Mотиви към присъда №260005
от 18.03.2022г. по
НОХД № 2244/2018
г. по описа на Районен съд Перник
С
обвинителен акт на Районна прокуратура Перник повдига обвинение срещу
1.
Г.Д.Г.,
роден на ***г***,
с постоянен адрес:***, ***, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********,
затова че в периода от 17.10.2017г. до 15.03.2018г. в гр. Перник, в условията
на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител
с В.С.Н., с ЕГН **********, чрез използване на моторно превозно средство и чрез
използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи: пари - общо
10039,10 лева от владението на различни лица, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление
(НОХД № 890/2015г. по описа на Районен съд гр. Дупница) и не представлява
маловажен случай, както следва:
1.1 на 17.10.2017г. в гр.Перник, път ПП-1-6, от
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“ с рег. № *****, паркирано на паркинг пред
бензиностанция „Петрол“, чрез използване на моторно превозно средство (лек
автомобил марка „***“ с рег. *****)
и чрез използване на техническо средство (неустановено) е отнел
чужди движими вещи (пари в брой - 9327 лева, собственост на „***, гр.София)
от владението на П.И.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление (НОХД № 890/2015г. по описа на
Районен съд гр. Дупница) и не представлява маловажен случай,
1.2 на 15.03.2018г. в гр. Перник, ул. ***“, на
паркинг пред жилищен блок № 10, от моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „***“ с рег.№ ***, в съучастие като съизвършител
с В.С.Н., с ЕГН **********, чрез използване на моторно превозно средство (лек
автомобил марка „***“ срег. № ***** и чрез
използване на техническо средство (метално тяло - накрайник /приспособление,
заготовка/ за взломяване на автомобилни ключалки и
звездовиден ключ, тип „лула“), е направил опит, който останал
недовършен по независещи от дееца причини (намесата на полицейски служители
при ОД-МВР-гр.Перник) да отнеме чужди движими вещи (пари е брой - 712,10
лева, собственост на „***“ ЕООД, гр. ** от владението на К.И.Н., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление (НОХД № 890/2015г. по описа на Районен съд гр. Дупница)
и не представлява маловажен случай - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2, т. 7 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26,
ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу
2. В.С.Н., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, ***, с основно
образование, безработен, осъждан с ЕГН **********, е било повдигнато
обвинение затова, че
на 15.03.2018г. в гр. Перник, ул. ***“, на паркинг пред жилищен блок № 10, от
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „***“ с рег.№ ***, в
съучастие като съизвършител с Г.Д.Г., с ЕГН **********,
чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил марка „***“ с
рег. № ***** и чрез използване на техническо средство (метално
тяло - накрайник /приспособление, заготовка/ за взломяване
на автомобилни ключалки и звездовиден ключ, тип „лула“), е направил
опит, който останал недовършен по независещи от дееца причини (намесата на
полицейски служители при ОД-МВР-гр.Перник) да отнеме чужди движими
вещи (пари е брой - 712,10 лева, собственост на „***“ ЕООД, гр.** от
владението на К.И.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 вр. с чл.18 ал.1 от НК.
Производството по делото се е развило по общия ред
предвиден в НПК като не са били прилагани диференцираните процедури съгласно
взетите становища на страните след завършване на разпоредителното заседание.
В хода на
съдебните прения, представителят на Районна прокуратура
Перник поддържа обвиненията срещу подсъдимите лица по начина
описан в обвинителния акт като пледира, че са доказани по безспорен начин с всички средства
регламентирани в НПК.
Представителят
на държавното обвинение излага доводи, че по категоричен начин е доказано повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Г.. Същият, в периода 17.10.2017 г. до 15.03.2018
г., и по- конкретно на двете посочени дати 17.10.2017 г. и на 15.03.2018 г. е осъществил
изпълнителното деяние /отнемане/ на чужди движими вещи, служебни пари от
владението на П.П., шофьор при фирма „*** и служебни
пари от владението на К.Н. - шофьор при
„***“ ЕООД. Излага теза, че по отношение на първото деяние извършено от
подсъдимия Г., това на 17.10.2017 г., от материалите по делото категорично се
доказва, че на посочената дата свидетелят П.П.,
шофьор при „*** е държал сумата от 9327 лева, които са били служебни пари на
дружеството „***, където е шофьор. Сумата е била получена от св. П. малко по- рано
през деня в обект в гр.Перник, стопанисван от Н.Н..
Според прокурора тези факти са безспорно доказани от свидетелските показания на
св. П., от показанията на разпитания по делото представител на дружеството
работодател „***, както и от писмените доказателства по делото.
На следващо място, излага довод, че категорично от
събрания доказателствен материал по делото се
доказва, авторството /подсъдимия Г./, времето, мястото и начина на извършване
на инкриминираното деяние. Сочи, че от изисканите в хода на разследването записи
от камерите на бензиностанция „Петрол“ за въпросния ден, като в заключението на
назначената видеотехническа експертиза по отношение
на тях, са доказани фактическите констатации, че действително на посочена дата
св. П. е спрял и паркирал управляваното от него моторно превозно средство на
въпросната бензиностанция. Пледира, че от записите се доказва, че подсъдимия Г.,
слага ръкавици на ръцете си, приближава се до моторното превозно средство на
св. П., отключва вратата на същото с неустановено по делото техническо
средство, изземва предмет наподобяващ торбичка, точно от мястото където св. П.
сочи че е оставил взетите по- рано от обекта на Н.Н.
пари, а именно на предната дясна седалка на служебния автомобил.
Акцентира, че авторството на деянието е безспорно
доказано, не само от свидетелските показания, но и от заключението на видеотехническата експертиза, фотокопията на заснетото от
камерите лице и извършеното разпознаване от полицейските служители при Второ
РУ, на които им е било възложено извършване на оперативни издирвателни
мероприятия по делото, включително и преглед на записите от камерите и които
полицейски служители бяха разпитани в хода на съдебното следствие.
Представителят на държавното обвинение сочи, че
второто деяние от продължаваното престъпление извършено от подсъдимия Г. на
15.03.2018 г. в съучастие с подсъдимия Н. по абсолютно идентичен начин описано
в обвинителния акт също е безспорно доказано. Излага твърдения, че
обвинителната теза е категорично доказана от анализа на доказателствена
съвкупност по делото – като аргумент посочва показанията на св. Н., св. Д. и И.,
както и показанията на свидетелите очевидци М.Д. и В.И.. Излага теза, че
инкриминираната деятелност се доказва изцяло и графологичната
експертиза, от която се установява, че намереното техническо средство метално
тяло - заготовка за взломяване на автомобилни
ключалки и звездовиден ключ, тип „лула“, може да се реализира насилствено
превъртане на ключалката на този автомобил от който са отнети парите и
съответно може с това техническо средства да се отключи вратата на моторното
превозно средство. На следващо място в пледоарията си акцентира върху на
обстоятелството, че от направени справки от мобилните оператори се установява,
че по време на извършване на деянието точно в този часови диапазон е налице
кореспонденция между сим-картата от поставена в
намерения в Г. мобилен телефон и сим-картата
поставена в намиращия се в подсъдимия Н. мобилен телефон, т.е. двамата
подсъдими по време на деянието са поддържали връзка по мобилните телефони.
Прокурорът пледира, че освен напълно и всестранно
доказана обективна съставомерност на описаните в
обвинителния акт деяния е налице и субективна такава. В тази връзка излага
теза, че действията на двамата подсъдими сочат умисъл за извършване на
деянието, като видно от доказателствата по делото налице е разпределение на
роли, като на Н. е била възложена роля да осъществи превоза и да наблюдава
района по време на деянието. Н. е управлявал моторното превозно средство, наблюдавал е района по
време на деянието, имал е видимост към това което в момента извършва
подсъдимият Г.. В този смисъл, от доказателствата по делото приема за
категорично и недвусмислено доказано, че двамата подсъдими са били с намерение
да отнемат въпросните пари и заедно да установят трайна фактическа власт върху
тях, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини.
Предвид всичко изложено в пледоарията, представителят
на обвинението предлага съдът да признае подсъдимите за виновни по така повдигнатите
им обвинения, като предлага спрямо тях да бъдат определени следните наказания:
По отношение на подсъдимия Г. посочва, че следва да
се отче, че престъплението е продължавано както и начина по който са извършени
деянията, както и размерът на причинената вреда, която не е в малък размер. В
единия случай са откраднати близо 10 000 лв., а във втория случай когато са
задържани на място е направен опит за отнемане на сумата 712,10 лева.
Същевременно следва да се вземе предвид и здравословното състояние на
подсъдимия Г. като предлага на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години, което
предвид данните за съдимостта му би могло да бъде единствено ефективно
изтърпяно, а именно, същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От
така предложеното наказание моли съда да приспадне по реда на чл. 59 НК времето
през което подсъдимият Г. е бил задържан, считано 15.03.2018 г. до 29.06.2018
г., когато е влязло в сила определението за изменение на мярката му за
задържане. Също така предлага, да бъде
приспаднато времето през което подсъдимият е бил с взета мярка за неотклонение
„домашен арест“, считано от 29.06.2018 г. до 30.10.2018 г., когато мярката му „задържане
под стража“ е била изменена в „Подписка“.
По отношение на подсъдимия Н. прокурорът предлага
при индивидуализацията на наказанието по вид и размер да се вземе предвид от
една страна начина на извършване на деянието, а от друга страна съобразяване на
факта че същия е реабилитиран, предлага да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от две години, което изпълнение на осн.
чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за
срок от четири години. Счита, че тези наказания най- ефективно биха постигнали
целите реализирани в чл. 66 от НК.
Взема становище по отношение на веществените
доказателства като предлага, вещите принадлежащи на подсъдимия Г., послужили за
извършване на престъпното деяние, а именно метално тяло - накрайник
/приспособление, заготовка/ за взломяване на
автомобилни ключалки и звездовиден ключ, да се отнемат в полза на държавата на осн. чл. 53, ал.1 б.“а“ от НК. Четири броя хартиени
пликове, посочени в т.3,4 в приложението към обвинителния акт, да останат по
делото. По отношение на веществените доказателства - три броя СД- дискове от
мобилните оператори в страната, запечатани в пликове по делото, описани в
т.3,1, от приложението към обвинителния акт, както и трите броя дискове от
охранителните камери, посочени в т.3,2, от списъка в приложението към
обвинителния акт предлага да останат по делото.
По отношение на веществените доказателства иззети от
подсъдимия Г. с протокол за обиск от 15.03.2018 г. и посочени в т.3,5, в справката
към обвинителния акт, както и веществените доказателства иззети с протокол за
претърсване от 15.03.2018 г. от МПС
„Ситроен“, модел „Берлинго“, посочен в т.3,7, от
справката предлага да се върнат на този подсъдим.
Веществените
доказателства иззети от подсъдимия Н. с протокол за обиск от 15.03.2018 г., посочени в т.3,6, както и
и веществените доказателства иззети с
протокол за претърсване от т.3,8
предлага да се върнат на този подсъдим.
По отношение на разноските по делото направени за
експертизи във връзка с първото деяние от 17.10.2017 г. тези разноски да бъдат
възложени на подсъдимия Г., а разноските за експертизи извършени във връзка с
второто деяние от 15.03.2018 г., което е извършено в съучастие от двамата
подсъдими, да бъдат възложени и двамата подсъдими.
Защитникът на подсъдимият
Г., адв. П. излага защитна теза, че
обвинението не е доказано по безспорен начин като акцентира, че в обвинителния
акт се употребява думата „вероятно“. Лансира теза, че въз основа на
доказателствата по делото по общите белези няма категоричност, че именно Г. в
осъществил инкриминираното деяние.
Защитникът на подсъдимият
Н., адв. М., излага позиция, че
обвинението в квалифициран състав на кражба, за което е предаден на съд неговия
подзащитен не само не е доказано, но и страда от
недостатъци, които не могат да бъдат санирани. В тази
връзка излага в пледоарията си подробен анализ на гласните доказателствени
средства и действията на полицейските служители като в този смисъл твърди, че тезата
на полицейските служители, че са участвали в специализирана акция и са
проследявали този,същия ден, моя подзащитен, не е
подкрепено с нито едно доказателство по делото, а именно, с документ от ОД на
МВР или от Първо или Второ РУ на МВР гр.Перник, от които да е видно че двамата
полицейски служители Д. и И. в същия ден са имали за задача да проследяват
подсъдимите Г. и Н., съответно ако са нямали тази задача, а такова нещо по
делото не е доказано, значи това е било едно случайно събитие.
По отношение на втората квалификация, а именно, че е
използвано техническо средство, адв. М. пледира, че
от доказателствата по делото не може с убеденост и категоричност да се приеме,
че е доказано и това обвинение. Твърди, че от двете технически експертизи се
доказа по безспорен начин обратното на обвинителната теза, а именно,че техническите средства при
извършването евентуално на престъплението да са използвани, следователно
прокуратура е следвало да обвини и двамата не по реда на чл.195, ал.1 т.4, от НК, а по реда на чл.194, ал.1 общия състав на престъплението.
На следващо място акцентира и по отношение на
обстоятелството, че формата на съучастие също не е доказана по безспорен начин,
напротив от материалите по делото е безспорно, че Н. няма качеството на съизвършител. Въз основа на изложеното адв.
М. в заключение твърди, че предвид недоказаност на обвинението, поради
неиздържаност на самата квалификация като текст и като форма на участие,
квалифицирани обстоятелства използване на моторно превозно средство и технически средства предлага на съда да
постанови оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение.
Алтернативно предлага на съда, че при постановяване
на осъдителна присъда индивидуализацията на наказанието следва да се определи
по реда на чл.55 НК, тъй като подсъдимият към 15.03.2018 г. е неосъждан. Изтекли
са четири години от извършване на деянието до сега, нито е обвинен, нито преди
това е извършил нещо, за което да има неблагоприятна съдимост.
Подсъдимите участват лично в хода на съдебното производство, за което са
редовно призовани.
В хода на съдебните прения се присъединяват към заявеното от техните защитници.
В
последната си дума подсъдимият Г.Г.
посочва, че здравословното му състояние е сериозно негативно засегнато.
В
последната си дума подсъдимият В.Н. акцентира върху
действията св. Н..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Относно първата инкриминираната дата на 17.10.2017г.
св. П. бил на работа като шофьор в дружеството „***“, което дружество се
занимавало с производство и с доставка на хранителни стоки и във връзка с
изпълнение на служебните си задължения трябвало да достави стоки до различни
търговски обекти в гр. Брезник и в гр. Перник. Доставката на стоките била
осъществявана със служебен товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“ с per. № *****. На 17.10.2017г.
по неуточнено време, но във времевия отрязък преди обяд св. П. доставил стоки в
гр. Брезник, след което на същия ден, следобед доставил стока и до борса
„Недев“, намираща се в гр. Перник, в близост до автогарата. От там му дали
служебни пари, собственост на дружеството „*** във връзка с осъществяваната
дейност в брой на стойност 9327 лева. Сумата
била поставена в жълто-оранжева полиетиленова
торбичка, която св. П. поставил на предната дясната седалка в управлявания от
него товарен автомобил, покрил ги с якето си и потеглил от гр. Перник в посока
към гр. София по скоростната магистрала. По пътя св. П. спрял управлявания от
него служебен товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“ с peг. № ***** на
паркинга на бензиностанция „Петрол“ на път ПП-1-6, след което слязъл от
управлявания от него автомобил, заключил го и влязъл вътре в бензиностанцията.
През време на престоя на бензиностанцията св. П. си закупил сандвич, който
консумирал в вътре в бензиностанцията. Подсъдимият Г., възприел действията на
св. П. от паркирания в близост до бензиностанцията лек автомобил марка „***“ с per. № **** като решил да отнеме движимите вещи намиращи се
в товарния автомобил. В изпълнение на това решение Г. слязъл от лекия
автомобил, сложил ръкавици на ръцете си и докато св. П. се намирал вътре в бензиностанцията,
отключил с неустановено по делото техническо средство предната дясна врата на
служебния товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“
с peг. № *****. Отворил така отключената предна дясна
врата на превозното средство и от предната дясна седалка на същото взел
намиращата се там торбичката с пари - общо 9327 лева, собственост на „*** като затворил
вратата на товарния автомобил и се отправил заедно с отнетите вещи към
паркирания в близост лек автомобил с марка „***“ с per.
№ ****, след което потеглил в неустановена посока.
Същевременно св. П. установил, че торбичката със
служебни пари, която поставил на предната дясната седалка в управлявания от
него товарен автомобил липсва, когато пристигнал на базата в с. Лукогорско, за което бил подаден сигнал до органите на МВР.
Втората инкриминирана дата била на 15.03.2018г. като
св. Н. бил на работа като шофьор в дружеството „***“ ЕООД, което дружество се
занимавало с доставка на стоки. В изпълнение на служебните си ангажименти св. Н.
трябвало да достави стоки до различни търговски обекти в област Перник,
намиращи се в централната част на гр. Перник и в района на автогарата, както и
в търговски обект, намиращ се в гр. Перник, кв. „Изток“, ул. ***“, жилищен блок
№ 10, където трябвало да достави стоки. Доставката осъществявал със служебен
товарен автомобил марка „***“ с рег.№ ***. Подсъдимия Г. и подсъдимия Н. се
движели непосредствено зад товарния автомобил, управляван от св. Н., с лек
автомобил марка „***“ с per. № ****, който бил
управляван от Н., а Г. се возел на пасажерското място. Пристигайки до
търговския обект в кв. Изток около 10:25 часа на 15.03.2018г., св. Н. паркирал управлявания
от него товарен автомобил на паркинга пред жилищен блок № 10 на ул. ***“ в
гр.Перник и слязъл от него като го заключил. В заключения автомобил останала
сумата от 712,10 лева - пари в брой, собственост на дружеството „***“ ЕООД. Посочената
сума била поставена в хартиени пликове, а пликовете - в черна кожена чантичка,
която се намирала върху предната дясна седалка на служебния автомобил марка „***“
с рег. № ***.
Подсъдимите възприели действията на св. Н., тъй като
подсъдимият Н. паркирал управлявания от него автомобил марка „***“ с per. № **** в близост до мястото, където бил паркиран
товарния автомобил марка „***“ с рег.№ *** и след като св. Н. се отправил към
търговския обект със стоките, които следвало да достави подсъдимият Г. се
приближил до паркирания на паркинга пред жилищен блок № 10 на ул. ***“ в гр.
