Решение по дело №5663/2019 на Районен съд - Варна

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                    775/9.6.2020г.

 

                               В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

        ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 03.06.2020 година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 5663 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Б.М.М. против Наказателно постановление №19-0442-001071, издадено на 18.09.2019г. от Началник сектор към ОД на МВР Варна 4 РПУ, с което му е наложено: административни наказания “Глоба” в размер на 100лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП , за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.           

     В жалбата  се сочи, че НП  е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, твърди се различна фактическа обстановка.

     Възз. редовно призован не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

     Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител които моли НП да бъде потвърдено.

     С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На 26.08.2019г., около 11:20 ч. в село Ш*, обл.В*по ул. “*“, въззивника управлявал мотоциклет „Пиаджо“ без регистрационни табели и СУМПС и необходимата категория за управляваното МПС.

      При така установените факти, св. Х. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1 от ЗДвП, като описал в него, че въззивника управлява МПС- без регистрационни табели и без необходимата категория – А , за категорията към която спада управляваното МПС.

       АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.

      Въз основа това било издадено и процесното НП.

      Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите Д. и Х., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  заповед и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

      Съдът напълно кредитира показанията на свид.Х. и Д., които са категорични, че въззивника към момента на спирането му за проверка е управлявал мотопеда. Двигателят на мотопеда е работел и той е бил управляван от М..

      По делото са разпита двама свидетели по искане на въззивната страна. Свид.П* твърди пред съда, че мотопеда е имал технически проблем. Но не е присъствал на самото спиране и неможе да потвърди дали към него момент мотопеда е бил със запален двигател и дали е бил управляван от въззивника. Свид. Д*при разпита си пред съда твърди, че по време на проверката се е намирал в заведение, в близост до полицейските служители.  Видял е, че въззивника бута мотопеда преди проверката, но самата проверка и спирането му преди това не е видял и неможе да посочи как е бил спрян и дали към него момент е управлявал МПС. Съдът неможе да изведе извод и от двамата свидетели дали към момента на проверката въззвиника е бил привел в движение мотопеда, дали е бил със запален двигател и е бил управляван от М.. И дамата не са възприели движението му преди спирането му от полицейските служители, като и самата проверка.

      Поради това съдът извежда извод, че към момента на проверката въз.М. е бил привел в движение мотопеда, съобразно показанията на полицейските служители, тъй като те не са оборени по никакъв начин.

      Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № № 8121з-748/24.06.2015г на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,  довели до нарушаване на правото му на защита.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

      Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

      В процесното наказателно постановление е вписано, че въззивника е управлявал на 26.08.2019г. МПС без регистрационни табели и без СУМПС за категорията към която спада то, в случая категория „А“. Същото обстоятелство е описано и в акта за установяване на административно нарушение. Както в АУАН така  и в процесното НП е описана категорията към която принадлежи мотопеда – А категория. От приложената по преписката справка за нарушител водач, става ясно, че въззивника не притежава категория „А“.

        Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4”.

      От друга страна правната норма на чл.150а  ал.1 от ЗДвП / в редакцията и към момента на деянието/ въвежда положителното правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.“.  За да е валидно свидетелството за управление на МПС  трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП.  В тази връзка следва да се посочи, че правното значение на СУМПС е изяснено в чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД

/, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП "урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е "да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС". Поради това следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" по смисъла на чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП означава да е валидно както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача./ В този смисъл е и съдебната практика – например Решение по к.адм.дело № 210 по описа за 2014 година на Адм.съд-Варна, к.адм.дело № 2666 по описа за 2016 година на Адм.съд-Варн, Решение №44 от 2013 год. по н.д. № 2161/2012 год. на ВКС и много други/. Ето защо възз. правилно е била санкционирана по ЗДвП, а не по ЗБЛД.

     Вярно е, че наказаното лице към датата на проверката е притежавало свидетелство за управление, но е и безспорно, че към същата дата, то не е било валидно за категория – „А“. Следователно към тази дата свидетелството за управление на въззивника не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на именно на такова МПС. Наказанието с НП в случая е наложено не заради това, че водача е бил неправоспособен въобще, а поради това че същия управлява МПС без съответната категория, което е ясно и недвусмислено формулирано във фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП. Следователно след като административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС което управлява, същото е допуснало нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорността по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.2 ЗДвП.

      Приложената от АНО санкционна разпоредба е тази по чл.177, ал. т.2  от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. 

      АНО е наложил за визираното нарушение  наказание, съобразно нормата на чл.177, ал.4 вр. ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП. Определил е същото в размер на минимума предвиден в санкционната норма, а именно глоба в размер на 100 лв. без да изложи каквито и да било мотиви относно обществената опасност на деянието и  дееца.

      Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място както бе споменато по-горе това не е инцидентна проява на въззивницата. Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицират случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение както бе спомената по-горе е от категорията на т. нар. „формални“ нарушения,„нарушения на просто извършване“, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението от този вид, квалифицирано като повторно е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. 

        По отношение на второто наложено наказание, затова, че въззивника не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, съдът следва да посочи, че той не притежава такова свителство и няма как да го носи и поради това му е било наложено адм. наказание по чл. 150а ал.1 от ЗДВП. Липсата на такова свидетелство за правоуправление прави невъзможно носенето му, но доколкото той е наказан за управление на МПС без свидетелство за съответната категория правилно е бил приложен закона и реално извършеното нарушение е наложено съответното наказание. Поради това ПН в пункт втори следва да се отмени. 

      С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, претенцията на въззивицата за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде отхвърлена, а въззивницата следва да бъде осъдена на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

       Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-001071, издадено на 18.09.2019г. от Началник сектор към ОД на МВР Варна, РУ 4 Варна, с което Б.М.М., ЕГН ********** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП , за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.  

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0442-001071, издадено на 18.09.2019г. от Началник сектор към ОД на МВР Варна, РУ 4 Варна, с което Б.М.М., ЕГН ********** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.  

 

      ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН ********** , да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 100 лв. / сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

       Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                      

                                                 СЪДИЯ при РС- Варна: