№ 81
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216072 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. М., подадена чрез адв. Д.М М. против
издаден срещу жалбоподателя електронен фиш ************** за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева.
С жалбата, по която е образувано делото се поддържа, че оспорваният
ЕФ е незаконосъобразен поради това, че не е бил връчен на жалбоподателя, с
което било ограничено правото му да разбере за какво деяние е
санкциониран, а именно фактическите параметри на административно
наказателното обвинение, за което му е наложено административно наказание
глоба. Без конкретно изложени доводи се поддържа незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ и поради това, че е постановен при допуснати нарушения на
законовите норми, при неспазване на установената форма и допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както
1
и при неправилно приложение на материалния закон. С тези съображения се
моли за отмяна на обжалвания ЕФ. Претендира се присъждане на разноски,
вкл. и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав,
жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв. Д. М., който
поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, с искане за отмяна на
обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен. Представя договор за правна защита
и съдействие, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна - ОДМВР-София, след редовно изпълнена
процедура по призоваване, не се представлява. В съпроводителното писмо, с
което жалбата, заедно с адм. наказателната преписка е изпратена в Софийски
районен съд е взето становище за неоснователност на жалбата и е направено
искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде
потвърден, като законосъобразен и правилен.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП /доколкото по делото не е
представена разписка или друго доказателство, от което да се установява
датата на връчване на обжалвания ЕФ на жалбоподателя; АНО твърди, че
съгласно направеното отбелязване в АИС АНД, обжалваният ЕФ е издаден на
14.03.2019 г., за нарушение извършено на 01.03.2019 г. и е връчен на
11.11.2020 г., като жалбата срещу него е подадена по пощата на 23.11.2020
г./. В случай, че действително обжалваният ЕФ е връчен на 11.11.2020 г.,
подадената жалба срещу него на 23.11.2020 г. се явява подадена в срока по
чл.189, ал.8 ЗДвП.
Същата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.03.2019 г. в 15:01 часа, система за видеоконтрол тип ARH CAM S1
или по-известни като тип **************, заснела лек автомобил
**************** в обл. ******************************** км. 49+800,
**********, като техническото средство е отчело превишена скорост – 148
2
км./ч., при максимално разрешена скорост извън населено място от 90 км./ч.,
въведено с пътен знак В-26.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото
*************, срещу лицето, което е регистрирано като собственик на лекия
автомобил /съгласно справка, приложена на л.27 от НАХД №17157/20 г./, а
именно жалб. В. М. М. е бил издаден обжалваният понастоящем електронен
фиш ********** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. ал.1 от ЗДвП, изразило се в управление на горепосоченото МПС с
превишена скорост от 148 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3 %/ или с
превишение от 58 км./ч. над допустимите извън населено място - 90 км./ч.,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя,
в качеството на собственик на МПС, с което е извършено нарушението е
наложено административно наказание глоба в размер на 650,00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.“
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел.
фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
3
административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на
4
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща
снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и
първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на
стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката
и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
СПУКС е предназначен за автоматично фиксиране на допуснатите
нарушения за скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на
преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив (тринога) в
стационарно положение. Установените данни за нарушения чрез СПУКС не
могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях на
оператора, като това важи и за процесите на съхранение и експорт на данни.
Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и
заснемане на нарушението, тъй като измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на
съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва
контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на
мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта
по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат,
вида на автоматизираното техническо средство и данни за извършена
периодична метрологична проверка, обективирана в представения протокол
за проверка №54-С-ИСИ/11.10.2018 г., издаден от БИМ. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото, като е приложен и съответният протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта /л.19 от НАХД
№17157/20 г./.
5
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип
ARH CAM S1 или по-известни като тип **************, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема,
че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, поради което за същото законосъобразно е
санкциониран с електронен фиш собственика на МПС, с което е извършено
нарушението.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В
конкретния случай е представен протокол за използването на АТСС, както и
снимка на разположението на уреда на пътя /л.19 и л.20 от НАХД №17157/20
г./.
Видно от представената снимка, към момента на заснемането, в обсега
на камерата на техническото средство, лек автомобил ****************
действително не е единствено МПС, но само и единствено неговият
регистрационен номер е видим. Видно от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, качен в сайта на БИМ, въпросното средство за
измерване /СИ/ - тип ARH CAM S1 представлява преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера, като
същата измерва скоростта посредством лазерен скоростомер. По делото е
приложена снимка, съгласно която именно *************** е било
6
разпознато от АТСС, при извършеното засичане на превишена скорост от
лазерния скоростомер на дата 01.03.2019 г. в 15:01 часа. Съгласно чл.745, ал.3
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол : Лазерният скоростомер измерва скоростта чрез излъчване на
лазерни импулси към дадено /конкретно/ МПС и приемане на отразените от
повърхността му сигнали, като едновременно с това се измерва и времето за
достигането им до МПС и обратно. Съгласно чл.746, ал.1 и ал.2 от същата
Наредба, конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се
индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при
едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато
скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Ако скоростомерът не е
пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от
собствените си измервания, когато две или повече МПС навлизат в областта
на измерване едновременно, но с различна скорост.
Именно за проверка на това дали конкретното СИ отговаря на
изискванията на посочената наредба, в частност на горепосочените
изисквания, предвидени в нея, се извършва първоначален контрол за
съответствие преди одобряване на типа средство за измерване, а ежегодно се
извършва и периодичен контрол за съответствие с изискванията на
горепосочената наредба. С оглед на това, съдът приема, че всички технически
средства за измерване на скоростта, които са одобрени от БИМ и преминали
съответната периодична проверка, отговарят на изискванията на чл.746, ал.1 и
ал.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, съответно са технически годни да разграничават на
кое заснето МПС е засечена скоростта посредством лазерния скоростомер.
Освен това, на съда е служебно известен факта, че въпросното АТСС, което е
снабдено с лазерен скоростомер измерва скоростта на движение на
автомобили като възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч
отразен от преминаващото МПС. В долния ъгъл на снимката, направена от
АТСС, по време на засичане на скоростта е разположен маркер /обозначен със
стрелка/, който указва положението на лазерния лъч върху полето на
наблюдаваното МПС на камерата. Съединяващите се линии на маркерите,
указват с точност местоположението на лазерния лъч върху конкретното
МПС. Следователно само на снимката, направена по време на самото
измерване на скоростта въз основа на отразения от повърхността на МПС
7
лазерен лъч , има данни за измерена скорост и дистанция на измерваното
МПС. От всичко изложено се налага извод за това, че липсват каквито и да е
съмнения, че в конкретния случай, представената по делото снимка
/л************* г./ може да бъде използвана за еднозначно определяне на
МПС, чиято скорост е измерена от лазерния скоростомер, в случай, че на
снимката е заснето повече от едно МПС.
Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява,
че е спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.6-
12 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на АТТС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в
представения протокол за използване на АТТС са описани всички
обстоятелства, при които е извършен контролът, вкл. и действащото
ограничение на скоростта в конкретния пътен участък.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, понеже автомобилът
е заснет с мобилна камера за превишена скорост, в стационарно положение на
камерата и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, че не
собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на електронния фиш,
жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация
до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
Видно е, че връчването на издадения на името на собственика на МПС
електронен фиш има отношение към началото на срока по чл. 189, ал.5 от
ЗДвП, както и на срока по чл.189, ал.8 ЗДвП и докато ЕФ не бъде връчен не
започват да текат посочените срокове и съответно ЕФ не влиза в сила.
Следователно, невръчването на ЕФ или липсата на доказателство за надлежно
връчване /носещо подписа на лицето срещу, което е издаден ЕФ/ не води до
ограничаване на процесуалните му права, тъй като те възникват за него от
8
момента на връчване на ЕФ. С оглед на това, се явява неоснователно
възражението на жалбоподателя, че с невръчване на обжалвания ЕФ е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата му, каквато е последователната практика на
съдилищата, включително и на АССГ.
В конкретния случай, след като е узнал за издадения срещу него ЕФ, в
рамките на съответните срокове вместо декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото производство, т.е.
той не се е възползвал от предоставената му законова възможност да оспори
факта, че не той е управлявал автомобила, в качеството на собственик,
доколкото в процедурата по чл.189, ал.4 и следващите от ЗДвП законодателят
е предвидил оборима презумпция за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Разлика се установява с АУАН и НП
относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по
издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В конкретния
случай в ЕФ са описани подробно всички обстоятелства по извършване на
нарушението и е посочено в самия ЕФ и това, че е приспаднат и допустимият
толеранс от 3 % в полза на нарушителя.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Посочено е ограничението, което
е предвидено за съответния пътен участък извън населеното място, съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно 90 км./ч., въведено с пътен знак
В26, като е приложена и скица на пътния участък, с отбелязване на
въведеното ограничение а скоростта. Представен е снимков материал, на
който ясно се вижда регистрационният номер на МПС, при управление на
9
което е извършено нарушението.
Разликата в засечената скорост от 153 км/ч, посочена в снимковия
материал и посочената в ел. фиш наказуема скорост от 148 км/ч /съответно
превишение с 58 км/ч на максимално допустимите 90 км/ч. извън населено
място/, се дължи на така наречения "толеранс", който представлява
възможната грешка при засичането на скоростта. Този толеранс, съгласно
Протокола от проверка на АТТС е 3% от засечената скорост и се отчита в
полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с
тези 3 %, когато същата е над 100 км./ч., както е в настоящия случай. Точно
заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя.
Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната
грешка при отчитането на скоростта, която в случая се равнява на 3% е
приспадната в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложения по делото *****************
г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с
№11743с1 се установява, че система за видеоконтрол "АТС ARH CAM S1" с
посочения номер е преносима система за контрол на скоростта на МПС,
одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение с Удостоверение №17.09.5126 на Председателя на БИМ, надлежно
калибрована и технически годна към датата на нарушението за осъществяване
на посочения видеоконтрол за измерване на скорост /последно преминат
технически преглед на 10.10.2018 г., с валидност 1 година /.
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда административно-
наказателна отговорност за собственика на МПС за извършеното с него
нарушение. В конкретния случай, видно от справката от централната база на
КАТ, собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е
жалбоподателят В.М.. Същата не се е възползвал от възможността по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил посочен в обжалвания
електронен фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение, въз основа
на предвидената законова презумпция за това.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км./ч., посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
10
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила си с по-висока от
максимално разрешената скорост за движение извън населено място от 90
км./ч., което ограничение е било въведено с пътен знак В26.
Санкционната норма на чл.182, ал.2 от ЗДвП /в редакцията, действаща
към момента на извършване на нарушението/ предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: т. 6 - за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушила
забраната на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което нарушение правилно и
законосъобразно е санкционирана на осн.чл. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, тъй
като разрешената скорост извън населено място е била превишена с 58 км/ч.
При това е бил спазен и тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН,
доколкото съгласно представената разпечатка от АИС АНД, обжалваният ЕФ
е издаден на 14.03.2019 г. за нарушение, заснето на 01.03.2019 г.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя В.М. във връзка с извършване
на констатираното нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, правото за разноски се поражда за АНО и
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски, се явява неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това в
представените писмени бележки по *********** на СРС, НО, 8 състав
(постановеното по което решение е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане на друг състав на СРС), в полза на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 160,00 лева
/80.00 лева за производството по *********** на СРС и 80.00 лева за
производството по ********* на АССГ/, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН,
съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
11
заплащане на правната помощ, който според съда представлява справедлив
размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш **********, издаден от ОДМВР-
София, с който на В. М. М., за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 650,00
/шестстотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР - София /ОДМВР – София/, сумата в размер на 160.00 /сто и
шестдесет/ лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12