Перник товарен автомобил като на ръцете си имал поставени ръкавици, носел и
техническо средство - 1 брой метално тяло, представляващо накрайник
/приспособление, заготовка/ за взломяване на
автомобилни ключалки и 1 брой звездовиден ключ, тип „лула“, посредством които
отключил товарния автомобил. Същевременно Г. имал поставени слушалки, с които
поддържал телефонна връзка с подсъдимия Н., който бил в близост до автомобила
марка ***“ и наблюдавал района.
След като отворил предната лява врата на товарния
автомобил марка „***“ подсъдимия Г. влязъл вътре в него, след което от предната
дясна седалка на автомобила марка „***“ с рег.№ *** взел с ръце хартиените
пликове, съдържащи пари - общо 712,10 лева, собственост на „***“ ЕООД.
Тези действия на подсъдимите били възприети от намиращите
се в близост двама полицейски служители в Група „КП“ при ОД на МВР - гр.Перник-
св. М.Д. и св. В.И.. Двамата се затичали в посока към подсъдимия Г. и подсъдимия
Н. и след като се легитимирали пред тях, подали команда да останат на място. Н.
останал на място и бил задържан, а Г. се опитал да избяга, като излизайки от
товарния автомобил марка „***“, хвърлил пликовете с пари, които държал в ръцете
си, а така също и техническото средство, с което бил отключил товарния
автомобил, но не успял да избяга и също бил задържан на мястото на извършване
на деянието.
Била
сигнализирана Районна прокуратура Перник, която инициирала наказателното производство срещу Г.Д.Г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4,
пр.1 и пр.2, т.7 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК и В.С.Н. за престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. с чл.18 ал.1
от НК.
По
доказателствата:
Съдът прие
гореизложената фактическа обстановка като безспорно установена, като взе
предвид следния доказателствен материал:
На първо място, съдът възприе като безспорно
доказана описаната фактология в настоящия казус като
анализира гласните доказателствени средства, в това
число свидетелските показания на св. П. /л.154 от с.д/; св.Н. /л.154 от с.д/,
св. Д. /л.156 от с.д./; св. В. /л.166 от с.д./; св. М. /л.168 от с.д./; св. М.Д.
/л.170 от с.д./ и св. В.И. /л.171-173 от с.д/. Показанията на цитираните
свидетели, дадени в хода на съдебното следствие съдът прие като пълни, логични
последователни и безпротиворечиви относно фактите,
подлежащи на доказване. Посредством тази група свидетелски показания се установява
по категоричен начин, времето, мястото, начина и механизма на деянието
осъществено от подсъдимите лица. Показанията на тази група свидетели са пълни,
ясни и конкретни относно авторството на изпълнителното деяние, липсват
съществени разминавания в техните твърдения, които да доведат до извод за
колебливост в техните възприятия, поради което и съдът ги кредитира изцяло. За
пълнота съдът прие, че относно колебливите факти, застъпени в показанията на
тези свидетели същите се изясниха по безспорен начин, доколкото свидетелите,
чийто показания бяха прочетени по реда на чл. 281 НПК, потвърдиха изложеното от
тях в досъдебната фаза, с което фактическите констатации и твърдения се
изясниха по категоричен начин.
Нещо повече, доколкото полицейските служители в
Група „КП“ при ОД на МВР - гр.Перник- св. М.Д. и св. В.И. са и преки очевидци
на инкриминираното деяние, реализирано от подсъдимите в съучастие на
15.03.2018г., съдът ще ги цени с висока правна стойност, същевременно следва да
се отбележи, че същите са последователни и логични и с останалия доказателствен материал по делото.
На следващо място от съвкупната преценка и оценка на
доказателствата по делото се обособи група свидетелки показания, дадени в хода
на съдебното следствие, които не са противоречиви, но не допринасят за
доказване на главния факт по делото, а именно показанията на св. В. и св. А.
/л.154-156 от с.д./; св. Р.Д. /л.156 от с.д./ и св.Н. /л.157 от с.д/. Тази
група свидетелски показания съдът не кредитира, доколкото както вече се посочи,
те в своята съвкупна преценка не внасят в процеса твърдения, с които да се
доказва пряко или дори косвено главния факт.
Съдът прие за доказана описаната фактическа
обстановка и като взе предвид извършените в досъдебната фаза трасологична експертиза и заключението на
извършената допълнителна такава
експертиза, обективирана в протокол
извършена трасологична експретиза
№ 106/30.03.2018г. - том II, л.94-96 и протокол за извършена допълнителна трасологична експертиза № 245/15.08.2018г. - том II,
л. 100-101), с намерените и иззети на 15.03.2018г. при огледа на
местопроизшествие от посочената дата 1 брой метално тяло, представляващо
накрайник /приспособление, заготовка/ за взломяване
на автомобилни ключалки и 1 брой звездовиден ключ, тип „лула“, в комбинация,
с която се установява, че в възможно да се реализира насилствено превъртане
на „сърцето“ на ключалката на предната лява врата на автомобил марка „***“ с per. № ***, респективно - да се отключи същата. Със същата
тази метална заготовка обаче не може да се отключи ключалката на вратата на
автомобил марка „Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“ с per. № *****, видно от протокол за извършена трасологична експертиза № 150/15.05.2018г. (том II, л.
105-107) и извършените видеотехнически експертизи, обективирани
в протокол за видеотехническа
експертиза № 436/24.11.2017г. - том II, л. 60-77 и протокол за видео-техническа
експертиза № 160/12.07.2018г. - том Д л.84-89), от които се
установява, че извлечените фотокопия на лицето, което е заснетото от
охранителните камери на бензиностанция „Петрол“ да отваря предната дясна врата
на автомобил марка „Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“
с per. № ***** и да взема от него предмет,
наподобяващ торбичка, с който се отдалечава, са годни за евентуално
разпознаване, базирано на общи белези. Също така, според заключението на видеотехническата експертиза, на фотокопията на това лице и
снимката, представена като сравнителен образец, вероятно е заснето едно и също
лице, посочено като подсъдимия Г.Д.Г..
В тази връзка за пълнота
следва да се отбележи, че заключението на експертизите се потвърждава изцяло от
извършения в хода на съдебното следствие разпит на вещото лице, Е.К. /л.184 от
с.д./ и вещото лице Е.К. /л.185 от с.д./. Съдебният състав възприема така изложеното заключение на вещото лице Е.
Константинов и вещото лице Е.К. и потвърдено от същите в съдебно заседание за компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, поради
което ги кредитира изцяло. Съдът приема, че цитираните експертизи внасят категорични данни досежно времето, мястото, механизма и авторството на
деянието.
Съдът при изясняване на фактологията
по казуса и анализа на доказателствените източници,
взе предвид и веществените доказателства, приложени по ДП, 3 броя СД-дискове от
мобилните оператори в страната (запечатани в пликове - т.П, л.133 -
от „Виваком“ ЕАД, том II, л.134 -
от „Мобилтел“ ЕАД, т.П, л.135 - от „ Теленор
България“ ЕАД)\ 3 броя дискове от охранителни камери (от тях 2
бр. DVD-дискове от охранителни камери на бензиностанция ,,Петрол“ и 1 бр.
DVD-диск от записи наул. “Средец“ 2,
предоставени от фондация „П.У.Л.С. “ - трите диска общо запечатани в един плик -
том III, л.10); веществени доказателства, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 07.11.2017г.: I бр. шапка с козирка, 1 бр.
записващо устройство с надпис ,,HIWATCH“ (записващотоустройството
- върнато на правоимащия Г. Г. с Постановление на РП
Перник), веществени доказателства, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.03.2018г.: 4 броя хартиени пликове с пари -
общо 712,10 лева (парите - 712,10 лева, върнати на правоимащия
- дружеството „***с постановление на РП Перник), 1 бр. звездогаечен
ключ и 1 бр. метална заготовка, веществени доказателства, иззети с протокол
за обиск от 15.03.2018г. от обв. Г.Г.: 1 бр. червено-черна отвертка, 1 бр. жълто-черни
клещи, текстилни ръкавици (чифт), 1 бр. медицинска маска за лице, бели слушалки
с поставена щипка на кабела им, два броя мобилни телефони, СИМ-карти
(общо 3 броя - два броя, от които поставени в двата мобилни телефони); веществени
доказателства, иззети с протокол за обиск на 15.03.2018г. от обв.Н.: 1 бр. мобилен телефон е поставена в него
СИМ-карта, веществени доказателства, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 15.03.2018г. (от автомобил Ситроен Берлинго): 1 бр. мобилен телефон с поставени в него 2
броя СИМ-карти, I бр. бинокъл и 1 бр. синя отвертка',
веществени доказателства, иззети с протокол за претърсване и изземане от
15.03.2018г. (от жилище, обитавано от обв.Н. ***): пластмасов
куфар, съдържащ метален предмет , наподобяващ разгъващ се телескопичен прът,
пластмасова кутийка с дискове, пластмасова стяга и пластмасова гайка',
Така изложената
фактическа обстановка съдът възприе и след анализ на множеството писмени доказателствени средства, които кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства, а именно: Удостоверение
за актуално състояние на „*** (т.Ш, л. 56-57), Удостоверение за актуално
състояние на „***(т.Ш, л.61-62), справка от Сектор „ПП“-ОД-МВР-Перник за л.а.
„Рено Канго“ (т.Ш, л.19), справка от Община Костинброд
и приложения към нея (т.Ш, л.21-22), удостоверение за наследници (л. т.Ш,
л.25), документи от Отделм„ПП“- СДВР (т.Ш, л.32-35),
документи от Отдел„ПП“-Благоевград (т.Ш, л.37-50), справка от Сектор
„ПП“-ОД-МВР-Перник - за „Ситроен Берлинго“ (т.Ш, л.
101); протокол за оглед на местопроизшествие от
15.03.2018г. (том I, л.90-93 и том I, л.98-105); протокол
за обиск от 15.03.2018г. (т.1, л. 106-108 и л. 112-118);
протокол за обиск от 15.03.2018г. (том
I, л. 119-122); протокол за
претърсване и изземване от 15.03.2018г. (том I, л. 130-132 и л. 134-138); протоколи за оглед на веществествени
доказателства - том II, л.41-45; том II, л. 46-50; том II, л.51-54 и т. II, л.55-58);
протокол за оглед на веществени доказателства - том II, л. 35-40); протокол
за разпознаване на лица - том II, л. 111 и протокол за разпознаване на
лица - том II, л. 113); протокол за видеотехническа експертиза № 436/24.11.2017г. - том II, л.
60-77 и протокол за видео-техническа експертиза № 160/12.07.2018г. - том
Д л.84-89), стокова
разписка /л.247 от с.д./; приемо- предавателен
протокол /л.248 от с.д./; търговски документ /л.249 от с.д./; епикриза /л.266 от с.д/; медицинско удостоверение /л.288 от
с.д/; съдебномедицинска епикриза /л.339 от с.д./;
справка за съдимост на подсъдимия Г.Г. /л.43 от ДП/;
справка за съдимост на подсъдимия В.С.Н. /л.54-55 от ДП/.
Предвид на изложеното и
извършения анализ на посочените доказателствени източници, съдът счита, че те еднопосочно, безпротиворечиво и с категоричност установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което
и настоящият съдебен състав счита, че не се налага по- детайлното обсъждане и анализ на доказателствените
материали.
От правна страна:
1.С
оглед горното, съдът прие, че подсъдимия Г.Г., е осъществил от обективна и субективна страна квалифицирания
състав на
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.7 вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр.
чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като в периода от 17.10.2017г. до 15.03.2018г.
в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с В.С.Н., чрез използване на моторно превозно
средство и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи: пари
- общо 10039,10 лева от владението на различни лица /св. П. и св. Н./, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление (НОХД № 890/2015г. по описа на Районен съд гр. Дупница),
както следва:
1.1 на 17.10.2017г. в
гр.Перник, път ПП-1-6, от моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“ с рег.№ *****,
паркирано на паркинг пред бензиностанция „Петрол“, чрез използване на моторно
превозно средство (лек автомобил марка „***“ с рег. *****) и чрез използване на
техническо средство (неустановено) е отнел чужди движими вещи (пари в брой -
9327 лева, собственост на „***, гр.София) от владението на П.И.П., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление (НОХД № 890/2015г. по описа на Районен съд гр. Дупница) и не
представлява маловажен случай,
1.2 на 15.03.2018г. в гр.
Перник, ул. ***“, на паркинг пред жилищен блок № 10, от моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „***“ с рег.№ ***, в съучастие като съизвършител с В.С.Н., с ЕГН **********, чрез използване на
моторно превозно средство (лек автомобил марка „***“ срег.
№ ***** и чрез използване на техническо средство (метално тяло - накрайник
/приспособление, заготовка/ за взломяване на автомобшни ключалки и звездовиден ключ, тип „лула“), е
направил опит, който останал недовършен по независещи от дееца причини
(намесата на полицейски служители при ОД-МВР-гр.Перник) да отнеме чужди движими
вещи (пари е брой - 712,10 лева, собственост на „***“ ЕООД, гр.** от владението
на К.И.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление (НОХД № 890/2015г. по описа на Районен съд гр.
Дупница) и не представлява маловажен случай.
Престъплението предмет на обвинението, по чл.
195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.7 вр. чл. 194, ал.1 НК
систематически се намира в Глава пета от особената част на НК, назована „Престъпления
против собствеността“, раздел първи „Кражба“
/в този смисъл Постановление 6/71г. ПСВ/.
Това е от съществено значение, доколкото от там се
извежда и непосредственият обект на защита от този вид инкриминирани деяния.
Съобразно утвърденото доктринерно становище и
категоричната съдебна практика обект на престъпленията против собствеността са
тези обществени отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността.
Безспорно с поведението си Г. е накърнил посочените като защитени от закона
обществени отношения чрез проникване в описания служебен автомобил марка „Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“ с рег.№ *****, паркиран на паркинг пред
бензиностанция „Петрол“ без знанието и съгласието на /св. П./ и отнемане
на чужди движими вещи (пари в брой -
9327 лева, собственост на „***, гр.София).
На следващо място с оглед съставомерността
на деянието от обективна страна следва да се посочи, че конкретизираната сума
от 9327 лева е годен предмет на
престъплението, доколкото същата представлява безспорно чужда движима вещ,
собственост на пари в брой - 9327 лева, собственост на „***, гр.София. В
съдебната практика не е спорно, че парите са заместими
движими вещи и именно като такива са и годен предмет на коментираното престъпление.
Следва да се уточни, че доколкото предмета на престъплението не е собственост
на св. П., то същият ще е само държател на вещта, но обстоятелството дали
предмета е отнет от владетеля и държателя й е ирелевантно
относно съставомерността на деянието /в този смисъл Постановление 6/71г. ПСВ/.
Подсъдимият Г.
е реализирал престъплението чрез действия - прекъсване на фактическата власт
върху посочените по- горе движими вещи, собственост на „***, гр.София и установяване на своя трайна такава с цел своенето им, като за целта е проникнал чрез използване на техническо средство
(неустановено по делото), като след отнемане на посочените вещи чрез използване
на моторно превозно средство (лек автомобил марка „***“ с рег. *****) се
осъществил и установяването на трайна фактическа власт върху тях,
реализирайки квалифициращите елементи на чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.7 вр. чл.
194, ал.1 НК. За пълнота следва да се посочи, че доколкото изпълнителното
деяние на престъплението кражба се състои в отнемане на предмета, то отнемането
се състои в два отделни акта: прекъсване на владението и съответно установяване
на свое владение, в конкретиката на настоящия казус Г.
с поведението си е осъществил именно и двата акта обуславящи завършване на
изпълнителното деяние отнемане.
Г. е прекъснал досегашното владение върху движимите
вещи предмет на престъплението пари в
брой - 9327 лева, собственост на „***, гр.София) от П.И.П. чрез използване на техническо средство
(неустановено), с което е отворил вратата на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“
с рег.№ *****. Именно средството на престъплението е основание за
реализиране на квалифициращия деянието признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, тъй
като същото е било използвано при отнемането на вещите. На следващо място
вторият акт на отнемането, предполага установяване на фактическа власт върху
вещите от страна на дееца. Деецът установява свое владение върху вещите-
предмет на кражбата, когато придобие възможността безпрепятствено да се
разпорежда с нея. Безспорно подсъдимият е установил фактическата власт върху
инкриминираните вещи от момента, в който ги е прикрил у себе си и се е
отдалечил с паркирания в близост лек
автомобил марка „***“ с рег. № ****. Нещо повече, доколкото предмета на
престъплението в настоящия случай е парична сума, то последвалите действия на
подсъдимия водят до обоснован извод, че съшият от момента на отнемането им и
установяването на фактическа власт е имал безпрепядствена
възможност да извърши действия на разпореждане с тях, което е явен индикатор и
за довършеността на престъплението.
Така описаното
престъпление Г. е осъществил при форма на усложнена престъпна дейност-
продължавано престъпление, тъй като с
две отделни деяния - на 17.10.2017г. и 15.03.2018г., които
осъществяват поотделно един и същи състави (два квалифициращи състава) на едно
и също престъпление (кражба), извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е
реализирал хипотезата на чл. 26 от НК /в
този смисъл ТР3/71г. ОСНК на ВКС/.
От
субективна страна деянието е извършено от лице,
което е годен субект за това
престъпление, чрез пряк умисъл като
форма и вид на вината. Подсъдимият с оглед на неговото
съдебно минало е съзнавал, че с действията
си прониква в служебен автомобил марка
„Мерцедес“ модел „212 Д Спринтер“ с рег.№ ***** чрез
използване на техническо средство, чужда собственост и по този начин ще накърни нечии
чужди права и деянието му не
е позволено, а укоримо от закона. Съзнавал е, че
отнема вещи, които са чужда
собственост и е целял пряко настъпването на престъпния резултат.
Налице е и
допълнителния субективен признак- подсъдимият Г. е целял
противозаконно да ги присвои, за
да може да
получи имотна облага след разпореждането
със същите.
Престъплението е осъществено и при още едно обстоятелство
характеризиращо субекта- деянието е извършено в условията на повторност
по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като към
този момент деецът е бил осъждан
за престъпление от същия вид
- НОХД №
890/2015г. по описа на Районен съд гр. Дупница., като
не е бил и изтекъл петгодишния срок по чл.
30, ал.1 от НК от
изтърпяване на наложеното наказание.
Деянието не
представлява маловажен случай, който извод се налага с оглед високата
обществена опасност на подсъдимия, предвид недобрите му характеристични данни,
предвид последващите осъждания на лицето, поради
което и деянието не представлява по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, поради което и да
е маловажно по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Следва да се отбележи и че
стойността на отнетите вещи не е в такъв нисък размер, който да обоснове
приложение на преценка за маловажност. За пълнота съдът намира за нужно да
припомни, че според съдебната практика правната квалификация „маловажен случай“
е изключена за всички кражби чрез използване на моторно превозно средство,
включително и за извършените повторно /в
този смисъл Решение №353/02.11.2000г.
по н.д. №266/2000г. I н.о/.
Относно
осъщественото от подсъдния второ деяние, това на 15.03.2018г., съдът прие, че изцяло са покрити обективните и субективни
признаци обосноваващи съставомерността на деянието
му- на престъпление против собствеността. Доколкото деянието на Г. на
посочената датата изцяло покрива обективния и субективен състав на
коментираната вече по- горе правна квалификация, няма да се преповтаря отново
правния анализ и изложените изводи. За пълнота следва да се наблегне на
следните факти: Съдът прие за безспорно доказано, че и при извършване на
второто си инкриминирано деяние Г. е осъществил квалифициращия признак на чл.
195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 като, чрез използване на моторно превозно средство
(лек автомобил марка „***“ срег. № ***** и чрез
използване на техническо средство (метално тяло - накрайник /приспособление,
заготовка/ за взломяване на автомобшни
ключалки и звездовиден ключ, тип „лула“), е направил опит, който останал недовършен
по независещи от дееца причини (намесата на полицейски служители при
ОД-МВР-гр.Перник) да отнеме чужди движими вещи (пари е брой - 712,10 лева,
собственост на „***“ ЕООД, гр.** от владението на К.И.Н., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление
(НОХД № 890/2015г. по описа на Районен съд гр. Дупница) и не представлява
маловажен случай. Следва да се отбележи, че деянието на 15.03.2018г. Г. е
осъществил в съучастие като съизвършител с В.С.Н.. Това
деяние е останало в стадия на опита като опитът е недовършен, доколкото
изпълнителното деяние не е завършено и общественоопасните
последици не са настъпили поради независещи от дееца парични, намесата на
органи на реда. Това деяние е осъществено и в съучастие с подсъдимия В.С.Н.
като съизвършител.
2.
С оглед горното, съдът прие, че подсъдимия В.С.Н., е осъществил от обективна и
субективна страна квалифицирания
състав на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и
пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр.
чл. 20, ал.2 вр.
с чл.18 ал.1 от НК, затова, че
на 15.03.2018г. в гр. Перник, ул. ***“, на паркинг пред жилищен блок № 10, от
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „***“ с рег.№ ***, в
съучастие като съизвършител с Г.Д.Г., с ЕГН **********,
чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил марка „***“ с
рег. № ***** и чрез използване на техническо средство (метално
тяло - накрайник /приспособление, заготовка/ за взломяване
на автомобилни ключалки и звездовиден ключ, тип „лула“), е направил
опит, който останал недовършен по независещи от дееца причини (намесата на
полицейски служители при ОД-МВР-гр.Перник) да отнеме чужди движими
вещи (пари е брой - 712,10 лева, собственост на „***“ ЕООД, гр.** от
владението на К.И.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
На първо място с деянието си Н. е накърнил обществените отношения, които
са обект на защита, на престъплението. Съдът не счита, за нужно да повтаря
теоретичните постановки и правни изводи в тази част, тъй като правната
квалификация по квалифицирани и основен състав на деянието на Н. съвпада с това
на подсъдимия Г., поради което и изложеното вече важи и тук.
На следващо място следва да се посочи, че въз основа на анализирания доказателствен материал по делото съдът прие, че
престъплението е извършено в съучастие при съизвършителство.
Последното е чрез разпределение на ролите, като безспорно от показанията на
свидетелите и останалите доказателствени източници се
установи с категоричност, че подсъдимият
Н. е предприел действията насочени към взломяване на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „***“ с рег.№ *** чрез използване на техническо средство (метално
тяло - накрайник /приспособление, заготовка/ за взломяване
на автомобилни ключалки и звездовиден ключ, тип „лула“), с цел да отнеме
намиращите се него движими вещи- пари
е брой - 712,10 лева, собственост на „***“ ЕООД, гр.Петрич, като подсъдимият Г.
е поддържал с него контакт по телефон чрез слушалки от моторно превозно
средство (лек автомобил марка „***“ с рег. № *****. Следва да се посочи,
че доколкото фактологията по казуса беше безспорно доказана
съдът не приема възраженията на защитата, че подсъдимият Н. по начина по който
е конструирано обвинението същият може да бъде единствено помагач. Подобен
извод не може да се приеме за обоснован, тъй като основната разлика между съзивършителството и помагачеството
като форми на съучастие е именно участието в изпълнителното деяние. В случая е
категорично доказано участието на Н. и изпълнителното деяние на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Напротив, ако се приеме, че същият е
помагач, то е следвало да извършва умишлено действия насочени към улесняване
извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде
помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг
начин, но не и чрез участие в него, каквото в случая се доказа.
Следва да се отбележи, че от фактите по казуса
се доказа и разпределението на ролите между съучастниците.
За пълнота настоящият състав намира за необходимо да посочи, че и двамата
подсъдими са взели участие в изпълнителното деяние, доколкото Н. е предприел
действия към взломяването на моторното превозно
средство товарен автомобил марка „***“ с рег.№ *** и отнемането предмета на
престъплението, а Г. е взел участие във втория акт от изпълнителното деяние
„отнемане“, състоящ се в установяването на фактическата власт по отношение на
предмета, доколкото е следвало с лек автомобил марка „***“ с рег. № **** давамата след прекъсване на владението да установят трайна
фактическа власт върху отнетата вещ, което не е осъществено, тъй като в
настоящия казус деянието е останало в статия на опита. Това обаче е ирелевантно за формите на съучастие.
От субективна страна деянието е извършено от лице, което
е годен субект за това престъпление
Н.,
чрез пряк умисъл като форма
и вид на вината. Подсъдимият с оглед на неговото
съдебно минало е съзнавал, че с действията
си прониква в служебен автомобил марка товарен автомобил марка „***“ с рег.№ *** чрез използване на техническо средство,
(метално тяло - накрайник /приспособление, заготовка/ за взломяване на автомобилни ключалки и звездовиден ключ,
тип „лула“) чужда собственост и по този начин ще накърни нечии
чужди права и деянието му не
е позволено, а укоримо от закона. Съзнавал е, че
отнема вещи, които са чужда
собственост и е целял пряко настъпването на престъпния резултат.
Налице е и
допълнителния субективен признак- подсъдимият Н. е целял
противозаконно да ги присвои, за
да може да
получи имотна облага след разпореждането
със същите.
Следва да се
отбележи, че умисъла за престъплението се доказва и от показанията на
свидетелите очевидци, която заявиха, че когато са установили действия за
задържането на Н., същият е хвърлил вече намиращите се у него пликове с
намиращата се в тая парична сума. Подобно поведение от страна на подсъдимия е
явен индикатор за правното му самосъзнание и отражение на именно на
интелектуалния момент на умисъла, визиаран ч л. 11,
ал. 2 НК. Посочената
разпоредбата се отнася към интелектуалния момент на умисъла
съзнаването на общественоопасния характер на деянието
и предвиждането на общественоопасните му последици.
Деецът съзнава общественоопасния характер на
деянието, когато разбира, че то обуславя общественоопасните
последици, че уврежда или застрашава обществените отношения, които са
непосредствен обект на съответното престъпление, а предвижда настъпването на общественоопасните последици, когато е наясно, че няма
пречки, които да ги изключват.
По вида и размера на наказанието:
Съдът като призна подсъдимия Г.Г. за
виновен за осъществен състав на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1
и пр.2, т.7 вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр.
чл. 20, ал.2 от НК, поради което на основание чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2,
т.7 вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр.
чл. 20, ал.2 НК прие, че са
налице основанията за приложение на чл. 55, ал. 1, т.1 във вр.
с чл.54 НК.
Подсъдимият Г.Г.
е роден на ***г***,
българин е, с българско гражданство с постоянен адрес:***. Има средно
образование, безработен е, не е женен и е осъждан.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият
състав отчете от една страна като отегчаващи отговорността обстоятелства прие
високата стойност на предмета на деянието – общо 10039,10 лева, предвид
съпоставянето й с минималната работна заплата този период, липсата на изразено
от подсъдимите съжаление за извършеното, недобрите характеристични данни на
подсъдимия Г. относно утежненото му съдебно минало. Въпреки утежненото съдебно
минало на дееца Г., настоящият състав счита, че по делото се доказа по
категоричен начин сериозно влошеното здравословно състояние на дееца. В тази
връзка от обемната медицинска документация за съда е безспорно доказана
диагнозата, терапевтичното поведение при тези обстоятелства, поради което за
постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК съдът взе предвид тези
обстоятелства.
Предвид
изложеното настоящият състав прие, че здравословното състояние на подсъдимия Г.
макар едно по своята същност е изключително смекчаващо вината му
обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК.
Вземайки
решението си за приложение по отношение на подсъдимия на разпоредбата на чл.5
ал.1 т.1 от НК съдът взе предвид отдалечеността във времето от осъществяване на
деянието до настоящия момент,дължаща са на изключително обективни причини.
Вземайки предвид горното съдът призна подсъдимия за виновен и
го осъди при превес на смекчаващи вината
обстоятелства на наказание 11 /единадесет месеца/ „Лишаване от свобода“ като на
осн. чл.59,ал.1, т. 1 НК от срока на наложеното
наказание 11 /единадесет/ месеца „Лишаване от свобода“ приспадна времето през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 15.03.2018 г. до 29.06.2018 г. като един ден задържане се зачита на един ден
Лишаване от свобода.,като в този срок се включва и задържането по реда на ЗМВР
и на осн.чл. 59, ал. 1, т. 2 НК приспадна от срока на
наложеното наказание 11 /единадесет/ месеца „Лишаване от свобода“ времето,през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от
29.06.2018 г. до 30.10.2018 г., като два дни домашен арест се зачита на един
ден „Лишаване от свобода“.
Съдът призна подсъдимия В.Н. за виновен за осъществен състав
на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр.
с чл.18 ал.1 от НК, поради което на основание чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2,вр.чл.54,вр.чл.55,ал.1,т.1
вр. с чл.58,б.“а“ от НК.
Подсъдимият В.Н. е
роден на ***г***, българин е, с българско гражданство, с постоянен адрес:***.
Има средно образование, безработен е ,неженен и е неосъждан.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият
състав отчете от една страна като отегчаващи отговорността обстоятелства
високата стойност на предмета на деянието – общо 10039,10 лева, предвид
съпоставянето й с минималната работна заплата този период, липсата на изразено
от подсъдимия съжаление за извършеното. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете, че подсъдимия към момента на извършване на деянието
не е бил осъждан, а също взе предвид и че деянието е останало в стадия на
опита. Отчита и добросъвестното му процесуално поведение в хода на цялостното
развитие на производството по делото.
Предвид изложеното настоящият състав прие, че за постигане на
целите на чл. 36 НК на подсъдимия Н. следва да се наложи наказание при
приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 вр. с
чл.58 б.“а“ от НК ,а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от девет месеца. По отношение на наложеното наказание съдът
намери, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1, тъй като същото е лишаване
от свобода в размер до три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, както и че за постигане целите на наказанието
визирани в чл. 36, ал.1 от НК и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително В.Н. да изтърпи наказанието ефективно. Ето защо и на основание чл.
66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила..
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3
от НПК осъди подсъдимите Г.Д.Г.
и В.С.Н. – със снета самоличност, да заплатят по сметка на ОДМВР-Перник сумата от 690,07 лв./шестстотин и деветдесет лева и седем стотинки/,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи, а по сметка на ОД на МВР-Перник сумата от 180,00 /сто и осемдесет/
лева за разпит на вещи лица – служители на МВР-Перник, в хода на съдебното
следствие.За същите след влизане на присъдата в законна сила следва да бъде
издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала:
Л.С.