Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-В
въззивен състав в закрито заседание на пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Чернева гр. дело №
10098 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247,
ал.1 ГПК
и чл.251, ал.1 ГПК.
С
Определение № 342/14.12.2020 год., ВКС, ГК, Четвърто отделение по гр.д. №
2484/2020 год., гр. дело № 10098 по описа за 2017 по описа на СГС е
изпратено по компетентност на Софийски градски съд за преценка дали
са налице условията за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247, ал.1 ГПК
и
за тълкуване по чл.251, ал.1 ГПК, след което делото да се върне на
Върховния касационен съд за разглеждане на молбата,
подадена от Е.И. за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Съставът на
Върховния касационен съд е дал указания за произнасяне от
страна на СГС дали е налице противоречие между диспозитив и мотиви, преди
отстраняването на които няма как да се
очертае предмета на производство, както и да се прецени
допустимостта на молбата за отмяна. СГС следва да отговори и
на въпроса дали се съдържа и неяснота, която евентуално подлежи на
отстраняване чрез тълкуване.
Становища
от страните не са постъпили, въпреки дадената им многократно възможност.
Настоящият
състав на Софийски градски съд, намира за установено следното:
Софийският районен съд
е приел за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК по отношение на „Т.С.”
ЕАД, че ответниците А.И. и Е.И. му дължат солидарно сумата от 875,34 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2014 год. до
окончателното изплащане, както и сумата от 161,29 лв. натрупана лихва за забава
за периода 31.12.2011 год. – 30.06.2014 год., за които
суми е издадена заповед за изпълнение. Софийският районен съд е отхвърлил иска за разликата над
875 лв. до 903,90 лв и е осъдил А.И. и Е.И. да заплатят на „Топлофикация” ЕАД
сумата от 525/петстотин двадесет и пет/ лв.,
представляваща съдебноделоводни разноски, 100 /сто/
лв.
юрисконсултско възнаграждение, 25 /двадесет и пет/ лв. държавна
такса и 300 /триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Недоволни
от така постановеното решение, въззивна жалба пред СГС са подали А.И.
и Е.И. в частта, с която исковете против тях са уважени (главница и лихва) и са
натоварени с тежестта за заплащане на съдебноделоводните
разноски. СГС многократно е давал указания
до Е.И. за отстраняване на недостатъците по подадената от него жалба, изразяващи
се в представяне на адвокатско пълномощно, но те не са били изпълнени, поради
което въззивната жалба, подадена от Е.И. е върната.
Въззивният
съд с определение от 26.04.2018 год. е прекратил
въззивното производство по отношение на Е.И.. В мотивите на
въззивното решение № 896/07.02.2019 год. по гр.д. № 10098/2018
год. на СГС е посочено изрично, че
първоинстанционното решение по жалбата на Е.И., като
необжалвано, е влязло в сила. Също така е посочено, че въззивната жалба на Е.И.
е върната и производството в тази част е прекратено. Това обстоятелство не е отразено
в
диспозитива на съдебното решение. В него е записано, че се отменя решението на СРС в частта,
с която е признато за установено, че А.И. и Е.И. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД
сумата над 764 лв. и вместо това е отхвърлил иска за
признаване на установено, че А.И. и Е.И. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата
над 764,31 лв. до уважения размер от 875,34 лв. СГС е потвърдил
първоинстанционното решение „в останалата обжавана част” и е осъдил „Т.С.” ЕАД
да заплати на А.И. 21,13 лв. разноски за въззивна инстанция. Т.е., въззивното
решение е постановено и спрямо ответника Е.И. – и в частта на отменено и
пререшено първоинстанционно производство, и в частта, с която то частично е
потвърдено.
Според
мотивите на СГС, би следвало първоинстанционното решение да е
отменено само в частта, с която е признато за установено, че А.И. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата над 764,31 лв. и е отхвърлен само искът против А.И. да
бъде установено, че тя дължи над 764,31 лв. Според
мотивите на въззивното решение, решението на първа
инстанция е влязло в сила по отношение на Е.И..
Това
обстоятелство налага поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка и
съответно тълкуване на неговата воля.
Настоящият състав на СГС
констатира, че производството по гр. д. № 10098/2017 год. е започнало по
въззивните жалби на А.И. и Е.И., но с протоколно определение от открито съдебно
заседание от 26.04.2018 година, производството по делото по отношение на Е.И. е
прекратено поради връщане на въззивната му жалба. Това обстоятелство е отразено
в съдебното решение. Мотивите на въззивния съд се отнасят само до А.И..
Следователно, съдът не е следвало да постановява решение по отношение на Е.И..
Настоящият състав констатира, че в диспозитива на своето решение следва да бъде
отстранена грешката, като в решението следва да се посочи, че неговото действие
се отнася единствено до А.И.. Налице
е грешка, поради това, че в същия диспозитив СГС изрично
е посочил, че се отменя
решение № ІI-75-94165 от
18.04.2017 г., постановено по гр.д. № 72093/2014 г. по описа на СРС, 75-състав,
в частта, в която е признато за установено, че А.И. и Е.А.И. дължат солидарно
на „Т.С.“ ЕАД сумата над 764,31 лв. до уважения размер от 875,34 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода 11.2011г. – 04.2013г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*******, като вместо това е постановил
отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който е признато за установено, че А.И. и Е.А.И. дължат солидарно на „Т.С.“
ЕАД сумата над 764,31 лв. до уважения размер от 875,34 лв., представляваща
стойност на топлинна енергия за периода 11.2011г. – 04.2013г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. „*******. Съдът е потвърдил решението в останалата му
част. Присъдил е разноски на А.И. 21,13 лв.
Допуснатата очевидна фактическа грешка
подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК, както и съдебното решение на
тълкуване по реда на чл.251, ал.1 ГПК, поради което, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-В състав
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение № 896 от 07.02.2019 г.
постановено по в.гр.д. № 10098 по описа за 2017 г. по описа на СГС, III В
с-в, като в диспозитива на решението вместо,, Отменя решение № II-75-94165 от 18.04.2017 г., постановено по гр.д №
72093/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, в която е признато за
установено, че А.И. и Е.А.И. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата над 764,31
лв. до уважения размер от 875,34 лв., представляваща стойност на топлинна
енергия за периода 11.2011г. – 04.2013г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к.
„*******, като вместо това Постановява:
Отхвърля предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който е признато за установено,
че А.И. дължи солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата над 764,31 лв. до уважения размер
от 875,34 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода 11.2011г.
– 04.2013г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*******.
Потвърждава решение № II-75-94165 от 18.04.2017 г., постановено по гр.д № 72093/2014 г. по описа на
СРС, 75 състав, в останалата обжалвана част‘‘, като се чете „ Отменя
решение № II-75-94165 от 18.04.2017 г.,
постановено по гр.д № 72093/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта,
в която е признато за установено, че А.И.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 764,31 лв. до уважения размер от 875,34 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.11.2011г. – м.04.2013г.
за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*******, като вместо това постановява :
Отхвърля предявения иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който е признато за установено, че А.И. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата над 764,31 лв. до уважения размер от 875,34 лв., представляваща
стойност на топлинна енергия за периода м.11.2011г. – м.04.2013г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*******.
Потвърждава решение № II-75-94165 от 18.04.2017 г., постановено по гр.д № 72093/2014 г. по описа на
СРС, 75 състав, в останалата обжалвана част, с която е признато за установено
по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, че
А.И. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 764,31 лв. представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.11.2011г. –
м.04.2013г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*******.
Допуска тълкуване на Решение № 896 от 07.02.2019 г. по гр. дело №10098/17 г., в следния смисъл:
Решението на СРС № II-75-94165 от 18.04.2017 г., постановено по гр.д №
72093/2014 г. по описа на СРС е влязло в сила по отношение на Е.А.И..
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.247 ал.4 и чл.251 ал.5 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2