РЕШЕНИЕ
№ 21.10.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, 12-ти граждански състав
На двадесети септември , две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №5188 по описа
за 2018 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК -*********,
със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. -
заместник управител, чрез юрисконсулт Н.М., срещу М.М.В., ЕГН-********** ***, с
цена на иска – 1253.33 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество,
в която се твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер PLUS-11148504 М.М.В. е дал съгласието си, освен посочения
усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard. На 28.01.2016г. В. е активирал картата,
предоставената му от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, кредитната карта №
CARD-12552174, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че М.М.В. е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2016г., когато е
последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
1210.09 лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да неизпълнява,
което поражда интерес от страна на ищеца
да потърси съдебна защита на вземането си. Към датата на подаване на
Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в
размер на 1210.09 лв., представляващо използваната главница в размер на 851.80,
както и договорна лихва от 01.06.2016 (първа пропусната вноска) до 10.11.2017
(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума
в размер на 358.29 лв. Съгласно изложеното в исковата молба, М.М.В. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 43.24 лв. за
периода от 10.11.2017 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до
11.05.2018 (дата на завеждане на дело).
В условията на евентуалност се
предявява осъдителен иск, като същия осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна. Моли се съдът да има предвид, че претендираната от
главница, ведно с възнаградителна лихва е с 60.00 лв. по-малка от посочената в
графа "Използван кредитен лимит (28)" в последното месечно извлечение
сума. Същата съставлява такса, която е опростена едностранно от фирмата
Кредитор. Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството
следните суми: главница - 851.80 лв., възнаградителна лихва - 358.29 лв., законна
лихва за забава - 43.24 лв. Общо: 1253.33 лв.
Ищецът е предприел действия по
съдебното събиране на вземането си, като е подал Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд -гр. Пазарджик. По
частно гражданско дело № 2108/2018 г., 9 с-в е издадена Заповед за изпълнение и
тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са
последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание
чл. 415, ал.2 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. № *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява настоящия иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Моли се съдът да установи, че е
налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от М.М.В. в
размер на: 851.80 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 358.29
лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2016 до
10.11.2017; 43.24 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.
76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., или общо дължима сума
1253.33 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане. Моли се съдът, при условие на евентуално разглеждане на осъдителния
иск, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Претендират се сторените разноски
в заповедното производство и исковото производство. Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника чрез назначеният му особен представител, с
който се посочва, че подадената искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД гр.София е неоснователна. Предявеният иск се оспорва по основание и размер. Доколкото договорът за
заем е реален договор, то по делото не се установявало заплащане на заемната
сума. Не са представени доказателства, че сумата от 1000 лева или съответно
както се сочи в исковата молба като "усвоена сума" в размер на 851,80
лв. е реално усвоена от ответника. От представените с исковата молба
доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна
карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал
транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Върху
представената от ищеца обратна разписка за доставени на ответника пратки липсва
отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта № CARD-12552174.
Там е отбелязано, че се изпращат документи, а не кредитна карта. Липсват и
други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника и
последният да е изтеглил суми от нея.
Твърди се, че потребителския
кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се
е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90 % /. Съобразно
гореизложеното, дори да се установи, че е налице сключен договор за заем с
ответника, усвоим чрез предоставена на последния кредитна карта, то кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че не са представени доказателства за надлежно обявена предсрочна
изискуемост и това обявяване да е стигнало до знанието на ответника. Сочи се,
че ищцовото дружество е небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции
(ЗКИ), но спрямо него са приложими изискванията на разпоредбата на чл.60 ал.2
от ЗКИ, във връзка с приетото в т.18 от TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС за
обявяване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай по делото не са
представени доказателства, от които да се направи извод, че волеизявлението на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника-
ответник и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. Следователно вземането не е изискуемо в заявения размер и не
е възникнало на предявеното основание.
Счита, че по отношение на
предявения осъдителен иск при условията на евентуалност същият също трябва да
бъде отхвърлен въз основа на гореизложеното. Твърди се, че не се доказва същият
да е получил кредитната карта и да е изтеглил процесната сума.
Твърди се, че предявеният иск
/както е предявен за установяване дължимостта на суми по договор за кредит,
която претенция първоначално е заявена със заявление за издаване на заповед за
изпълнение/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от
Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11148504 от 03.02.2015г., на посочената дата е бил сключен
същият между ищцовото дружество и ответника
М.М.В., ЕГН-********** ***, в
качеството му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните
договор, ищцовото
дружество е отпуснало паричен
кредит на ответника в размер на 20 000.00
лв. Въз основа на сключения между страните
договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 62 месечни вноски - всяка по 629,09 лв., които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния
процент на разходите - 26.48 % и годишния лихвен процент - 23.00 %, посочени в
параметрите по договора.
При сключване на договора за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-11148504 от 03.02.2015г., ответникът М.М.В. е дал
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard /чл.12-чл.21 от
договора/. Горното се установява от представените към исковата молба и приети
по делото Приложение към договора за потребителски кредит.
Представена е товарителница № на
заявка 10309 от 22.01.2016г., видно от която до ответника е изпратена пратка,
като върху товарителницата е отбелязано, че съдържанието на пратката е „документи“.
По делото е приложено известие за доставяне, видно от което ответникът е
получил пратката на 27.01.2016г. Върху известието не е отбелязано съдържанието
на пратката.
Тъй като
според ищцовото дружество, ответникът В. не изпълнил задълженията си към
ищцовото дружество, последното /видно от приложените по делото материали по
частно гражданско дело №2108/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е
пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №2108/2018г.
по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1080 от
01.06.2018г. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по
заповедното производство при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото
дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си, което било сторено от ищеца.
В хода на
производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-
икономическа експертиза, видно от заключението по която, съгласно
Приложение към Договор за потребителски
кредит от 03.02.2015г., на ответника е отпуснат револвиращ кредит и е била
издадена и ползвана кредитна карта PLUS-11148504 в размер на 1000.00лв.
Кредитът е отпуснат при годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на
разходите от 44.90%, който не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове. Били са изтеглени в брой от АТМ устройство
сумата от 1020.00лв. /400.00лв. на 28.01.2016г.; 400.00лв. на 29.01.2016г.; 150.00лв.
на 19.02.2016г. и 70.00лв. на 15.04.2016г./, за което са му били начислени
такси в размер на 28.40 лв., като общото задължение е в размер на 1048.80лв. Ответникът е внесъл сума в общ размер на
580.00лв., с от които са били погасени 278.22лв. – главница;229.06лв. – лихви;
48.72лв. – застраховка и 24.00лв. – месечна такса. От общо изтеглените 1048.80
лв. са погасени 278.22лв., като остават дължими 770.58лв. Към момента на
подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК /30.05.2018г./са останали непогасени
следните задължения: главници – 770.58 лв.; застраховки – 81.41лв.;
възнаградителна лихва – 334.29лв.; такса обслужване – 24.00лв., или сума в общ
размер на 1210.28 лв.
Заключението на вещото лице е прието по делото
като неоспорено от страните, съдът кредитира същото като обосновано,
компетентно изготвено и правилно.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният установителен иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е
налице правен интерес от воденето на
настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; връчване
на издадената заповед при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед
за изпълнение на парично задължение №1080 от 01.06.2018г ., издадена по ч.гр.д.
№2108/2018г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на
заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила
на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното,
е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният установителен иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването
на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, но неоснователен, по следните съображения:
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД
с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена
сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се
счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане
на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между
тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е реален
договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума. Не се
представиха доказателства, че сумата в размер на 1210,09 лв. е реално усвоена
именно от ответника. Предвид реалния характер на договора, писменото обещание
за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е
получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за
сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на
страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди,
че ответникът не му е върнал съответната
сума. От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод,
че издадената от кредитора кредитна карта е била получена конкретно от
ответника, както и че именно последният е извършвал транзакции, възползвайки се
от предоставения кредитен лимит. Върху представените от ищеца обратни разписки
за доставени на ответника пратки липсва отбелязване да е изпратена именно
твърдяната кредитна карта. Липсват и други данни по делото кредитната карта да
е била връчена на ответника и последният да е изтеглил суми от нея. От приетата
по делото съдебна експертиза се
установява, че са били изтеглени в брой от АТМ устройство сумата от 1020.00лв.
/400.00лв. на 28.01.2016г.; 400.00лв. на 29.01.2016г.; 150.00лв. на
19.02.2016г. и 70.00лв. на 15.04.2016г./, за което са били начислени такси в размер на 28.40 лв.,
но не са ангажирани доказателства, че ответникът е извършил тези действия.
Ето защо с оглед реалния характер на договора
на заем, съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните договор
за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба
параметри. Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето
на исковата претенция.
Следва да се посочи, че
твърденият от ищеца и обективиран в приложените към исковата молба писмени
доказателства договор за револвиращ кредит има характер на потребителски кредит
по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност
намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай
след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския
кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Така, в процесния договор са посочени като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Не е налице ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 44,90 % /. Следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема /който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по
заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо. Не е ясно определено какво се
включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи.
Предвид изложеното, съдът приема,
че са останали неясни за потребителя
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно гореизложеното,
дори да беше установено, че е налице
сключен договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния
кредитна карта, то кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици, а
инвокираното от ответника в отговора на исковата молба изрично възражение в
тази насока се явява основателно.
По изложените съображения за
липса на доказателства за предаване на
заемна сума и допълнителните такива за недействителност на договора,
предявеният установителен иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По сходни съображения, следва да
бъде отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск с
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество посочените в
петитума на исковата молба суми, като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските: Искането
на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено
с доказателства за действително реализирани такива, под формата на заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, ЕИК -*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.
14, представлявано от Д. Д. - заместник управител, чрез юрисконсулт Н.М., срещу
М.М.В., ЕГН-********** ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер на: 851.80 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 358.29
лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2016г. до
10.11.2017г.; 43.24 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.
76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., или общо дължима сума
в размер на 1253.33 лв. /хиляда двеста
петдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението в
съда /30.05.2018г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за което
вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена
Заповед №1080/01.06.2018 г., по ЧГД №2108/2018 г., по описа на РС Пазарджик за
изпълнение на парично задължение, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, ЕИК -*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.
14, представлявано от Д. Д. - заместник управител, чрез юрисконсулт Н.М., срещу
М.М.В., ЕГН-********** ***, в условията на евентуалност иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумите от 851.80 лв., представляваща главница по
револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard №12552174; 358.29 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2016г. до
10.11.2017г.; 43.24 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.
76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., или общо дължима сума
в размер на 1253.33 лв. /хиляда двеста
петдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: