Р Е Ш Е Н И Е
град София, 12.02.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело №4536
по описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Б.Г.” ЕООД срещу съдебно решение № 2003 от 04.01.2019г., постановено по гр.д.№90542/2017г. по описа на СРС, 78 състав, с което ответникът „Б.Г.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „А.В.Т.Г.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по фактури № **********/10.01.2017 г. за сумата от 8 160 лв., № **********/03.04.2017 г. за сумата от 1020 лв., № **********/03.04.2017 г. за сумата от 1 872 лв., № **********/03.04.2017 г. за сумата от 960 лв., сумата от 12 012 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1076.42 лв. – лихва за забава на главницата от 12 012 лв. за периода 20.01.2017 г. – 22.12.2017 г., а също и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3630.18 лв. – деловодни разноски.
В жалбата са
инвокирани доводи относно необоснованост и неправилност на съдебното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения. Навеждат се аргументи, че по силата на сключения между страните
рамков договор за рекламно обслужване от 27.11.2015 г. след заявка от „Б.Г.“
ЕООД ищцовото дружество „ А.В.Т.Г.“ ЕООД предоставя оферта за всяка отделна
рекламна услуга и всяка оферта към дадена заявка се съгласува и подписва и от
двете страни, с което се обосновава становище, че всяка оферта, подписана от
двете страни, представлява индивидуален договор за конкретна рекламна услуга.
Твърди се, че съгласно Оферта № 12 от 10.05.2016 г. по Заявка № 12 от 09.05
2016 г. страните са договорили заплащане на рекламна услуга на три вноски, като
третата е авансова за бъдещ период, а в графа „забележка“ от офертата било
посочено, че при неизпълнение офертата губи сила, с което обосновават
становище, че при неизпълнението на задължението за заплащане на третата вноска
офертата е загубила сила и е възникнало право в полза на „А.В.Т.Г.“ ЕООД да
демонтира съоражението рекламно пано, както и че не се дължи заплащането на
третата договорена вноска. Твърди се, че извършеното от ответното дружество
осчетоводяване на третата вноска е иррелевантно за правния спор. Твърди се, че
по делото не са били събрани доказателства, че след датата, на която се твърди,
че договорът е прекратен, ищцовото дружество е продължило рекламата с процесния
мегаборд. По отношение на претендираното заплащане на рекламни услуги съгласно
Оферта № 18 от 01.02.2017 г и Заявка № 18 от 01.02.2017 г. се твърди, че липса
възлагане на рекламната услуга, тъй като заявката не е била подписана от „Б.Г.“
ЕООД, както и че приемо – предавателният протокол от 01.02.2017 г.за
предоставяне на услугата е подписан от лице без представителна власт, като „Б.Г.“
ЕООД се е противопоставило на тези действия на осн. чл. 301 от ТЗ, както и че
не била реално получена рекламната услуга, тъй като в показанията си св. Х.заявила,
че „ Не знам кой е изготвил рекламата за ответника, само посочвам факта на
излъчването.“ Приложената по делото имейл кореспонденция не доказвала
предоставяне на посочената реклама „телевизионно видео“, тъй като в
кореспонденцията се виждало, че са изпратени три броя картинки. Твърди се, че
дори да се приеме възлагане на услугата, то липсва договорена цена, тъй като
такава се е съдържала единствено в офертата, която не била подписана от „Б.Г.“
ЕООД. Във връзка със заявка № 19 от 17.02.2017 г. и Оферта № 19 от 28.02.2017
г. се посочва, че заявката не е подписана от представител на „Б.Г.“ ЕООД, както
и че в графа забележки било записано, че има корекции, които се твърди, че не
били отстранени, поради което не се дължало заплащане на предоставената
рекламна услуга. Във връзка услугите съгласно Оферта № 17 от 07.11.2016 г. по
Заявка № 17 от 07.11.2016 г. се твърди, че заявката не е подписана от
представител на „Б.Г.“ ЕООД. Сочи се, че посочените в експертизата фактури са
сторнирани. Изразява се становище, че претенцията за лихва е неоснователна
поради акцесорния и характер. Твърди се, че не са обсъдени доводите и
доказателствата, представени от ответника. Предвид на изложеното се моли съдът
да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС и да постанови
друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се сторени
разноски по делото. Представен е списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „А.В.Т.Г.” ЕООД, депозира
писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат доводи за
правилност, законосъобразност и мотивираност на обжалваното решение. Твърди се,
че и двете страни са търговци, поради което между тях са
приложими особените правила, предвидени в ТЗ. В тази връзка се сочи, че за
действителността на търговска сделка не е необходима писмена форма освен в
предвидените в закона случаи. С оглед изложеното се изразява позиция, че
доводите във въззивната жалба за евентуална липса на изрично писмено възлагане
или приемане на процесните услуги са иррелевантни. Сочи се, че не се спори между страните за
подписания от тях рамков договор за рекламни услуги от 27.11.2015 г. Във връзка
с Оферта № 12 от 10.05.2016 г. по Заявка № 12 от
09.05 2016 г. се твърди, че от доказателствата по делото е установено, че
услугата е приета от ответното дружество, поради което се дължи и третата
вноска за наем на на съоражение рекламно
пано, като задължението на ищцовото дружество е било изпълнено за целия
договорен период, а рекламното пано е останало поставено дори и след изтичане
на периода, за който се е дължало заплащане на третата договорена вноска. Сочи
се, че фактурата за тази услуга е осчетоводена от ответното дружество и е
ползван данъчен кредит по ЗДДС, с което е признато задължението по нея. Сочи
се, че в случай, че договорът е бил прекратен ответното дружество е следвало да
уведоми насрещната страна и да се изготвят изискуемите документи, кредитни
известия и протооли. Твърди се, че дружеството ищец е начислило и внесло към
бюджета дължимия ДДС, както и е извършило пълно плащане към собственика на
съоръжението. Сочи се, че ответната страна не е доказала плащане по процесната
фактура. Оспорват се твърденията, че всяка оферта представлява нов договор с
аргумент, че съгласно сключения рамков договор за рекламни услуги офертите само
индивидуализират арекламната услуга и цената и. Сочи се, че дори да се приеме,
че задълженията са възникнали по силата на отделни договопри, то не се променя
обстоятелство, че породените от тях задължения не са изпълнени от ответното
дружество. Твърди се, че посочването, че при забава на вноските за наем
офертата губи сила, не обуславя извод за прекратяване на договора, тъй като
изрично в него е уговорена неустойка при отказ на възложителя, а липсата на
плащане в поражда за ищеца право, а не задължение да демонтира съоражението,
поради кето обстоятелството, че не е упражнил това свое право не освобождава „Б.Г.“
ЕООД от задължението му да плати наемната цена. Твърди се, че е нелогично 12
месеца след издаване, приемане и осчетоводяване на процесната фактура и
ползването на данъчен кредит по ЗДДС от неизправния длъжник същият да твърди,
че договорът е бил прекратен, а е следвало, при желание за прекратяването му в
уговорения срок за заплащане на третата наемна вноска да уведоми ищцовото
дружество. Във връзка с Оферта № 17 от 07.11.2016 г. по Заявка № 17 от
07.11.2016 г. се твърди, че изработените съгласно тях рекламни услуги са
предоставени на ответното дружество с протокол, подписан от служителя на
дружеството И.С.на 10.12.2016 г., съгласно който падежът на дължимото плащане е
определен на 30.12.2016 г., като същата фактура е представена и по имейл, и в
оригинал в офиса на ответника, не е налице противопоставяне на дружеството,
фактурата е била приета, осчетоводена и включена в дневниците по ДДС, ползван е
данъчен кредит и повече от 10 месеца след получаване на фактурата и повече от
година след приемане на извършената услуга ответникът не се е противопоставил и
не е оспорил изпълнението. В последствие фактурата била сторнирана, за да се
манипулират счетоводните данни без да са налице изискуемите двустранни
протоколи по ЗДДС и без да са налице предпоставките за корекция, предвидени в
правилника за приложението му. Оспорват се твърденията, че Заявка № 17 и Оферта
№ 19 не са били подписани, твърди се, че същите са подписани от г-жа
Скарлатова, включително и протоколът за приемането на фактурата. Твърди се, че
по делото са налице безспорни доказателства за приемането на офертата от страна
на ответника, за изпълнението и приемането на рекламната услуга от ответника,
от което се обуславя извод, че за него е възникнало задължение за заплащането
и. По претенцията за заплащане на задълженията по фактура № ********** от
03.04.2017 г. се твърди, че от доказателствата по делото и ССЕ се е установило
безспорно, че задължението представлява дължимо плащане за извършени в полза на
ответника рекламни услуги по изпълнение на рекламна услуга –телевизионно видео
3 Д заставка „Спетема“ – сянка за рубрика „Времето“, изработената услуга е
предадена и приета с протокол от 01.02.2017 г., подписан от служителката В.Л.,
съгласно който падежът на задължението за плащане е определен на 31.03.2017 г.,
издадена е окончателна фактура, изпратена както по имейл, така и в офиса в
оригинал, изработената услуга е приета от ответника, както от г-жа Л., така и
от г-жа Скарлатова с изричен протокол, а продуктът е използван от ответника,
като рекламата е излъчвана многократно по БТВ през 2017 г., видно от
представените документи от БТВ и ГАРБ, както и от показанията на свидетелите П.,
К.и Х.. Оспорват се доводите, че приемането е от лице без представителна власт,
но се посочва, че дори това да е така, налице е приемане при липсата на
противопоставяне веднага след узнаването. Сочи се, че са неоснователни доводите
в жалбата, че в имейлите са изпратени картинки, а не посочените видеа, тъй като
при разпечатването на хартиен носител няма как да се възпроизведе видео, а
видно от имейлите са разменени между страните файлове и линкове на „видео
превю“ на заставката, която се подготвя за излъчване в телевизионния ефир. Сочи
се, че уведомлението по чл. 301 от ТЗ, посочено във въззивната жалба, е
изпратено повече от 11 месеца след изготвянето на рекламната услуга, приемането
и излъчването и, след което ответникът е осчетоводил издадената фактура и я е
включил в дневниците по ДДС за месец януари 2018 г., т. е. повече от година
след приемане на услугата и месец след т.нар. противопоставяне едва след
узнаването за исковата молба. Едва в по-късен момент фактурата била сторнирана.
По отношение на претенцията по фактура № ********** от 03.04.2017 г. се твърди,
че от доказателствата и ССЕ се установява, че задължението представлява дължимо
плащане за извършена реламна услуга, която е предадена и приета с протокол от
27.03.2017 г., подписан от служителката в ответното дружество И.С., като от
протокола е видно, че плащането е с падеж 31.03.2017 г., а фактурата е
предадена и е приета от служителката В.Л., данъчната фактура е предадена на И.С.,
а оригиналът е изпратен на ответното дружество, което я е приело и осчетоводило
и я е включило в дневниците по ДДС, а едва по-късно е била сторнирана. Оспорват
се твърдеията, че заявка № 19 и оферта № 19 не били подписани от ответното
дружество. По отношение на твърдението за наличие на корекции от страна на
ответното дружество, се излагат доводи, че това твърдение свидетелства за
наличието на възлагане на извършването на процесната рекламна услуга.
Изпълнението на тези корекции се твърди, че се доказва от представената по
делото кореспонденция между страните. Твърди се, че от данните по делото е
видно, че до ответното дружество са били отправяни и писмени покани за
изпълнение на процесните задължения, но в този момент не е било налице
противопоставне от ответното дружество нито на вида, възлагането, приемането,
стойността или качеството на услугите, нито на предявената претенция, а това е
било сторено едва след предявяването на иска, което не отговаря на исискванията
на чл. 301 и чл. 293, ал.1-4 от ТЗ. С оглед изложеното се моли съдът да
потвърди обжалваното решение, както и за присъждане на направените по делото
разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.
Предявени са
от „А.В.Т.Г.” ЕООД
срещу „Б.Г.” ЕООД при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
С оглед
постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол
е първоинстанционното решение в неговата цялост.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран,
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта
му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от СРС, в частта,
в която е обоснован окончателен извод за основателност на предявените от ищеца - „А.В.Т.Г.” ЕООД срещу ответника - „Б.Г.” ЕООД искове с правно
основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Посочено е още, че по делото се доказва наличието на
облигационна връзка между страните, отразените в четирите фактури конкретни
изпълнения на рекламните заявки, както и неплащането на сумите по тях в общ
размер на 12 012 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение
на задълженията си, посочени
в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи
изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни
констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите, релевирани
в подадената въззивна жалба досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение.
В конкретния
случай от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се налага извода, че по делото е
доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало на основание сключен
между тях рамков договор от 27.11.2015 г. с предмет извършване от
ищеца по заявка на ответника рекламни услуги срещу възнаграждение. В случая сделката между страните има характер на търговска, тъй като е сключена между търговци и е свързана с упражняваното от тях занятие.
Неоснователни са
възраженията за липса на възлагане от страна на ответното дружество поради
липсата на подпис върху част от представените по делото офети и заявки.
Съгласно разпоредбата на чл. 293 от ТЗ за търговските сделки писмена форма е
необходима, само когато е изрично предвидена в закон. Изпълнението на
посочените оферти и заявки се установява от подписаните от представител на
ответото дружество приемо-предавателни протоколи, осчетоводяването на
издадените фактури и ползването на данъчен кредит за тях.
Не може да бъде споделен доводът
на въззивника, че по делото
не са ангажирани доказателства за
надлежно приемане от ответното дружество на предоставените рекламни услуги,
поради което ищецът не можел да претендира заплащането им. Този аргумент въззивният съд счита за неоснователен, тъй като
от доказателствата по делото
е установено, че предоставените
рекламни услуги са приети от ответното дружество - двустранно подписани са приемо - предавателни протоколи
от от 01.02.2017 г., 27.03.2017 г., 07.11.2016 г., и
12.01.2017 г. Настоящият
състав намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба за липса
на представилна власт на лицето, приело изпълнението по фактура № ********** от
03.04.2017 г. От доказателствата по делото и ССЕ се е установява, че
задължението представлява дължимо плащане за извършени в полза на ответника
рекламни услуги по изпълнение на рекламна услуга –телевизионно видео 3 Д
заставка „Спетема“ – сянка за рубрика „Времето“, изработената услуга е
предадена и приета с протокол от 01.02.2017 г., подписан от служителката В.Л.,
съгласно който падежът на задължението за плащане е определен на 31.03.2017 г.,
издадена е окончателна фактура, изпратена както по имейл, така и в офиса в
оригинал, изработената услуга е приета от ответника, както от г-жа Л., така и
от г-жа Скарлатова с изричен протокол, а продуктът е използван от ответника,
като рекламата е излъчвана многократно по БТВ през 2017 г., видно от
представените документи от БТВ и ГАРБ, както и от показанията на свидетелите П.,
К.и Х.. Съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая
уведомлението по чл. 301 от ТЗ, посочено във въззивната жалба, е изпратено
повече от 11 месеца след изготвянето на рекламната услуга, приемането и
излъчването и, предвид на което възражението на въззивника, че е налице
противопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ, е неоснователно.
Отделно от подписаните приемо-предавателни протоколи по делото
е прието коригирано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно изготвено, в което вещото лице е категорично в своята
констатация, че за извършените рекламни
услуги, възложени от ответника,
ищецът е издал 4 броя фактури на обща стойност
12 012 лв., които са редовно и своевременно осчетоводени от ищеца, както и от въззивника-ответник, като разход, включени
са в дневника за покупките
по ЗДДС за съответния данъчен период, както и е ползван данъчен кредит по тях. В тази връзка се навежда не само на извод за липса
на противопоставяне от страна на търговеца
след узнаването за извършените
от негово име действия, но
и за потвърждаването им с конклудентни
действия. Следователно неоснователно
се явява възражението на въззивника-ответник, че издадените
фактури не може да служат като доказателство. Настоящият въззивен състав счита, че установеното в хода на производството обстоятелство за счетоводното записване на издадените от ищеца фактури от страна на ответника,
който е включил стойността
на услугите в дневника за покупки през
съответния период, в т.ч. и
е ползвал данъчен кредит по
тях, по същество е
признание на задължението и доказва
съществуването му (в този смисъл решения по чл.290 ГПК
на ВКС на РБ по т. дело №416/2010г., Т.К., І Т.О.; т. дело №593/2009г., Т.К.,
ІІ Т.О.; т.дело №588/2009г. на Т.К., ІІ Т.О.). Следователно се налага изводът, че фактически въззивникът-ответник с конклудентни
действия е приел предоставените
от издателя на фактурите - ищец
по делото, рекламни услуги
и се е задължил с плащането
на цената по тях. Едва на 02.2018 г. , тоест
след узнаването за подадената
от ищцовото дружество искова
молба, фактура № **********, фактура №
********** и фактура № ********** са сторнирани от
ответника месеци след осчетоводяването им и е възстановен ползвания данъчен
кредит по тях. В
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел
за установен факта, че ответникът е осчетоводил фактурите и е ползвал данъчен
кредит по тях по ЗДДС, от което следва, че ответникът е узнал за сделките по
фактурите, като не се е противопоставил, а именно е осчетоводил фактурите. Изложените от СРС в горния смисъл мотиви, а именно, че
по този начин и във връзка с разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според която
мнимопредставляваният търговец се счита, че потвърждава сделката, ако не и се
противопостави веднага след узнаването, е налице основание да се приеме, че с
осчетоводяването на фактурите ответникът се е съгласил с отразеното в тях съдържание
на сделките и съответно се е задъжил по тях, настоящият въззивен състав счита
за законосъобразни, постановени при правилен анализ на събраните по делото
доказателства. Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния
съд, че сторнирането на фактурите месеци след приемането им не представлява
незабавно противопоставяне на задълженията по тях по смисъла на чл. 301 от ТЗ,
както и че изпълнението от страна на ответното дружество се установява от
показанията на свидетелите Караиванова, Скарлатова, П. и Х..
Предвид изложеното решаващият състав приема, че за въззивника -
ответник
е възникнало
задължението да заплати уговореното
възнаграждение в размер на сумата
по издадените от ищеца фактури В производството по делото пред първата инстанция
не са ангажирани доказателства при доказателствена
тежест за въззивника за изпълнение на поетото от него
задължение да заплати договореното възнаграждение
на изпълнителя. При липсата на доказателства
за заплащане на уговореното възнаграждение правилно първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответното
дружество за изпълнение на задължението
му по чл. 79 от ЗЗД по
сключения договор за предоставяне
на рекламни услуги, индивидуализирани
с представените по делото оферти и заявки, с предмет - извършане
на посочените в тях рекламни услуги. Първоинстанционният
съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявения иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който на основание
чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.
На
следващо място по отношение на предявения акцесорен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд
и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях като
счита, че обжалваното
съдебно решение е законосъобразно, постановено
при правилно приложение на материалния закон, няма допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство.
По разноските:
С
оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл.81 и чл.273 във връзка
с чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия - ищец сумата от 1140.00 лв.,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложената по делото фактура.
С оглед изложеното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2003 от 04.01.2019г.,
постановено по гр.д.№90542/2017г. по описа на СРС, 78 състав, с което ответникът
„Б.Г.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „А.В.Т.Г.“ ЕООД на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и по фактури № **********/10.01.2017 г. за сумата от 8 160
лв., № **********/03.04.2017 г. за сумата от 1020 лв., № **********/03.04.2017
г. за сумата от 1 872 лв., № **********/03.04.2017 г. за сумата от 960
лв., в общ размер на сумата от 12 012 лв.,ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 1076.42 лв. – лихва за забава на главницата от 12 012 лв. за периода
20.01.2017 г. – 22.12.2017 г., а също и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 3630.18 лв. – деловодни разноски..
ОСЪЖДА „Б.Г.” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** съдебен адрес:***, офис № 6 да заплати
на „А.В.Т.Г.” ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата
от 1140.00 лв./хиляда сто и четиридесет лева/, сторени
разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./