Р Е
Ш Е Н
И Е № 2 0 8 0
гр. Пловдив,13.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
VІII н.с., в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 4123/2019г. по описа на ПРС, VІІІ
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 424512-F430896/01.04.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция ,,Обслужване‘‘ при ТД на НАП гр. Пловдив, с
което на ,,ТИ БИ КОНСТРУКШЪН ” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 180, ал.1,
вр. ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв.
за нарушение на чл.180, ал.1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал.1 и ал.2
във от ЗДДС.
Жалбоподателят, по съображения,
изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от гл. юрисконсулт С., който пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е било санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна Съдът
установи следното:
В наказателното
постановление е посочено, че при проверка от органи на НАП – Пловдив, сред
които свид. Ф.Х.К., било установено, че данъчно задълженото лице „ТИ БИ
КОНСТРУКШЪН” ЕООД, ЕИК *********, не е начислило ДДС в размер на 457,43 лв. за
извършени от него облагаема доставки на обща стойност 2 744,56 лв., извършени
през данъчен период 22.05.2018г. – 31.05.2018г., тъй като лицето е било длъжно,
но не е подало в срок Заявление за регистрация по ЗДДС.
Лицето е подало Заявлението
за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС на
24.07.2018г. с вх. № 133911801524651. В хода на извършената последваща проверка
е установено, че за периода 01.07.2017г. - 30.06.2018г., дружестаото е реализирапо облагаем оборот по
смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС а размер на 69 078,58 лв. Проверката е установила, че облагаемият оборот
по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация е достигнат още
за периода 01.12.2016г. - 30.11 2017г. и е в размер на 58 157, 37лв., и лицето
е следвало да подаде Заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до
14.12.2017г. /в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е
достигнат оборот от 50 000,00лв./.
Оборотът на дружеството за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
пада кьм 01.02.2018г. Към 30.04.2018г. дружеството отново формира облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер
на 50 627,53 лв., който е достигнат за периода
01.05 2017г. - 30.04.2018г. и дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 08.05.2018г. /в 7-дневен срок от изтичане
на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000.00 лв/. При стриктно
изпълнение на задължението си за подаване на заявление за регистрация от страна
на дружеството, Актът за регистрация е следвало да бъде издаден най-късно на
22.05.2018г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 08.08.2018г., на основание
чл. 102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421801623071/ 07.08.2018г.,
връчен на 08.08.2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3. т. 1 от ЗДДС за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно,
но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи
данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите Т.е. ако задълженото лице „ТИ БИ КОНСТРУКШЪН" ЕООД беше
излълнило в срок своето задължение за подаване на Заявления за регистрация по
ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от
22.05.2018г. и за периода от тази дата до на фактическата регистрация по ЗДДС -
08.08.2018г. лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.
„ТИ БИ КОНСРУКШЪН"
ЕООД осъществява независима икономическа дейност СМР. При извършена последваща
проверка е установено, че за периода 22.05.2018г. - 31.05.2018г. задълженото лицето е извършило облагаеми доставки в
размер на 2744,56лв. Посочените доставки представляват извършени услуги.
Облагаемите доставки са с начин на плащане по сметка по издадена една фактура с
№ **********/28.05.2018г. на стойност 2 744,56лв., която сума е постъпила по
банковата сметка на дружеството. За посочения период не са налице анулирани
фактури, ВОП, ВОД и освободени доставки. Място на посочените доставки е на
територията на страната. Прилагайки формулата, описана в чл. 53, ал. 2 от
ППЗДДС, неначисленият ДДС за периода 22.05.2018г. - 31.05.2018г. е в размер на
457,43лв. Посочените констатации са документирани с ПИП №1461466/19.10.2018г.
ведно с Приложение №1 към него. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя,
съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Ако задълженото лице „ТИ БИ КОНСТРУКШЪН"
ЕООД е било регистрирано по ЗДДС през периода 22.05.2018г. до 31.05.2018г.,
както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от
него облагаеми доставки по реда и сроковете по чл.86. ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и
да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките" и „Дневник за
продажбите” за данъчен период месец 05/2018г., съгласно чл. 125. ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС в срок до 14.06.2018г. В разпоредбата на чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е
предвидена санкция за „регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък
в предвидените в този закон срокове". включително „и когато лицето не е
начислило данък, тъй като е не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон ".
„ТИ БИ КОНСТРУКШЪН"
ЕООД е подало СД за ДДС за данъчен период месец 08/2018г. по електронен път с
вх. № 13001573875/14.09.2018г. В Дневника за продажбите за посочения период с
Протокол № **********/08.08.2018г. лицето е самоначислило ДДС за периода
22.05.2018г. до 31.05.2018г. в размер на 457,43 лв.
Нарушението е констатирано
в ТД на НАП гр. Пловдив - Офис гр. Пазарджик с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421801623071/07.08.2018г.,
ПИП № 1461466/19.10.2018г., ведно с Приложение № 1 към него.
С оглед на това е прието,че
дружеството - жалбоподател е извършило нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл. 102,
ал. 3, т. 1, вр. 86, ал.1 и ал.2 във от ЗДДС.
Въз основа на съставения акт
било издадено и обжалваното наказателно постановление, като там било прието,че
е извършено нарушение по чл.180, ал.1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. 86, ал.1 и
ал.2 във от ЗДДС.
В качеството на свидетел била разпитана актосъставителят
Ф.Х.К., която потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са логични, достоверни и съответни на приетите
писмени доказателства и дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната действителност.
На базата на гласните и писмените доказателства по делото
Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение, тъй като не е
начислил ДДС в размер на 457,43 лева по извършени облагаеми доставки на обща
стойност 2 744,56 лева, реализирани през данъчен период от 22.05.2018 г.
до 31.05.2018г., когато не е регистриран по ЗДДС, тъй като не е подал заявление
за регистрация по ЗДДС своевременно, въпреки че е бил длъжен. Правилно е
определен и данъчният период, доколкото действително актът за регистрация е
следвало да се издаде най-късно 22.05.2018г., посочена като начало на срок,
както и краят му, доколкото именно на 08.08.2018г. със закъснение, дружеството
е узнало за регистрацията си по ЗДДС.
За по-голяма прецизност и във връзка с направеното
възражение,че за едно и също срещу жалбоподателя са издадени няколко
наказателни постановления, то съдът го намира за неоснователно, доколкото са
засегнати различни данъчни периоди, през, които са извършени различни по размер
облагаеми доставки.
Въпреки установеното, при
извършената служебна проверка, Съдът констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН, засягащи правната квалификация
на извършеното административно нарушение, по следните съображения:
В конкретния случай,
актосъставителят в АУАН е квалифицирал нарушението по чл.180 ал.2, вр. чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 ал.2 от ЗДДС. На свой ред, наказаващият орган е
определил,че нарушените разпоредби са по чл.180 ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 ал.2 от ЗДДС. Очевадно е, че има разминаване между двете
квалификации, в частта на разпоредбата по чл.180 от ЗДДС. Съгласно чл.180 ал.1
от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен
размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Съгласно чл.180, ал.2
от ЗДДС алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е
подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Тук
следва да се отбележи, че двете алинеи на чл.180 от ЗДДС визират различни
хипотези, доколкото първата се отнася до регистрирано лице по ЗДДС, а втората
за лице, което не е било въобще регистрирано. Отделно от това в обстоятелствената част на
АУАН се зясягат обстоятелства и по двете алинеи на чл.180, а нарушението е
определено единствено по ал.2 на чл.180 от ЗДДС в акта, съответно по ал.1 на
чл.180 от ЗДДС. По този начин е извършено недопустимо разминаване в
квалификациите между АУАН и НП, от една страна, както и между обстоятелствената
част и квалификациите.
Коментираните нарушения са
съществени по своя характер, доколкото наказаното лице не може своевременно да разбере какво
административно по своя характер нарушение е извършил и да може адекватно на
това да организира защитата си.
На следващо място, Съдът
констатира и нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, които
ограничават правото на защита на жалбоподателя. В случая е допуснато нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя.
Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя са
регламентирани в разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН - когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта. По делото не се доказа да са се осъществили такива факти, пораждащи
правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Същият е бил
известен, но не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са
извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни. Не се и
твърди тази хипотеза. По този начин е била нарушена и разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като
АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, без да са
налице предпоставките на чл.40 ал.2 от
ЗАНН. В случая жалбоподателят не е бил надлежно поканен. От приложените
от ТД на НАП писмени доказателства се установява, че на електронния адрес
на дружеството е изпратена покана/съобщение , без да може се
установи за каква точно покана се касае – връчване на документи, книжа или
АУАН, за да се прецени действително извършено ли е надлежно съобщаване за
изготвения АУАН. Т.е. прието е, че е връчено съобщение по реда на ДОПК. Съгласно
чл.33 от ДОПК, обаче, по реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват
всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по
приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете,документите и
книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се
прилага Законът за административните нарушения и наказания.
В случая това съобщение е
следвало да се връчи по реда на ЗАНН. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила
за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо поканата за съставяне на АУАН е
следвало да се връчи, чрез някой от способите визирани в чл.180 или по реда на
чл.178 от НПК. В никоя от тези
разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по електронен път, поради
което и в настоящото административно наказателно производство следва да се
счита, че покана изобщо не е била надлежно отправяна.След като нарушителят не е
бил уведомен редовно за възможността да се яви при съставянето на АУАН, то
хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН се явява приложена без правно основание.
Допуснатият порок е съществен, тъй като нарушава правото на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, да участва в
производството в най – ранния му етап. Налице са съществени нарушения на процесуалните
правила, с които се ограничава правото на защита на ответника.
Предвид изложените по-горе съображения, макар
и от доказателствения материал по делото безспорно да се установява извършване
на нарушение, то поради отбелязаните допуснати в хода на производството
съществени процесуални нарушения, обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Ето защо и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
424512-F430896/01.04.2019г., издадено от Директор на Дирекция ,,Обслужване‘‘
при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,ТИ БИ КОНСТРУКШЪН ” ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 180, ал.1, вр. ал.2 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.180, ал.1, вр. чл. 102, ал. 3,
т. 1 и чл. 86, ал.1 и ал.2 във от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК.
Вярно с оригинала.
А.
Д.