Присъда по дело №7114/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 7114/2021г. по описа на ПРС – I X н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу С. В.
Б. – роден на *** г. в ***, живущ в ***, ***, български гражданин, висше
образование, работи като ***, разведен, неосъждан, ЕГН ********** за
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – за това, че на 14.11.2019 г. в гр.
Пловдив се е заканил с убийство на Й. К. Н., ЕГН **********, от ***, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Й.
К. Н., ЕГН **********.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като посочва,
че на 14.11.2019 г. пострадалото лице е управлявало МПС, като съвместно с
него в автомобила е била и съпругата му, когато възникнал поводът за
случилото се – неправилна маневра, която извършил подсъдимия и която
силно възмутила пострадалото лице. Предизвикан от това, пострадалият
решил да отправи забележка на водача – подсъдимият Б., но се натъкнал на
едно поведение, което обективира елементите от престъпния състав, а именно
– след отправена забележка той получил закана, която се обективирала както
с думи, така и с действия, а именно: думите „***“, както и посредством
брадва от багажното помещение на управлявания от Б. автомобил. Посочва,
че същото се потвърждава от показанията на съпруга на пострадалия, а също
така и от показанията на разпитаните свидетели, на които пострадалият
непосредствено след случилото се споделял, и които възприели неговата
уплаха, във връзка с отправените му закани, свързана с живота. Взема
становище, че при това са установени обективните елементи от състава на
престъплението - отправяне на закана, свързана със заплаха за живота, а от
субективна страна е налице пряк умисъл, поради което предлага подс. Б. да
бъде признат за виновен в това, че е извършил обективна и субективна
страна престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК и му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което, предвид липсата на
предходни осъждания, да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Още предлага направените разноски в хода на досъдебното и на съдебното
производство да се присъдят в тежест на подсъдимия.
Повереникът на частния тъжител – адвокат С. посочва, че е съгласен със
становището на прокурора, като отново акцентира върху наличния по делото
запис, за който посочва, че макар и с лошо качество, дава достатъчно
информация относно движението на хората в него и подкрепя изложеното от
пострадалия Н., а именно – че има едно първоначално движение на постр. Н.,
които се припокриват с показанията му, че той е искал да поговори, че се е
отказал, защото колата тръгвала и т. н., но в последния момент подсъдим
слиза, отваря багажника и със стремителен устрем, който би могъл
единствено да се определи като агресия, се засилва към Н.. Посочва, че
всички други косвени свидетели, които са посочени от подсъдимия,
единствено преразказват нещо, което той им е казал, което в много случаи
дори не се подкрепяше от дадените от самия него обяснения, като свидетелят
1

Б. се опита да убеди, че едва ли не пострадалият е провокирал инцидента със
своето собствено агресивно управление на автомобила – нещо, което самият
подсъдим опроверга, тъй като заяви, че не го е видял преди светофара. Още
посочва, че заявеното от последния свидетел, че подсъдимият е бил съвестен
шофьор, внимателен, никога не е имал агресивни действия при управление на
автомобил се опровергава от справката му за на за нарушител/водач, която
сочи едно перманентно несъобразяване със ЗДвП. Предлага при определяна
на наказанието съдът да съобрази, че подсъдимият няма никаква доза
самокритика, а наказанието би следвало да предизвика промяна в неговото
поведение, като предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да му
наложите наказание по преценка на съда, но такова, че да има ефект, както и
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Частният тъжител Н., в становището си по същество, отново
преразказва фактическата обстановка, съгласно своите показания, както и
сочи видеозаписа от случая, като описва какво се вижда на него и посочва, че
спрямо него е била реализирана реална, действителна и непосредствена
заплаха, закана за убийство, подкрепена с телодвижение и конклудентни
действия. Още посочва, че от реализираната закана за убийство е изпитал
реален страх за живота си, като непосредствено след случилото се съпругата
му и е свидетели У. и Т. са възприели промененото в негативен план в
емоционалното му състояние, изразено като неадекватност, липса на
концентрация – поведение, различно от познатото и нормалното. Предлага, с
оглед събраните доказателства по делото съдът да постанови справедлива
осъдителна присъда на подс. С.Б., за това, че на 14.11.2019 г. около 08:00 часа
в гр. Пловдив на бул. „Кукленско шосе“ на 40 метра южно от светофарната
уреда и на 15 метра източно от ТД „Митница“ с административен адрес гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 32, се е заканил с убийство на Й.Н. от ***
– и това заканване е възбудило основателен страх у за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, в резултат на което настъпили
негативни промени в ежедневния му живот, както и нарушение на съня и
упорити и продължителни проблеми със зъбите.
Защитникът на подсъдимия Б. – адвокат Н. взема становище, че
обвинението не е доказано по безспорен начин, и подсъдимият следва да бъде
оправдан по същото. На първо място в този смисъл посочва, че като основно
веществено доказателство се третира запис от видеокамера, за който не е
изяснено по какъв начин е присъединено това доказателство към делото –
дали е било доброволно предаден, отделно от това – че не е ясно кой го е
създал, кога и по каква причина, като същият следва да се изключи от
доказателствената съвкупност. Алтернативно – при ценене на записа от съда
посочва, че на последния поведението на пострадалия излъчва агресия,
същевременно не се вижда някакво неправомерно поведение от страна на
подсъдимия преди самия инцидент, както се твърди – изпреварване,
движение на зиг-заг и т. н.. Сочи, че се вижда, че двата автомобила са един
зад друг, предният автомобил тръгва да потегля, като от задния автомобил
рязко излиза човешка фигура от мястото на водача, оставя вратата отворена,
има и движение, което прилича на удар, а подсъдимият твърди, че колата му е
2

ударена отгоре с ръка, което по никакъв начин не може да остави трайни
следи върху ламарините и стъклото на тази кола. Относно другата група
гласни доказателства сочи, че от тях не може да се извади конкретно
заключение, тъй като никой не е чул заплахата, за която пострадалият твърди,
че му е отправена, свидетелите споделят доста неясна обстановка,
включително промяната в начина на живот. На следващо място посочва, че
съдебната практика категорично подкрепя становището, че относно закана с
убийство винаги се вземат предвид и субективните фактори, свързани с
индивидуалните особености на пострадалия, като физическо или психическо
състояние, развитие, специална подготовка, упражняване на определени
професии в рискови ситуации и т. н.., а в настоящия случай пострадалият е с
*** образование, завършил *** училище, бил е дълги години ***, и е със
значителна степен повишено нивото на неговата психическа устойчивост,
докато соченото от пострадалия говори за преднамереност и търсене на
някакъв ефект. Предлага подсъдимият да бъде оправдан, а в условията на
алтернативност – да се съобрази липсата на предходни осъждания, както и
това, че справката от КАТ няма отношение към разглежданото престъпление.
Подсъдимият Б. поддържа, че е съгласен с казаното от защитника си,
като сочи, че е изкарван едва ли не пътен хулиган, но смята, че за 26 години
стаж 20 нарушения са в рамките на нормалното, както и че това няма общо с
делото. Още сочи, че съжалява, че изобщо е попаднал в такава патова
ситуация и най-вече че се е въвлякъл в нея – по своя вина се е въвлякъл в този
битов инцидент, но в никакъв случай не е отправял заплахи.
В последната си дума заявява, че в никакъв случай не се чувства
виновен по обвинението, единствено е виновен, че е влязъл в този инцидент.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С. В. Б. е роден на *** г. в ***, живущ в ***, ***,
български гражданин, висше образование, работи като ***, разведен,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че на 14.11.2019г., около 07:50 часа,
свидетелят Й. К. Н. управлявал автомобила си с марка „Фолксваген“ с рег. №
„***“ по маршрут – *** – Околовръстното шосе на гр.Пловдив – гр.Пловдив,
като заедно с него на предна дясна седалка пътувала и съпругата му –
свидетеля В. Б. Н.. След като преминал кръговото движение на
Околовръстното шосе на гр.Пловдив в посока - Митницата, свидетелят Н. се
пристроил в лявата лента на платното за движение, за да извърши маневра
„изпреварване“ на друг лек автомобил. След като извършил горната маневра
и преди да се върне в дясната пътна лента, на много близко разстояние край
автомобила на Н., от дясната му страна, преминало друго МПС - лек
автомобил марка „Мицубиши“, светло - сив на цвят, които от своя страна
извършил маневра „изпреварване“ на автомобила на свидетеля. Последният
лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансър“,с рег. № „***“ бил
3

управляван от подсъдимия С. В. Б., ЕГН:**********, който след като
изпреварил управлявания от Н. автомобил, се престроил пред него, в лявата
лента, като принуди свидетелят Н. рязко да намали скоростта си, за да
предотврати настъпването на ПТП. Така горите два автомобила достигнали
до кръстовище, до входа на Митницата, регулирано от светофарна уредба,
като подсъдимият Б. спрял управлявания от него лек автомобил марка
„Мицубиши“, с рег. № „***“, в изчакване на преминаващите през другото
платно автомобили, за извърши маневра – „обратен завой“, а непосредствено
зад него спрял и свидетелят Н., с управлявания от него автомобил с рег. №
„***“. При това свидетелят Н. решил да търси обяснение от подсъдимия Б. за
неговите действия и въпреки, че се намирал на кръстовище, слязъл от
автомобила си и тръгнал към намиращия се пред него такъв на Б., който обаче
в този момент потеглил, извършил маневрата обратен завой и започнал
движение в другото пътно платно, в посока, обратна на тази, от които дошли
двата гореописани автомобила. Последното обаче не отказало свидетеля Н.,
който започнал да тича по пътното платно след управлявания от подсъдимия
Б. автомобил с рег. № „***“, приближил го, след което се отказал от
преследването и започнал да се връща назад към своя автомобил. Към този
момент подсъдимият Б. вече бил забелязал свидетелят Н. и неговите действия,
при което преустановил движението на автомобила си, свалил страничното
стъкло и му заявил - „***“, след което отворил вратата. Виждайки
последното, свидетелят Н. отново се затичал към автомобила на Б., но
последният пак привел автомобила си в движение, виждайки което Н. отново
тръгнал да се връща към своя автомобил. При това обаче подсъдимият Б.
отново спрял и слязъл от автомобила си, а виждайки това Н. за пореден път се
затичал към него. Докато Н. се приближавал, подсъдимият Б. отворил
багажника на автомобила си и от там извадил брадвичка. Виждайки тези му
действия, свидетелят Н. спрял собственото си движение към него и се
установил на разстояние от около 7-8 метра от автомобила му. Подсъдимият
С.Б. тръгнал към Н., държейки брадва в ръка, като отправил към свидтелят
нецензурни реплики, след което заявил на Н. - „Сега ще те убия,ти знаеш
ли кой съм аз“, едновременно с което се приближавал и замахвал с брадвата,
която държал в ръката си, което сторил няколкократно. Свидетелят Н. не
реагирал по никакъв начин, тъй като изпитвал уплаха от действията на
подсъдимия, след което отправил към него репликата „Младеж, най-добре
иди да си пийнеш лекарствата, да се успокоиш!“, малко след което
двамата се разделили, Б. потеглил от мястото, а Н. се върнал в автомобила си,
където през цялото време останала съпругата му – свидетеля В.Н..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, а именно – Й. К. Н., В. Б. Н., Х. Д. У., В. З. Т., Е. Г. М.,
А. А. Б. и К. К. К..
От показанията на свидетеля Й. К. Н. /дадени на 13.12.2021г., л.4 – л.7 от
протокола/ се установява в цялост описаната като установена от съда
фактическа обстановка, включително – повода да възникналия инцидент,
4

свързан начина на шофиране на подсъдимия и съответно – желанието на
свидетеля Н. да го „предупреди“, действията на същите дава на кръстовището
до Митницата и отправените от Б. към Н. думи - „Сега ще те убия,ти знаеш
ли кой съм аз“, едновременно с няколкократно замахване с брадва.
Следва да се посочи, че същите показания на свидетеля Й. К. Н. добре
кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото, а именно
– с показанията на единствения друг свидетел – очевидец на случая, а именно
– свидетелят В. Б. Н. /дадени на 13.12.2021г., л.7 – л.9 от протокола/, като
свидетелят Н. описва идентична фактическа обстановка с тази, сочена от
свидетеля Н., с изключение на това, че Н. заявява, че не е чула думите, които
подсъдимият Б. е отправил към Н., нито е различила държания от подсъдимия
предмет, а само сочи какво и е споделил съпруга и в последствие относно тези
обстоятелства, което съдът намира за напълно логично, доколкото Н.,
съгласно собствените и показания, е останала в автомобила и не е била в
такава близост до горните двама, за да чуе думите и да възприеме в
подробности държания от подсъдимия предмет.
Също така съдът отчита, че свидетелят Н. е съпруга на свидетелят Н., но
само последното не е достатъчно показанията на Н. да бъдат игнорирани въз
основа някакъв своеобразен автоматизъм, доколкото по делото липсват
каквито и да е данни, които да поставят под съмнение изнесеното от Н.,
напротив – последното добре кореспондира с останалата доказателствена
съвкупност, съгласно вече посоченото.
Показанията на свидетеля Н. кореспондират и с тези на свидетелите Х.
Д. У. /дадени на 13.12.2021г., л.9 – л.10 от протокола/ и В. З. Т. /дадени на
23.02.2022г. – л.2 – л.3 от протокола/, които не са свидетели на изследваното
деяние, а само пресъздават заявеното от Н. поради което техните показания
нямат самостоятелно значение в този смисъл, а от тях се установява
последователността в показанията на Н. относно случая. Отделно от
последното, от показанията на свидетелите У. и Т. се установява и че след
събитията Н. изглеждал притеснен, в който смисъл се събират данни относно
това, че случилото се е предизвикало страх у него.
В същия контекст са и показанията на свидетелите Е. Г. М. /дадени на
13.12.2021г. - л.10 от протокола/, както и на А. А. Б. /дадени на 23.02.2022г. –
л.4 – л.5 от протокола/, които свидетели също не са присъствали на случая, но
описват разказаното им за последния от подсъдимия Б., поради което от
последните се установява единствено последователността на обясненията на
Б. за случилото се, както и че последният също бил притеснен и стресиран от
случая.
В този смисъл следва да се отбележи, че само по себе си
обстоятелството, че Н. бил притеснен от случилото се (съгласно показанията
на У. и Т.), както и че Б. бил притеснен от случилото се (съгласно показанията
на М. и Б.) установява единствено, че между Н. и Б. е имало конфликтна
ситуация и стресово преживяване – обстоятелство, съвсем безспорно по
делото, но по никакъв начин не осветлява самия механизъм на деянието – в
смисъл на конкретни действия на лицата, извън контекста на тения разказ
5

пред свидетелите за случилото се.
От показанията на К. К. К. /дадени на 23.02.2022г. – л.5 – л.6 от
протокола/, – ***, водил проверка по случая, също не се установяват данни за
самото изпълнително деяние, доколкото същият свидетел не е присъствал на
място, нито има спомен от проверката, а единствено се установява, че такава
е водена, без данни да са установени други свидетели – очевидци, конкретни
действия или реплики на лицата, както и че за последното е ползван
видеозапис.
Ето защо съдът намери показанията на свидетелите Й. К. Н., В. Б. Н., Х.
Д. У., В. З. Т., Е. Г. М., А. А. Б. и К. К. К. за логични, последователни и по
същество – непротиворечиви, доколкото установените противоречия в
показанията на Е. Г. М. и А. А. Б. спрямо тези на Й. К. Н., В. Б. Н., Х. Д. У., В.
З. Т. не касаят собствени на М. и Б. впечатления относно факти, а се
основават на различния начин, по който събитията са им били разказани от Б..
Предвид това съдът изцяло кредитира показанията на гореизброените
свидетели.
На следващо място, горната фактическа обстановка се установява и от
обясненията на подсъдимият Б. /дадени на 23.02.2022г. - лист 6 – 8 от
протокола).
Във връзка с обясненията на същия подсъдим на първо място следва да
се обърне внимание, че в по-голямата си част последните не се отклоняват
съществено от показанията на свидетелите очевидци Н. и Н., включително –
подсъдимият Б. също сочи възникналия на кръстовището инцидент със
свидетелят Н., както и сходен механизъм на протичане на същия – това, че
свидетелят тичал след колата му, възникналото пререкание, размяна на
реплики.
Следва още да се посочи, че подсъдимият Б. не изнася и други данни
относно повода за инцидента, доколкото посоченото от него, че не видял
колата на Н. преди кръстовището, както и оценката, че според него не е карал
агресивно, но все пак действително е бързал за работа, по никакъв начин не
изключва описаното от свидетелите Н. и Н. неправилно изпреварване на
автомобила им и създаването според тях на предпоставка за ПТП.
На следващо място, не се констатират противоречия в тесен мисъл
между обясненията на подсъдимия Б. и свидетеля Н. относно действията на
последния при конфликтната ситуация, доколкото и двамата сочат, че Н.
тичал след колата на Б., а доколкото последното е агресивно поведение
(според Б.) или едва ли не нормален опит за някаква забележка (както твърди
Н.) е въпрос на субективна оценка, а не на фактология.
Още трудно може да се коментира противоречие между твърдението, че
Н. ударил по колата на Б. (според Б.) или само се опрял в нея поради рязкото
и спиране (според Н.), доколкото силата на същото съприкосновение не може
да се установи по делото, нито може има обективен критерии за разграничени
между „удар“ и „опиране/подпиране“, след като щета по автомобила на Б. не
е установена, което от своя страна по никакъв начин все пак не изключва
възможността за нанесен удар, който не е оставил следа.
6

Също така показанията на свидетеля Н. и обясненията на подсъдимият
Б. кореспондират и в една значителна част относно поведението на самия
подсъдим при конфликтната ситуация, а именно – Б. съвсем не отрича, че и
той е използвал нецензурни реплики към Н., като и признава, че при това е
взел от багажника си някакъв инструмент, който не може да се спомни в
конкретика, което очевидно по никакъв начин не изключва посоченото от Н.,
че се касае за брадва.
Ето защо в тази им част, обясненията на подсъдимият Б. изцяло
кореспондират с останалата доказателсвена съвкупност по делото,
включително – коментираните свидетелски показания, поради което, в тази
им част, се кредитират от съда.
По същество, единственото противоречие между обясненията на
подсъдимият Б. и показанията на свидетеля Н. касае това, дали подсъдимият е
отправил към свидетеля думите „Сега ще те убия,ти знаеш ли кой съм аз “,
както и да е замахвал с брадвата към него, което Б. отрича. При това съдът
намери, че относно горното, следва да се кредитира посоченото от свидетеля
Н. в този смисъл. Така, макар Н. да е единствения свидетел, който е възприел
конкретно отправените към него думи, което е логично, доколкото друг
свидетел в близост, позволяваща да чуе разговора е нямало, то
заплашителното приближаване на подсъдимия към свидетеля с предмет в
ръка и замахването с този предмет няколко пъти се установява и от
показанията на свидетеля В.Н., макар последната, оставайки в автомобила, да
не е била достатъчно близо, за да огледа същия предмет в детайли. Не на
последно място, обясненията на подсъдимия Б., в тази им част, са и
непоследователни от логична гледна точка, доколкото макар същия да
признава, че взел някакъв „инструмент“ от багажника си за „самозащита“, то
същевременно сочи, че никакви закани от негова страна към Н. не е имало, но
все пак признава, че му казал, че ако „продължава така, ще се
саморазправям с него“ /в протокола от 23.02.2022г. - л.7/. Между тези
признати и от самия подсъдими негови действия – изваждането на брадва и
заявлението към Н., че ще се саморазправя с него, трудно кореспондират с
твърдението на Б., че нямало никакви заплахи в никакъв случай е нямало,
като между тях липсва логика, поведенческа последователност и житейска
реалистичност. Ето защо и доколкото в тази им част обясненията на
подсъдимия Б. не кореспондират както с показанията на останалите свидетели
– очевидци, поради което се явяват изолирани, а също и са нелогични, то
съдът не ги кредитира и ги отдава на една защитна позиция, на стремежа на
подсъдимия да омаловажи характера и значението на тази част от своята
деятелсност, която по същество се явява съставомерна.
На следващо място съдът съобрази и вещественото доказателство –
оптичен диск с № N1082115D8064295C2, находящ се на л.28 от досъдебното
производство, съдържащ цифрова информация, преставляваща запис,
предявен на страните по реда на чл.284 от НПК в заседание на 23.02.2022г..
Във връзка със същия запис на първо място следва да се посочи, че
съдът намери за неоснователни възраженията на защитата в смисъл, че не е
изяснено по какъв начин е присъединено това доказателство към делото –
7

дали е било доброволно предаден, отделно от това – че не е ясно кой го е
създал. Същото веществено доказателство - оптичен диск с №
N1082115D8064295C2 е приобщен по реда на НПК с Протокол за доброволно
предаване (л.28 от досъдебното производство), като е спазен реда на НПК.
Още и доколкото се касае за запис от техническо средство, то липсата
на установеност кой точно е създал записа, „първичния“ източник на записа
на цифровите данни и т.н. не са въпроси, които изключват възможността
въпросното доказателство да бъде обсъдено от съда като такова, а касаят по-
скоро въпроса – съдържа ли същото веществено доказателство достатъчно
данни, от които може да се заключи, че пресъздава инкриминираното деяние,
както и конкретните действия на лицата – участници в същото.
Именно последното не се установява по делото, доколкото както от
огледа на същото веществено доказателство, така и от заключението на
изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, за която е съставен
Протокол № 187 от 25.03.2022г. (приета от съда на 12.04.2022г.) се
установява, че макар да липсва данни за манипулации, то кадрите са с
недостатъчно съдържание, качество и годност, за да се установи
самоличността на наблюдаваните човешки фигури, (включително и чрез
лицево – идентификационно изследване), както и по същата причина не може
да бъде установено какви конкретни действия извършват лицата.
Съдът привма заключението на изготвената по делото съдебно –
техническа експертиза, за която е съставен Протокол № 187 от 25.03.2022г.
като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит
в съответната специализирана област, неоспорено от страните и
съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се
установява, че от изследваният видеозапис не могат да бъдат установени
самоличността на наблюдаваните човешки фигури, както и какви конкретни
действия извършват лицата.
Именно поради горното, макар съдът да приема като допустимо
веществено доказателство - оптичен диск с № N1082115D8064295C2 то счете,
че видеозаписът, съдържащ се в същия не съдържа достатъчно данни относно
изследваната фактическа обстановка, на които съдът може да основе свой
извод относно изследваното по производството деяние.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
със своите действия подсъдимият С. В. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК,
както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 14.11.2019 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на Й. К.
Н., ЕГН **********, от ***, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у Й. К. Н., ЕГН **********.
От обективна страна, съгласно вече обсъдената доказателствена
съвкупност, се установиха действия на подсъдимият Б., съставляващи
8

заканване с убийство, а именно – отправените от Б. към Н. думи – „Сега ще
те убия,ти знаеш ли кой съм аз“, съпроводени с няколкократно замахване с
брадва.
Очевидно е, че самото съдържание на горните думи, както и начина по
който са били отправени, а именно – съпроводени със замахване на брадва са
такива, които са насочени към застрашаване живота на Н., а също и предвид
същия характер на думите и действията – същите биха могли в случая да
възбудят основателен страх за осъществяването им.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на
защитата, че в случая следва да се съобразят и субективните фактори,
свързани с индивидуалните особености на пострадалия, в който смисъл се
сочи, че Н. бил с *** образование, дълги години *** и т.н.. Тук преди всичко
следва се посочи, че съгласно съставът на престъплението по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК, съставомерно е това деяние, което „би могло“ да възбуди
основателен страх за осъществяването, а не това, което обективно е
възбудило. В този смисъл, без значение е дали действително пострадалият се
е уплашил, или поради някаква присъща на характера си смелост, било и по
причини професия, работа и т.н., това не се е случило. Именно тази редакция
на нормата на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК показва, че при същото
престъпление се изследва дали характера на действията на подсъдимия са
такива, че биха могли в общия случай да възбудят основателен страх за
осъществяването на заканата, което в случая, както вече бе посочено, бе
несъмнено установено. Още повече – ако предмет на изследване беше
действителната уплаха на пострадалия, включително предвид особеностите
на неговата личност, то следваше да се постави и въпроса за нейната
количествено определяне, а именно – дали е била съществена. Методът на
едно такова количествено изследване остава непонятен.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Б. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. В случая се касае за едно
съвсем елементарно по своя характер деяние, като очевидно невъзможно е Б.
да не е разбирал своите думи и действия, както и тяхното значение.
Ето защо, съдът призна подсъдимия С. В. Б. – роден на *** г. в ***,
живущ в ***, ***, български гражданин, висше образование, работи като ***,
разведен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 14.11.2019
г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на Й. К. Н., ЕГН **********, от ***,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му у Й. К. Н., ЕГН ********** – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия С. В. Б., съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства. Такива не се установяват и от справката за
нарушител/водач на подсъдимия, доколкото макар да се налични издадени
9

десет наказателни постановления, същите касая период от 1996г. до днес – ли
повече от 16 години, поради което не може да се стори извод за това, че
подсъдимия е особено упорит нарушител на ЗДвП.
Същевременно като смекчаващи отговорността на подсъдния
обстоятелства съдът съобрази добрите характеристични данни на
подсъдимия, а именно – същият е трудово ангажиран, без каквито и да е
данни за общественоопасни прояви до момента, които го разкрива като
личност с не особено висока степен на обществена опасност.
Отделно от горното, съдът констатира и изключително смекчаващо
обстоятелство по смисъла на по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Като такова
съдът намери, че следва да се прецени поведението на пострадалия Н., което
се явява в причинно-следствена връзка с деянието на самия подсъдим. Какво
вече бе посочено – установява се едно поведение на Н., което трудно може да
намери обяснение, а именно – същият изскочил от автомобила си, оставил го
на кръстовището и тръгнал да тича след движещия се автомобил на
подсъдимия, за да му „направи забележка“, което действие е очевидно
неадекватно, независимо от начина, по който преди това Б. е управлявал
своето МПС. Следва да се отбележи, че не се установява да е Н. бил на
мястото като длъжностно лице, с възложени функции по установяване и
задържане на нарушители, а участник в движението, като всеки друг,
съответно негово право е било да уведоми компетентните органи за
застрашаващо самия него нарушение на ЗДвП, но не и да предприема лични
действия спрямо нарушителя, особено в подобна трудно обяснима форма – да
тича след автомобила на другия водач. Ето защо действието на Н. спрямо
подсъдимия е очевидно твърде агресивно, независимо от обясненията на
свидетеля, как искал само да го предупреди, да му направи забележка и др.
подобни. Именно тази агресия поставя подсъдимия Б. е една необичайна и
очевидно стресова ситуация, която макар да не води до извод за липса на
извършено от обективна и субективна страна деяние по чл.144, ал.3 вр. ал.1
от НК, то все пак съставлява изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство за последния.
Ето защо в случая се установява, че и най-лекото, предвидено в чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК наказание ще се окаже несъразмерно тежко, предвид
гореописаното както изключително смекчаващо обстоятелство.
Поради това и по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК съдът намери,
че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено наказание „Пробация“
При индивидуализирането по размер на така определеното по вид
наказание „Пробация“ съдът отново съобрази липсата на каквито и да е
отегчаващи обстоятелства и наличието само на смекчаващи такива, коти не
бяха съобразени при определянето на наказанието по вид, а именно – добите
характеристични данни и липсата на други противообществени прояви. Ето
защо съдът намери, че в случая следва на подсъдимия Б. да бъде определено
наказание „Пробация“ в размер на минималния такъв, а именно - при
следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
10

НАСТОЯЩ АДРЕС” – ***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание
чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява ДВА ПЪТИ седмично,
- по чл. 42 а, ал. 2 т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намери, че в този му вид, наказанието е справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и че ще съдейства в максимална
степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално
необходимо количество.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът намери, че веществено доказателство, а именно – оптичен
носител /диск/, находящ се на лист 28 от ДП, следва да ОСТАНЕ по делото за
срока на неговото съхранение. Същият, макар да няма характер на документ, е
носител на цифрови данни, от значение по делото, като предвид неговият
размери, съхранението му по делото не би било съпроводено със съществени
затруднения.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия Б. за виновен в извършено престъпление
по чл.144, ал.3, вр, ал. 1 от НК, съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от
НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото
в размер в размер на 186 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната
власт.
Същите разноски се направени от бюджета на съда за заплащане
възнаграждение на вещото лице, за изготвената делото съдебно – техническа
експертиза /определени от съда на 12.04.2022г.. лист 5 от протокола/,
заключението на която експертиза касае обстоятелства, от значение за
обвинението, по което подсъдимият Б. бе признат за виновен.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Номер на акта:	79
Дата:	12 април 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330207114
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 октомври 2021 г.

Присъда по дело №7114/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите