№ 221
гр. С., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 192/17.06.2021г., постановено по гражданско дело №
1046/2020г. по описа на Районен съд – гр. С., първоинстанционният съд е
осъдил ответника А.Д.Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. У., ул. „Г.М.“
№ 86 да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от процесуалния представител – адв. Г.М. от САК, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц.А.“ № 2, ет. 1, кантора № 3 парична сума в
размер на 633, 96лв., представляваща изплатено на 12.11.2020г. от ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД застрахователно обезщетение по щета № *,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2020г. до
окончателното и заплащане, както и парична сума в размер на 810лв.,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с
вх. № 4556 от 21.07.2021г. от А.Д.Я., чрез процесуалния представител – адв.
Н.С. с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт,
неправилно приложение на материалния закон и постановяване на решението
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се
доводи за наличие на пороци в доказателствено – аналитичната дейност на
първоинстанционния съд, както и дефицит на доказателствените източници.
Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице причинна
1
връзка между деянието и настъпилите вреди, като, тъй като
застрахователното дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е обезщетило
пострадалия за причинените му вреди, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ и
застрахователят има право чрез регресен иск да търси от въззивника връщане
на изплатеното на пострадалия обезщетение. Излага се, че съдът неправилно
приел, че именно въззивникът е причинител на посочените вреди. Твърди се,
че чисто бланкетно и без никакви доказателства Районен съд - гр. С. е приел,
че именно А.Д.Я. е причинил вредоносните последици. Оспорва се
заключението на вещото лице по депозираната в първоинстанционното
производство съдебна автотехническа експертиза относно механизма на
настъпване на увреждането, като данни за него не се съдържали нито в
настоящото производство, нито в развилото се пред Районен съд – гр. С.
административнонаказателно производство. На следващо място се излага, че
приложеният протокол за пътнотранспортно произшествие към исковата
молба, е съставен само по данни на водача на МПС- * с DKN № *, без
посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ и същият
съставлявал доказателство единствено за авторството на направените пред
длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като
удостоверените факти относно механизма на произшествието не били
възприети лично от съставителя.
Въззивникът твърди, че за да възникне правото на регрес на
застрахователя, се изисквало посещаването на мястото от органите на реда да
е задължително. В чл. 125 от ЗДвП са предвидени случаите, в които е
задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на
МВР, като съгласно т. 7 на цитирания текст, посещението от контролните
органи по закон е задължително, когато между участниците в произшествието
има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от
моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му при произшествието щети. Нито една от двете
предпоставки не била налице в случая. От една страна, не се установявало
между участниците да е имало разногласие относно обстоятелствата около
ПТП - то, защото не били събрани подробни данни, нито пък били
ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка. От протокола за ПТП,
в който е описан механизмът на събитието и причинените щети, било видно,
че въззивникът не е присъствал и бланкетно е бил отбелязан отказ да
подпише. В развилото се производство пред Районен съд – гр. С. по
обжалване на Наказателно постановление № * от 14.03.2018 г. на И.С. -
Началник РУП Ч. към ОДМВР С. се установило, че протоколът бил съставен
значително по-късно. Механизмът на произшествието не бил възприет лично
от съставителя и същият не е посетил мястото непосредствено след
инцидента, в присъствието на участниците.
В последното съдебно заседание била изслушана САТЕ, която е
оспорена от въззивника, предвид обстоятелството, че вещото лице не могло
да отговори по какъв начин е достигнало до извода, че е налице причинно
следствена връзка между деяние и вреда. Вещото лице не отговорило и на
въпроса възможно ли е съпричиняване, както и дали тези увреждания могат
2
да са настъпили от друг движещ се предмет - МПС, т.е в
първоинстанционното производство не станало ясно какъв е механизмът на
увреждане и възможен ли е въобще друг механизъм на настъпване на ПТП.
Навеждат се доводи, че не бил установен начинът на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, с оглед на оставените следи по
автомобила и моторната шейна. Въззивникът излага, че видно от
поаказанията на свидетеля С., полицейските служители не са видели
моторната шейна, респективно не са установили какъв е механизмът на
увреждането.
Излагат се съображения, че не било установено с какво МПС е
извършено соченото нарушение. Посочено е моторна шейна „Буран“, но това
описание било негодно да индивидуализира превозното средство. Предвид
обстоятелството, че не било установено виновното поведение на въззивника ,
като и предвид обстоятелството, че протокола не бил подписан от него, а
съставеното му Наказателно постановление е отменено като
незаконосъобразно, същият е изпратил искане за предоставяне от страна на
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД на доказателства, че именно той е
извършил сочените щети по застрахования автомобил, като е поискал
снимков материал и начин на калкулиране на щетите. Едва с исковата молба
обаче били представени исканите от въззивника снимков материал и
калкулации за щетата. Същевременно приложеното с исковата молба писмо с
изх.№ 310.03.8364/23.08.2019г. не било получено от А.Я., както и в исковата
молба не били представени доказателства същото да е изпратено или
получено от същия.
Моли настоящия съдебен състав да отмени Решение № 192/17.06.2021г.
по гражданско дело № 1046/2020г. по описа на Районен съд – гр. С. като
неправилно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция. Претендира и присъждане на сторените в
първоинстанционното и въззивното производство разноски съобразно
представените списъци по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с
вх. № 5072/24.08.2021г. от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК:
********* чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Г.М. от
САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц.А.“ № 2, ет. 1, кантора № 3, в който се
оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че от депозираното в
първоинстанционното съдебно производство заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза категорично се установява,
че е налице причинно – следствена връзка между уврежданията на лекия
автомобил „Пежо“, рег. № * и процесното ПТП. Заключението на вещото
лице било подробно и обосновано, потвърдено и в съдебно заседание. По
делото били събрани достатъчно доказателства, че именно въззивникът –
А.Д.Я. е участник в пътнотранспортното произшествие и пряк причинител на
вредите. Това обстоятелство се подкрепяло и от показанията на свидетеля К.
С.. Поддържа се, че по делото безспорно е установен механизмът на
настъпване на пътнотранспортното произшествие. Същият се установявал
както от показанията на свидетеля С., така и от приобщените по делото
3
писмени доказателства. В първоинстанционното производство не били приети
доказателства, които да установяват механизъм на настъпване на ПТП,
различен от описания от свидетеля С.. От приложеното по настоящото дело
Решение № 504/15.11.2018г. по а.н.д № 233/2018г. по описа на Районен съд –
гр. С. било видно, че основанието за отмяна на издаденото срещу въззивника
А.Д.Я. наказателно постановление е констатиране от страна на съда на
процесуални нарушения при неговото издаване, а не установена липса на вина
или неустановен механизъм на настъпване на ПТП. Като свидетел по
административно – наказателното дело бил разпитан свидетелят К. С., като
съдът кредитирал неговите показания.
Въззиваемото дружество моли съда да остави въззивната жалба без
уважение. Прави искане в полза на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да бъдат
присъдени сторените в производството пред Окръжен съд – гр. С. разноски. В
случай на претенции от страна на въззивника за присъждане на разноски във
въззивното производство, моли искането да бъде оставено без уважение.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Д.Я., чрез пълномощника си –
адв. Е.Р. поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна, като същото
следва да се определи към минимума, при условията на ¾ от минималните
размери, с оглед неявяването на процесуален представител в открито съдебно
заседание.
Въззиваемото дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД не се явява и
не изпраща процесуален представител. От пълномощника му – адв. Г.М. е
постъпило писмено становище, с което настоява за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Представя списък на сторените разноски, фактура и платежно нареждане.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, възраженията в отговора и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
С.ският районен съд е бил сезиран с предявен от ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, представлявано от процесуалния
представител – адв. Г.М. от САК против А.Д.Я., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., кв. У., ул. „Г.М.“ № 86 регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество парична сума в размер на 633, 96лв., представляваща изплатено на
12.11.2020г. от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД застрахователно
обезщетение по щета № *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.11.2020г. до окончателното и заплащане, както и парична сума
в размер на 810лв., представляваща сторени в първоинстанционното
производство разноски.
По делото е представен протокол за ПТП № 1576092, съставен на
08.03.2018г. в 18:30ч., съгласно отразеното в който, на 08.03.2018г. в 16:40ч.
4
на път за връх „С.“- 1,200 км. в к.к. П. е настъпило ПТП с участици –
1.моторна шейна „Буран“, собственост на П.М.К. и управлявана от ответника
А.Д.Я. и 2. автомобил „Пежо Експерт“ с рег №*, собственост на „Лидер Кар“
3000“ООД гр.Р., управлявано от К. И. С., при което участник 1 преди да
започне маневра движение назад не се убеждава,че пътя зад него е свободен ,
в резултат на което блъска движещия се участник 2, като допуска ПТП с
материални щети.Описаните в протокола за ПТП щети са деформирани задна
дясна врата и праг. Видно от застрахователна полица * за увредения
автомобил „Пежо експерт“ с рег №* е имало валидно сключена застраховка
„Каско“ с ищцовото дружество ЗАД „Алианц България“ с период на покритие
от 00:00ч. на 29.12.2017г. до 24:00ч. на 28.12.2018г. Собственикът на
увредения автомобил е подал пред застрахователя Уведомление за щети по
МПС, по което е образувана преписка по щета *, по която е извършен е опис
на щетите, както и съгласно доклада по щета щцовото дружество с преводно
нареждане от 23.07.2018г. е изплатило на застрахования сумата от 633,96 лв.,
като репарация на причинените щети на увредения автомобил.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят К. С. сочи,че през 2018г. Е
участвал в ПТП. Тогава е управлявал лек автомобил „Пежо експерт“. Отивал
е да вземе последните туристи от ресторант „Ралица“, к.к.П. и на връщане го
ударила моторна шейна на заден ход, управлявана от ответника А.Я., когото
познава по физиономия. Ответникът давал с шейната на заден ход и го ударил
странично в колата- в плъзгащата врата от дясната страна. След удара не
можела да се отваря вратата и отдолу бил изкривен прага на автомобила.
Шейната преди удара дошла от нещо като паркинг,а той е бил на пътя. След
ПТП-то извикали полиция и на Я. бил съставен АУАН. Ходили на мястото с
полицаите без А.. После дойде А. с дядо му - П.К. А. обяснил пред полицаите,
че шейната е на П.К. Полицаите направили протокола за ПТП след като
дошли А. и дядо му- в хотела, а не на място. Полицаите направили оглед на
колата., но шейната не са виждали.Когато се съставял протокола за ПТП
ответника е бил там, но оспорвал че той го е ударил.
Съгласно заключението на назначената и изслушана по делото САТЕ
щетите по автомобил „Пежо“, рег. № * са в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП възникнало на 08.03.2018 година и щетите съответстват на
описаните в констативен протокол за ПТП с рег.№* година, както и в списък
на констатирани увреждания на МПС от 09.03.2018 година констатирани от
експерт на ЗАД „Алианц България“ и заведени по опис на щета *. Вещото
лице не е открило данни за евентуално участие на автомобила в предходно
ПТП и неотремонтиране от такова събитие. Вещото лице дава заключение,че
общата средно пазарна стойност на нанесените щети по лек автомобил марка
„Пежо”, модел „Експерт” с рег.№*, към 08.03.2018 г., необходима за неговото
възстановяване възлиза на 888,23 лв.
При така установеното от фактическа страна, правилно Районен съд –
гр. С. е квалифицирал предявения иск по чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 45
ЗЗД, съгласно която разпоредба с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
5
определяне срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Правилно е
разпределил доказателствената тежест като е приел, че ищецът следва да
докаже настъпилото ПТП, причинените вреди, причинна връзка между
поведението на ответника и вредите, както и размера на изплатеното
обезщетение, а ответникът следва да установи наличието на твърдените в
отговора правоизключващи факти относно задължението за заплащане на
исковата сума.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице, което притежава активна процесуална
легитимация. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Установената и възприета от С.ския районен съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл. 272 от ГПК настоящият съдебен състав изцяло споделя
и с оглед процесуална икономия препраща към нея.
Твърдението, изложено във въззивната жалба, че не е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, както
и че не е установен механизмът на настъпване на вредите, съдът намира за
неоснователно. В жалбата се навеждат доводи относно обстоятелството, че
представения по делото протокол за ПТП № 1576092 от 08.03.2015г.,
/находящ се на л. 8 от първоинстанционното производство/ не е подписан от
страна на жалбоподателя А.Я., а същият е изготвен известно време след
настъпване на ПТП в хотел в к.к. „П.“ от Р.С. – мл. автоконтрольор при РУ –
гр. Ч.. Възразява се, че приложеният протокол за ПТП е съставен само по
данни на водача на лекия автомобил „Пежо“, с рег. № * и поради тази
причина същият съставлява доказателство единствено за авторството на
направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната
вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не са възприети лично от съставителя. Това схващане на
процесуалния представител на въззивника е принципно правилно, но в
конкретния случай първоинстанционният съд е положил необходимите
допълнителни усилия за проверка на фактите и обстоятелствата, отразени в
протокола, каквито са изискванията и на трайната практика на ВКС. В
Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о , Върховният
касационен съд приема, че в случаи, в които съществува отстояние във
времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола
спрямо момента на настъпване на произшествието, следва да бъдат положени
допълнителни грижи за събиране на други доказателства – разпит на
свидетели, назначаване на автотехническа експертиза и други. Всичко това е
било осъществено от страна на Районен съд – гр. С.. По делото е назначена
САТЕ с вх. № 2899 от 05.05.2021г. Вещото лице инж. Т. в заключението си,
поддържано и в съдебно заседание, категорично посочва, че щетите по лекия
автомобил „Пежо“ с рег. № *" съответстват на тези, описани в протокол за
ПТП № 1576092 от 08.03.2015г., като същите се намират в причинна връзка с
процесното ПТП. В тази насока са и показанията на свидетеля С., който
6
заявява, че е действително е бил участник в ПТП, възникнало в к.к. „П.“
между него и въззивника Я.. Я. управлявал моторна шейна „Буран“ и давайки
назад, ударил автомобила, управляван от свидетеля. Свидетелят С.,
предпупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК излага, че дори
самият жалбоподател му обяснил, че тръгнал с шейната назад, тъй като
същата има някакъв проблем при движение напред. Нещо повече, в надлежно
приобщеното а.н.д. № 233/ 2018г. по описа на Районен съд – гр. С.,
жалбоподателят е дал писмени обяснения /на л.12 от делото/, в които е
заявил, че е маневрирал с моторна шейна „Буран“ извън трасето на пътя.
Същите обяснения могат да бъдат ценени от настоящия съдебен състав,
доклкото жалбоподателят излага неизгодни за себе си факти – а именно, че
действително е маневрирал с моторната шейна, а същата не се е намирала в
покой, каквито твърдения се излагат пред настоящата съдебна инстанция.
Действително издаденото срещу А.Д.Я. наказателно постановление № *
на началника на РУ – гр. Ч., с което на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и лишаване
от правоуправление за 6 месеца и глоба в размер на 20 лв. за нарушение по
чл. 40, ал. 1 ЗДвП е отменено от Районен съд – гр. С.. Основание за отмяна на
наказателното постановление обаче не е неустановяване на маханизма на
настъпване на ПТП и липса на причинно – следствена връзка, а издаване на
АУАН и НП от териториално некомпетентни органи, доколкото мястото на
нарушението попада в Община С., двата документа изхождат от мл.
автоконтрольор в РУ – гр. Ч. и началника на РУ – гр. Ч..
Неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител
на въззивника, направено във въззивната жалба, че за да възникне правото на
регрес на застрахователя, се изисквало посещаването на мястото от органите
на реда да е задължително. В чл. 125 от ЗДвП са предвидени случаите, в
които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за
контрол на МВР, като съгласно т. 7 на цитирания текст, посещението от
контролните органи по закон е задължително, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а
едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети. Това е така,
доколкото визираното от пълномощника на жалбоподателя касае хипотеза на
регресен иск по чл. 500, ал. 1 КЗ, който е съвсем различен от иска по чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ.
Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на въззиваемото
дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД. По делото е представен списък
по чл. 80 ГПК, в който е отразено сторени разноски пред въззивната
инстанция в размер на 540лв. Депозирана е фактура с № ********** от
23.08.2021г., както и платежно нареждане за същата сума. В съдебно
заседание от 12.10.2021г. процесуалният представител на въззивника – адв. Р.
е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението се явява основателно,
доколкото действително настоящото дело не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност. Ето защо, съдът намира, че адвокатското
7
възнаграждение следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото следва
да бъде определено в размер на 300 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК Окръжен съд
– гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/17.06.2021г., постановено по
гражданско дело № 1046/2020г. по описа на Районен съд – гр. С..
ОСЪЖДА А.Д.Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. У., ул. „Г.М.“
№ 86 да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул “Княз Дондуков” № 59 сумата от
300лв, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8