Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……/…….г.,гр. Провадия

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд – четвърти наказателен състав в публично заседание на пети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА

 

при секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6 по описа на Провадийски районен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Б.Г.Д. ЕГН ********** *** против НП № 19-0324-000750 от 11.12.2019 год. на Началник група към РУ Провадия при ОД на МВР гр.Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лв. на осн. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява.

Представител на въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., не се явява и не изразява становище.

ВРП, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.08.2019 год. в 11.00 часа в община Провадия на път ПЪРВИ КЛАС № 208 в гр.П., обл.Варна, кв.“Север“, бл.1 въззивникът управлявал МПС, марка *** с отнето по административен ред СУМПС с влязла в сила ЗППАМ от 15.04.2019г. връчена му на 22.04.2019 год.

Като нарушена законова разпоредба в АУАН била посочена нормата на чл.150 от ЗДвП, а в обстоятелствената част на акта било прието, че въззивникът е неправоспособен водач на МПС.

Актът бил надлежно предявен на въззивника и подписан от същия.В срок не са били направени и възражения по АУАН от въззивникът.

На 11.12.2019 год., въз основа на съставения акт, началника група към  РУ Провадия при ОД на МВР Варна издал НП № 19-0324-000750, като е приел изцяло фактическата обстановка изложена в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т.2 от същия закон му наложил адм. наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по следните съображения:

С НП на въззивникът е наложена санкция за това, че е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН и на НП административнонаказващия орган е приел, че въззивникът е неправоспособен водач на МПС от обективна страна, а именно административнонаказващия орган е приел и твърди, че въззивника не притежава съответно свидетелство за управление и затова е квалифицирал нарушението като такова по чл.150 от ЗДвП, което е неправилно, тъй като въззивника притежава СУМПС и е правоспособен водач, но същото било отнето по административен ред с влязла в сила ЗППАМ от 15.04.2019 год., поради което нарушението е следвало да бъде квалифицирано по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по члр. 150, ал. 1 от НК:

Съгласно трайното разбиране в съдебната практика, правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година).

При тези принципни съображения, то следва да се посочи следното: Отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено извода, че жалбоподателят не притежава СУМПС, то актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна. Всъщност, те са посочили това обстоятелство, като е отразено "отнето по административен ред СУМПС с влязла в сила ЗППАМ“. Изричното изброяване на отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено значение при фактическото описание на нарушението и с оглед диференциацията между разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и  чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. В този порядък, следва да се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП ( която в АУАН и НП е посочена като нарушена) не предвижда съставомерен белег от обективна страна " отнето по административен ред СУМПС". Цитираната норма посочва, че МПС следва да се управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е възведено като съставомерен белег на нормата на  чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на "свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство". Предвид това, дори и да се приеме, че от фактическа страна актосъставителят и наказващият орган не са допуснали нарушение, то такова ще бъде налице от правна страна, доколкото въз основа на отразената фактическа обстановка е следвало да бъде посочена като нарушена нормата на  чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП, тъй като видно от установеното по делото, жалбоподателя е имал издадено СУМПС, което е било отнето по административен ред по силата на ЗППАМ.

В съдебно заседание е разпитан един свидетел (актосъставителя), които обаче заявява, че въззивникът е управлявал превозно средство след като СУМПС е било иззето по административен ред с влязла в сила ЗППАМ от 15.04.2019 год..

Други  доказателства от страна на въззиваемата страна, върху която лежи и тежестта на доказване на адм. наказателното обвинение не са ангажирани.

Като съобрази всичко изложено по-горе съдът счете, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е било лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и на база на какви доказателства, за да може да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

С оглед изложеното съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

 

Водим от горното Провадийският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 19-0324-000750 от 11.12.2019 год. на Началник група към РУ Провадия при ОД на МВР гр.Варна, с което на Б.Г.Д. ЕГН ********** ***   е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лв. на осн. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: