№ 15530
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря Ц.А ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20221110142588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение
на топлинна енергия и обезщетение за забавено изпълнение по отношение
плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на месечните
дължими суми на интернет страницата на продавача.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците Л. Д.
Н., Г. В. М., Ц. В. Д., В. Е. П. и Е. М. П..
В проведеното на 19.09.2023 г. открито съдебно заседание
1
процесуалният представител на ищеца заяви, че е постъпило плащане на
претендираните от ищеца суми – главница, лихви и разноски, като
незаплатено е останало единствено юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, което се претендира и за което се представи списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи: 1. съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди; 2. качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността й възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото на 03.04.2023 г. е постъпила молба от ответниците Л. Д. Н. и
Ц. В. Д., с която заявяват, че дългът по делото е погасен още на 01.12.2022 г.,
с оглед на което молят делото да бъде прекратено. Към молбата е приложен
фискален бон за извършено в полза на ищеца плащане в размер на 571,96 лв.
С молба от 12.09.2023 г. ищецът чрез юрк. М.П. е заявил, че
претендираните по настоящото дело суми са погасени в цялост, като дължимо
е останало единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
2
за настоящото производство. В молбата е посочено, че процесуалните
представители на ищеца не разполагат с представителна власт да оттеглят или
да направят отказ от предявените искове. Посоченото в цитираната молба се
потвърди и от юрк. Димитрова в проведеното на 19.09.2023 г. открито
съдебно заседание.
При това положение съдът намира, че липсва спор между страните, че
всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са
се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните
суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, респ. налага се извод, че в полза на ищеца
са възникнали вземания срещу ответниците за стойност на доставена
топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размерите,
посочени в петитума на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт
настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
3
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответниците след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същите са дали повод за завеждане на делото, съответно дължат на ищеца
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПП). Съдът съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал.
1 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ намира, че следва да му се присъди такова в
размер именно на 100,00 лв., като всеки един от ответниците бъде осъден да
заплати припадащата му се част от тази сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*************** срещу ответника Л. Д. Н., ЕГН ********** кумулативно
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: сумата от 133,23 лв., представляваща главница за
незплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
сумата от 31,68 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
4
13.07.2022 г.; сумата от 3,66 лв., представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 0,92 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.08.2022 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*************** срещу ответника Г. В. М., ЕГН ********** кумулативно
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: сумата от 66,62 лв., представляваща главница за
незплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
сумата от 15,84 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.07.2022 г.; сумата от 1,83 лв., представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 0,46 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.08.2022 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*************** срещу ответника Ц. В. Д., ЕГН ********** кумулативно
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: сумата от 66,62 лв., представляваща главница за
незплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
сумата от 15,84 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.07.2022 г.; сумата от 1,83 лв., представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 0,46 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.08.2022 г., до окончателното плащане.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*************** срещу ответника В. Е. П., ЕГН ********** кумулативно
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: сумата от 66,62 лв., представляваща главница за
незплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
сумата от 15,84 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.07.2022 г.; сумата от 1,83 лв., представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 0,46 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.08.2022 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*************** срещу ответника Е. М. П., ЕГН ********** кумулативно
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: сумата от 66,62 лв., представляваща главница за
незплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
сумата от 15,84 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.07.2022 г.; сумата от 1,83 лв., представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 0,46 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.08.2022 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК Л. Д. Н., ЕГН
********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *************** сумата от
33,33 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от Г. В. М., ЕГН **********
да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *************** сумата от 16,67 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от Ц. В. Д., ЕГН **********
да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *************** сумата от 16,67 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от В. Е. П., ЕГН ********** да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *************** сумата от 16,67 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от Е. М. П., ЕГН
********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *************** сумата от
16,67 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ АД, ЕИК
********** – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7