Присъда по дело №835/2021 на Окръжен съд - Русе

Мотиви по ВНОХД № 835/2021 г. на ОС – Р.
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260073/14.10.2021 по НОХД № 1859/2020 г. на РС – Р.
подс. В. МЛ. АНТ., ЕГН: **********, роден на 03.09.1985 г. в гр. Р.,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ в
„СОТ Р.“ ЕООД на длъжност „охранител“, с адрес гр. Р., ***, е признат за
невинен в това, че през периода 17.03.2012 г. до месец декември 2018 г., в гр.
Р., с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на посредствено
извършителство чрез невиновно действащия В.С.В. от гр. Р., възбудил и
поддържал заблуждение у Л.В.С., ЕГН: **********, от гр. Р., че е
организирана охрана на жилището в с. Ч.в., обл. Р., местност „П.“, ***, от
„Ш.“ 166 ООД, като с това причинил имотна вреда в размер на 3 280 лв.,
поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Срещу присъдата е постъпил протест на прокурор при Районна
прокуратура – Р., в който са изложени твърдения за нейната неправилност и
незаконосъобразност. Излагат се твърдения за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. В
мотивите към първоинстанционната присъда липсвал анализ и категорични
изводи кои конкретни доказателства се кредитират и защо, както и кои
доказателствени източници не се кредитират и по какви причини. Районният
съд не кредитирал показанията на разпитаните свидетели К.М., В.В. и В.М.
досежно как е работила поставената от подсъдимия СОТ, а възприел изцяло
обясненията на подс. А., че бил изградил работеща СОТ, свързана към
системата на дружеството. Прокуратурата не споделяла доводите на
решаващия съд, че след напускане на подсъдимия на „Ш. 166“ ООД очевидно
бил налице спор от гражданскоправен или търговски характер между няколко
субекта със съответни взаимни претенции, тъй като същите били неотносими
към предмета на доказване по делото за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.
Дори и след освобождаването на подс. А. от работа в дружеството през
декември 2017 г., същият продължил да поддържа заблуждение у св. В., който
от своя страна поддържал заблуждение у леля си Л.С., че е организирана
охрана на жилището в с. Ч.в., обл. Р., от „Ш. 166“ ООД и тя продължила да
заплаща таксите за охрана, въпреки че не била организирана такава.
Подсъдимият следвало да уведоми св. В., че вече не бил служител на
дружеството и не следвало да получава таксите за охрана на жилището на С..
Съдът действал предубедено, възприемайки изцяло тезата на защитата и се
придържал към нея, включително и при формиране на крайните изводи,
въпреки наличието на множество доказателства в подкрепа на обвинителната
теза. Мотивите към присъдата били изградени по пледоарията на защитника и
подсъдимото лице. Определеният като посредствен извършител св. В. не
следвало да се разглежда като пострадал. Фактът, че Л.С. посетила офиса на
1

фирма „Ш. 166“ ООД и пожелала да заплати лично дължимите от нея вноски
за охрана на жилището си, бил в подкрепа на доказателствата, че тя е била
въведена в заблуждение, че на жилището е организирана охрана именно от
тази фирма. По делото било доказано по несъмнен начин, че Л.С. се
разпоредила със свое имущество – сума в размер на 3 280 лв., вследствие на
заблудата, в която била въведена от действащия невиновно неин племенник
В.В., че била организирана охрана на жилището ѝ от подс. А.. Паричната сума
била предавана на вноски лично на подс. А. чрез св. В.В. и сина П.И..
Предлага оправдателната присъда да бъде отменена и вместо това да бъде
постановена нова, с която подс. А. да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ около минимума, като
изпълнението му бъде отложено с 3-годишен изпитателен срок. Алтернативно
предлага за отмяната на присъдата поради допуснати съществени
процесуални нарушения и връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Срещу въззивния протест е постъпило писмено възражение от адв. С.Ц.
от АК – Р., със съдебен адрес гр. Р., ***, защитник на подс. В.А., с което счита
протеста за неоснователен. Твърди, че изложените от прокуратурата доводи
не съществуват, а постановената присъда не страдала от сочените от
прокурора пороци. В проведеното съдебно следствие не се събрали
доказателства, сочещи, че подс. А. е извършил престъпление, въпреки
удовлетвореното от съда искане на прокуратурата за провеждане на повторни
разпити на служители, които са работили и работят в дружеството, в което е
работил подсъдимият. Събрани били данни, че от името и за сметка на
фирмата, където работил подсъдимият, била изградена система за охрана на
апартамента на сочената от прокуратурата за пострадала и същата система
работила и била контролирана от пункта на фирмата, отговарящ за селските
райони в с. Тетово. Покойният баща на подсъдимия бил съдружник във
фирмата и отговарял за охраната на обектите в селските райони, където
работил и самият подсъдим като техник на СОТ системи. Тази фактическа
обстановка се установявала еднозначно от събраните гласни доказателства от
управителя на фирмата и другите работещи в нея служители. При наличие на
извършени действия от страна на охрнаителната фирма по охраната на
процесния апартамент липсвала обективната страна на престъплението, за
което бил привлечен и предаден на съд подс. А.. С материали на фирмата
последният изградил и пуснал в действие охранителната система и обектът е
бил под охрана, като липсвал какъвто и да е умисъл за извършване на
измамни действия от страна на подсъдимия. Развитите в протеста доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваната присъда по инкакъв
начин не сочели някаква незаконосъобразност и неправилност, като не
обосновавали обвинение по чл. 209, ал. 1 НК. Моли за оставянето на протеста
без уважение и за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание представителят на Р.нска окръжна прокуратура
поддържа протеста срещу първоинстанционната присъда. Счита, че
2

доказателствата са били обсъдени от районния съд фрагментирано, като
присъдата почивала изключително върху обясненията на подс. А., водейки до
извода, че доказателствата по делото са били преценявани едностранчиво, без
да бъдат анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Не били
коментирани показанията на св. К.М. за липсата на годен радиопредавател,
чрез който действително да е било изпълнено поетото задължение от
подсъдимия за осигуряване на охрана на дома на пострадалата. Не били
коментирани показанията на св. В. за това, че системата не е работела, тъй
като в случая от 2013 г. бил уведомен за нейното активиране от съседка на
пострадалата по делото. Не били коментирани показанията на св. В.М.,
според които връзка на операторната система с процесния обект липсвала.
Договорът между подс. А. и посредствения извършител не бил регистриран в
самото търговско дружество, сумите, които подсъдимият получавал по него,
не били регистрирани счетоводно. Въпреки че подсъдимият напуснал
дружеството, той продължил да събира таксите, свързани с охраната на
процесния имот. Подс. А. взел решение да запази в тайна извършеното от
него деяние, поради което монтираната от него апаратура в процесния имот
не била свързана с операторната система на дружеството, а само фигурирала
под номер в приложените към делото тетрадки. Моли за отмяната на
първоинстанционната присъда и за връщане делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно за постановяване на
нова, с която подс. А. да бъде осъден за престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Защитникът на подс. А. – адв. С.Ц., счита въззивния протест за
неоснователен, като поддържа подадените срещу него писмени възражения. В
изграждането на СОТ системата на процесния апартамент били използвани
материали, които не били на малка стойност, поради което нямало как
подсъдимият, монтирайки тази система, да е извършил престъплението
измама. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подс. В.А. се придържа към казаното от защитника си. В последната си
дума заявява, че св. К.М. е установил, че системата била изградена правилно,
като единственият проблем бил акумулаторът. Счита, че не е направил нищо
нередно, моли да бъде оправдан.
Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на въззивна
проверка, като протестът срещу нея е редовен и допустим, подаден е в
законоустановения 15-дневен срок.
По отношение правилността на присъдата, съобразно наведените от
прокуратурата доводи в протеста за нейната неправилност, настоящият
състав приема от фактическа страна следното:
Пострадалата Л.В.С. пребивавала трайно на територията на Кралство
Нидерландия. Същата била собственик на апартамент, находящ се в с. Ч.в.,
общ. Р., местност „П.“, ***. През 2012 г. същата помолила племенника си –
св. В.С.В., да намери фирма, която да осъществява охрана за това жилище
3

чрез СОТ. През същата година св. В. посетил офиса на фирма „Ш. 166“ ООД
на ул. „Борисова в гр. Р., където се запознал с подс. В. МЛ. АНТ., бил в
трудово правоотношение с фирмата „Ш.-166“ ООД на длъжност „охранител“
на обекти, охранявани от фирмата. Уговорили се на апартамента в местността
„П.“ да бъде поставена СОТ и да бъде организирана охраната му от страна на
фирмата. На 17.03.2012 г. подс. А. и св. В. отишли в апартамента в с. Ч.в.,
местност „П.“, бл. 2, вх. 1, където подсъдимият поставил охранителна
техника, която включвала още и датчици, акумулатор и радиопредавател, като
за това бил подписан протокол между него и св. В.. В присъствието на св. В.
подс. А. активирал и изпробвал звука на алармената система. Между двамата
бил подписан договор, по силата на който фирмата „Ш. 166“ ООД,
представлявана от св. Н.Д., като изпълнител, и св. В.В., като възложител,
страните се договаряли изпълнителят да проектира и монтира СОТ и
организира охраната на обекта, посочен от възложителя, а именно процесния
апартамент, като възложителят се задължавал да заплаща по 20 евро месечно
(или около 40 лв.) за осъществяваната охрана. В основните задължения на
изпълнителя влизало да извърши монтаж на СОТ в обекта и изготви протокол
за работоспособността на апаратурата, да осъществява охрана на обекта чрез
СОТ посредством наблюдение в централизирана станция на фирмата
охранител, да изпрати и пристигне до пет минути специализирана група за
реагиране при алармена ситуация на адреса на охраняемия обект, да уведоми
дежурните органи на МВР веднага след констатирано взломно проникване в
обекта, да уведоми незабавно възложителя или оторизиран от него
представител в случаите на проникване в обекта и да осигури охрана при
констатирано проникване до пристигане на възложителя или негов
представител. В договора било посочено още и че контролът и наблюдението
щели да се осъществяват при следните условия: наблюдението на обекта се
извършвало само след включване от възложителя или негов представител на
СОТ система в режим „охрана“, което се регистрирало автоматично в
централизирания пункт на изпълнителя, изпълнителят осъществявал 24-
часово наблюдение над работата на СОТ в обекта чрез централизиран пункт,
в който постъпват сигналите от охранителната техника, като всички получени
съобщения се регистрират, запомнят и разпечатват от приемните устройства
и компютърни системи на изпълнителя. Било записано още, че проверка и
контрол за състоянието на обекта след получаване на алармен сигнал се
извършва от специализирана група на изпълнителя. В договора никъде не
фигурирало името на подс. А., като в същия било посочено, че фирмата „Ш.
166“ ООД се представлява от св. Н.Д.. Въпреки това, за „изпълнител“ както в
договора, така и в протокола за монтаж на СОТ, подс. А. саморъчно положил
своя подпис. Макар и в протокола за изградената СОТ да е било посочено
монтирането на нейните елементи, подс. А. не извършил необходимото
програмиране, за да бъде регистрирана тя в централизирания пункт на
дружеството изпълнител, откъдето обектът можел да бъде следен и където
щели да постъпват сигнали при активирането на алармената система. Това
4

обстоятелство останало укрито от св. В.. Уговорили се за всичко, което се
отнасяло до монтирания СОТ св. В. да търси подс. А.. Подс. А. предложил на
св. В. последният да заплаща лично на подсъдимия дължимата сума за
осигурената охрана на удобно за свидетеля място, тъй като не било
необходимо св. В. да посещава всеки път офиса на фирмата, при което св. В.
се съгласил. По отношение на управителя, както и на останалите служители и
съдружници в „Ш. 166“ ООД подс. А. запазил в тайна обаче обстоятелството,
че е сключил договор от името на дружеството със св. В. за охрана на
апартамент в с. Ч.в..
За периода 17.03.2012 г. до месец декември 2018 г. св. В. заплащал
лично на подсъдимия дължимите по договора за охрана суми, които
пострадалата Л.С. му предоставяла под формата на парични средства. За
получените пари подс. А. съставял квитанции към приходни касови ордери.
Подс. А. получил за този период около 3 280 лв., като 3 008 лв. му били
предадени от св. В., а 272 лв., видно от приложените квитанции към
приходни касови ордери, подсъдимият получил от лицето П.И.. Управителят,
служителите и съдружниците в „Ш. 166“ ООД не знаели за получаваните от
подс. А. суми. През същия период около два пъти св. В. осигурил достъп на
подс. А. за извършване на подмяна на батерии и датчици на СОТ.
През 2013 г. алармената система на апартамента във вх. 1 на бл. 2 в
местността „П.“ в с. Ч.в. се активирала. Това обстоятелство не било
регистрирано в централата на дружеството „Ш. 166“ ООД, поради което екип
не бил изпратен на адреса. Поради звука на алармата, който звучал
продължително време, съседка на апартамента се свързала с пострадалата С.,
която от своя страна се свързала с племенника си – св. В.. Последният отишъл
на място и установил, че всичко е било заключено и не е прониквано в
апартамента, поради което изключил сам алармения звук. Впоследствие подс.
А. му обяснил в разговор, че било преценено обектът да не бъде посетен от
екип, тъй като датчиците на вратите показвали, че не било отваряно. В
разговор с въпросната съседка на апартамента св. В. разбрал, че преди него
екип на фирмата охранител не е посещавал обекта.
На 07.10.2017 г. починал Младен А. – съдружник в „Ш. 166“ ООД и
баща на подс. А.. На 06.12.2017 г. трудовото правоотношение между подс. А.
и „Ш. 166“ ООД било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по
взаимно съгласие на страните. Въпреки че вече не бил служител на
охранителната фирма, подс. А. продължил да получава от св. В. паричните
средства за охрана на обекта в Ч.в., местност „П.“, като това се потвърждава
от издадените от него квитанции към приходни касови оредери №
1/13.05.2018 г. за сумата от 180 лв. и № 3/09.10.2018 г. за 180 лв., получени от
св. В.В.. Подс. А. отново не уведомил дружеството „Ш. 166“ ООД като
задържал получените суми за себе си. Същият не уведомил и св. В., че към
момента на плащанията вече не бил служител на охранителната фирма.
През 2019 г. пострадалата Л.С. се завърнала в Р България, затова
5

решила сама да заплати таксата за охраната на апратамента в с. Ч.в., за
което знаела от племенника си св. В., че се осъществява от „Ш. 166“ ООД.
При посещение в офиса на фирмата обаче разбрала, че дружеството нямало
сключен договор за охрана на процесния апартамент и той не фигурирал като
охраняем от дружеството обект. Въпреки това пострадалата С. решила
жилището да бъде охранявано от „Ш. 166“ ООД, за което бил сключен
договор. На адреса на апартамента и в с. Ч.в., местност „П.“ бил изпратен св.
К.Г.М., който работел като техник в охранителната фирма. Той установил, че
монтираната сигнално-охранителна система от подс. А. не предавала сигнали
към оперативния център на дружеството, тъй като радиопредавателят не бил
програмиран за това. Установил, че акумулаторът на СОТ бил изтощен.
Горната фактическа обстановка съдът намира установена въз основа на
показанията на св. В.С.В., св. Н.Г.Д., св. К.Г.М., св. Х.Т.И., св. В.М. М.,
отчасти въз основа на обясненията на подс. А., както и от приложените
писмени доказателства – платежни ведомости за заплати на „Ш. 166“ ООД,
тетрадки за адреси на обектите, графици за смените на охранителите на обект
ЗКПУ „Тетово“, разпечатка с имена и адреси на охраняеми обекти, Договор
от 17.03.2012 г., Протокол № 1/17.03.2012 г., Трудов договор на В.А. с „Ш.
166“ ООД, Заповед от 06.12.2017 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между В.А. и „Ш. 166“ ООД и 5 бр. квитанции към
приходни касови ордери.
По делото е назначена съдебна почеркова експертиза, която е
установила, че ръкописният текст, положен в Договора от 17.03.2012 г.,
сключен между св. В.В. и подс. В.А., както и протокол № 1 от 17.03.2012 г. е
изпълнен от подс. А.. Същата констатация е направило вещото лице по
отношение на приложените към делото 5 бр. квитанции към приходни касови
ордери, като подписите също са положени от подсъдимия. Експертът е
установил, че в Договора от 17.03.2012 г. подписът на „възложител“ е на св.
Велкиков, а на изпълнител – на подс. А.. Тези обстоятелства не се и оспорват
по делото – както в обясненията на подс. А., така и в показанията на св. В. се
установява чии са подписите в договора и Протокол № 1. Отпечатъците от
кръгъл печат на „Ш. 166“ ООД, положени в Договора от 17.03.2012 г.,
Протокол № 1 от същата дата и в жалбата до РРП, подадена от Н.Г.Д. на
13.02.2019 г., са били оставени от един и същи печат. Тази експертиза е
приета от страните в първоинстанционното производство без възражения, а
настоящият състав също не намира причина да се съмнява в нейната
правилност, доколкото тя кореспондира с част от доказателствата по делото.
При така установените фактически обстоятелства Окръжният съд
намира обжалваната присъда за НЕПРАВИЛНА, поради следните
съображения:
Неправилен е изводът на районния съд, че охраната на процесния
апартамент в с. Ч.в., местност „П.“, бл. 2, ет. 1 е била организирана от
охранителната фирма „Ш. 166“ ООД чрез нейния служител подс. А.. От
6

доказателствата по делото може да се направи извод, че макар и да е била
монтирана СОТ, същата не е била свързана с оперативния център за
получаване на сигнали, който по време на инкриминирания период се е
намирал в с. Тетово. Съобразно посоченото в Договора от 17.03.2012 г.
охраната на обекта чрез СОТ се осъществява посредством наблюдение в
централизирана станция на изпълнителя, като последният е длъжен да
изпрати на място до пет минути специализирана група за реагиране при
алармена ситуация. Монтираната СОТ, макар и да е сложена от подс. А., е
била изначално негодна да осъществи охраната на обекта, тъй като
радиопредавателят не е бил свързан с оперативния център нито
първоначално, нито впоследствие, което е направило невъзможно да бъде
осъществена охраната на обекта, защото простият факт на монтиране на СОТ
сам по себе си не представлява осигурена охрана. По този начин подс. А. е
заблудил посредствения извършител В.В., като е създал у него погрешно
впечатление, че имотът в с. Ч.в., местност „П.“, бл. 2, ет. 1, ще бъде охраняван
от „Ш. 166“ ООД. Несъзнавайки неистиността на това обстоятелство
посредственият извършител е възбудил заблуждение у пострадалата Л.С., че
имотът и е реално охраняван от „Ш. 166“ ООД, като по този начин я е
мотивирала да извършва актове на имуществено разпореждане, предавайки
му сумите, необходими за заплащане на таксата по договора за охрана на
обекта от 17.03.2012 г., които посредственият извършител от своя страна е
предавал лично на подс. А.. Подсъдимият е поддържал това заблуждение в
продължение на период от 17.03.2012 г. до месец декември 2018 г., като е
приемал от посредствения извършител В. сумите по подписания между тях
договор от 17.03.2012 г., за което издавал квитанции към приходни касови
ордери, като по този начин създавал погрешни впечатления у посредствения
извършител, че сумите за охрана постъпват в касата на дружеството, което
заблуждение от своя страна св. В. поддържал у пострадалата С.. Част от
изпълнителното деяние по поддържане на заблуждението се изразило и в
отговора на подсъдимия към посредствения извършител св. В. относно
активирането на алармата през 2013 г., когато охраняемият обект не е бил
посетен от екип на охранителната фирма, а свидетелят сам изключил
алармата. За да поддържа заблуждението и да не внесе съмнение относно
това, че охраната от „Ш. 166“ ООД на обекта не е организирана, подс. А.
казал на св. В., че от датчиците не било установено проникване и затова екип
не бил изпратен. В периода от 17.03.2012 г. до декември 2018 г. подс. А. също
така на два пъти подменил батериите на СОТ, като по този начин продължил
да поддържа създаденото у пострадалата С. чрез посредствения извършител
В. заблуждение, че охраната на жилището е осигурена, тъй като при
извършването на самата подмяна не е било извършено препрограмирането на
радиопредавателя и така техниката е продължила за известен период от време
да функционира само формално, без реална възможност да сигнализира
охранителната фирма при осъществено проникване в апартамента. Всичко
във връзка с този обект е било извършвано лично от самия подсъдим, без
7

никаква намеса от друг служител или служители на „Ш. 166“ ООД – от
поставянето на алармената система, поддържането чрез смяна на батерии,
за което става ясно от показанията на св. В. и от обясненията на самия
подсъдим, до получаването на паричните средства. Не може обаче да се
приеме, че подмяната на батериите, осъществявана откъслечно, е извършвана
с цел обезпечаване охраната на апартамента, защото същата, поради липсата
на свързаност на СОТ с оперативния център, не е била осигурена,
следователно тези действия на подсъдимия са били извършвани с цел
поддържане на създаденото по-рано у св. В. заблуждение за осигурената
охрана, който от своя страна е поддържал същото заблуждение у
пострадалата С.. След 06.12.2017 г. подс. А. прекратил трудовото си
правоотношение с „Ш. 166“ ООД, но поддържал вече създаденото у
посредствения извършител В. заблуждение, че действа от името и за сметка
на охранителната фирма и продължил да приема парите по договора за
охрана от 17.03.2012 г., премълчавайки умишлено обстоятелството, че вече не
работи в тази охранителна фирма, но извличайки за себе си имотна облага.
Посредственият извършител възприемал действията и бездействията на
подсъдимия, с които заблуждението било поддържано у него като на своя
страна св. В. по този начин поддържал заблуждението за осъществената
охрана и у собственика на процесния имот – пострадалата Л.С., която
продължила да му предоставя средства за заплащането на таксата за охрана.
Доказателство за това, че пострадалата С. също е била въведена в
заблуждение е личното явяване в офиса на охранителната фирма „Ш. 166“
ООД през 2019 г., където разбира за извършената измама.
В практиката на ВКС е добре разгледан въпросът за използване на
договорни отношения, без намерението на дееца да се задължи по тях.
Съгласно Решение № 546 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 534/2008 г., I н.
о., поначало не е невъзможно договорни отношения да се използват при
осъществяване на наказателноправната измама, но тогава обаче деецът няма
намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги
изпълни, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в
заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с
което трайно да намали своя патримониум. Съществен елемент от охраната
на обекта чрез СОТ е възможността същият да бъде контролиран от
оперативния център, където да постъпват сигнали при активиране на
алармата. Видно от случая от 2013 г., когато алармата се е била активирала,
посещение на екип не е било извършено, а св. В. сам е изключил алармата.
Районният съд неправилно е преценил да кредитира изцяло обясненията на
подс. В.А. като обективни, без да преценява същите и като средство за защита
на подсъдимия и без да вземе предвид, че част от казаното от него в хода на
съдебното следствие представлява защитна теза. Така съдът не е изследвал
значимо за делото противоречие, а именно разминаванията в казаното от
подс. А. и св. В. по отношение на задействането на звуковата аларма през
2013 г. на монтирания СОТ на апартамента в с. Ч.в.. В показанията си св. В.
8

заявява, че при активирането на звуковия сигнал на алармата не се е отзовал
екип на охранителната фирма, като не споменава подс. А. да е идвал на място
така, както твърди последният в обясненията си. Освен това, съгласно
уговореното в Договора от 17.03.2012 г. при задействане на алармен сигнал
охранителната фирма е трябвало да изпрати екип, но такъв не се е отзовал, а
св. В. е трябвало сам да изключи алармата. При разговор с подс. А.
последният заявил, че обектът не бил посетен, защото нямало данни от
датчиците за проникване в жилището, което противоречи на написаното в
договора (клаузата 5.3.) и очакваното поведение на служителите на
охранителната фирма при положение, че охраната на апартамента е била
действително организирана, а от друга страна не става ясно защо след като
звуковия сигнал на алармата е бил активиран св. В. е трябвало сам да
изключи алармата, а не служители на охранителната фирма и защо това не е
сторено в момента на задействането , щом съобразно датчиците е могло да
бъде отчетено погрешното задействане на алармата. От своя страна подс. А. в
своите обяснения е заявил, че лично е посетил адреса като твърди, че е
получен сигнал в оперативния център. Неговите обяснения обаче в тази част
са уклончиви, неинформативни и не следва да бъдат ценени. От
обстоятелствата по делото не може да се приеме, че св. В. е по някакъв начин
заинтересован, тъй като не е претърпял имотна вреда, защото предаваните от
него на подсъдимия парични средства са били осигурявани от пострадалата
С., а от друга страна свидетелят не е могъл да знае за извършваното
престъпление, тъй като е действал като посредствен извършител, в условията
на заблуждение, поддържано от подсъдимия, поради което неговите
показания следва да бъдат изцяло кредитирани. Липсата на изпратен екип на
охранителната фирма и изключването на алармата от св. В., а не от служител
на фирмата, от своя страна обаче потвърждава установеното през 2019 г. от
св. К.М., че радиопредавателят не е бил свързан към оперативния център на
дружеството, където са постъпвали сигнали от инсталираните СОТ, тъй като
в противен случай съгласно договора и обяснения от св. Н.Д. начин на работа
екип на охранителното дружество е следвало да се отзове на този сигнал,
което потвърждава версията на държавното обвинение, че обектът по
Договора от 17.03.2012 г. не е включен за следене в оперативната централа на
охранителната фирма следователно охрана не е била организирана и
причината в непосещаването на адреса е поради неподаването на сигнал от
страна на монтирания радиопредавател към оперативния център на фирмата
охранител. За евентуални сигнали от апартамента в с. Ч.в., местност „П.“,
говори св. В.М., но същият е бил оператор в с. Тетово – където се е намирал
оперативният център на охранителната фирма, отговарящ и за с. Ч.в. през
инкриминирания период, само за годините 2016-2020 г., а задействането на
звуковия сигнал на алармата е станало през 2013 г. Също така този свидетел е
бил и през период от време, когато апартаментът в с. Ч.в. вече е бил включен
в оперативния център за наблюдение и охрана след разкриването на
извършеното от подс. А. деяние и заявеното желание на пострадалата С. този
9

неин апартамент все пак да бъде охраняван, поради което може да е възприел
съществуването на този имот в системата едва след инкриминирания период.
Доказателство, че СОТ не е бил свързан към оперативния център е и
заявеното от св. В., че подс. А. не е провеждал разговор с оператор на
фирмата относно това дали обектът се регистрира от оперативния център за
постъпване на сигнали. Според показанията на св. К.М., които районният съд
правилно е кредитирал изцяло, когато се изгражда охраната на обект се
извършва проба с оперативния център като се пускат сигнали. Св. В. в
показанията си не е заявил такива действия да са били извършени от подс. А..
Това потвърждава казаното от св. К.М., че когато е посетил обекта в с. Ч.в.
след разкриването на деянието на подсъдимия е установил, че
радиопредавателят не е свързан към централата. Установил е и че
акумулаторът на техниката е бил изтощен – обстоятелство за което също е
щял да постъпи сигнал в оперативния център на охранителното дружество,
поради което, ако обектът е бил регистриран в системата на фирмата, то е
нямало да се стигне до изтощаване на акумулаторната батерия на СОТ.
Следващото съществено противоречие в обясненията на подс. А., което
не е обсъдено от районния съд, е, че в хода на съдебното следствие същият е
заявил, че при обаждане през 2018 г. от страна на клиента за наличието на
проблем със СОТ, подсъдимият е щял да го уведоми, че не работи в
охранителната фирма. От друга страна обаче така изразеното от него добро
намерение очевидно не е било реализирано на практика, защото през 2018 г. е
продължил да получава суми от посредствения извършител св. В., без да
уведоми същия за настъпилата промяна. Вместо това подсъдимият лансира
защитната теза, че получените от св. В. суми през 2018 г. задържал за себе си,
тъй като смятал, че дружеството не му изплатило част от трудовото
възнаграждение, като неправомерно му правело удръжки от заплатата. Това
обстоятелство се опровергава от представените по делото платежни
ведомости за заплати на „Ш. 166“ ООД, от които е видно, че удръжки на
подсъдимия не са правени. Показанията на св. Н.Д. – управител на „Ш. 166“
ООД, също не разкриват да е имало конфликт между подсъдимия и някои от
съдружниците в ООД или служителите на дружеството след смъртта на баща
му така, както подс. А. е посочил в обясненията си, че другият съдружник –
И.Г., не желаел да работи с него. За разлика от първоинстанционния съд,
настоящата въззивна инстанция не вижда причина да не кредитира
показанията на св. Д. относно отношенията между подсъдимия и останалите
служители и съдружници в дружеството след смъртта на баща му през
октомври 2017 г., тъй като твърдението, че подсъдимият имал да получава
неизплатено трудово възнаграждение се опровергава от представените
ведомости за заплати, в които е отразено, че удръжки не са му били правени.
Тезата за неизплатено трудово възнаграждение обаче също не е достатъчна да
оправдае поведението на подсъдимия през времето, когато е бил служител в
охранителната фирма, тъй като той е процедирал по същия начин – лично е
получавал парични средства, без да ги отчита по някакъв начин пред
10

дружеството, а от друга страна е съзнавал, че при задействането на
алармената система на монтирания от него СОТ сигнал в оперативния център
е нямало да постъпи, защото радиопредавателят не е бил програмиран да
изпраща такъв сигнал, въвеждайки в заблуждение посредствения извършител
В., а чрез него и пострадалата С., че е осъществена действителна охрана на
апартамента в с. Ч.в.. Действително за противоречие в показанията на този
свидетел може да се говори относно обстоятелството дали е имало монтиран
радиопредавател на процесния апартамент или не. Св. Д. е заявил, че такъв не
е имало монтиран, за разлика от св. К.М., който на място е установил
монтирането на радиопредавател, но че същият не е бил програмиран да
изпраща сигнали към операторната централа. При всички положения казаното
от св. Д. представлява потвърждаване на обстоятелството, че
радиопредавателят не е функционирал, а заявеното от него, че е нямало
радиопредавател най-вероятно се дължи на субективното възприятие на този
свидетел относно факт, за който няма непосредствени впечатления, защото не
е посещавал обекта, като очевидно приравнява непрограмирането на поставен
радиопредавател, който е в невъзможност да осъществява своето
предназначение да изпраща сигнали при задействане на алармената система,
на липсата на такъв.
Друго евентуално противоречие в показанията на св. Д. е относно
обстоятелството, което е довело до разкриване на деянието на подс. А.. Той е
заявил, че св. В. се е явил в офиса с оплакване за неизправност на техниката,
докато самият св. В. заявява, че леля му – пострадалата С., се е явила в офиса
да заплати таксата за охраната на апартамента . Въззивният съд намира да
кредитира показанията на св. В., защото същият като племенник на
пострадалата е по-добре запознат с обстоятелствата, довели до
установяването на престъплението.
По отношение възможността на подс. А. да сключва правни сделки,
настоящият въззивен състав намира, че обективно посредственият
извършител В. при посещението в офиса на охранителната фирма е нямало
как да узнае относно наличието или липсата на представителна власт у
подсъдимия, като при всички положения е можел само да предполага, че
същият е упълномощен да сключва договори от името на дружеството,
защото се е намирал в офиса на фирмата и е демонстрирал способност за
работа с охранителна техника, поставяйки сигнално-охранителна система на
апартамента в с. Ч.в.. Това е улеснило подсъдимия във въвеждането на
посредствения извършител в заблуждение, че се сключва договор с
охранителна фирма, който ще бъде реално изпълняван. Затова е ирелевантен
въпросът дали от гражданскоправна страна подс. А. е бил действително
упълномощен да сключва договори от името на дружеството. Принципно е
налице презумпцията по чл. 301 ТЗ, според която всяко лице, действащо от
името на търговец, какъвто представлява „Ш. 166“ ООД в качеството му на
търговско дружество, се предполага, че действа като негов представител,
дори и да не е налице изрично упълномощаване, освен ако търговецът не
11

оспори извършените от него действия. Упълномощаването на подсъдимия да
извършва действия от името и за сметка на търговското дружество не
означава обаче, че служителите и съдружниците в дружеството узнават
автоматично за извършените от представителя действия и е налице
неизпълнение в резултат на неправомерно развили се гражданскоправни
отношения, което би могло да направи измамата несъставомерна.
Наказателното право, за разлика от гражданското и търговското право, не
може да борави с презумпции. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ има за цел да
защити гражданския оборот при неизпълнение на правни сделки, но не
поражда сама по себе си презумпция за знание за действията на мнимия или
действителния представител от страна на другите служители и съдружници в
дружеството. Знанието или незнанието на останалите служители и
съдружници в „Ш. 166“ ООД за сключения договор от 17.03.2012 г. обаче има
значение за обстоятелството дали подс. А. е съзнавал, че непрограмирайки
радиопредавателя поетите от него задължения по договора реално е нямало
да могат да бъдат изпълнени, защото организирането на охрана чрез СОТ не
се извършва само чрез монтажа на техниката, а необходимо свързването със
система за външно наблюдение, където да постъпват сигнали при нейното
задействане и реагиране в съответния времеви диапазон при регистрирани
събития, като предвид характера на тази охранителна дейност не може да се
приеме, че би могла да бъде осъществявана само и единствено от самия
подсъдим и то така, както е описано в договора, поради което е налице
изначална невъзможност поетите от подс. А. ангажименти за охрана на
процесния недвижим имот да бъдат реализирани, като това обстоятелство е
било съзнавано от него. Подс. А. изначално не е могъл да обезпечи
изпълнението на сключения на 17.03.2012 г. от него договор, защото не е
имал намерение да уведоми охранителното дружество или да програмира
радиопредавателя на поставения СОТ за връзка с оперативния център за
получаване на сигнали при задействане на алармата, тъй като е щял да доведе
до знанието на останалите служители и съдружници в охранителната фирма
за сключения договор. Така подсъдимият е съзнавал, че охраната на обекта в
с. Ч.в. не е осигурена и е нямало да бъде осигурена поради липса на
свързаност на радиопредавателя с оперативния център, но въпреки това е щял
да получава имотна облага за това – в размер на 40 лв. месечно. С цел
намаляване Ш.овете да бъде разкрит, подсъдимият умишлено е насочил
посредствения извършител св. В. за охраната на обекта да контактува само с
него, предлагайки му да заплаща таксата за охрана на удобно за него място,
под претекст, че му спестява ходенето до офиса на охранителната фирма,
защото в противен случай е щяло да бъде установено, че апартаментът в с.
Ч.в. не фигурира като охраняем обект, както е станало и през 2019 г., когато
пострадалата С. сама е отишла в офиса на дружеството с намерението да си
заплати за „услугата“.
За липсата на знание у съдружниците и служителите в „Ш. 166“ ООД е
и фактът, че екземпляр на сключения на 17.03.2012 г. договор не е открит при
12

дружеството, а вместо това е представен от св. В.. Изложените от районния
съд съображения да не кредитира показанията на св. Д. относно начина на
водене на счетоводството на дружеството са неотносими към предмета на
доказване. Според така направения анализ от районния съдия следва изводът,
че за да бъде доказано престъплението е трябвало да се извърши цялостна
проверка на счетоводството на дружеството и да се установи какъв е бил
размерът на печалбата и установени ли са били липси. За липси би могло да
се говори само ако дружеството е следвало да притежава в патримониума си
определени активи, които, поради неустановени причини (липсата е щета с
неустановен произход), не са в наличност. В настоящия случай не би могло да
се разсъждава в тази насока, тъй като нито един от служителите или
съдружниците в дружеството не знаел за сключения договор, при което е
нямало как дружеството и да очаква да е налице печалба, респективно липса,
ако таксата по договора е била усвоявана само и единствено от подсъдимия,
каквито доказателства са събрани в тази насока, тъй като той е получавал
лично паричните средства. В настоящия случай въпрос на изследване е дали
охраната на апартамента на пострадалата С. в с. Ч.в. е била организирана, а тя
е щяла да бъде организирана, ако монтираният от подс. А. радиопредавател е
бил програмиран да изпраща сигнали до дружеството или последното е било
уведомено за наличието сключен договор за охрана, за да може да бъде в
състояние да изпълни своите задължения.
Единствено съмнение за знание на служителите и съдружниците в „Ш.
166“ ООД за сключения от страна на подс. А. договор от 17.03.2012 г.
пораждат приложените по делото тетрадки за адресите на обектите и
разпечатка от информационна система на дружеството, в която процесният
апартамент действително фигурира като охраняем обект. Тези писмени
доказателства обаче не са в състояние да опровергаят другите събрани
доказателства по делото, а именно свидетелските показания на св. В., Д. и
К.М. за това, че радиопредавателят не е функционирал, поради липсата на
програмиране, което подс. А. умишлено пропуснал да извърши. Записите в
тетрадките и в разпечатката от системата се опровергават и от липсата на
екземпляр от сключения договор в архива на дружеството. Обясненията на
подс. А. за това, че целият архив на дружеството след закриване на
оперативния център в с. Тетово за извънградските обекти бил изтрит, съдът
намира за недостоверни, тъй като това би означавало дружеството да се лиши
от информация, съответно от възможност да получава сигнали и да
осъществява охрана на всички свои извънградски обекти, което едва ли би
било допуснато. Св. К.М. казва, че са прехвърлили всички обекти в гр. Р., а
при дефиниран предавател в компютърната система данните за обекта се
пазят в архива години наред, поради което ако апартаментът на пострадалата
С. действително е бил дефиниран с радиопредавател, който е можел да
предава сигнали при активиране на алармата на СОТ, дружеството е щяло да
разполага с информация и данни за охранявания обект, а не само с един
списък, а служителите и съдружниците са щели да знаят, че този обект е
13

охраняван от дружеството. Наличието на запис в процесните тетрадки или в
този регистър не доказва процесния апартамент да е бил дефиниран като
обект, от който да постъпват сигнали при задействане на СОТ, като не става
ясно и от компютърната разпечатка дали същата е от системата, в която всеки
един обект бива дефиниран и съответно има възможност да се проследи
историята на активираните аларми тъй като същите са се запаметявали, като в
този смисъл са показанията на св. В.М..
От правна страна въззивният съд приема, че подс. А. е извършил
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, а именно за това,
че през периода от 17.03.2012 г. до месец декември 2018 г., в гр. Р., с цел да
набави за себе си имотна облага, в условията на посредствено
извършителство, чрез невиновно действащия В.С.В., възбудил и поддържал
заблуждение у Л.В.С., че е организирана охрана на жилището в с. Ч.в., обл
.Р., местност „П.“, ***, като с това причинил на Л.В.С. имотна вреда –
парична сума в размер на 3 008 лв., с което е осъществил състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез посредствено
извършителство. Подс. А. е мотивирал наказателно неотговорно лице,
действащо невиновно в условията на заблуждение относно елементи от
фактическия състав на престъплението, а именно, че охраната на апартамента
на пострадалата С. в с. Ч.в., обл .Р., местност „П.“, *** не е била организирана
от „Ш. 166“ ООД, тъй като св. В. не е съзнавал обстоятелството, че подс. А. е
монтирал СОТ, чийто радиопредавател не е програмиран да излъчва сигнали
при активирането на охранителната система. Посредственият извършител В.
не е могъл да знае, с оглед извършените от подс. А. действия по монтаж и
изпробване на СОТ, че, макар и монтирана, охранителната система не е
можела да изпълни своето предназначение, защото при задействането на
алармата служители на „Ш. 166“ ООД е нямало да се отзоват, което на
практика превръща апартамента в неохраняаем. Въпреки това, подписвайки
договора от 17.03.2012 г. св. В. е бил уверен, че такава охрана е организирана,
несъзнавайки че подс. А. е имал намерение да укрие от съдружниците и
служителите на „Ш. 166“ ООД обстоятелството, че е сключил такъв договор,
използвайки същия само и единствено да приема лично парични средства,
които да не внася в дружеството. Възприемайки тези обстоятелства и
незнаейки за действителните намерения на подс. А., св. В., действайки като
посредствен извършител, е възбудил заблуждение у пострадалата Л.С., че
апартаментът в с. Ч.в. действително е охраняван, мотивирайки я да
извършва актове на имуществено разпореждане, като му предоставя
паричните средства за заплащане на таксата по охраната на жилището. Подс.
А. е поддържал заблуждение у пострадалата Л.С. чрез посредствения
извършител В. като за този период извършил около два пъти подмяна на
батериите на СОТ, което не отстранило неизправността на радиопредавателя
да изпраща сигнали до оперативния център, а служело да затвърди
заблуждението у посредствения извършител, че се извършва някаква
14

охранителна дейност. За евентуално бездействие при поддържане на
заблуждението може да се говори след 06.12.2017 г., когато подсъдимият вече
е спрял да бъде служител на охранителната фирма, тъй като е премълчал това
обстоятелство и е продължил да приема парични средства по договор, на
който е било отбелязано сключването му от името на „Ш. 166“ ООД, но това
не може да квалифицира престъплението като „продължено“, доколкото
приемането на парични средства представлява действие, а не бездействие.
Подсъдимият поддържал заблуждението като отговорил на св. В. във връзка с
активирането на алармения сигнал на СОТ през 2013 г., че от датчиците
получил информация, че не било осъществено проникване в охраняемия имот
и затова екип не бил изпратен, премълчавайки обстоятелството, че реално
сигнал от алармената система не е постъпвал в оперативния център въобще.
По отношение развитите от районния съд съображения за твърдяно от
прокуратурата продължено престъпление въззивният съд намира това за
самостоятелна интерпретация от страна на първата инстанция. Никъде в
обвинителния акт прокурорът не е квалифицирал деянието като продължено
престъпление. В настоящия случай е налице едно деяние, но осъществено с
няколко действия, включващи възбуждане и поддържане на заблуждение у
пострадалата за един по-продължителен период от време. Касае се за
фактическо усложнение на изпълнителното деяние във времето, което не
представлява трайно престъпно състояние, включващо бездействие, с каквото
се характеризира продълженото престъпление. Подсъдимият е възбудил
заблуждение като е подписал договор от името на охранителното дружество,
инсталирал е привидно охранителна система, насочил е посредствения
извършител да контактува само с него по въпросите за охраната на жилището
и е поддържал това заблуждение като е получавал парични средства, които не
е внасял в касата на дружеството, сочел е, че при него е постъпвал сигнал от
охранителната система и около два пъти е подменил батериите, захранващи
СОТ. По този начин на пострадалата Л.С. за инкриминирания период бива
причинена имотна вреда, която настоящата инстанция намира обаче, че е
доказана само в размера на 3 008 лв. По делото се установява, че за периода
от 17.03.2012 г. до декември 2018 г. подс. А. е получил сумата от 3 280 лв. във
връзка с договора от 17.03.2012 г., но само 3 008 лв. са били внесени от св. В..
Останалата сума в размер на 272 лв., внесена общо по две квитанции за
приходни касови ордери – квитанция към приходен касов ордер № 28 от
октомври 2015 г. и квитанция към приходен касов ордер № 101 от 22.60.2015
г., са предадени от лицето П.И., за което няма доказателства в какво качество
е действал и дали внесените от него парични средства са му били предавани
от пострадалата С. така, както има доказателства за предаването на такива от
пострадалата на посредствения извършител В.. Поради това, обжалваната
присъда следва да се потвърди в частта, с която съдът е оправдал подс. А. за
това, че е причинил имотна вреда на пострадалата С. за размера от 3 008 лв.
до 3 280 лв. или 272 лв.
От субективна страна подс. А. е действал с пряк умисъл. Той е
15

съзнавал, че монтира СОТ, който няма да бъде свързан с оперативния център
на „Ш. 166“ ООД, защото не е програмирал радиопредавателя. Съзнавал е, че
по този начин не осигурява реална охрана на апартамента на пострадалата С.
в с. Ч.в., като е съзнавал и че създава заблуждение у посредствения
извършител, че осигурява такава охрана на този апартамент. Подс. А. е
съзнавал, че с извършените от него действия – подписване на договор,
поставяне на СОТ, без програмирането на радиопредавателя му да предава
сигнали, събиране на парични средства, смяната на батерии на охранителната
система, премълчаване на обстоятелството, че от 06.12.2017 г. вече не е
служител на „Ш. 166“ ООД, както и заявяването пред св. В., че през 2013 г. не
е извършено посещение на обекта при активирането на алармата, защото
регистриралите сигнала датчици не установили проникване, са годни да
възбудят и поддържат заблуждение, че е осигурена действителна охрана на
апартамента в с. Ч.в. от „Ш. 166“ ООД. По този начин той е съзнавал
общественоопасните последици от деянието – липсата на охрана на обекта и
мотивирането на пострадалата Л.С. да извършва актове на имуществено
разпореждане, тъй като по договора от 17.03.2012 г. за осигурената охрана е
следвало да се заплаща такса в размер на 20 евро (или около 40 лева) месечно.
Възможно е подс. А. да не е съзнавал, че паричните средства са на Л.С., както
и че посочения в договора апартамент е неин, но е съзнавал напълно като
последица от въвеждането и поддържането на заблуждението като
изпълнителни деяния на престъплението измама, че ще доведат до актове на
имуществено разпореждане и постъпване на парични средства в неговия
патримониум. Съзнавайки тази възможност, предвид подписването на
договор с посредствения извършител, подс. А. е целял да набави за себе си
имотна облага, която специална цел е характерна за престъплението измама.
Неминуемо при положение, че охраната на апартамента в с. Ч.в. не е
организирана, а независимо от това подсъдимият ще получава имуществена
облага, той е осъзнавал, че по този начин причинява другиму имотна вреда.
По въпроса за индивидуализация на наказанието съдът намира, че с
оглед постигане целите на чл. 36 НК и съгласно предвидената санкция за
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК на подс. А. следва да бъде определено
наказание около минимума, а именно „лишаване от свобода“ в размер на една
година и шест месеца. За целите на наказанието, а също и с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия и фактът, че същият има семейство, състоящо
се от две ненавършили пълнолетие деца, съдът не намира за необходимо
наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което отлага
изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три
години.
При индивидуализация на наказанието съдът определя като смекчаващи
обстоятелства чистото съдебно минало (макар и да има данни за предишно
осъждане, подсъдимият е реабилитиран), липсата на данни за други
противообществени прояви, които да го характеризират като личност,
склонна да извършва престъпления или нарушения, доброто процесуално
16

поведение, както и индицията, че това деяние представлява изолиран и
инцидентен момент в живота на подсъдимия.
Като отегчаващи обстоятелства съдът определя периодът, през който
подсъдимият е поддържал заблуждението у пострадалата, който е от близо
шест години и размерът на вредите от престъплението. Предвид наличието на
отегчаващи обстоятелства и липсата на нито едно изключително смекчаващо
вината обстоятелство, настоящият въззивен състав не намира, че следва да
приложи чл. 55 НК при индивидуализацията на наказанието.
По въпроса за разноските по делото са приложени доказателства, че са
направени такива само в досъдебната фаза на наказателния процес в размер на
301,97 лв., които подсъдимият, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да
бъде осъден да заплати на ОД МВР – Р.. По делото липсват доказателства за
направата на разноски в хода на съдебната фаза на процеса.
Така мотивиран съдът постанови новата си присъда, с която отменя
първоинстанционната такава в частта, с която подс. А. е бил оправдан за
извършеното от него престъпление по чл. 209, ал. 1 НК по отношение на
размера на причинените от престъплението вреди от 3 008 лв., който
въззивният съд намира за доказан. Първоинстанционната присъда се
потвърди в частта, с която подс. А. е оправдан за причинената от него имотна
вреда като престъпен резултат от престъплението по чл. 209, ал. 1 НК за
размера над 3 008 лв. до 3 280 лв.

17

Номер на акта:	31
Дата:	9 декември 2021 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия:	Боян Войков

Дело:	20214500600835
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 ноември 2021 г.

Присъда по дело №835/2021 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите