№ 491
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000311 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК
*********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1176/
2021 г. по описа на С.О.С., решение № 32 от 16.02.2022 г., в частта, с която
„Б.В.И.Г.“ **** е осъдено да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, **** в
качеството й на наследник на първоначалния ищец Г.П.Г., ЕГН **********
сумата от 20 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП на 25.10. 2019 г., ведно със законната лихва от 06.12.2019
г. /датата на уведомяването на застрахователя/ до окончателното изплащане и
равняваща се на разликата между присъдените с решението 40 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя 20 000 лв.
Решението се обжалва и в частта осъждаща ЗАД „Б.В.И.Г.“ **** да
заплати на адв. П. К. САК адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, а по по сметка
на С.О.С. сумите от 1600 лв. ДТ и 329, 60 лв. разноски по делото по
съразмерност.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тези му части, поискана е отмяната му и
1
постановяване на друго отхвърляща иска за обжалвания размер и
респективно намаляване на присъдените разноски.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 27.05.2020 г. в К. районен съд е постъпила изходяща от Г.П.Г., ЕГН
**********, гр. К. искова молба против ЗАД „Б.В.И.Г.“ гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 25.10.2019 г., около
19, 54 ч. в гр. К. на ****, Н.Р.Н. при управлението на лек автомобил „Ш.О.“,
peг. № ** **** ** нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пресичащият пътното платно пешеходец Г.П.Г..
След инцидента пострадалият бил настанен в ортопедично отделение на
МБАЛ „Д-р Х.С.“, гр. К. в увредено общо състояние с травми на главата,
десен лакът и ходило. След направени изследвания и консултативни прегледи
се установили фрактура на метатарзална кост на дясно ходило, придружена с
оток, палпаторна болка и подкожно кръвонасядане. Установено било, че на
горния клепач на дясно око и на десния лакът има разкъсно - контузни рани, а
на дясна буза има охлузване. Вследствие на констатираните увреждания на
пострадалия била направена оперативна интервенция за репозиция на
счупванията и третиране раните на клепача и лакътя, след което му била
поставена гипсова имобилизация на дясно ходило и подбедрица. На
28.10.2019 г. бил изписан с окончателната диагноза множествена травма - V.v.
лацероконт. палпебре супериор ок.декстра ет рег.кубити декстра, фрактура
осис метатарзи ІІ п. декстра. Било му указано да носи имобилизацията 4
седмици, да свали конците на лицето на 5-тия ден, а тези на ръката - на 12-ти
ден.
От ищеца се споменава за извършен контролен преглед от ортопед на
11.11.2019 г., на който се потвърдила поставената в болницата диагноза.
Втори контролен преглед от ортопед бил извършен на 02. 12. 2019 г. При него
се установило, че след сваляне на имобилизацията в областта на фрактурата
се наблюдавала оточност, има хематом, пострадалият все още се придвижва с
помощта на патерици.
Наличието на оток и хематом в областта на счупването били потвърдени
и при преглед от общо практикуващия лекар на 12.12.2019 г.
2
Така описаните травми получени при ПТП ищецът свързва с
претърпяване на силни болки и много страдания. Твърди, че не се чувствал
добре физически и емоционално. Уврежданията наложили дълго време след
инцидента да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. През
този период той разчитал единствено на помощта на своите близки за
задоволяване на елементарните нужди от ежедневието. Прекарвал по-
голямата част от денонощието на легло, а всеки един опит за придвижване
бил свързан с много усилия, болка и задължително с използване помощни
средства или чужда помощ. Твърди и че към момента на предявяване на иска
все още не бил възстановен и изпитва болка в травмираната област. Изложени
са и доводи, че получените травми се отразили негативно и на
психологическото му състояние, като го карали да се чувства депресиран. В
тази връзка се споменава, че преди инцидента имал добро здравословно
състояние, бил много енергичен и жизнен за възрастта си, но след това за
дълъг период от време бил лишен от обичайния си начин на живот. Наред с
това е споменава за изживян силен стрес и по време на пътния инцидент.
Всичко изложено се свързва с необходимост претърпените от ищеца
неимуществени вреди да бъдат обезщетени от лицето виновно причинило
същите- водачът на автомобил „Ш.О.“, peг. № ** **** ** - Н.Р. .
В тази връзка се споменава, че за лекия автомобил „Ш.О.“, peг. № **
**** ** имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, което обуславяло възможност същото да обезщети
ищеца за претъпените от произшествието вреди.
По тази причина пострадалият предявил претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ЗАД „Б.В.И.Г.“. Тя била получена от дружеството на
06.12.2019 г. То образувало претенция с № 5795 от 09.12.2019 г., по която не
се е произнесло в законоустановения за това срок.
Н тази база е направен извод, че в патримониума на ищеца е възникнало
правото да претендира заплащане на обезщетение по съдебен ред и е
отправено искане за осъждането на ЗАД „Б.В.И.Г.“ да заплати на Г.П.Г.
обезщетение в размер на 20 000 лв., като част от дължимите му се 90 000 лв.
за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП.
3
Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност на иска
за неимуществени вреди, но не оспорва факта, че е застраховател на МПС-то,
с който е осъществено ПТП - то по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Изразено е становище за неяснота относно механизма за
настъпване на произшествието. В тази връзка се твърди, че представения с
ИМ Констативен протокол за ПТП без номер от 25.10.2019 г. е съставен по
заявителски материал от частно лице, вероятно участник в ПТП, имащ
интерес от заявеното. Твърди също, че от него не се установявало къде точно
се е намирал Г.П.Г. непосредствено преди ПТП. Излага се становище, че е
възможно пешеходецът да не е проявил нужното внимание и да е изскочил на
пътя изненадващо и неочаквано за водача, т.е. неговото поведение да е
причина за настъпилото ПТП. На тази база се прави извод, че с исковата
молба не са представени доказателства удостоверяващи безспорно виновно
поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС
„Ш.О.“, което пък да е основание за ангажиране и на отговорността на
застрахователя.
Наред с това е оспорен вида и характера на уврежданията и причинно -
следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди.
Твърди се, че с оглед липсата на медицински документи не става ясно какви
са реалните увреждания на пешеходеца.
Изразено е и становище, че ако все пак се установи наличието на
противоправно поведение, вина и причинна връзка между поведението на
застрахования водач и уврежданията на ищеца то претендираното
обезщетение е силно завишено по размер. Прави се и възражение за
съпричиняване от страна на пешеходеца с оглед на това, че в тъмната част на
денонощието и при ограничена видимост за водача той неочаквано се е
появил на пътното платно в непосредствена близост до автомобила и така е
създал предпоставки за настъпване на инцидента. Направено е позоваване за
нарушение на изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗДП.
След постъпване на отговора Кз РС е насрочил с разпореждане от
04.09.2020 г. делото в открито съдебно заседание.
До момента на провеждането му от страна на ищеца е подадена молба, в
която е изразено становище по направените в отговора защитни възражения.
С нея е представен протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
4
него, копие от протокол по АНД № 89-/20 г. на Кз РС.
В периода до датата на провеждане на откритото заседание починал
ищецът по делото Г.П.Г.. Това дало основание на Кз РС на основание чл. 229,
ал.1, т.2 от ГПК да спре същото. В последствие то било възобновено с
определение от 22.01.2021 г., като на местото на починалия ищец е
конституирана единствената му наследница - Н. Г. Г..
На 11.02.2021 г. от страна на Кз РС е постановено определение, в което
е материализиран изготвения от съда проекто доклад и е направено
произнасяне по доказателствените искания на страните.
Във връзка със същото по делото на 22.03.2021 г. е депозирана и
изготвена СМЕ.
Съответно в проведеното открито съдебно заседание на 05.04.2021 г. по
искане на ответника ИМ е била оставена без движение до съобразяване на
същата с факта на смъртта на първоначалния ищец и конституирането на
негово место на дъщеря му Н..
По този повод с две поредни молби е уточнено, че Н. Г. Г. в качеството
си на наследник на Г.П.Г. претендира сумата от 50 000 лв. като част от общо
дължимите 90 000 лв. В тази връзка е уточнено, че новоконституираната
ищца увеличава първоначалната искова претенция до споменатия размер.
По повод на това изявление Кз РС е допуснал изменението на иска,
прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
Сз ОС.
Там е било образувано т. дело № 1176/2021 г. по описа на съда.
По него съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото докателствен материал е
прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Направен е извод, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба
болки и страдания вследствие на посочените в същата увреждания. След
анализ на медицинската експертиза, представените писмени доказателства и
гласните такива е направен извод, че Г.Г. е търпял силни болки и много
5
страдания. Той поради причинените му наранявания дълго време е следвало
да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. Разчитал е на
помощта на своите близки за задоволяване на елементарните нужди от
ежедневието и е прекарвал по-голямата част от денонощието на легло, а всеки
един опит за придвижване бил свързан с много усилия, болка и задължително
с използване помощни средства или чужда помощ. Това се е отразило
негативно и на психологическото му състояние, като го е карало да се чувства
депресиран. Прието е и че самото ПТП е станало причина пострадалият да
изживее силен стрес. На тази база е направен извод, че неимуществените
вреди следва да се обезщетят със сумата от 40 000 лв.
Прието е че не не е налице съпричиняване от негова страна. Това е
аргументирано с констатацията в заключението на АТЕ, че водачът е могъл да
избегне удара. Посочено е, че дори пострадалият да е пресичал на
пешеходната пътека ударът би настъпил и така е направен извод, че той не е
допринесъл за инцидента.
Ответникът е бил осъден да заплати горната сума ведно със законната
лихва от датата на уведомяване на застрахователя на 06.12.2019 г. За
разликата до пълния предявен размер искът е бил отхвърлен.
Недоволен от постановеното решение в осъдителната му част е останал
застрахователят и е подал жалбата станала причина за образуване на
настоящето дело.
Той обжалва решението за разликата между присъдените от съда 40 000
лв. и дължимите според него 20 000 лв. В жалбата доводите за неправилност
и незаконосъобразност на съдебния акт са свързани с неправилно определяне
на справедливия размер на обезщетението с оглед вида, характера на
травмите и периода на възстановяване от същите. Оспорени са и изводите на
Сз ОС за липса на съпричиняване.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
6
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на първоначалния
ищец от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
7
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
първоначалният ищец е предявил претенцията си за обезщетение пред
ответното дружество с молба подадена по пощата на 04.12.2019 г.
По повод на същата между молителя и дружеството е разменена
кореспонденция, като в крайна сметка не се е достигнало до определяне на
обезщетение.
От така изложеното следва извод, че за него бил налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за неимуществени.
Тук следва да се отбележи, че в хода на първоинстанционното
производство този ищец е починал и на негово место е била конституирана
дъщеря му.
По този повод е нужно да се спомене, че предмет на наследяване са
само имуществените права и задължения, т. е. личните такива не попадат в
наследствената маса. В случая на пръв поглед правото да се получи
обезщетение за претърпени от дадено лице неимуществени вреди е
имуществено такова и би следвало да се приеме за наследимо. В
действителност обаче преценката за това дали едно лице е претърпяло
неимуществени вреди от даден деликт е строго лична, т.е. зависи изцяло от
възприятията и преценката на пострадалия. При извод за наличие на такива
вреди пострадалото лице е логично да формира воля за упражняване на
правото си да получи обезщетение от виновното за същите лице. До момента,
в който от него не е изразена такава воля за дължимост на обезщетение следва
да се приеме, че това право има характеристиките на лично такова и е
изключено от масата предмет на наследяване.
По конкретния казус пострадалото лице е изразило воля за претърпени
неимуществени вреди пред самия застраховател в производството по
доброволното им определяне от него, а в последствие и пред съда. Изразената
от него вола е за претърпени вреди в размер на 90 000 лв. и реално правото да
се претендира обезщетение до този размер следва да се приеме, че е включено
8
в наследството.
Това води до извод, че процесния иск и по- точно увеличението на
първоначално предявения с още 30 000 лв. е напълно допустимо.
Това прави допустимо постановеното от Сз ОС решение.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо място е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
9
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното съдържание на решението на СзОС и факта, че същото се
обжалва от ответника в осъдителната му част и то частично следва
заключение, че същото е влязло в сила за част от присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Това сочи, че вече е налице СПН по въпросите за
наличието на противоправно и виновно поведение от водача на лек
автомобил „Ш.О.“, peг. № ** **** **, че следствие на същото ищецът е
претърпял вредите, за които е присъдено обезщетението, че те са пряка и
непосредствена последица от произшествието и че този водач е бил
застраховано лице по смисъла на КЗ към момента на произшествието, т.е.
налице са предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя за виновното и противоправното му поведение.
Реално пред ПАС е пренесен единствено спорът за справедливия
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и за това е или не
е налице съпричиняване, т.е. дали дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се намали с оглед наличието на такова.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
и върху физическото състояние на пострадалия следва да се има предвид и
периода, за който то е било влошено.
За установяване получените от ПТП-то увреждания по делото са
представени медицински документи, назначена е СМЕ и са изслушани и
двама души свидетели-Р. Н. и С. С..
10
От медицинската документация, констатациите в СМЕ на в.л. ортопед
д-р С. и дадените от него пояснения при приемане на заключението се
установява, че следствие на катастрофата първоначалният ищец е получил:
- Фрактура осис метатарзи II педис декстра, т.е. счупване на втората
ходилна кост на десния крак,
- Вулнус лацероконтузум палпабре супериор окули декстра, т.е.
разкъсно - контузна рана на горния клепач на дясно око и
- Вулнус лацероконтузум регио кубити декстра, т.е. разкъсно - контузна
рана в областта на десния лакът от гръдната страна.
Във връзка с така получените травми пострадалият е бил настанен в
болнично заведение за времето от 25.10.2019 г.до 28.10.2019 г. В същото под
локална анестезия е направена хирургична обработка на разкъсно контузните
рани на лакътя и горния клепач на дясното око. Всяка от тях е била с дължина
от 2 см., което е наложило и поставянето на шевове. Тези на клепача са били
махнати на 5-7 ден, а на лакътя на 12 ден.
Оздравителният процес на тези две наранявания според експерта е
около 15 дни, но по отношение травмата на клепача се сочи, че с оглед
предназначението му и постоянната подвижност на същия то предизвиква по
значителна болка и дискомфорт, което налага същия да стои затворен и
привързан с марля в периода на заздравяване.
По отношение на счупването на ходилната кост на десния крак е
споменато, че в болницата под локална анестезия е извършена репозиция на
фрактурата чрез затегляне на втори лъч на ходилото, директен натиск върху
фрагментите в основата на втора метатарзална кост. Била е поставена и
гипсова имобилизация с лонгета. Същата е носена малко над 4 седмици, при
условие, че е махната на 02.12.2019 г. видно от представения по делото амб.
лист. Възстановяването според експерта от счупване като процесното е около
два месеца, но в случая видно от поясненията дадени при приемане на
заключението с оглед възрастта на пациента същото няма да е пълно. По тази
причина при движение на ходилото, пострадалият ще изпитва болка в по-
дълъг период от време. В случая този последен извод е условен, с оглед
невъзможността да се извърши преглед на пострадалия поради това, че е
починал в хода на делото и преди изготвяне на заключението.
Данни за травми от процесиня тип се съдържат и в показанията на
11
споменатите двама свидетели. В тях наред с това се съдържа и подробно
информация за изживяванията на пострадалия след получаването им, периода
на възстановяване, психичното му състояния и т.н.
От показанията и на двамата става ясно, че преди инцидента той е бил
нормален за възрастта си човек, който е работил и се е справял с живота и
нуждите си сам, без да търси чужда помощ. Произшествието и получените
травми довели до пълна промяна във физическото, психическото и
здравословното му състояние. Споменава се за силни болки, нужда от чужда
помощ при хранене, а и за залежаване поради счупването цяла зима.
Последното се свързва с отслабената физика след инцидента и липсата на
сили, което пък довело до невъзможност на пострадалия да се научи да се
движи с патерици. Двамата свидетели споменават и за промяна в психиката
вследствие на стреса от самия инцидент, а и поради рязката промяна във
физическото му състояние превърнало го от едни здрав и самостоятелен за
възрастта си човек в такъв, който има нужда от чужда помощ и не може вече
да работи.
Всичко това съобразено с икономическата обстановка в страната
навежда ПАС до извод, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи на 40 000 лв.
Дали същото обаче следва да се изплати в този размер на пострадалия и
по – точно на конституирания в хода на процес негов наследник или да се
намали зависи от отговора на въпроса е или не е налице съпричиняване.
По отношение на съпричиняването е нужно да се посочи, че според чл.
51, ал.2 от ЗЗД наличието му е основание да се намали дължимото
обезщетение.Изводите за това следва да се направят на база съпоставка
действията на деликвента и пострадалия към момента на произшествието и
преценка с оглед на същата дали то би настъпило независимо от поведението
на пострадалия.
По делото във връзка с механизма на настъпване на произшествието са
разпитани двама души свидетели и е приета основна и допълнителна АТЕ.
Единият от разпитаните свидетели е водач на автомобил, който се е
намирал на местопроизшествието. Другият е водачът на автомобила участвал
в същото.
На база данните съдържащи се в тези показания, а и констатациите
12
отразени в приложения по делото констативен протокол вещото лице е
изготвило двете заключения приети по делото.
От така описания доказателствен материал е безспорно, че процесното
ПТП е настъпило в гр. К., района на кръстовище образувано от пресичането
на **** и **** Улицата е разположена в посока север-юг, а булевардът в
посока изток- запад.
Участниците в процесното ПТП са двама - Н.Р., който е управлявал
автомобил „Ш.О.“, peг. № ** **** ** и Г.П.Г., който се е движел пеша.
Автомобилът се е движел по средната лента за движение на булеварда в
посока изток. На кръстовището от тази лента е било разрешено движение
направо и наляво, като автомобилът е предприел при зелен сигнал на
светофара завиване на ляво към ул. „А.С. в посока север.
От своя страна пешеходецът е предприел пресичане на **** в посока
запад-изток. Действията по пресичане са били извършени не на очертаната за
това на кръстовището пешеходна пътека, а на 12 м от същата в посока север.
Самата улица се е състояла от три ленти. Две от тях са били предназначени за
автомобилите движещи се в посока юг, а една за тези движещи се в посока
север.
Самото произшествие е настъпило в тъмната част на денонощието, а
пешеходецът видно от показанията на св. К. се е движел със спокойна
походка между спрелите на червен светофар автомобили разположени в
двете ленти по направление север-юг, а и при светещ червен светофар за
пресичане на улицата в тази й част от страна на пешеходците.
Водачът на лекия автомобил Ш., както се спомена е предприел маневра-
завой наляво в посока ****. В показанията си той заявява, че е видял
навлезлият в неговата лента за движение пешеходец на 7-8 метра след
пешеходната пътека, реагирал с набиване на спирачки и маневра надясно, но
го закачил с левия си калник и той паднал на земята.
От приетите по делото основна и допълнителна АТЕ се установя, че
скоростта на движение на лекия автомобил при навлизане в кръстовището е
била 22, 05 км/ч, а към момента на удар е била 18 км/ч., т.е. започнало е
спиране на същия.
Самият пешеходец се е движел с 3, 20 км/ч. Разстоянието, от което
13
пешеходецът е могъл да възприеме завиващият лек автомобил е било 17, 5 м.,
като в допълнителното заключение е уточнено, че то е опредено към момента
на навлизане на пешеходеца в лентата, в която е станало произшествието.
Разстоянието, от което водачът на автомобила е могъл да възприеме
навлизащият в лентата към която завива пешеходец също е определено на 17,
50.
В допълнителното заключение е изчислено и разстоянието, при което
въпреки навременната реакция произшествието не би могло да се избегне от
страна на водача -10, 01 м.
Това съпоставено със споменатото по- горе разстояние на възприемане
на другия участник в движението сочи, че водачът на лекия автомобил е
могъл да реагира своевременно, за да избегне сблъсъка с пешеходеца.
Настъпването му пък сочи, че същият е управлявал автомобила си в
нарушение на изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗДП.
Изискванията на същата и фактът, че пешеходецът попада в категорията
на уязвимите участници в движението не значи, че при ПТП- та с негово
участие той не носи отговорност за настъпването им.
В разпоредите на чл. 108, ал.1 от ЗДП е казано, че пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
В чл. 113, ал.1 на ЗДП е предвидено, че те при пресичане на платното за
движение са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства,
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение,
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика,
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В ал. 2 от ЗДП е предвидено, че извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
14
В случая пресичането е в населено место, пътят е трилентов, а в близост
до местото на пресичане има пешеходна пътека. Наред с това става ясно, че
по време на самото пресичане и по- точно към момента на навлизане в
лентата за движение, където е станало ПТП-то Г.П.Г. е могъл да забележи
завиващият лек автомобил и да го изчака, а не да предприеме пресичане
завършило с блъскането му.
Това води извод, че поведението на пешеходеца е било в нарушение на
всяко едно от изискванията на споменатия чл. 113 от ЗДП.
От така изложеното следва извод, че всеки от участниците с
поведението си е допринесъл за настъпване на произшествието. В случая за
ПАС е без значение констатацията на експерта, че своевременната реакция на
водача би предотвратила инцидента при условие и че и при пресичане в
спазване на изискванията на чл. 113 от ЗДП също не би се стигнало до
инцидент. Реално до такъв не би се стигнало дори и при извършеното
пресичане след пешеходната пътека ако пешеходецът се бе съобразил с факта,
че по платното за движение има автомобили, вкл. и „Ш.О.“, peг. № ** ****
**.
Тук е местото да се посочи с оглед изложеното в мотивите на Сз ОС, че
никъде в двете експертизи, а и в обясненията при приемането им от страна на
вещото лице не е направена констатация, че процесното ПТП би настъпило
дори и пресичането да е било на пешеходна пътека. От друга страна дори
такава да бе направена тя изцяло съставлява едно предположение
неподкрепено с факти и доказателлства и не е обвързващо при постановяване
на настоящето решение.
С оглед на така изложеното ПАС счита, че двамата участници в
инцидента са допринесли поравно за настъпването му.
Това сочи, че определеното по- горе обезщетение следва да се намали
наполовина, т.е. на конституираната в хода на производството ищца се дължи
сумата от 20 000 лв.
Не точно в този смисъл е решението на Сз ОС, което налага то да се
отмени в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго
отхвърлящо претенцията за този размер.
Това налага решението на Сз ОС в частта осъждащо застрахователното
дружество да заплати на адв. П. К. по съразмерност адв. възнаграждение по
15
чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 1948, 80 лв. с ДДС да се отмени за сумата от
974, 40 лв. с ДДС.
Решението на Сз ОС следва да се отмени и в частта, с която
застрахователят е осъден да заплати ДТ и разноски по сметка на Сз ОС. По
отношение на ДТ отмяната ще е за сумата от 800 лв. равняващи се на
разликата между присъдените 1 600 лв. и дължимите 800 лв., а за разноските
за сумата от 164, 80 равняващи се на разликата между присъдените 329, 60 и
дължимите 164, 80 лв.
Също така Н. Г. Г. следва да бъде осъдена да заплати на застрахователя
още 293, 60 лв. разноски по съразмерност за производството пред Сз ОС. Тя
му дължи и направените от него разноски за производството пред ПАС в
размер на 400 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1176/2021 г. по описа на С.О.С.,
решение № 32 от 16.02.2022 г., в частта, с която „Б.В.И.Г.“ **** е осъдено да
заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, **** в качеството й на наследник на
първоначалния ищец Г.П.Г., ЕГН ********** сумата от 20 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на
25.10. 2019 г., ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. /датата на
уведомяването на застрахователя/ до окончателното изплащане и равняваща
се на разликата между присъдената с решението сума от 40 000 лв. и
дължимата според ПАС сума 20 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на Н. Г. Г., ЕГН **********, **** в качеството й
на наследник на първоначалния ищец Г.П.Г., ЕГН ********** против
„Б.В.И.Г.“ **** за осъждането на дружеството да й заплати сумата от 20 000
лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП
на 25. 10. 2019 г., ведно със законната лихва от 06. 12. 2019 г. /датата на
уведомяването на застрахователя/ до окончателното изплащане и равняваща
се на разликата между присъдената първоначално с решението на
първоинстанционния съд сума от 40 000 лв. и дължимата според ПАС сума
от 20 000 лв.
16
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1176/2021 г. по описа на С.О.С.,
решение № 32 от 16.02.2022 г., в частта, с която „Б.В.И.Г.“ **** е осъдено да
заплати на адв. П. К. по съразмерност адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от
ЗА в размер на 974, 40 лв. с ДДС равняващи се на разликата между
присъденото такова от 1948, 80 лв. и дължимото от 974, 40 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1176/2021 г. по описа на С.О.С.,
решение № 32 от 16.02.2022 г., в частта, с която „Б.В.И.Г.“ г**** е осъдено да
заплати по сметка на С.О.С. сумата от 800 лв. ДТ равняващи се на разликата
между присъдените 1 600 лв. и дължимите 800 лв. и сумата от 164, 80 лв.
разноски равняващи се на разликата между присъдените 329, 60 лв. и
дължимите 164, 80 лв.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, **** да заплати на „Б.В.И.Г.“
г**** още 293, 60 лв. разноски по съразмерност за производството пред Сз
ОС, както и 400 лв. разноски за производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17