Р Е Ш Е
Н И Е
№ 283
Гр. Пловдив, 22.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание нa осми януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Каменка
Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7472 описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с вх. № 27680/09.05.2018 г. от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* /в хода на процеса е
променена правната форма на ищеца - понастоящем „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД/, срещу М.Л.К., ЕГН **********.
С
определение от 10.07.2018 г. производството по делото е частично прекратено, на
основание чл. 232 ГПК, в частите, с които се иска да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 136.37 лв. мораторна лихва за периода от
31.05.2017 г. до 23.02.2018 г., начислена върху главницата по договор за стоков
кредит от 15.04.2017 г., което вземане е цедирано на ищеца с Приложение № 1.1
от 10.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 29.09.2017 г., респ. в тези части издадената заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 3365/2018 г. на ПРС е обезсилена.
Ищецът
твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за стоков
кредит № ***г., по силата на който на ответника бил предоставен стоков кредит
за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис
България“ ЕАД, на обща стойност 3578 лв., както и за сключване чрез „Банка ДСК“
ЕАД на застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 479.74 лв. С
подписване на договора ответникът приел общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД.
Сочи, че сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или
услугите, се усвоява еднократно, безкасово, по сметка на търговеца „Технополис
България“ ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховка, се
усвоява еднократно, безкасово, по сметка, посочена от застрахователите.
Съгласно подписания между страните погасителен план кредитът следвало да бъде
върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които
в размер на 247.39 лв., а остатъкът в размер на 88.79 лв. – с последната
вноска. В чл. 6 от договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на
39,59% годишно, като за периода 28.04.2017 г. – 10.11.2017 г. дължимата лихва
възлизала на 853.28 лв. На основание чл. 12.1 от Общите условия поради
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият
непогасен остатък от главницата станал предсрочно изискуем на 29.11.2017 г.
Излага,
че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017
г. и приложение № 1.1 от 10.11.2017 г. към него кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД
цедирал вземанията си срещу ответника на ищеца. Предвид горното ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същото било
уважено и била издадена заповед за претендираните суми, както и разноските в
заповедното производство. В законоустановения срок ответникът възразил против
заповедта за изпълнение, което обусловило и правния интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. С оглед изложеното се моли исковете да се уважат,
като се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
4039.88 лв. – главница; 853.28 лв. – договорна лихва за периода 28.04.2017 г. –
10.11.2017 г. Претендира се законна лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане, както и разноски.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата от
ответника М.Л.К., със съгласието на своя попечител Г.Л.К., с който същата се
оспорва като недопустима и неоснователна. Сочи, че договорът за стоков кредит е
унищожаем, тъй като към момента на сключването му не е разбирал и не е могъл да
ръководи постъпките си. Освен това липсвало и уведомяване за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във
вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ.
С исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, ищецът е представил договор за стоков
кредит № *** от 15.04.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и М.Л.К.
като кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуска на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 4057,74 лв. за закупуване/заплащане
на мобилен телефон ***, 2 броя, от „Технополис България“ ЕАД, както и за
сключване на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама
Застраховане“ ЕАД. От чл. 1 от договора се установява, че сумата за
застраховката е част отпуснатия стоков кредит в общ размер на 4057.74 лв.
Срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, като условията и реда за погасяването му са договорени между
страните в посочения договор и погасителен план, като приложение намират и
Общите условия по договори за стокови кредити, приложени по делото.
По делото е представен рамков
договор за покупко-продажба на вземания от 29.09.2017 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД (цедент) и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
(цесионер), както и приемо-предавателен протокол от 10.11.2017 г. /Приложение №
1.1 към договора за цесия/, от които се установява, че ищецът е носител на
спорното право.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се
установява, че М.К. страда от параноидна шизофрения, проградиентно протичане,
промяна на личността. Към м. април 2017 г. непосредствено преди сключването на
процесния договор за стоков кредит и по време на сключването му, психичното
състояние на К. е било влошено и е наложило стационарно лечение. Установено е
тежко нарушение на възприятно-представната сфера, мисленето, емоциите и волята
на лицето, като болестните му изживявания са определяли поведението му. Заболяването
на ответника представлява продължително разстройство на съзнанието и е пречка
той да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи
и да се грижи за своите работи. По делото са приложени и медицински документи,
от които също се установява, че М.К. страда от психично заболяване, както и решение
№ 1599/14.12.2017 г. на Пловдивски окръжен съд, XXII гр.състав, по гр.д. №
2244/2017 г., от което се установява, че ответникът е поставен под ограничено
запрещение. От удостоверение от органа по настойничество и попечителство с изх.
№ от 16.02.2018 г. се установява, че за попечител на ответника е назначен Г.Л.К..
Съдът
намира, че възражението на ответника за унищожаемост на сключения договор за
стоков кредит, поради невъзможност ответникът да разбира и ръководи
действията, е основателно и се
установява от съвкупната преценка на доказателствения материал по делото. Сключената
сделка от дееспособно лице, което към момента на сключването й не е могло да
разбира и ръководи действията си поради душевна болест или слабоумие, е
унищожаема /чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД/. Договорът, сключен от дееспособно лице,
което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е
унищожаем, а не нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй
като, за да е налице чл. 26, ал. 2 ЗЗД, липсата на воля (при
едностранните сделки) и на съгласие (при договорите) трябва да е съзнателна
(съзнавана) /виж решение
№ 813 от 7.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г.,
IV г. о./. Чл. 31 ЗЗД е в защита на тези, които изпаднали в
състояние да не могат да се грижат за своите права и интереси, сключват сделки,
независимо дали за това им състояние те могат да бъдат поставени под ограничено
или пълно запрещение. Затова, в случая следва да се разглежда унищожаемост на
сделката, като сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло
да разбира или да ръководи действията си.
За
преценка наличието или не на предпоставките на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, определящо е състоянието
на лицето към момента на извършване на сделката, дали това състояние е било
такова, че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно,
така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Съдът е длъжен да съобрази всички
съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от
значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на
живот, различни
зависимости, включително и от трети лица и други - решение № 698 от
12.01.2011 г. по гр. д.
№ 14/2010 г. на ВКС, III
г. о. Следва да
съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии,
разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички
други ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето
за релевантния момент - решение № 144 от
14.12.2018 г. по гр. д .№ 5100/2017 г. на III г. о. Основанието за
унищожаемост на договора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е в защита на тези, които са
изпаднали в състояние да не могат да се грижат за своите работи и със
сключването на договора обикновено са накърнени значителни техни имуществени
интереси. Във всеки конкретен случай трябва да се изследва дали има разумно
формирана воля, насочена към пораждане на правните последици от договора или е
налице временно състояние, което изключва възможността да се разбират и
ръководят действията.
В
настоящия случай съдът намира за напълно подкрепен от доказателствата по делото
извода, че макар и дееспособен към датата на сключване на договора, ищецът е
бил в състояние, изключващо възможността да се грижи за своите работи поради
безспорно установената му тежка психическа болест. От събраните по делото
доказателства категорично и еднопосочно се установява, че към датата на
сключване на сделката лицето не е разбирало свойството и значението на
постъпките си, като, за да е налице коментираният порок на сделката, е
необходимо да се установи обективно състояние на невъзможност, а не причините
за това, които биха могли да бъдат най-различни – вкл. състояние, в което
лицето само се е поставило в невъзможност да се грижи за работите си. За да
достигне до този извод съдът взе предвид, както изслушаната и кредитирана
съдебно-психиатрична експертиза, така и останалите доказателства по делото –
показанията на свидетеля Я.Я. и приетата като писмено доказателство медицинска
документация по делото – медицинско свидетелство № 8 от 16.10.1992 г.,
експертни решения и социални оценки, издадени от МБАЛ Пловдив АД, епикризи и
данни от преглед, издадени от „Център за психично здраве – гр. П. Оттук съдът
достига до извода, че при сключването на договор
за стоков кредит № *** от 15.04.2017 г. ответникът е бил неспособен да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
По
тези съображения възражението за унищожаемост на договора е основателно, поради
което предявените искове за главница и договорна лихва се явяват неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При
този изход на делото разноски се полагат на ответника. Същият претендира
разноски в общ размер на 1150 лв. – 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, и
150 лв. – депозит за СПЕ, за които по делото има данни, че са направени, поради
което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 1150 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД /с правна форма на дружеството към момента на предявяване на
иска - ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу М.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, действащ със съгласието на своя попечител Г.Л.К.,
ЕГН **********, искове за признаване на установено в отношенията между
страните, че М.Л.К. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
сумата от 4039.88 лв. – главница по договор за стоков кредит № *** от
15.04.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Л.К., вземанията по който са
прехвърлени с Приложение № 1.1 (Приемо-предавателен протокол) от 10.11.2017 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2017
г. на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
постъпване на заявлението в съда – 02.03.2018 г. до окончателното погасяване;
както и сумата 853.28 лв. – договорна лихва за периода 28.04.2017 г. –
10.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
06.03.2018 г. по ч. гр. д. № 3365/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, да заплати
на М.Л.К., ЕГН **********, с адрес ***, действащ със съгласието на своя
попечител Г.Л.К., ЕГН **********, сумата от 1150 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