Решение по дело №341/2014 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 141
Дата: 16 юли 2014 г. (в сила от 14 август 2014 г.)
Съдия: Тонка Мирославова Славова
Дело: 20143130100341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Провадия, 16.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно заседание на трети юли, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 341 по описа на ПРС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове: брачен иск с правно основание чл. 49, ал.3 вр. с ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответника и небрачни искове с правно основание чл. 53 от СК след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име „А.“ и с правно основание чл. 56 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр***, Шуменска област, придобито по време на брака в режим на СИО да бъде предоставено на съпругата.

   

В исковата молба ищцата твърди, че с ответникът са сключили граждански брак на 08.07.1982 г. като от брака си имат родени три деца, които към настоящия момент са навършили пълнолетие. Твърди, че от 5 години с ответника са във фактическа раздяла като по време на брака им последният упражнявал постоянен физически и психически тормоз върху ищцата, поради което се моли бракът им да бъде разтрогнат по изключителна вина на ответника. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирала писмен отговор, в който да изрази становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

в съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа предявените брачни и небрачни искове и моли за тяхното уважаване. 

Като прецени основателността на поддържаните от страните доводи в доказателствения контекст на делото и съобразно казуистично приложимите законови разпоредби, съдът формулира следните фактически и правни изводи по съществото на спора:

 

По отношение прекратяването на брака:

От представеното по делото в оригинал удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ – 85, издадено от община Нови Пазар на 30.11.1987 г., е видно, че страните са съпрузи от 08.07.1982 г.

  За установяване на претендираните от ищцата брачни провинения при първоинстанционното разглеждане на делото са разпитани свидетелите М. А. А. – син на ищцата и чиито показания съдът цени при спазване разпоредбата на чл. 172 от ГПК като ги кредитира изцяло и безрезервно, доколкото възпроизвеждат непосредствени и конкретни впечатления относно семейния живот на спорещите и не противоречат на други събрани по делото доказателства и А. З. М.. Свидетелите установяват, че от близо пет години страните по делото не съжителстват заедно, а по време на съвместното им брачно съжителстване ищцата често се оплаквала, че съпругът й я малтретира физически, вследствие на което по тялото й често имало синини, включително се случвало да й нанесе побой пред сина на ищцата.

С оглед на безпротиворечивите показания, дадени от свидетелите, съдът намира за доказани твърденията на ищцата, че съпругът й проявавал агресивност към ищцата и я е малтретирал физически, което несъмнено е сериозно брачно провинение и безспорно основание за разтрогване на брака.

Доказателственият анализ недвусмислено и категорично сочи, че дълбоко и непоправимо разстройство на брака между спорещите е налице – съпрузите не изпитват доверие и уважение един към друг, а неразбирателството помежду им е ескалирало във фактическа раздяла. Това състояние на брачното съжителство се дължи единствено на поведението на ответника, който безпричинно е отхвърлил съпружеските си отговорности и е проявявал актове на агресия спрямо съпругата, поведение абсолютно недопустимо и несъвместимо със смисъла на брака, вменен му от закона и обществения морала. Предвид гореизложените съображения бракът между страните следва да бъде разтрогнат, като бъде обявено, че вина за това има единствено съпругът.

По отношение фамилното име на ищцата:

Ю.М. е формулирала искане, на основание чл. 53 от СК, след развода да носи предбрачното си фамилно име – А..

По отношение семейното жилище:

Семейното жилище, находящо се в Гр. *** следва да бъде предоставено на невиновния за разтрогването на брака съпруг – ищцата.

 

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., 25 лв. от които са платени от ищцата при предявяване на исковата молба, а остатъкът в размер на 25 лева следва да бъде присъден в тежест на ответника, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

         

ПРЕКРАТЯВА брака между Ю.М.М., с ЕГН: **********, от гр. Провадия, Варненска област, кв. „Север”, бл. 11, вх. А, ет. 6, ап. 22 и К.А.М. с ЕГН: **********, от гр. ***, сключен на 08.07.1982 год. с акт за граждански брак № 67/08.07.1982 г. на община Нови Пазар, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът К.А.М..

 

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име  – А..

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в р. *** на невиновния съпруг Ю.М.М., с ЕГН: **********, от гр. ***

 

ОСЪЖДА К.А.М., с ЕГН: **********, от гр. ***, да заплати по сметка на ПРС, сумата от 25 лв.( двадесет и пет лева ), представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1  от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от уведомяването на страните относно изготвянето му.

                                                                                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: