Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град П., 09.07.2019година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ЮНИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………ДАФИНКА БОРИСОВА…………и в присъствието на прокурора………………..Й.А.…………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 246 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.    

                  Постъпила е искова молба от С.А.П. *** против Г.В.П. от с.гр., в която се излагат твърдения, че ответникът е син на ищцата и е с психично заболяване – ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ. Води се на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ-П. с ЛАК № 1/2014г.Ищцата твърди, че синът и отказва да се лекува и да приема предписаните му лекарства. Вследствие на това му поведение, психичното му заболяване е причинило дълбока и цялостна промяна на личността му, с трайни разстройства на мисленето и поведението, съпроводени с откъсване от реалността. Започнал е да проявява рисково поведение застрашаващо него самия и околните. Поради неблагоприятни ход на протичане на заболяването му, през м.септември 2018г. е нанесъл побой на майка си, вследствие на който тя е получила средна телесна повреда, загубвайки слезката си.

Било проведеното в П.ска РП досъдебно производство за извършеното престъпление, по време на което, от заключението на назначената СПЕ се е установило, че Г.П. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си по време на деянието и след него.Въз основа на експертизата, е прието, че П. е бил невменяем към меродавния момент, поради което липсва основание за носене на наказателна отговорност. С решение по НЧД № 2723/2018г. на П.ски РС, на основание чл.89, б.“б НК Г.В.П. е бил настанен на принудително лечение в ДПБ-гр.Л., за срок от шест месеца. Ищцата счита, че са налице условията на чл. 5, ал.1 от ЗЛС синът ѝ да бъде поставен под пълно запрещение-страда от болест, която засяга волята и интелекта му и болестното му състояние е причината той да не може да осъзнава действията и волеизявленията си и да не може да се грижи за своите работи, в. т.ч. да извършва валидни правни действия и да се грижи за интересите си. Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС да бъде поставен синът и под пълно запрещение. Моли да бъдат приети представените с исковата молба доказателства : Решение № 36/08.02.2019г. на Националното бюро за правна помощ, с което на ищцата е предоставена правна помощ, като е назначен адвокат Д.Д. *** да предостави такава, изразяваща се в подготовка на документи за завеждане на делото и за процесуално представителство по него; заверено копие от определение № 775/16.11.2018г. по НЧД № 2723/2018г. на РС –П.; епикриза от клиника по хирургия на УМБАЛ“***“ЕАД П., заверено ксерокопие от удостоверение за раждане, както и от удостоверение за наследници на бащата на ответника В.К. П.. Направено е и искане за назначаване на СПЕ, с посочена задача. Към ИМ е приложена и молба за освобождаване от ДТ и разноски за производството, която е уважена.    

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск Г.В.П..  

 Ищцата в откритото заседание на 25.06.2019г., чрез назначения и служебен адвокат, заявява, че поддържа иска си. Ответникът не изразява становище.

           Окръжна прокуратура – П., чрез прокурора Й.А. изразява становище, че молбата за поставяне на ответника Г.В.П. под пълно запрещение е основателна и в негов интерес е тя да бъде уважена. Налице са законовите предпоставки за това – ответникът не може да се грижи сама за себе си и за делата си, тъй като той страда от психично заболяване, което съгласно заключението на вещото лице, няма да се подобри в бъдеще.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това. Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора.

             Безспорно е, че ищцата е майка на ответника и следователно като близък роднина има право да иска поставянето му под запрещение, т.е. молбата и е допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                             

            За установяване на обстоятелствата страда ли ответникът от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-психиатрична експертиза. От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че с решение по НЧД № 2723/2018г. на П.ски РС, на основание чл.89, б.“б НК Г.В.П. е бил настанен на принудително лечение в ДПБ-гр.Л., за срок от шест месеца. От мотивите на решението се вижда, че на 09.09.2018г. ответникът е нанесъл побой на майка си, вследствие на който тя е получила тежка телесна повреда, загубвайки слезката си. Установява се твърдяното в исковата молба, че при проведеното в П.ска РП досъдебно производство, от заключението на назначената СПЕ на психиатъра д-р Надя Луканова се е установило, че Г.П. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си по време на деянието и след него, поради което му е призната невменяемост.Поради обстоятелството, че липсва основание за носене на наказателна отговорност за деянието си и поради това, че съществува риск от извършване и на други обществено-опасни действия, ответникът е бил настанен на принудително лечение, на основание чл.89, б.“б“ НК.  

От заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Т., което съдът възприема, като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че ответникът се води на ДН към ОДНБПЗ при УМБАЛ“***“ЕАД-П. с ЛАК № 1/2014г. и диагноза Параноидна шизофрения.Анамнезата му е снета по данни от освидетелствания и наличната медицинска документация. Вещото лице е установило, че ответникът е завършил основно образование, лекуван е бил в психиатрично отделение на ВМА-С., уволнен е бил предсрочно от РВС, заради психично заболяване.Работил е в различни частни фирми, но напускал или го уволнявали.Пенсионер по болест.Не е успял да създаде семейство, живее с майка си.Психичната му болест е с голяма давност, лекуван е Психиатрична клиника –П. петкратно по повод екзацербация на психичната болест и психотично мотивирано конфликтно-агресивно поведение. Фамилна анамнеза-майка с Праноидна шизофрения. При прегледа на 21.06.2019г. д-р Т. е установил персистиращи качествени разстройства въввъзприятия, мислене, воля и емоции.Видно от заключението, катамнезното проследяване на болестта показва, че се касае за психоза от шизофренния регистър с голяма давност и хроничен ход.Комплексната интерпретация на данните по делото, медицинската документация и психиатричния преглед са дали основание на ВЛ да приеме, че освидетелстваният боледува от Параноидна шизофрения, която болест е психична, включва се в болестите по чл.5 ЗЛС.Личността му е променена в шизофренен стил. В съществена степен и необратимо са  увредени годностите му за правилна оценка на събития и ситуации.Тежко и трайно е снижено социалното му функциониране. Не може да се очаква положителна промяна в психичното му състояние. Нарушена е психичната годност на освидетелствания да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.Не може да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. От медицинска гледна точка следв ада бъде поставен под пълно запрещение.

  При изслушването, което съдът извърши, съгласно изискванията на чл.337, ал.1 ГПК, с цел придобиване на непосредствени впечатления от състоянието на ответника, той прояви липса на критичност към състоянието си и към действията си, които е извършил спрямо майка си.         

 При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на Г.В.П., съдът приема, че ответникът страда от психична болест, в резултат, на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.

             Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС Г.В.П., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, Държавна психиатрична болница, под пълно запрещение, по молба на майка му С.А.П., ЕГн **********,***.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

 

                       съдия в окръжен съд: