№ 22123
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20221110168285 по описа за 2022 година
Производстното по делото е образувано по предявени от А. П. М. срещу „Б. Б.“ ООД искове
за отмяна на уволнението извършено на основание чл. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и за заплащане
на сумите: 1065 лв. обезщетение за оставане без работа за периода 21.10.2022 г. -21.4.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; 106.50 лв. обезщетение на основание чл. 213, ал. 2 КТ за недопускане до работа
за периода 6.10.2022 г.-21.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане и мораторна лихва в размер на 0.41 лв. за периода от
1.12.2022 г. до 14.12.2022 г.; 73.88 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; 177.50 лв. възнаграждение за м. септември 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и мораторна лихва в
размер на 3.45 лв. за периода от 6.10.2022 г. до 14.12.2022 г.; 7 454.88 лв. възнаграждение на
основание чл. 262 КТ за положен извънреден труд през август и септември 2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както
и мораторна лихва в размер на 144.96 лв. за периода от 6.10.2022 г. до 14.12.2022 г.
С решение от 18.12.2023 г., с характера на определение в тази част, съдът е прекратил
производството по делото относно исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ за
отмяна на уволнението като незаконосъобразно и за заплащане на сумата от 1065 лв.
обезщетение за оставане без работа за периода 21.10.2022 г. -21.4.2023 г. По останалите
искове се е произнесъл.
Решението, в прекратителната му част с характер на определение, е отменено с Определение
на ВКС от 10.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 20248003103460 по описа за 2024 г., с указания за
разглеждане на исковете.
1
За да се произнесе, съдът влез предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане с настоящото решение са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Съобразно указанията на ВКС следва да се приеме, че възникналото между страните
трудово правоотношение по силата на трудов договор за допълнителен труд № 162 от
21.6.2022 г. е прекратено считано от 03.11.2022 г., като писменият акт на работодателя, с
който е упражнил правото си на уволнение, е връчената на 26.10.22 г. на ищеца покана за
връчване на заповед № 119/21.10.22 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.
330, ал.2, т.6 КТ поради неявяване на работа, за което ищецът следва да се яви на 03.11.2022
г. в офиса на дружеството.
За да докаже, че законосъобрзано е упражнил правото си на дисциплинарно уволнение,
работодателят следва да установи, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване
на процесуалноправните и материалноправните изисквания за ангажиране дисциплинарната
отговорност на работника, а именно да е поискано обяснение от работника съобразно
изискванията на чл. 193 КТ за нарушението, за което е наказан; заповедта да е мотивирана и
да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на
нарушението. Принципно за спазване на изискванията съдът не следи служебно, а се
произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението. Налице е
обаче взаимна обусловеност между спазването на някой от тях, което изисква преценка от
съда и при липса на изричен довод в тази насока.
Ищецът твърди незаконност на уволнението поради неспазване на изискването за
изслушване на работника преди налагане на дисциплинарното наказание по реда на чл. 193,
ал. 1 КТ, като сочи, че изпратената от работодателя покана не освобождава последния от
задължението му реално да получи обясненията на работника, след като послединят се е
явил да ги депозира, както и че в поканата не са посочени обстоятелствата, за които следва
да бъдат предоставени обяснения, и тя е била получена след датата на цитираната в нея
заповед за уволнение в нарушение на чл. 195 КТ.
Задължителен елемент от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са мотивите й,
т.е. тя следва да отговаря като съдържание на чл. 195 КТ. Това е формално изискване,
въведено с императивна правна норма, чието неспазване опорочава заповедта и я прави
незаконосъобразна само на това основание, защото съдът не би могъл да разгледа спора по
същество, ако не е Я. и точно определен предметът на съдебния контрол. Немотивирането на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ прави
невъзможна преценката за изпълнението на останалите изисквания. Именно това налага
съдът да следи служебно за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
В случая актът на работодателя, за който следва да се прецени дали отговаря на
изискванията на чл. 195 КТ, е връчената на 26.10.22 г. на ищеца покана за връчване на
заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради
неявяване на работа, за което ищецът следва да се яви на 03.11.2022 г. в офиса на
2
дружеството. Тази покана очевидно не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като не
се съдържа описание на нарушението и кога е извършено. Само на това формално основание
атакуваното от ищеца дисциплинарно уволнение подлежи на отмяна като
незаконосъобразно.
За пълнота следва да се посочи, че е основателен доводът на ищеца за неспазване на чл. 193
КТ и то не само поради изложените по-горе съображения за липса на индивидуализация на
нарушението, включително в поканата за даване на обяснения. Съгласно разпоредбата на чл.
193, ал. 1 и 2 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, като когато
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание на формално основани. От значение е
обстоятелството дали на служителя е осигурена възможността за даване на обяснения по
реда на чл. 193 от КТ, както и дали тези обяснения са достигнали до работодателя и същият
се е запознал с тях преди налагането на дисциплинарното наказание. В случая, макар и да е
поканил ищеца да даде обяснения, в последствие с поведението си работодателят е
препятствал получаването им и не се е запознал с тях преди налагане на наказанието, което е
нарушение на цитираната разпоредба.
Поради гореизложените съборажения и предвид неспазване на императивните законови
изисквания, уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно извършено и подлежи на
отмяна.
Частично основателен е искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа. В
съдебната практика се приема /напр. Решение № 43 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
281/2011 г./, че когато работник или служител полага допълнителен труд извън установеното
за него работно време при работодателя по основното си трудово правоотношение, при
незаконно уволнение по някой от трудовите договори, е налице увреждане, съизмеримо с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. Няма
значение в този случай, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях
работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение. В случая се установява от
костатацията на трудовата книжа и от справката от НАП, че в периода 31.12.21 г-15.11.2022
г. ищецът е работил по трудов договор при Сантек ЕООД, а от 29.12.2022 г.до 20.04.23 г. при
СО, район Банкя. Няма данни за сключен друг допълнителен трудов договор след
прекратяване на процесния, което прекратяване е настъпило на посочената в поканата дата
3.11.22 г. Осъществено е основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
и неговият размер възлиза на неполученото БТВ по трудовия договор с ответника в рамките
на законоустановения 6-месечен срок. За периода 21.10.2022 г.-02.11.2022 г. искът е
неоснователен, тъй като договорът все още не е бил прекратен. За периода 03.11.22 г.-
21.4.2023 г. обезщетенето възлиза на 988.93 лв., за които искът следва да се уважи, ведно със
законната лихва от предявяването му.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда сумата 100 лв. държавна такса за уважените искове.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по предявения от А. П. М., ЕГН **********, гр.
Банкя, .............“ ООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, .............., иск
с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, уволнението му, считано от 03.11.2022 г.,
извършено на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради неявяване на работа.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, ..............,
ДА ЗАПЛАТИ на А. П. М., ЕГН **********, гр. Банкя, ............., на основание чл. 344, ал.1,
т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ, сумата от 988.93 лв. обезщетение за оставане без работа за периода
от 03.11.22 г. до 21.4.2023 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба -
15.11.2022 г., до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 988.93 лв.
до предявените 1065.00 лв. и за периода от 21.10.2022 г. до 02.11.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, .............., да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата 100.00 лв. държавна такса.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно присъденото
обезщетение за оставане без работа.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4