар. 2 т.
„в“ от ДФЕС, чл. 1,4,20,21,41,47,51,52,53,54 от Хартата на ЕС, чл.
1,3,6/1/,13,14,17,18,46,53 на ЕКЗПЧ и Директива 2012/29 на ЕС. На основание изложените твърдения,
ищецът прави искане до съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 100 000 лева, заедно с лихва, както и разноски по делото от
15.05.2019 г.
От
изложените от ищеца обстоятелства съдът е определил правната квалификация на
иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Няма основание за квалифициране на иска
по някоя от особените хипотези на ЗОДОВ. Искането на ищеца М. за промяна на
правната квалификация на иска с позоваване на ДФЕС, Хартата на основните права
на ЕС и ЕКЗПЧ са във връзка с негови твърдения за нарушени права, но самото
твърдяно нарушение следва да се квалифицира като твърдение за непозволено
увреждане нпо смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ответникът
Прокуратура на Р. България оспорва иска с възражение за нередовност на исковата
молба и неоснователност на претенцията. Излага доводи, че не е допуснато
незаконосъобразно бездействие на органи на ответника.
По
делото са приложени като писмени доказателства материалите по преписка № 17832/2016
г. на Софийска градска прокуратура и преписка № 470/2017 г. на Апелативна
прокуратура София и преписка № 12633/2016 г. на ВКП. Преписката в СГП е била
образувана след препращане от Специализираната прокуратура на материалите по
жалба от Е.Д.М. с искане за образуване на наказателно производство срещу Н.Ц.Г.,
с твърдение за извършени от него убийства и отвличания. В жалбата и в
приложевни ръкописни сведения ищецът твърди, че Н.Ц.Г. е лица с имена И. Р., Й.Ц.,
отвличане на В.С., както и че ръководил организирана престъпна група. С постановление от 29.12.2016 г. прокурор в
СГП е отказал да образува наказателно производство, като се мотивирал слипса на
достатъчно данни по смисъла на чл. 211 ал. 1 от НПК за извършено престъпление
от общ характер. Отказът на прокурора е бил потвърден с постановление от
22.02.2017 г. на прокурор в АП София и постановление от 05.06.2017 г. на
прокурор във ВКП.
Съгласно
чл. 212 във вр. с чл. 207 от НПК, досъдебното производство се образува с
постановление на прокурора, при наличие на законен повод и достатъчно данни за
извършено престъпление. Образуването на досъдебното производство слага началото
на наказателното преследване за извършеното престъпление, която е предмет на
разследване. Когато се осъществява наказателно преследване срещу определено
лице, уличено в извършване на престъпление, действията по неговото привличане
към наказателна отговорност са съпроводени с ограничаване на определени негови
права и интереси при вземане на съответни мерки за процесуална принуда или по
време на определени процесуални действия на съда и органите на досъдебното
производство. Това поражда определени процесуални права за привлеченото към
отговорност лице, неизчерпателно изброени в чл. 55 ал. 2 от НПК. Образуването
на наказателно производство поражда съответни процесуални права и на
пострадалото от престъплението лице, които права са предмет на урежда в чл. 75
от НПК. Ако правата на тези лица бъдат нарушени в хода на досъдебното
производство, това може да бъде основание за пораждане на отговорност на
Прокуратурата на Р. България, чиито органи осъществяват ръководството на тази
фаза на наказателния процес. Тази отговорност може да се реализира по особения
ред на ЗОДОВ, при наличие на някоя от хипотезите в чл. 2-чл. 2б от този закон,
или според общите правила на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за непозволеното
увреждане.
Различен
е случаят, когато прокурорът отказва да образува наказателно производство при
липса на достатъчно данни за извършено престъпление. Когато лице подава сигнал
с твърдение за престъпление, това твърдение само по себе си не е основание за образуване
на наказателно производство, ако не е съпроводено с достатъчно данни за
престъпление. Прокурорът може да извърши проверка на твърденията на лицето,
подало сигнала, но той не е задължен, а и няма право да образува наказателно
производство само въз основа на твърдението на подалото сигнала лице. В хода на
тази проверка прокурорът не извършва процесуални действия, а лицето, подало
сигнала – в случая ищецът Е. Дмитров М., няма качеството на „страна“ по
проверката, защото страни по извършвана от прокурора проверка няма. Поради
това, прокурорът нито е задължен да разпитва М. пред съдия, нито да му
назначава защитник. С неизвършването на такива действия прокурорът не е нарушил
права на ищеца във връзка с направените от него твърдения за извършване на
престъпления от лицето Н.Ц.Г.. Проверката не е част от наказателното
производство и извършваните от прокурора действия в хода на тази проверка не
могат да накърнят нечии права.
Отказът
на прокурора да образува наказателно производство също не е процесуално
действие, което е нарушило правата на ищеца. Ищецът М. не е изложил никакви
обстоятелства, които да обусловят извод, че самият той е пострадало лице от
престъпления, за които той твърди, че са извършени от Н.Ц.Г.. Поради това, той
не е сред лицата, които могат да бъдат засегнати от действията на прокурорите в
СГП, АП София и ВКП, с които е отказано образуването на досъдебно производство
по неговите изложения.
Поради
изложеното, съдът намира, че не е налице противоправно деяние на орган на
прокуратурата, което да е основание за пораждане на отговорност на ответника за
претендираните от ищеца вреди. Предявеният иск с правно основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да се отхвърли.
Ищецът
Е.Д.М. дължи на ответника Прокуратурата на Р. България юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от Е.Д.М. ЕГН **********,
адрес: ***, понастоящем в Затвора гр. София срещу Прокуратурата на Р. България
гр. София, адрес: гр. София бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение в размер на 100 000 лева за вреди, твърдени като настъпили
вследствие бездействие по пр.пр. № 12633/2016 г. на ВКП, ведно със законната
лихва от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Осъжда Е.Д.М. да заплати на
Прокуратурата на Р. България гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: