Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. Провадия, 16.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно заседание на трети юли,
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
при участието на секретаря И.В.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 341 по описа на ПРС за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Предявени са в условията
на обективно кумулативно съединяване искове: брачен иск с правно основание чл. 49, ал.3 вр. с ал. 1 от СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответника и небрачни
искове с правно основание чл. 53 от СК след развода ответницата да носи
предбрачното си фамилно име „А.“ и с правно основание чл. 56 от СК за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр***, Шуменска
област, придобито по време на брака в режим на СИО да бъде предоставено на
съпругата.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответникът са сключили граждански брак
на 08.07.1982 г. като от брака си имат родени три деца, които към настоящия
момент са навършили пълнолетие. Твърди, че от 5 години с ответника са във
фактическа раздяла като по време на брака им последният упражнявал постоянен
физически и психически тормоз върху ищцата, поради което се моли бракът им да
бъде разтрогнат по изключителна вина на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирала писмен отговор, в който
да изрази становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
в съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител адв. А.,
поддържа предявените брачни и небрачни искове и моли за тяхното уважаване.
Като прецени
основателността на поддържаните от страните доводи в доказателствения контекст
на делото и съобразно казуистично приложимите законови разпоредби, съдът формулира
следните фактически и правни изводи по съществото на спора:
По отношение прекратяването на брака:
От представеното по делото в оригинал удостоверение за
сключен граждански брак серия ГБ – 85, издадено от община Нови Пазар на 30.11.1987
г., е видно, че страните са съпрузи от 08.07.1982 г.
За установяване на претендираните от ищцата брачни
провинения при първоинстанционното разглеждане на делото са разпитани свидетелите
М. А. А. – син на ищцата и чиито показания съдът цени при спазване разпоредбата
на чл. 172 от ГПК като ги кредитира изцяло и безрезервно, доколкото
възпроизвеждат непосредствени и конкретни впечатления относно семейния живот на
спорещите и не противоречат на други събрани по делото доказателства и А. З. М..
Свидетелите установяват, че от близо пет години страните по делото не съжителстват
заедно, а по време на съвместното им брачно съжителстване ищцата често се
оплаквала, че съпругът й я малтретира физически, вследствие на което по тялото
й често имало синини, включително се случвало да й нанесе побой пред сина на
ищцата.
С оглед на
безпротиворечивите показания, дадени от свидетелите, съдът намира за доказани
твърденията на ищцата, че съпругът й проявавал агресивност към ищцата и я е
малтретирал физически, което несъмнено е сериозно брачно провинение и безспорно
основание за разтрогване на брака.
Доказателственият
анализ недвусмислено и категорично сочи, че дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между спорещите е налице – съпрузите не изпитват доверие
и уважение един към друг, а неразбирателството помежду им е ескалирало във фактическа
раздяла. Това състояние на брачното съжителство се дължи единствено на
поведението на ответника, който безпричинно е отхвърлил съпружеските си
отговорности и е проявявал актове на агресия спрямо съпругата, поведение
абсолютно недопустимо и несъвместимо със смисъла на брака, вменен му от закона
и обществения морала. Предвид гореизложените съображения бракът между страните следва да
бъде разтрогнат, като бъде обявено, че вина за това има единствено
съпругът.
По
отношение фамилното име на ищцата:
Ю.М. е
формулирала искане, на основание чл. 53 от СК, след развода да носи предбрачното
си фамилно име – А..
По отношение семейното жилище:
Семейното жилище, находящо се в Гр. *** следва да бъде
предоставено на невиновния за разтрогването на брака съпруг – ищцата.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., 25 лв. от които са платени от
ищцата при предявяване на исковата молба, а остатъкът в размер на 25 лева
следва да бъде присъден в тежест на ответника, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Ю.М.М., с ЕГН: **********, от гр. Провадия, Варненска област, кв. „Север”, бл.
11, вх. А, ет. 6, ап. 22 и К.А.М. с
ЕГН: **********, от гр. ***, сключен на 08.07.1982
год. с акт за граждански брак № 67/08.07.1982 г. на община Нови Пазар, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът К.А.М..
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – А..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в р. *** на
невиновния съпруг Ю.М.М., с ЕГН: **********,
от гр. ***
ОСЪЖДА К.А.М., с ЕГН: **********,
от гр. ***, да заплати по
сметка на ПРС, сумата от 25 лв.( двадесет и пет лева ), представляваща държавна такса по иска за
развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от уведомяването на страните относно
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: