Решение по дело №623/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 26
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20192180200623
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                            21.02.2020 год.                               Град  Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                             наказателен състав

на деветнадесети февруари                                   две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:                    Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 623 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от Б.В.Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление 19-4635-000276 от 22.08.2019 год. на Началник РУП- Приморско, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на Б.В.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение на материалния и процесуални закон, поради което иска от съда да го отмени. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Пледира за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата РУП- Приморско, не изпращат представител, не вземат становище по случая.

Явяват се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя, който в показанията си описва фактическата обстановка по съставяне на АУАН, както и водения от страна на жалбоподателя свидетел.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.08.2019 год. актосъставителя- служител в РУ- Приморско, изпълнявал служебните си задължения, в района обслужван от РУ- Приморско. Около 05:00 часа на същата дата, полицейските служители опитали да спрат за проверка л.а. „Шевролет“ движещ се посока с.о. „Узунджата“ но водача не спрял на подадения му сигнал. Служителите последвали автомобила с включена на патрулния автомобил светлинна и звукова сигнализация и го настигнали в двора на частен дом, в с.о. „Узунджата“.Поискали от водача да му бъде извършена проба за употреба на алкохол, но същия отказал. Държал се неадекватно и агресивно към полицаите, псувал ги и заплашвал. Поради това, същия бил задържан с помощта на помощни средства- белезници- и отведен в РУ- Приморско.  Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 57839 от 16.08.2019 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и подробно. В последствие, наказващия орган- Началника на РУ- Приморско, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Квалифицирал деянието като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и го санкционирал на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- полицейски служител, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост.

Съда не дава вяра на показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел В. Б.. На първо място, показанията са изцяло противоречиви със събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя, които съда изцяло кредитира. На следващо място, свидетеля живее на семейни начала с жалбоподателя, поради което и съда намира показанията й за заинтересовани и предубедени. На следващо място, показанията са в пълно противоречие и с дадените от самата Б. такива, пред органите на РУ- Приморско на 16.08.2019 год.

          При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУП, гр. Приморско, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУП, гр. Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя оспорва фактическата обстановка, твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са били допуснати нарушения на процедурните правила.  

На първо място, съда намира твърденията на жалбоподателя, че не е извършил нарушението за категорично оборени от събраните доказателства по делото. Според съда, жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, поради което и правилно е ангажирана административно наказателна отговорност спрямо него. Това се доказа от показанията на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства.

След внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Размера на наказанията е определен съгласно нормативно регламентирания такъв, като при индивидуализирането им, административно наказващия орган ги е съобразил с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт- следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-4635-000276 от 22.08.2019 год. на Началник РУП- Приморско, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на Б.В.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :