Р Е Ш Е Н И Е
№145
*****, 19.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Анелия
Генчева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 50 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от *******, представлявано от А. Й. К., чрез
адв. Р.А., срещу Решение № 1985 от 28.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 3027/2019 г. по описа на Русенски районен съд. В жалбата
се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, и
необоснованост. Твърди се, че необоснован и неправилен е изводът на първостепенния
съд относно необходимостта от извършването на подбор между всички *****и *****и
в целия „Регион *****“, както и че зоните не са обособени звена. В този смисъл
се излагат съображения, че зоните са обособени звена, доколкото всяка една от
тях си има *****, екип от *****и, които работят в зоната и териториална
обособеност. Налице е организационно-управленска обособеност, териториална
обособеност, както и функционална и икономическа обособеност, поради което
зоните отговарят на всички изисквания за „обособено структурно звено“. Твърди
се също така, че не може да се извършва подбор между служители, които имат
различно „място на работа“, доколкото последното е част от съдържанието на
трудовия договор и не може да се променя едностранно от работодателя. С жалбата се иска обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна, в който се изразява становище за нейната
неоснователност. Излагат се подробни съображения относно застъпеното с отговора
становище, че зоните в отделните региони не представляват самостоятелни
структурни звена. Посочва се, че отсъствието на организационна обособеност в
цялостната структура на *******по отношение на отделните зони в действащите
региони в предприятието на дружеството се обосновава, както от липсата на
финансово-икономическа отделеност, тъй
като липсват отделни източници на приходи (налице е общ бюджет), липсва
отделна разходна сметка, така и от липсата на самостоятелно ръководство и
организация на тази структура.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима
и като такава, следва да се разгледа по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от жалбоподателя доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна
следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
С обжалваното
решение е отменена Заповед № 1057 (без дата) на изпълнителния директор на *******,
ЕИК *********, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на Д.Ц.С., ЕГН **********,***, като
незаконосъобразна и Д.Ц.С. е възстановен на заеманата от него длъжност преди
уволнението – *******, ЕИК *********.
Страните не
спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че въззиваемият Д.С. е работил по трудово правоотношение при въззивното дружество по силата на трудов договор № 100/30.10.2013
г., изменен с Допълнително споразумение от 08.04.2015 г., на длъжността *******,
с основно месечно трудово възнаграждение
1484 лева.
По делото е
представена длъжностна характеристика за длъжността *******(л. 35).
Със Заповед №
1011/09.01.2017 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с Д.Ц.С. на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ, която заповед е била отменена с Решение №
163/09.06.2017 г., постановено по гр.д. № 400/2017 г. по описа на районен съд –
Разград, което е потвърдено с Решение № 23/26.03.2018 г., постановено по гр.д.
№ 37/2018 г. по описа на окръжен съд – Разград, последното недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 12/08.01.2019 г. по гр.д. № 2657/2018 г. по описа на
ВКС, ІІІ го., и Д.С. е бил възстановен на заеманата от него длъжност *******в *******.
Въз основа на влязлото в сила решение служителят встъпил в длъжност на
25.01.2019 г., видно от представения по делото протокол (л.33).
Непосредствено
след възстановяването на ищеца – на 28.01.2019 г. му е предоставен служебен
автомобил, видно от приемо-предавателен протокол от
същата дата (л. 77).
Със Заповед №
1062А/06.02.2019 г. на *******за промяна на щатното разписание на дружеството е
извършена промяна на структурата на дружеството и *******е закрит, а щатните
бройки към този регион са преместени в *******(л.69).
На 01.03.2019 г.
страните по трудовото правоотношение сключили допълнително споразумение за
изменение на трудовия договор, с което във връзка с приета Заповед от
01.02.2019 г. на работодателя за утвърждаване на ново териториално разпределение
на търговски региони и зони, в които същият оперира и развива дейност, е
изменено мястото на работа на служителя, като същото се променя от територията
на *******.
Със Заповед № 1130А/11.03.2019
г. на изпълнителния директор на *******(л. 40) е променено щатното разписание
на Дружеството, като е съкратена (закрита) една щатна бройка на длъжността *******в
*******на Дружеството, считано от 11.03.2019 г., и е прието ново щатно
разписание.
Със Заповед №
1132/11.03.2019 г. на изпълнителния директор на *******(л. 41) е определена
комисия за извършването на подбор между служителите заемащи длъжността *******(г-н
Н.К.) и *******(г.н Д.С.) в *******на дружеството, като направи преценка на
професионалната квалификация и нивото на изпълнение на задачите, възложени на
служителите. В същата заповед са посочени критериите, въз основа на които да се
извърши подборът, както и начинът на оценяване. Резултатът от подбора е
обективиран в Протокол на Комисията по чл. 329 от КТ от 15.03.2019 г. (л. 44),
видно от който предимство по зададените критерии има г.н Н.К..
На 20.03.2019 г.
на въззиваемия е връчена при отказ Заповед № 1057 за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предложение второ от КТ – поради съкращаване в щата.
По делото е
представено длъжностно щатно разписание на *******в сила от 01.01.2019 г. (л. 62 - 68), длъжностно щатно разписание в сила
от 01.03.2019 г. (л. 72 – 76) , длъжностно щатно разписание в сила от
11.03.2019 г. (л.83-87), както и Заповед за промяна на щатното разписание на
Дружеството № 1062А/06.02.2019 г. (л. 69-71) и Заповед № 1129А/11.03.2019 г. за
утвърждаване на ново териториално разпределение в извършваната от Дружеството
търговска дейност (л. 81).
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Н. П., В. И., П. П., И. Д., В. С. и М. С..
Свидетелят В. И. в
своите показания изнася данни, че се познава с ищеца Д.С., тъй като са били
колеги в *****. Работил е там до юли 2018 г. на длъжност *****. Посочва, че
служителите на тази длъжност отговарят за определен регион с определен брой *****и.
Регионалният ***** им поставя цели, които те трябва да изпълняват. Така
поставените цели се вкарват в система, която следи изпълнението на
индивидуалните цели на *****. Периодично се правят проверки на търговския екип,
който му е поверен със служебно устройство. ***** трябва да има достъп до
системата, има индивидуално име и парола за достъп до тази система, както и
устройство, с което да проверява. Ищецът му казал, че преди да бъде освободен
нямал достъп до офиси и складове и няма пароли за достъп, дали му само ключ за
колата.
Свидетелят Н. П. в
своя разпит изнася данни, че се познава с ищеца от деца. Той му споделил за
прекратяването на трудовия договор, както и че имал проблеми в работата след
възстановяването, тъй като не му осигурили достъп до офиса. Споделил му, че са
му се обаждали късно вечер, за да му поставят задачи, които трябва да изпълнява
на другия ден.
Свидетелят П. П. в своите показания посочва, че е служител в *******от 13
години като *****, а от 2019 година е *****. Познава Д.С. от времето, когато и
двамата били *****. През 2019 г. Д.С. бил възстановен на старото си работно
място като *****и работил около месец. След това се извършили структурни промени
в *****и дружеството взело решение за оптимизация и от 6 региона в страната
станали 5. Вследствие на това регион *****престанал да съществува. Зоната, в
която Д. бил *******била закрита и той заел неговата позиция като ***** в *****
в началото на месец март 2019 г. След промените свидетелят бил пряк ***** на
ищеца, когато той от март 2019 г. работил като *****в *****– Русе и Силистра.
Местоработата на Д. била в офиса в Русе, където идвал постоянно, ходил и в
Силистра. Справял се добре с работата. Д. имал служебен автомобил, таблет, а по-късно получил и лаптоп, но получил достъп след
01.03.2019 г. с известно закъснение – около седмица преди освобождаването му.
Въпреки това, той си изпълнявал добре задачите, участвал в разработването на
нови маршрути. В момента функциите на Д.С. се изпълняват от Н.К.. Свидетелят
посочва, че е участвал в комисията, осъществила подбора. При извършването на
подбора се запознали с досиетата на служителите. Резултатите за 2019 г. не са
били включени, тъй като ищецът не е бил на работа през това време. В***** *****и.
Целите по региони се поставят от ръководството на фирмата. К. работи в офиса в
гр. Горна Оряховица след освобождаването на С.. *****нямат задължение да се
срещат с дистрибуторите. Територията на Разград не влиза в новата зона. След
първи март свидетелят станал пряк ***** на К..
Свидетелят И. Д. в
своите показания изнася данни, че работи в *******от 19 години, като в момента
(2019 г.) е на длъжността *****. Познава ищеца от 10 години. Той бил
възстановен на работа в *******в края на месец януари
2019 г. Свидетелят лично предоставил за подпис на ищеца допълнително
споразумение и от края на януари 2019 г. бил възстановен на позицията, която е
заемал преди уволнението – *******в *****. Регионът обхващал Варна – Русе, а
зоната, за която той отговарял е Търговище – Разград. След възстановяването му
на работа, свидетелят лично се срещнал с ищеца в офиса в гр. Търговище,
предоставил му служебен автомобил, телефон и достъп до компютъра в офиса,
предал му ключове за офиса и склада, и направили приемане на съоръженията в
склада. В същия ден направили среща с екипа на тази зона, на които свидетелят
представил Д.С. и направили конферентен разговор с
останалите *****, които информирал за възстановяването на Д.. Дейността на Д.
представлявала да се грижи за поверената му зона, да надзирава дейността на *****,
да се грижи за договорите, да осъществява контрола на пазара, да администрира
всички тези дейности и да подава информация към съответния администратор.
Според свидетеля Д.С. се справял добре с работата. При реорганизацията на
работата 3 от подзоните се обединили в една, на Д.
предложили да поеме ръководството на една от създадените подзони
– *****. Д. се съгласил. Свидетелят посочва, че е бил член на комисията по
подбора. Самият подбор бил осъществен в София на база определени критерии.
Сравнението било на годишна база, поради което не оценявали 2019 г.
Свидетелят В. С.
изнася данни, че работи в *******от края на 2016 г. на позиция *****. Ищецът
виждала само веднъж. Свидетелката е била член на комисията по подбор, който бил
извършен по критерии, зададени от *****ския екип.
Имало е дебати и решението е взето с консенсус.
Свидетелят М. С. в
своите показания изнася данни, че познава Д.С., били колеги от преди 3 години,
когато той работил за *****, но в момента не работи там. С Д. работили заедно в
*****, като той бил *****, ходили заедно по обекти. След като Д. напуснал от
месец март 2019 г. се обединили двете зони. К. бил ***** на свидетеля в *****.
След структурните промени обединената зона имала един ***** – Н.К..
В хода на първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, вещото
лице по която посочва, че установените при извършената проверка данни за ищеца
Д. С., съответстват на отразените в Протокол на комисията за подбор по чл. 329 от КТ от 15.03.2019 г. и Приложение № 1 към нея данни за лицето, както и че е
извършено съкращаване на една щатна бройка. По допълнителна задача на
експертизата, вещото лице е предоставило информация за пазарния дял на
регионите „*****“ и „*****оизток“.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
За да уважи предявените искове
първостепенният съд е приел, че работодателят не е извършил законосъобразен
подбор, тъй като е бил задължен да включи и други служители в него, а именно
всички служители, заемащи длъжността *******в *****, а не само тези заемащи
длъжността в *****на *****. В този смисъл съдът е приел, че *****на ***** не е
относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на
предприятието, а такова именно е *****.
Основният
довод, поддържан във въззивната жалба е, че процесната
*****представлява обособено структурно звено в организацията, поради което
извършеният подбор е законосъобразен.
Принципно
правилни са изводите на първостепенния съд относно задължителния характер на
подбора по 329 от КТ в конкретната хипотеза, доколкото от доказателствата по
делото се установява, че е съкратена щатна бройка за длъжност, която не е
единствена, а съществува и друга такава в съответната зона от организационната
структура на предприятието. При съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции) и
при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с
работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници
и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на
уволнение (ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Неправилно обаче първостепенният съд е
приел, че *****не представлява самостоятелно обособено структурно звено, от
където неправилен се явява и изводът, че в подбора по чл. 329 от КТ следва да
участват служителите, заемащи тази длъжност в целия *****.
Няма
спор между страните, а и от доказателствата по делото е установено, че Д.С. е
заемал длъжността *******в *****към *****. Процесната
*****, видно от длъжностното щатно разписание на *******в сила от 01.01.2019 г. териториално е в рамките на Търговски отдел -
регион *****. *******включва длъжностите *****, всяка от които има служител *******
„*****“. От показанията на свидетелите П. и Д. пък се установява, че всяка зона
има териториален обхват и офис в съответния град. Така, от 01.03.2019 г. ищецът
и въззиваем в това производство е работил на
територията на *****, което обхваща териториално *****, а местоработата му е
била в *****, където зоната има офис. Следователно всяка зона в ***** се намира
в различен град в региона и назначените в съответната зона служители имат
месторабота в различен град. Това от своя страна означава, че звената във всеки
регион имат териториална обособеност, като всеки ***** изпълнява своите
задължения в рамките на съответната територия на своята зона, а всяка зона има
свой ***** – *******или **********“, който ръководи и контролира работата на
съответните ***** и работи за постигането на зададените икономически цели. Това
се установява, както от показанията на свидетелите, така и от представеното
щатно разписание, а видно от последното мястото на работа на всеки ***** и *****е
на територията на съответната зона от региона.
Освен
териториалния обхват съдът намира, че всяка закона има и своя функционална,
организационна и ръководна обособеност. От разпита на свидетелите става ясно,
че ***** от всяка зона изпълняват своите задължения в рамките на своята зона,
т.е. в зона 3 – на територията на *****, с офис (месторабота) в *****. Същите
имат ***** в лицето на *****, който пак от показанията на свидетелите се
установява, че контролира и отговаря за дейността
на ***** в своята зона. Отделно от това, беше установено по делото, че всяка
зона има свои цели, които са съобразени с териториалния обхват на зоната и
пазарния дял.
Въз
основа на всичко изложено настоящата инстанция намира, че по посочените по-горе
критерии всяка зона в съответния регион на дружеството работодател представлява
самостоятелно структурно звено, отделно от региона, в който се намира. Отделно
от това, настоящата инстанция споделя доводите във въззивната жалба, че би било
незаконосъобразно извършването на подбор между служители, заемаща една и съща
длъжност с различна месторабота (между всички служители, заемащи длъжността *******в
*****), тъй като работодателят не може едностранно да променя мястото и
характера на работа, определен в сключения трудов договор. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 211/14.08.2014 г.,
постановено по гр.д. № 4441/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ го, в което е прието,
че ако в други структурни подразделения на едно предприятие в същото населено
място съществуват идентични или други длъжности с несъществено различаваща се
трудова функция, работодателят е длъжен да извърши подбор. Работодателят обаче
не е длъжен, нито може да направи подбор между работници с място на работа,
според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може
едностранно да променя мястото и характера на работа, определено в сключения
трудов договор. В този смисъл са и Решение № 74/03.07.2018 г. по гр.д. №
3413/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ го и Решение № 228 от 02.05.2019 г. по гр. д.
№ 782/2018 г.
Ето защо и предвид
обстоятелството, че работодателят е съкратил една щатна бройка за длъжността *******в
*****, която към онзи момент се изпълнява от двама служители – ищецът Д.С. и Н.К.,
назначен тогава на длъжността ********** *****“, изпълняващ сходни функции, то
подборът по чл. 329 от ГПК следва да бъде извършен между служителите, заемащи
тази длъжност на територията на зоната. Следователно извършеният от
работодателя подбор е законосъобразен от гледна точка на лицата, които следва
да участват в него.
Предвид
различния извод на въззивния съд относно законосъобразността на извършения от
работодателя подбор от гледно точка на лицата, между които следва да бъде
извършен, съдът следва да извърши преценка за неговата законосъобразност и по
отношение на критериите, спрямо всеки един от участниците. В този смисъл според
задължителните постановки на ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл. 329,
ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи
по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават
ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа.
В настоящия случай съдът намира, че
извършеният подбор от работодателя между служителите Д.С. и Н.К., спрямо
критериите по чл. 329 от КТ е законосъобразен, като преценката на работодателя
е изцяло съобразена с действителните резултати на служителите. От събраните в
хода на делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че по заложените критерии
служителят Н.К. има предимство пред ищеца Д.С.. От приетото по делото заключение
се установява, че дружеството работодател организира дългосрочна обучителна
програма – Търговска академия, която след като се премине съответното ниво
служителите получават квалификация „младши“ и „специалист“. Именно тази
квалификация е заложена като критерий при извършването на подбора и съобразно
него служителят К. има по-висока квалификация. Такъв е резултатът и по
отношение на критерия „изпълнение на задачите“. При избора на година, която е
послужила като база за сравнение работодателят е съобразил обстоятелството, че
последната изработена цяла година от ищеца Д.С. е 2016 г., с което е поставил
служителите, участващи в подбора в равностойно положение. Видно пак от
заключението на експертизата, Н.К. има по-добри резултати за процесната година.
Въззивният съд намира, че анализираните от работодателя данни по отношение на
този критерий са изцяло обективни, доколкото пак от експертизата се установява,
че работодателят е съобразявал целите на всяка зона и регион със съответния
пазарен дял. Т.е. при по-висок пазарен дял, ръководството е поставяло като цел
по-високи резултати, и обратното. Ето защо, настоящата инстанция намира
подборът, извършен между служителите при въззиваемото
дружество от гледа точка на критериите по чл. 329 от КТ за законосъобразен.
По
останалите доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца, въззивният съд
намира следното:
Неоснователно
е твърдението на ищеца, че оспорваната заповед за прекратяване на трудово
правоотношение е немотивирана. При това безвиновно
основание за уволнение фактическите и правните основания съвпадат, като е
напълно достатъчно посочването в заповедта, че съкращаването на щата е
вследствие на новоутвърдено длъжностно разписание. Въззиваемият е уволнен поради съкращение в щата, като
изготвената заповед на работодателя е мотивирана - в нея ясно е посочена волята
на работодателя да прекрати правоотношението с въззиваемия
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ (посочено е
основанието на уволнението), като изрично е посочено, че със заповед № 1130А от
11.03.2019 г. е съкратена длъжността ********** *****“/“*****“ в *****, *****,
считано от 11.03.2019 г. и е прието щатно разписание, в сила от 11.03.2019 г.
Следователно, съдържанието на заповедта ясно показва причината за прекратяване
на трудовото правоотношение, която причина съответства на посочената с цифри
законова разпоредба. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за
дисциплинарно уволнение, само при което законът е поставил императивни
изисквания за подробно мотивиране на заповедта. В конкретната хипотеза е налице
извършено уволнение на безвиновно основание, поради
което не е необходимо заповедта да съдържа подробни мотиви. Достатъчно е да се
посочи основанието за уволнение и правната норма, под която е подведено, което
в случая е сторено от работодателя. В същия смисъл са и решение №
314/30.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 840/2014 г., IV г.о., решение №
346/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 468/2009 г., IV г.о., в които е прието, че
няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на
правната норма тогава, когато тя не предполага различни фактически основания,
нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на
работодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод
за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна
норма. От значение е, в рамките на изложените мотиви работникът или служителят
да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили,
като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали
уволнението е законосъобразно.
