Решение по дело №275/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 396
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20213100900275
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20213100900275 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, заведена с вх. №8431/05.05.2021г. по описа на Варненски окръжен
съд, РГТО, от „Интерсървис 33” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. Варна, срещу „См Бг
Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, е предявен иск за прекратяване на
ответното дружество. Същият намира своето правно основание в чл.517, ал.4 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК). От ищеца е формулирана и претенция да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че се легитимира като кредитор на длъжника П.Н.К., ЕГН
**********, вземането срещу когото в размер на 14 900 лева, ведно със следващото се
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 09.02.2018г., до
окончателното плащане е придобил от предходния кредитор - цедент И.М.Л., ЕГН
**********, с договор за цесия от 21.01.2021г. За вземането си срещу длъжника по реда на
чл.417 и чл.418 от ГПК цедента се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. №2021/2018г. по описа на Районен съд – Варна. След подадено възражение на
длъжника и по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 ГПК кредиторът Л. предявил иск за
установяване съществуването на вземането си. В хода на образуваното исково производство
по гр.д. №5239/2018г. по описа на PC – Варна, 49 състав, с определение №13296/16.11.2018г.
било допуснато обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителни мерки:
запор върху дружествените дялове на П.Н.К. в „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, и в
„СМ БГ Консулт” ЕООД, ЕИК204344723, както и запор на банковите му сметки до размер
от 14 800 лева. Въз основа на издадената обезпечителната заповед от 19.11.2018г. ищецът –
1
кредитор образувал изп. дело №2276/2018г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. №895 от
КЧСИ, за налагане на допуснатите обезпечителни мерки. С вписване от 23.11.2018г. запорът
на дружествените дялове на длъжника П.Н.К., на обща номинална стойност 100 лева бил
вписан по партидата на ответното дружество „СМ БГ Консулт” ЕООД, ЕИК *********. С
постановеното по делото решение №1331/01.04.2019г., влязло в сила на №1199/23.10.2019г.
(чл.296, т.3 ГПК), исковете за дължимата главница от 14 900 лева и законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 09.02.2018г., до окончателното плащане били
уважени. Въз основа на издадения му изпълнителен лист №2193/02.06.2020г. на 22.01.2021г.
кредиторът И.М.Л. образувал изп. дело №155/2021г. при ЧСИ Людмил Станев, рег. №895,
към което било присъединено и изп. дело №2276/2018г. По молба от 22.01.2021г. ищецът –
цесионер, придобил вземането с договор за цесия от 21.01.2021г., бил конституиран като
взискател по изпълнително. На 11.03.2021г. на длъжника П.Н.К. била връчена покана за
доброволно изпълнение (ПДИ), ведно с уведомление за цесията. След проверка на
имущественото състояние на длъжника било установено, че извън дружествените дялове в
„КНМ Груп” ЕООД и „СМ БГ Консулт” ЕООД, върху които са били наложени запори,
същият не притежава друго имущество. С постановление от 07.04.2021г. частният съдебен
изпълнител овластил взискателя „Интерсървис 33” ЕООД да предяви пред Варненския
окръжен съд иск за прекратяване на търговското дружество „См Бг Консулт” ЕООД, на
основание чл.517 ал.4 от ГПК. Ищецът твърди, че дължимите му суми не са заплатени и
понастоящем, което обуславя правният му интерес от предявяването на иска за прекратяване
на ответното дружество, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.367 ГПК, не е противопоставило възражения по предявения иск.
По делото е проведено едно открито съдебно заседание, събрани са писмени
доказателства. Ищецът чрез пълномощника си М.М. аргументира становище за доказаност
на предявения иск и моли за неговото уважаване. Ответникът не е взел участие в съдебното
заседание чрез законен или упълномощен представител, не е представило становище по
иска.
За да се произнесе по предявения иск, съдът съобрази следното:
Предмет на предявения иск е правото на ищеца „Интерсървис 33” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, като неудовлетворен кредитор на П.Н.К., насочил
изпълнение върху всички притежавани от длъжника дружествени дялове от капитала на „См
Бг Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да предизвика прекратяване на
ответното дружество.
Процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.517, ал.4 от ГПК е наличието
на овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да предяви иск за прекратяване на
дружеството след налагане на запор върху дяловете на всички съдружници в него –
длъжници, като за това не е необходимо да връчва на дружеството изявлението на
2
взискателя за прекратяване участието на длъжника/ длъжниците в дружеството, съответно
да изчаква изминаването на период от три месеца, за да се овласти взискателя да предяви
пред окръжния съд по седалището на дружеството иск за неговото прекратяване (чл.517,
ал.4, изр.1-во, in fine, във вр. с ал.3, изр.1-во ГПК). Напротив, след като са наложени запори
върху всички дружествени дялове в ООД, съдебният изпълнител може направо да овласти
взискателя да предяви иск за прекратяване на това дружество.
Прекратяването на едно търговско дружество за индивидуални дългове на неговите
съдружници е тежка санкция за самото дружество – трето за изпълнителното производство
лице, поради което законодателят е вменил в правомощие на съдебния изпълнител да
извърши преценка дали тази хипотеза (прекратяването на дружеството, чийто съдружници
са длъжници в изпълнителното производство) е единствената възможност за
удовлетворяване на интересите на взискателя и събиране на вземането му. Издаването в
настоящия случай на такова постановление презумира, че са спазени изискванията на
чл.517, ал.4 ГПК, съответно, че е направена от съдебния изпълнител положителна преценка,
че прекратяването на дружеството, на което длъжникът по изпълнителното дело е
едноличен собственик на капитала, е единствената възможност за събиране на вземането на
взискателя и удовлетворяване по този начин на неговите интереси.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, нито е навел насрещни
твърдения, нито е посочил и представил доказателства, които да оборват тази презумпция.
Напротив, по делото са събрани данни (сметка за размера на дълга изх. №8658/29.04.2021г.
на ЧСИ №895 – л.9 от делото), че интересите на взискателя не са удовлетворени, макар и
частично, чрез предприетите по изпълнителното дело способи за принудително изпълнение.
Ето защо съдът приема, че е налице надлежно овластяване на ищеца – взискател по
изп. дело №20218950400155 на ЧСИ Людмил Станев, рег. №895 в КЧСИ, да предяви иска за
прекратяване на ответното дружество, чийто едноличен собственик на капитала е длъжника
по посоченото изпълнително дело П.Н.К..
С конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК, взискател, който е насочил изпълнение
върху дял на съдружник в ООД, упражнява потестативното право да иска прекратяване на
дружеството с решение на съда, след наложен запор по реда на чл.517, ал.1 ГПК. Запорът
създава правен интерес за дружеството да изплати на взискателя припадащата се част от
имуществото на длъжника, определена по чл.125, ал.3 ТЗ. Вземането на взискателя следва
да бъде удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест в процеса не е посочил и представил доказателства, които
да установяват тези обстоятелства. Липсва дори противопоставено насрещно твърдение, че
вземането на ищеца е удовлетворено в хода на воденото изпълнително производство.
С оглед на това, съдът намира предявения иск за основателен. Изпълнени са
условията от фактическия състав на чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на ответното
3
дружество, чиито дялове са собственост на длъжника по изп. дело №20218950400155 П.Н.К.
и са предмет на наложен от съдебният изпълнител запор. При постановяване на
прекратяване на дружеството, по арг. от чл.156, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.517, ал.4 ГПК
търговецът следва да бъде обявен в ликвидация. Откриването на производство по
ликвидация обаче, включително и назначаването на ликвидатор и определянето на срок за
ликвидация, е от компетентността на Агенция по вписвания. Ето защо разглеждащия състав
следва да допусне единствено прекратяване на дружеството – ответник, в съответствие с
компетентността си по чл.517, ал.4 ГПК, като препис от настоящото решение, след
влизането му в сила, следва да се изпрати на Агенция по вписвания, търговски регистър,
териториално звено – Варна, за надлежното му вписване.
Предвид своевременно направеното от ищеца искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените за производството разноски.
Същите, съгласно доказателствата за направи и нарочно представения за целта списък по
чл.80 ГПК (л.2, 44-45), възлизат на сумата 580 лева (платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение).
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА търговското дружество „См Бг Консулт” ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук” №1, ет.5, ап.10, представлявано от
П.Н.К., на основание чл.517, ал.4 ГПК, по иска, предявен от „Интерсървис 33” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Одесос”, ул. „Георги
Живков” №22, представлявано от управителя М.Я.Я., като кредитор на П.Н.К., ЕГН
**********, от гр.Варна.
ОСЪЖДА „См Бг Консулт” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Бук” №1, ет.5, ап.10, представлявано от П.Н.К., да заплати на
„Интерсървис 33” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-
н „Одесос”, ул. „Георги Живков” №22, представлявано от управителя М.Я.Я., сумата 580
лева (петстотин и осемдесет лева), на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от връчването на препис от същото на
страните.
Препис от настоящото решение, след влизането му в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ
служебно на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, търговски регистър, териториално звено –
Варна, на основание чл.517, ал.4 ГПК, във вр. с чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписването му и
последващо служебно провеждане на процедура по чл.156 ТЗ.
4
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5