Решение № 195
гр.Сливен, 16.12.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Сливен в публично съдебно
заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
СЛАВ БАКАЛОВ
Членове:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурор ХРИСТО КУКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД № 183 по описа за 2020 год. за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба подадена от
"МЦД 02" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Самуилово,
общ. Сливен представлявано от Ф.С.М. чрез адвокат С.Р. *** против Решение № 260071/07.10.2020
год. постановено по АНД № 144/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен, с
което е потвърдено наказателно постановление № 197/21.11.2019 год. на Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Пловдив, с което на "МЦД
02" ЕООД на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "Б" от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Касаторът твърди, че решението на районния
съд е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че същото е постановено при
неизяснена фактическа обстановка-не били събрани доказателства за ползване на
повърхностен воден обект р.Асеновска. Касаторът не разбрал за какво точно е
наложена имуществената санкция. Отделно от горното намира, че извършеното
представлява маловажен случай и моли да се приложи чл.28 от ЗАНН. Прави искане
съдът да отмени решението на районния съд и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалния представител на касатора, в което същият моли съдът да отмени
обжалваното решение. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Пловдив не се представлява.
Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба предявена
от "МЦД 02" ЕООД против наказателно постановление № 197/21.11.2019 год.
на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Пловдив, с което
на дружеството на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 вр. чл. 46, ал. 1, т. 3 б. "Б" от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
За да потвърди НП районният съд е приел, че по време на извършена проверка на
04.07.2019 год. служители от БД ИБР, ИРМ Сливен ведно със служители на Община
Сливен установили, че е изградено съоръжение за отвеждане и заустване на
отпадъчни води от Животновъдна ферма с лагуна намираща се в поземлен имот №
204, в бившия стопански двор на с.Самуилово стопанисван от "МЦД 02"
ЕООД, в р.Асеновска в землището на с.Самуилово. Отпадъчните води от фермата от
лагуната за тяхното утаяване чрез допълнително направен отвор в оградата се
изливали в бетонна шахта с размери около 1,50/0,60/0,70 м. От шахтата
посредством тръбопровод с диаметър 300 мм отпадъчните води от животновъдната
ферма се отвеждат в отводнителен канал имот № 159 в местността Кованлъка, масив
32 в землището на с.Самуилово. Установено е, че към датата на проверката "МЦД
02" ЕООД не притежава разрешително за ползване на повърхностен воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на
съществуващ обект. За извършената
проверка е съставен констативен протокол №Сл 269/04.07.2019 год. и въз основа
на него е съставен АУАН № 158/22.07.2019 год. за нарушение на чл.46, ал.1, т.3,
б.Б от Закона за водите.
Въз основа на този акт е издадено оспореното пред Районния съд НП.
За да потвърди същото районният съд е приел,
че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3 б. Б от ЗВ като при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон. Счетено в тази насока е, че както в
АУАН, така и в НП нарушението е ясно и недвусмислено описано, нарушителят е
точно индивидуализиран и не е налице съмнение около неговата идентичност. При
съставяне на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
не са налице и нарушения правото на защита на наказаното лице в хода на
производството. Обсъдени са всички възражения на дружеството включително и това
за маловажност като съдът е изложил мотиви защо счита, че случая не може да се
квалифицира като такъв.
Решението е правилно.
Като е стигнал до тези правни изводи
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Не се споделя
доводът на касационния жалбоподател, че съдът не е взел предвид съдържанието на
ангажираните от него доказателства. Настоящият състав на съда намира, че същите
не са относими към спора по делото. Не е налице и нарушение на процесуалните
правила изразяващо се в отказ на районния съд да допусне до разпит д-р В., тъй
като спора в случая е достатъчно ясен и свидетелските показания на д-р В.,
който работи към Областна дирекция по храните не би допринесъл за изясняване на
случая. Първоинстанционният съд е основал изводите си върху съвкупния обем от
доказателства събрани по делото като не е дал превес на някои от тях за сметка
на други.
Фактическите констатации и правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията
на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Във връзка с релевираните касационни доводи,
които са поддържани и пред първоинстанционния съд, следва да се посочи, че същите
са неоснователни. Безспорно установен факт по делото е, че "МЦД 02"
ЕООД към датата на проверката не притежава разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на
съществуващ обект в р. Асеновска. Достатъчно е от обективна страна да е налице
заустването на отпадъчни води в повърхностни такива при липсата на действащо
разрешително за това.
Безспорно установеното административно
нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Действително нито в ЗАНН, нито в ЗВ са въведени критерии за маловажност на
административното нарушение въобще и в частност. В този смисъл е приложима
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН.
Същата сочи, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
/нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/нарушение/ от съответния вид. Характерът на нарушението изключва възможността
да се извършва преценка за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства,
водещи до по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, доколкото чрез
създаденото задължение се цели интегрирано управление на водите в интерес на
обществото и за опазване на здравето на населението, както и създаване на
условия за осигуряване на устойчиво, балансирано и справедливо водоползване.
Защитата на обществените отношения чрез въведения механизъм за контрол по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН
за конкретното административно нарушение.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния,
нито на процесуалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260071/07.10.2020 год.
постановено по АНД № 144/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