Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 44 13.IV.2018 год. гр.
Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
В публичното заседание на двадесети март
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател :
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
К.
ДИМИТРОВ
секретар Стефка
Ангелова
прокурор Дарина
Славова
като разгледа
докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело №
112 по описа за 2018 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 5 от 1.ІI.2018 год. по нохд N 491/2017 год. РС- Димитровград е признал
подсъдимия К.С.М. *** за виновен в това, че на 17.ІХ.2017 год. в гр.Димитровград управлявал МПС - лек
автомобил “Форд Орион”, рег.№ Х **** АВ с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, а именно- 2,23 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила
на 30.V.2016 год. присъда по
нохд №88/2016 год. на РС – Димитровград за престъпление по чл.343б ал.1 от НК,
поради което и на осн. чл.343б ал.2 вр. чл.54 от НК му наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи ефективно при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване и от което на осн. чл.59 ал.1 от НК е
приспаднал времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24
часа, както и на наказание „глоба“ в размер на 500 лв. На осн. чл.343г от НК
наложил на подсъдимия и наказанието „лишаване от правото да управлява МПС” за
срок от 1 година и 1 месец, считано от 17.IХ.2017 год. Поставил е в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
Недоволен от така
постановената присъда в частта ѝ, досежно размера на наложените наказания
„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ е останал
районния прокурор на РП – Димитровград, който в законния срок е подал протест с
оплакване, че в тази ѝ част присъдата е неправилна, тъй като била
неправилна преценката на съда на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и
необоснован извода за превес на вторите, като липсвали основания наказанието
„лишаване от свобода“ да се наложи в минималния, предвиден от закона размер.
Така същото нямало да изиграе роля за поправянето на подсъдимия. Отправя искане
да се измени присъдата, като се увеличи размера и на двете наказания -
„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“.
Недоволен от присъдата е останал и
защитникът на подсъдимия, поради което в законния срок я обжалва с оплаквания,
че е незаконосъобразна и неправилна по следните съображения: Концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия не била установена по „надлежния“ по смисъла на
чл.343б от НК ред. Това станало с Протокол за химическа експертиза,
която в нарушение на разпоредбите на
Наредба №30 от 27.VI.2001 год. била извършена в химическа лаборатория
на ОД МВР – Хасково, докато нормата на чл.15 ал.2 т.2 от Наредбата предвиждала
кръвната проба да се изследва в специализирана химическа лаборатория, която за
област Хасково била тази в МБАЛ АД - Пловдив. Освен това експертизата по ДП
била извършена по метода Видмарк, докато новата Наредба №1 за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от 19.VII.2017 год., в сила от 30.IX.2017
год. установявала изискване кръвните проби да се изследват единствено по
газхроматографски метод. Било допуснато нарушение и на изискването кръвната
проба да се изпрати и върне от и на районното полицейско управление в хладилна
чанта и с транспорт на лечебното заведение. По делото ставало ясно, че пробата
е предадена и върната на ръка и не в хладилна чанта. Били представени
доказателства, че ползваното при проверката на подсъдимия техническо средство
„Алкотест Дрегер“ било преминало успешна проверка за годност на 10.V.2017 год. – четири месеца преди датата на проверката и макар срокът на
валидност на тази проверка да бил шест месеца, липсвали гаранции, че отчита
точно концентрацията на алкохол. Освен това според чл.6 от Наредба №30
употребата на алкохол може да се установява с техническо средство само ако
водачът откаже да получи талон за медицинско изследване, не се яви в
определеното лечебно заведение или откаже да даде кръв, а от материалите по
делото ставало ясно, че самият подсъдим е пожелал кръвно изследване. Най-после,
техническото средство отчитало алкохол в устната кухина и лигавица дори ако
няма съдържание в кръвта. Поради това се иска да се отмени осъдителната присъда
и се постанови нова – оправдателна. Алтернативно отправя искане, ако
гореизброените доводи не бъдат уважени, да се оценят подобаващо множеството
смекчаващи обстоятелства по делото и присъдата да се измени, като наказанията
се определят при условията на чл.55 от НК.
В законния срок против въззивната
жалба са постъпили писмени възражения от РП – Димитровград, в които същата се
оценява както неоснователна, тъй като било очевидно, че не е нарушен реда по
Наредба №30 за изследване на кръвната проба на подсъдимия. Разпоредбата на
чл.15 ал.1 от същата допускала изследването да се извърши в научно-техническа
лаборатория при съответната регионална дирекция на вътрешните работи, което
било сторено по делото. Позоваване на разпоредбите на новата Наредба №1 пък
било неоснователно, тъй като тя влиза в сила от 30.IX.2017
год., инкриминираното престъпно деяние било извършено от подсъдимия на 17.IX.2017
год., а експертизата изготвена на 19.IX.2017 год. – преди това.
Изразява се и становище, че смекчаващите обстоятелства по делото не са нито
многобройни, нито някое измежду тях е изключително, за да се приложи чл55 от
НК, а превес следва да имат отегчаващите такива.
По протеста и по жалбата не се
отправят искания за събиране на нови доказателства, такива страните нямат и
пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция
прокурор от ОП – Хасково поддържа протеста, като акцентира на обстоятелството,
че при установените по делото висока степен на концентрация на алкохол в кръвта
и твърде обременено съдено минало на подсъдимия, няма никакви основания за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ на минимума, предвиден от нормата.
Поради това намира размерите на наложените наказания несъразмерно ниски.
Въззивната жалба намира изцяло неоснователна. Изложените по нея аргументи
взаимно си противоречали, като по недопустим начин смесвали правилата на
старата и нова наредби. Към момента на извършване на деянието изследването по
метода Видмарк било допустимо, а лабораторията към регионалната дирекция на
вътрешните работи имала компетентност да изготви експертиза.
Подсъдимият и неговият защитник
поддържат жалбата си по изложените подробни доводи, оплаквания и искане.
Намират, че протеста на прокурора следва да бъде отхвърлен.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в
жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
И въззивният
протест, и въззивната жалба са подадени в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт и от процесуално легитимирани страни
с правен интерес от обжалване, поради което са допустими.
По
фактическата обстановка:
Подс.К.М. е на 53
години, постоянно живущ ***, грамотен, с основно образование, безработен,
осъждан многократно. С лоши, отрицателни лични характеристични данни.
Правоспособен водач на МПС – категории В и АМ.
С Присъда №22/26.II.2016 год. на РС – Димитровград по нохд №88/2016 год., влязла в сила на 30.V.2016 год. е осъден за престъпление по чл.343 б ал.1 от НК затова, че на
21.II.2016 год. в гр.Димитровград управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,70 на хиляда,
установено по надлежния ред, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да изтърпи
при „строг“ режим, на осн. чл.55 ал.3 от НК не му е било наложено предвиденото
по-леко наказание „глоба“, а на осн. чл.343г от НК е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца.
На 17.IX.2017 год. преди обед подс.М. ***, където пил няколко ракии. След това се
прибрал в къщи и легнал да спи. Следобед качил в автомобила си „Форд Орион“
рег.№ Х **** АВ още три лица - С.И., К.К. и Н.Д. и започнал да управлява същия
из града. Около 16:50 часа по ул.“Химкомбинатска“ в близост до бензиностанция
„Евроферт“ бил спрян за проверка от свидетелите В.В. и А.М. – полицейски
служители. Подсъдимият миришел на алкохол, поради което бил тестван от
полицаите с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което отчело концентрация на
алкохол в кръвта му 2,29 на хиляда. Бил му съставен АУАН и издаден талон за
медицинско изследване. Подс.М. ***, където му била взета кръвна проба и
съставен Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество. Видно от същия, това е станало на 17.IX.2017 год. в 17:10 часа. Със заключение на назначена на ДП химическа
експертиза е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 2,23 на
хиляда. Експертизата е била изготвена по метода Видмарк от вещо лице С.С. –
химик в специализираната лаборатория СНТЛ при ОД МВР –Хасково.
Гореописаната
фактическа обстановка, възприета и от първоинстанционния съд, безпротиворечиво
и категорично се установява от събраните по делото доказателства.
С възприемането
ѝ са свързани оплакванията по въззивната жалба на подсъдимия. Същите са
неоснователни.
Основното
възражение на защитата по въззивната жалба, което е било навеждано и пред
първата инстанция е, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е
установена по надлежния по смисъла на
чл.343б от НК ред. В тази насока следва да се обсъдят и анализират разпоредбите
на два нормативни акта, които регламентират кой е надлежният затова ред.
Към момента на
извършване на деянието – 17.IX.2017 год. все още е
действала отменената понастоящем Наредба №30/27.VI.2001
год. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Същата е отменена с
Наредба №1/19.VII.2017 год. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обнародвана в ДВ бр.61/28.VII.2017 год., но в сила едва от 28.IX.2017 год. При това
положение приложимият нормативен акт по този казус е старата Наредба №30/2001
год.
Първото оплакване
по жалбата е, че изследването на кръвната проба на подсъдимия не е извършено в
някоя от изрично и изчерпателно изброените лаборатории в нормата на чл.15 ал.2
от Наредба №30, където по-конкретно в т.2 на същата е установено, че за област
Хасково компетентна да го извърши е специализираната лаборатория на МБАЛ –
Пловдив АД.
Всъщност още в
първото изречение на ал.1 на чл.15 от Наредба №30 е посочено, че наред с
изчерпателно изброените болнични специализирани лаборатории, изследването може
да се извърши и в научно-техническа лаборатория при съответната регионална
дирекция на вътрешните работи. На ДП по настоящото дело е станало точно това –
химическа експертиза за изследване съдържането на алкохол в кръвта на
подсъдимия е била възложена и заключение е било изготвено от вещо лице – химик
от научно-техническата лаборатория при ОД МВР – Хасково. Впрочем тази уредба е
възпроизведена и в новата Наредба №1 – в нормата на нейния чл.19, която обаче
така или иначе не е действала към момента на извършване на деянието.
Съдържанието на
алкохол в кръвта на подс.М. е било установено чрез химическо изследване по
метода на Видмарк. Съществена отлика между старата Наредба №30/2001 год. и
новата Наредба №1/2017 год. е, че по сега действащата този метод вече е изваден
от употреба и повече не може да се прилага. Както към датата на извършване на
деянието- 17.IX.2017 год., така и към датата на изготвяне на
заключението по назначената експертиза – 19.IX.2017
год. обаче приложеният метод Видмарк е бил легален и допустим – чл.16 ал.1 от
Наредба №30/2001 год.
С оглед на
изложеното, безпредметно е обсъждането на аргументите на защитата против
годността на техническото средство „Алкотест Дрегер“ и възраженията към
достоверността на показанията му, тъй като по делото е възприето както от
разследващия орган и прокурора, така и от съда
не неговото показание, а заключението на химическата експертиза.
Ето защо съдът намира оплакванията по въззивната
жалба неоснователни и необосновани. Изводите на първоинстанционния съд както
относно установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подс.М. по
надлежния ред, така и изобщо досежно неговата вина, не са резултат на превратно
интерпретиране на доказателствения материал, нито на грешки в оценъчната му
дейност, а са съответни и кореспондират на събраните доказателства. Обоснован и
правилен е и изводът му за доказани авторство на деянието и вина на подсъдимия.
По правната квалификация на деянието:
Изрични оплаквания в тази насока няма.
Подс.М. е осъждан
за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, което е хронологически последното от
множеството му осъждания, с Присъда №22/26.II.2016
год. на РС – Димитровград по нохд №88/2016 год. на същия съд, обжалвана, но
потвърдена от ОС – Хасково с решение от 30.V.2016
год., откогато е в сила, на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, като не
му е било наложено наказание „глоба“, а на осн. чл.343г от НК – и на наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
Съществено е, че подс.М. вече е бил реабилитиран
по право по едно от множеството си предходни осъждания. Поради това на осн.
чл.86 ал.2 от НК за осъждането му за престъплението по чл.343б ал.1 от НК през
2016 год. реабилитация по право не може да настъпи. Няма данни за съдебна
реабилитация, а и не са налице условията за такава.
Тъкмо поради гореизложените обстоятелства,
деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК - на 17.IХ.2017 год. той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, след като е бил осъден с
влязла
в
сила
присъда
за
деянието по ал.
1, а именно- управление на МПС със съдържане на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.343б ал.2 от НК са
предвидени наказания
„лишаване от свобода“ от една
до
пет
години
и
„глоба“
от
500 до 1500
лева. Първоинстанционният съд е наложил и двете
наказания при условията на чл.54 ал.1 от НК в минималния, установен от закона
размер – съответно 1 година „лишаване от свобода“ и 500 лв. „глоба“. Отделно е
наложил наказанието по чл.343г от НК „лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 1 година и 1 месец.
Досежно размера на така отмерените наказания са
оплакванията по протеста на РП- Димитровград, който прокурор от ОП – Хасково
поддържа. Същите са основателни.
Първоинстанцинният съд доста лаконично е отбелязал
изрично две отегчаващи обстоятелства – проявена престъпна упоритост и висока
концентрация на алкохол и едно смекчаващо - реално съдействие при разкриване на
обективната истина, след което е мотивирал, че „превеса на смекчаващите
обстоятелства като качество сочат на налагане на минимален размер на дължимото
наказание „лишаване от свобода“, а малко по-късно, че „по причини, обсъдени за
главното наказание“ такъв следва да бъде размера и на наказанието „глоба“.
Наказанието по чл.343г от НК пък било съобразено с константната практика на
същия съд с оглед степента на концентрация на алкохол в кръвта.
Преди всичко силно недооценено е съдебното минало
на подсъдимия, което е извънредно обременено. Настоящото му осъждане е 15
поред, като дори да се игнорират онези негови осъждания, за които може да се
заключи, че са изтекли сроковете по чл.88а от НК, респ. по чл.82 ал.1 от същия,
ще останат поне 8 на брой. При последните пет осъждания наказанието му е било
определено при условията на чл.55 от НК и то за престъпления като – нанасяне лека
телесна повреда на лице от състава на МВР, хулиганство, съпроводено със
съпротива срещу орган на властта - на два пъти, квалифициран състав на
изнудване чрез заплаха.
На второ място, не по-малко съществено, настоящата
инстанция констатира, че след като през м.февруари 2016 год. подс.М. управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,70 на хиляда и изтърпява за това
свое деяние наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца ефективно и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, през
м.септември на следващата 2017 год. той отново управлява с концентрация на
алкохол вече от 2,23 на хиляда. Очевидно никакъв поправителен, нито
превъзпитателен ефект по отношение на него не настъпва и затова определено
играят роля крайно снизходителните наказания, които РС – Димитровград му е
налагал в продължение на дълги години.
В крайна сметка няма как въз основа на
гореизложеното, което обективно е установено по делото, да се достигне до
извод, че преобладават и вземат превес смекчаващите обстоятелства, които се
изчерпват с това, че подсъдимият не се е възпротивил на полицейската проверка и
е изпълнил едно рутинно полицейско нареждане да се подложи на проверка с
техническо средство, а след това на практика се е възползвал от едно свое
законно право – да даде кръвна проба за извършване на химическа експертиза,
която несъмнено установява концентрацията на алкохол в кръвта по-обективно.
Степента на обществена опасност и на деянието, и
на дееца в случая са очевидно високи.
Основателни са доводите на прокурора, че наложено
в този размер, наказанието няма да постигне целите нито на индивидуалната, нито
на генералната превенции.Подсъдимият за втори път понася наказателна
отговорност за едно и също деяние –управление на МПС след употреба на алкохол.
Съдържането на алкохол е твърде високо – 2,23 на хиляда. Към този род престъпни
деяния обществото е особено чувствително тъкмо в настоящия момент, поради това,
че подобни случаи зачестиха, вместо да са изключение.
В резюме – въззивната инстанция намира, че следва
да се уважи протеста на прокурора, като са измени присъдата и се увеличи
размера на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да с
управлява МПС“. Наказанието „лишаване от свобода“ ще следва да се наложи в
размер от поне 2 години и 6 месеца, което все още е под средния, предвиден от
закона. В същия размер ще следва да се наложи и наказанието по чл.343г от НК –
„лишаване от право да се управлява МПС“. Това е адекватната в случая
наказателна репресия, която евентуално би могла да постигне някакъв
превъзпитателен ефект, но и която ще даде съответен на обществените очаквания и
нагласи сигнал.
Наказанието „глоба“ не следва да се коригира
поради липсата на протест против присъдата в тази ѝ част.
В горепосочения смисъл ще следва да се измени
протестираната присъда.
Вън от изрично наведените оплаквани и доводи по
реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не
намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.2 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №5/1.II.2018 год., постановена по нохд №491/2017 год. по описа на РС – Димитровград в частта, досежно наложените наказания, както следва:
- УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една/година – на срок от 2 /две/ години и 6/шест/ месеца;
- УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на осн. чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/една/ година и 1 /един/ месец - на срок от 2/две/ години и 6/шест/ месеца;
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.