В
хода на първоинстанционното производство, въззивната страна и ответник по иска,
при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест е установил, че е налице реално
съкращаване в щата на изпълняваната до този момент от въззиваемия
длъжност *******в ***** на *****. Този извод на съда се подкрепя, както от
представените писмени доказателства – щатно разписание в сила от 01.01.2019 г., щатно разписание в сила от 01.03.2019 г.,
длъжностно разписание в сила от 11.03.2019 г. , заповед № 1130 от 11.03.2019
г., така и от приетото по делото заключение на съдебно-икономическата
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата посочва, че след проверка в
утвърденото със заповед № 1062А/06.02.2019 г. щатно разписание на дружеството в
сила от 01.03.2019 г. установило, че **********“ е включвал 5 зони, а числеността
на персонала е била 42 щ.бр. и е включвала 1 щ.бр. ***** ***** ***** за зони от
№ 1 до № 4 и 1 бр. *****на регион 5. В утвърденото със заповед за промяна на
щатното разписание на дружеството № 1130А/11.03.2019 г. е установило, че в *****“
вече са включени 4 зони - № 1-№ 4, а числеността на персонала е намаляла с 1
щ.бр. и е станала 41 щ.бр. и включва 1 щ.бр. ***** ***** *****, 36 бр. *****и,
разпределени в зоните, както и 4 бр. ***** ***** ***** – за зони от № 1 до № 4.
Следователно налице е реално съкращаване на щата на 1 щатна бройка за
длъжността, която е изпълнявал ищецът. От друга страна, от разпита на свидетеля
П. П., чиито показания са логични, последователни и непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира изцяло, се установява, че след прекратяване на
трудовия договор с ищеца неговите функции се изпълняват от Н.К., което също
навежда на извод за реалност на съкращаването.
Настоящата
инстанция намира твърдението на ищеца, че оспорваната заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение е незаконосъобразна поради обстоятелството, че
към 11.03.2019 г. все още не е заемал длъжността *******в *****, респективно не
е преназначаван на същата длъжност в *****, и не е следвало да бъде включван в
подбора, за неоснователно. Видно от представеното по делото Допълнително
споразумение от 01.03.2019 г. към трудовия му договор, подписано от ищеца и
работодателя, страните са се споразумели, считано от 01.03.2019 г. мястото на
работа на служителя се променя от територията на регион „*****“, на територията
на регион *****, *****, следователно от 01.03.2019 г. ищецът е изпълнявал
длъжността *******в *****на регион *****. Със слИ.ето
на двете зони – 3 и 5, зона 5 престава да съществува като самостоятелна
организационна структура и щатните бройки преминават структурно към зона 3,
като именно поради обстоятелството, че в тази зона щатните бройки за заеманата
от ищеца длъжност стават две е предприето от работодателя съкращаването на
едната бройка.
Настоящата
инстанция намира, че твърдението на ищеца за злоупотреба с работодателска власт
е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2 от КТ, добросъвестността
при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване
на противното, поради което в тежест на работника е в случая да докаже
наличието на злоупотреба от страна на работодателя. Такива доказателства според
настоящата инстанция не са представени. Твърденията на ищеца, че
възстановяването му на работа е било фиктивно, тъй като не му е бил предоставен
достъп до работа и възможност да изпълнява функциите, бяха опровергани от
събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания.
Така, свидетелят П. П. посочва в своя разпит, че Д.С. е имал служебен
автомобил, таблет и компютър. Единствено достъпът до
системата е бил забавен. Свидетелят И. Д., пък посочва, че след
възстановяването на ищеца лично му е предоставил служебен автомобил, телефон и
достъп до компютъра в офиса. Предал му ключовете за офиса и склада и в същия
ден го представил на останалите колеги. От разпита на свидетелите се
осъществява също така, че ищецът след възстановяването си активно е участвал в
работния процес, бързо е навлязъл в работата, участвал е в групата по изготвяне
на нови маршрути. Всичко това навежда на извода, че ищецът фактически е бил
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е предоставена
възможност от работодателя фактически да изпълнява задълженията си. По
отношение на показанията на свидетелите В. И. и Н. П., които подкрепят
твърденията на ищеца, настоящата инстанция намира, че същите не биха могли да
се кредитират с оглед на обстоятелството, че свидетелите не възпроизвеждат
пряко възприети факти от обективната действителност, а пресъздават разказаното
им от ищеца. Същите, освен това, противоречат на показанията на свидетелите Д.
и П., които пряко са възприели същите факти от обективната действителност и
доколкото са логични, последователни и непротиворечат на останалия
доказателствен материал, то съдът приема същите за достоверни.
Решенията
на работодателя за извършването на реорганизация в организационната си
структура, в това число слИ.ето на региони и зони,
включително съкращаване на щатните бройки не подлежи на контрол от съда,
доколкото тази преценка е по целесъобразност. В този смисъл, не би могло от
решението на работодателя да оптимизира дейността си посредством оптимизиране
на зоните, регионите и щатната численост в тях, да се прави извод за
злоупотреба с работодателска власт.
Твърдението
на ищеца, че преместването на местоработата му е било с цел съкращаването
остана недоказано, като такъв извод настоящият състав не би могъл да изведе на
база събраните в хода на делото доказателства.
Въз
основа на гореизложеното въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното
решение неправилно, поради което следва да бъде отменено.
При
този изход на делото право на разноски има въззивното
дружество, както в първоинстанционното, така и във възиввното
производство. В първоинстанционното производство *******е
направило своевременно искане за присъждане на разноски и е представило списък
по чл. 80 от ГПК за присъждане на разноски в размер на 5280.74 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно фактура № **********/12.07.2019 г. и
преводно нареждане от 16.08.2019 г., 750 лева – заплатен депозит за вещо лице.
По отношение на адвокатското възнаграждение насрещната страна е направила
своевременно възражение за прекомерност, което настоящата инстанция намира за
основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд намира, че уговореното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на *******следва да се намали до
минималния размер, съобразно чл. 7, ал.1, т. 1 от КТ, а именно 672 лева с ДДС
(минимална работна заплата за страната през 2019 г. – 560 лева + 20% ДДС). Или
общият размер на разноските в първата инстанция, които следва да се присъдят на
*******е 1422 лева. Във въззивното производство *******е
направило своевременно искане за присъждане на разноски и е представило списък
по чл. 80 от ГПК за присъждане на разноски в размер на 5280.79 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно фактура № **********/16.12.2019 г. и
преводно нареждане от 16.01.2020 г. По отношение на адвокатското възнаграждение
насрещната страна е направила своевременно възражение за прекомерност, което
настоящата инстанция намира за основателно. Като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, въззивният съд намира, че
уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на *******във
въззивната инстанция следва да се намали до
минималния размер, съобразно чл. 7, ал.1, т. 1 от КТ, а именно 672 лева с ДДС
(минимална работна заплата за страната през 2019 г. – 560 лева + 20% ДДС). Въз
основа на изложеното по-горе на *******следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в общ размер на 2094 лева.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1985 от 28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3027/2019 г. по описа на Русенски районен съд, включително в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Ц.С., ЕГН **********,***, против *****, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Пловдив, бул. „Източен“ № 69, представлявано от
А. Й. К., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за
признаване за незаконно уволнението на Д.Ц.С., ЕГН ********** и за отмяна на
Заповед № 1057 (без дата) на изпълнителния директор на *******за прекратяване
на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение
второ от КТ – поради съкращаване в щата, връчена на 20.03.2019 г., и за
възстановяване на Д.Ц.С., ЕГН ********** на длъжността, заемана преди
уволнението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Д.Ц.С., ЕГН **********,***, да
заплати на *****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Пловдив,
бул. „Източен“ № 69, представлявано от А. Й. К., сумата от 2094 лева – разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.